Tag Archives: Гърция

Уикенд на Халкидики

Пътешествия, , , , , ,

Миналия месец ме поканиха от фирмата на гмуркане в Гърция и аз нямаше как да откажа. Особено като фирмата поемаше спането и гмуркането 🙂 . Така дойде миналия петък, когато беше тръгването. Аз бях в колата на Сребрин, заедно с Вени и Ники и общо взето го ударихме на лежерно пътуване. Тръгнахме към 11 часа, спряхме на дълъг обяд в Разлог и пристигнахме в Никити (градчето/селото където беше хотела ни) чак към 8:30 вечерта. С други думи отидохме точно за вечеря. От тук започнаха негативните ми емоции в Гърция. Не знам дали в България се е вдигнало, но нивото на обслужването в Гърция ми се стори отвратително. В ресторантчето, където бяхме седнали, им отне повече от час да ни изчистят масата и да ни донесат менюта. Не питайте още колко им трябваше за да ни донесат поръчките. После като кажа, че съм пил узо до 1:30 ме мислят за алкохолик, а то съм изпил само едно.

В събота беше денят за гмуркане. Аз се записах за следобяд, с идеята да не ставам рано, но явно сбърках. Когато отидохме морето нещо се беше разбушувало, имаше вълни и беше много мътно. Ние все пак се натоварихме с екипировката, започнахме с обучението, но когато трябваше да влезем по-навътре, главния инструктор прецени, че няма видимост и може да ни изгуби и прекрати гмуркането. А аз тамън схванах как да дишам и да се потапям, но няма как … разбира се останах разочарован. А сутринта са се гмуркали и е било супер. Все пак срещу природата няма какво да се направи.

След „гмуркането“ в нашата кола решихме да си направим една разходка из средния ръкав на Халкидики. Първоначално мислихме да го обиколим целия, но докато карахме на юг, спряхме на един плаж и решихме да пием по едно питие на бара. Барът се казваше „Las Bandidas“, но не мога да ви кажа къде точно се намираше. Много приятно местенце … но и малка бира – 4 евро ! След това продължихме почти до най-южния край на ръкава, и като видяхме, че започва да се стъмва, предпочетохме да се върнем на обратно.

Събота вечерта мислихме да прекараме в по-хубав ресторант, в сравнение от предишната вечер. През деня се бях разходил по плажната ивица, която беше хубава и имаше добре направени заведения. За съжаление имаше голяма гръмотевична буря и се наложи да отидем на закрито (все пак беше до плажа). Отново обслужването не беше на ниво, особено за цената, която искат – двайсетина човека им оставихме ~350евро за нормална вечеря. Поне се наядох на морски дарове.

Като цяло съм разочарован това ми посещение в Гърция. За първи път ходя до Халкидики и наистина природата е красива, но гърците не направиха нищо, за да ме накарат да се върна отново. Дори за финал, на една бензиностанция, ни закръглиха сумата при плащане с карта ! както казах хубава природа, но лошо обслужване !

6000 километра

Пътешествия, , , ,

Онзи ден установих, че за периода от 20 април до края на изтеклия уикенд, съм изминал с колата ми 6000 километра. За има-няма 20 дни бях до Италия (Падуа, Ливиньо, Верона), два пъти до Мандрица, до Александруполис, Белоградчик и Видин. Вярно е, че не съм шофирал само аз, но съм ги изминал тези 6000 километра. А после защо съм нямал време да качвам снимки.

п.с. по-горе на картинката може да видите къде ме е засичал Google Latitude.

След Италия

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Върнах се от Италия, точно по средата на 4 почивни дни в България. Вили вече си беше взела отпуска за трите работни дни от предстоящата седмица. Не го мислих много и реших да си удължа отпуската още една седмица. Мислихме много варианти за изкарване на седмицата – от отдавна плануваното ми дунавско пътешествие, през Видин и Белоградчик и морето … След като никой не се нави да дойде с нас, естествено се получи нещо съвсем различно. Първо, в понеделник, заминахме със Стоян и Иван на хижа. Те бяха избрали хижа “Надежда”, Близо до Ихтиман, и ние се присъединихме. За една вечер, но много хубаво. Всъщност не бяхме в самата хижа, а в една съседна сграда, която май е на община Ихтиман, но също се стопанисва от хижарката на “Надежда”. Така беше дори по-хубаво. Цялата “хижа” само за нас. Отпред имаше място за огън и си направихме невероятна скара. Въпреки, че беше в планината, вече ставаше за стоене на открито до късно. Въобще лятото дойде и открихме сезона на планини, огън и палатки. Само последното остана да сторим 🙂

Във вторника от хижа “Надежда”, само минахме за малко през Пловдив, и отпътувахме директно за Мандрица. Така отново направихме едни 300 километра. Пристигнахме вечерта и се отдадохме на пълен айляк.

