Сутринта започна в университета. Първоначално се бях разбрал с Антоний да отида да слушам лекцията му за GnuPG, но там нещата много се проточиха с началото и аз си отидох на база данни. В една от почивките отидох за малко в другата стая, но хванах само за основи на Линукс, което беше хубаво, но аз лично си го знаех 🙂 Все пак се радвам, че се преподава и нещо различно от продуктите на Microsoft, които са доминиращи във ФМИ-Пловдив.

Лекциите ми по бази данни свършиха към 13 часа, а упражненията по дискретна математика бяха чак в 14:15 и аз реших да ги пропусна. Звъннах на Тишо и Вилито и се оказа, че са в Асеновград и ще ходят към Бачковския манастир. Бързо ме убедиха да отида при тях 🙂 Така и тази седмица не издържах, без да изляза от Пловдив. Пътьом взех Магито и потеглихме.

На изхода на Асеновград качихме Тишо и Вили и отидохме към манастира. Спряхме отпред и тръгнахме нагоре към поляните. Времето все още беше хубаво дори почти слънчево. Магито си беше взела чисто новия пой и трябваше да го пробваме някъде, където има повече място 🙂 Стигнахме до водопада, разгледахме го, снимахме го (както винаги) и тръгнахме още на горе. Изведнъж започнаха да падат снежинки 🙂 Зарадвахме се. Докато стигнем до любимата ни полянка вече си валеше обилно сняг. Това не ни попречи да се забавляваме. За първи път въртях пой и почти се научих 🙂 Естествено си направих няколко синини, но то така трябвало в началото 😛 Снегът понатрупа. Решихме да направим снежен човек. Направихме ! (1 2 3 4) 🙂 Идеален стана. Решихме да си тръгваме. Снегът спря. При манастира вече нямаше и следа от сняг. В Пловдив още по-малко … Страхотно се получи, че се качихме малко по-високо да видим сняг. Кога ли в Пловдив ще се порадваме на хубав сняг ?!?

п.с. снимките са тук.