Денят расте. Вече като свършвам работа към 5 и нещо, все още е светло, слънчево и топло. Днес много се зачудих накъде на потегля с Лео (велосипеда ми 🙂 ). Точно на излизане от работата получих една SMS усмивка и още повече ми се оправи настроението. Все пак се прибрах у нас, но веднага поисках да изляза. За моя голяма радост Герито веднага прие поканата ми “да ходим някъде”. Докато отида до тях, тя беше измислила да отидем до Кукленския манастир “Св. Св. Козма и Дамян”. Бяхме само виждали табели за там, когато сме минавали през Куклен, но така и не бяхме ходили.

Стигнахме в Куклен и вече се стъмваше. Попитахме един човек и той ни упъти за пътеката. Все пак се оказа, че има и табели 🙂 Предварително знаехме, че има 4-5 km черен път. Излязохмер на него, оставихме колата и тръгнахме пеша. Точно на излизане от града и в началото на пътя име един малък храм и Герито там остави няколко икони, които пъхнахме през прозорчето. Надявам се, че ще има кой да им се зарадва.

Продължихме по прашния път. Беше тъмно и тихо. Само в далечината се виждаха светлините на градовете и селцата. Уж близо, а толкова голяма разлика в усещането. Вървяхме час или повече и в крайна сметка стигнахме. Поогледахме наоколо, но в тъмного не можеше да се види кой знае колко. Това стана поредното място посетено на тъмно и добавено в списъка, на местата където трябва да отидем пак, но по светло.

Върнахме се обратно по черния път, който се оказа, че май може да се мине и с кола, но аз не бих рискувал с моята Астралка, а и да изпусна такава хубава разходка между борови горички. Мисля, че е и доста подходящ за отиване и спускане с велосипед – ще го пробвам някой път 🙂

На връщане за по на пряко минахме през Асеновград за по един сандвич 🙂 и след това обратно в Пловдив. Поредната ми хубава спонтанна разходка 🙂