В сряда имахме план да ходим на море в Гърция, но решихме да го отложим малко, че много път ми се насъбра напоследък. Така изкарахме един цял ден в Мандрица, завършен в месния хоремаг 🙂

В четвъртък вече осъществихме плана да отидем до Александруполис. От Мандрица до там са около 150km, но се минава през много села и е доста бавно пътуването – отнема около 2 часа. Първо разгледахме Александруполис, където Вилито не беше ходила. Показах й пристанището с ферибота, който хващаме за Самотраки, гадния плаж, фара, крайбрежния парк … обаче нещо беше пазарен ден или просто на пристанището са направили огромен пазар и беше голяма мръсотия. Малко гадно и решихме по-бързо да ходим на плажа, на който бях замислил – близо до село Макри. От един магазин в Макри си взехме по една Вергина и хайде на плаж. Оказа се, че мястото от което преди ходих до плажа вече са го оградили военните и трябваше да слезем от към другия край на плажа. Горе-долу, където спахме преди второто ни ходене до Самотраки. Слезнахме на плажа и той се оказа пълен с ученици. Някаква зелено (морско) училище или не знам какво беше, но не просто един клас, а цял випуск ! Аз очаквах да няма никой, а то – лудница. Добре че по едно време се изнесоха и просто изведнъж изчезнаха. То и ние не издържахме дълго на слънцето. Може да е май месец, но грееше яко.Отидохме на сянка в боровата горичка над плажа и се заседяхме на една пейка. Много яко беше – спокойно море, плаж и отсреща Самотраки. Когато се върнахме на плажа установихме, е едно куче ни е изяло сандвича. По-късно установихме, че ни липсва и една кутия, в която имаше салата, така че направо се чудя дали е било куче !?!? Като цяло имахме идея да останем на палатка на плажа, но се отказахме и решихме да върнем на село 🙂 За първи направих плаж за един ден от Мандрица и мога да кажа, че е напълно и лесно реализуемо. Особено ако гърците си пооправят малко пътищата и пътуването стане по-бързо. Ле-ле до къде стигнах да критикувам гръцките пътища.

В петък се отдадох на пълния мързел и почти проспах целия ден 🙂

В събота решихме да отидем на пикник на реката до Меден Бук. И го направихме 🙂 Само където на брега вече ги няма дърветата, които пазят сянка и бяхме малко по в гората и не стояхме много, защото започна да гърми. Не валя много, но успя да ни изгони.

И така почти неусетно си измина цяла седмица. И утре съм на работа, след цели две седмици, прекарани в пътешествия. Не че не ми се налагаше да поработвам през това време, но си изкарах една почивка с лятна продължителност.

На море за един ден

Пътешествия, , , , ,

когато животът ти дава лимони,
прави лимонада

Може да е февруари месец, но когато прогнозата е над 20°C е явно че не става за сноуборд, какво е решението – отиваш на море. Кое е най-близкото море ? Бяло . Събираш трима приятели и в неделя сутрин в 7:30 тръгваш. Целта – Златоград, след това Ксанти и там където най-близо срещнем море. На отиване минахме през Смолян, пътя е хубав, но наистина страшно много завои. От Пловдив до Златоград, с няколко кратки спирания, си е три часа път с кола. До сега не бяхме ходили в Златоград и спряхме да го разгледаме. Отделихме му час и половина, но въпреки това не успяхме дори да стигнем до етнографския комплекс. Ще отидем пак специално в Златоград. Сега успяхме да разгледаме центъра, паметника на Делю войвода, две църкви … и общо взето по-новата чат на града.

Минахме през граничния пунк на Златоград малко след 13 часа (по-късно от очакваното, но на практика нямахме конкретен план). Границата се минава лесно. Точно след пункта има табела с означени плажовете на Ксанти (Xanthi beaches) – гърците явно знаят за какво отиват българите там. Ние запомнихме две имена, които по-късно намерихме в GPS-а – Mandras, защото звучеше като любимото ни село Мандрица и Porto Lagos, защото просто звучеше странно и съвсем не-гръцко 🙂 Пътят от гръцката страна наистина е стръмен, тесен и с много завои, както всички, които са минавали от там отбелязват. В допълнение имаше и много паднали камъни. Освен това го нямаше на никоя от GPS картите ми (Auto Drive Hellas и European City Navigator). На отиване не е проблем, но на връщане трябва да следите табелите (тях поне ги има и са полезни).

През Ксанти минахме транзит, защото вече бързахме за морето 🙂 Из града как да се оправите без GPS – не знам – може би следвайте табелите за Kavala, но преди да се качите на магистралата, започвате да следите за Porto Lagos. А ние накрая се отклонихме за Mandras, защото ни звучеше по-добре. Оказа се доста голям (дълъг) пясъчен плаж. Имаше и доста рибари … или поне рибарски лодки, хора нямаше като цяло. Ние тръгнахме по плажа и се спряхме на едно затворено заведение пред местния къмпинг. Имаше една голяма лодка, която явно се използва като бар или като място за сядане през лятото и ние се настанихме на нея. Там хапнахме и се наслаждавахме на прекрасното време и прекрасната гледка ! А аз дори нагазих до колене в морето 😉

На залез слънце тръгнахме наобратно. В Ксанти GPS-а нещо се опита да ни прекара по една улица, която се оказа че е пешеходна и така се объркахме, че минахме през някакви много тесни улички (стар град може би ???) с много симпатични кафенца и магазинчета. Така въпреки ,че решихме да го пропуснем, в крайна сметка го разгледахме от колата и ни убеди, че си струва да се посети отново. Освен това след града, в посока към България, има много приятен парк, който също си мисля, че ще е хубав.

В България решихме да се върнем по друг път и от Златоград поехме към Кърджали. Там пътя определено беше с по-малко завои, но до Кърджали беше лош. След това вече е прав и бърз, но за сметка на това е с 50 километра повече от колкото през Смолян. А като време пак стана към 3 чáса, така че всеки може да си реши от къде да мине.

Вечерта в 22:30 си бях отново в къщи, доволен с поредното разузнавателно пътешествие. Някои казват „г*з път да види“, но аз харесвам подобни пътувания. А и първото море за годината да е на 6-ти февруари е добре 🙂 Както потръгне, така да продължава.

p.s. а най-хубаво е когато вечерта се събуеш и по краката все още имаш пясък

p.p.s. още снимки има тук и тук.

Още една нова година

Пътешествия, , , , , , ,

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

Великден на Мандрица

Пътешествия, Разни, , , ,

Предполагам, че вече са Ви информирали, че адаша е възкръснал, така че ще си спестя формалните пожелания и направо ще премина как прекарах почивните дни. Тази година го ударих на пълна класика – с родата на село ! Беше много хубаво – ядене, пиене, почивка. Това смесено с хубаво време, много снимки и срещи с хора, които не си виждал с години, беше хубаво преживяване. Наистина тази година за Великен бяха дошли много хора на Мандрица. Още пътуването натам започна интересно, като спуках гума. Добре, че полицаите на язовира в Ивайловград, я забелязаха и ми дадоха помпа и някак изкарах до Мандрица. Там вече сложих резервната. За съжаление точно на Великден не намерих никой който да ми я залепи и през останалото време карах с резервната. Бяхме доста коли, така че все щяхме да се оправим, ако беше станало нещо. За щастие нищо лошо не се случи.

Във Великденската нощ нямаше поп в църквата, въпреки че имаше много хора. Все пак (почти) се спазиха ритуалите.

На Великден се събрахме в къщата на вуйна цялата родá. На открито с агнешнко и козунаци. Казах Ви, че беше класика. След обилния обяд със Сара, Ицо и Софито си направихме една дълга разходка из цялото село. Скоро ще сложа снимки, само трябва да избера от мноооогото.

На връщане всички решихме да минем през Гърция. Специално за Великден бяха отворили граничния пункт Славеево-Кипринос (близо до Ивайловград). Пункт е доста силно казано – няколко български и няколко гръцки полицаи стоят на сред нищото (нямаха и един навес). Път (асфалтиран) имаше само от българска страна. След това има 4-5 километра черен път то Кипринос. Там спряхме за почивка. Някои седнаха на кафе, а други си направихме разходка из градчето (мда, според wikipedia е град). Както и някой отбеляза – то дори има супермаркет с колички 🙂 Иначе много хубаво и спретнато място съвсем по гръцки.

След като си тръгнахме от Кипринос, се минават още няколко селца, след което се излиза на магистралата за България и за нула време си на пункта Капитан Петко Войвода. Наистина много по-бърз маршрут отколкото през язовир Ивайловград и тесни криволичещ и лош (покрай село Дъбовец) път. Ако (като) отворят граничния пункт и когато се бърза, със сигурност ще избирам този път. Освен това така могат да се правят пътешествия Пловдив-Мандрица-Самотраки (или някъде другаде в Гърция). Удобна работа 🙂

Самотраки през септември

Пътешествия, , , , , , , , , ,

За четирите почивни дни решихме просто да отидем на Самотраки, без много да го обсъждаме, както направихме май месец тази година, и в крайна сметка така и не отидохме. И този път не беше лесна организацията, но поне тръгнахме. Малко неизгодно и неикономично – шест човека с две коли, но след толкова промени по състава на хората и това беше нещо.

В събота сутринта нещата не потръгнаха много добре. Първо отложихме тръгването чак към 9, защото Руми (едната от спътничките ни) трябваше да дойде от София, и ние си направихме среща в 9 без 15 на автогарата. Трябва да хванем ферибота от Александруполис в 15 часа, до където имаме 4-5 часа път (в зависимост от трафика, границата, времето …). След известно време чакане и дълъг телефонен разговор се установява, че Руми всъщност се е озовала на автогара Север, а ние сме на Юг. Нямаше как, трябваше да изгубим още време да отидем да я вземем. Точно пристигаме на другата автогара и се установява, че другата кола има проблем – нещо се е откачило по тръбата за ауспуха и бучи ужасно. Трябва да търсим сервиз. Упътват ни до най-близкия голям сервиз, но там след като я поглеждат ни казват, че не могат да я оправят и трябва да търсим сервиз за ауспуси. Отиваме до една уличка близо до Новотела, където знам че има много такива сервизи. На първия ни казват, че могат да ни услужат веднага и ни пращат на следващия, който е само на една пряка от него. Там най-сетне ни казват, че ще оправят колата. Става ясно че е паднала някаква сонда от ауспусната система и трябва да се завари. Не е голям проблем и за 15 минути сме готови. Междувременно започва да вали, времето тече и започваме да се чудим, ще стигнем ли въобще до Самотраки.

Малко след 10 най-накрая напускахме Пловдив. На юг времето започна да се оправя и постепенно изгря слънце. На границата бяхме около 12 и преминаването протече бързо и без проблеми. Точно след границата спряхме за малко почивка. Когато превключих на гръцката карта на GPS-a, той изчисли, че ще бъдем в Александруполис в 15:00, което направо малко ни обезкуражи. Все пак трябваше да пробваме. Точно успяхме да наваксаме 10-тина минути, когато GPS-а, избра някаква леко странна отбивка, по която все пак реших да мина. Оказа се че излиза на един затворен участък и по-лошото беше че точно там имаше полиция, която естествено ни спря за проверка. Нищо страшно, но изгубихме още минути. Иначе полицая, който ни спря си говореше на гръцки, ние на българо-английски и в крайна сметка въобще не се разбрахме 🙂

След много бързане, успяваме на стигнем в 3 без 10 на пристанището в Александруполис, GPS-а казва “след 200m се качете на борда” (което не бях го чувал до сега). Спираме пред гишето, където продават билети, като се надяваме да ни изчакат. Отиваме и какво да видим – ферибот няма ! От понеделник сменили разписанието и в събота въобще няма фериботи за Самотраки. Гледал съм старо разписание в интернет, и дори ми стана гузно, че така съм подвел всички.

Разбираме, че ще трябва да изчакаме още един ден, докато отидем на острова. Разходихме се из Александруполис, но нямаше какво толкова да се види, а и навсякъде чувахме само българска реч. Решихме да се махнем от тук и аз се сетих за близкото село Макри с чудесен плаж, в което съм бил с Маги и Тишо при първото ми ходене до Александруполис. Решихме да отидем там, и някъде да си намерим място за палатки за нощта.

Макри е на 12 километра западно от Александруполис и след няколко дежа-ву-та успях да намеря плажа, който е близо до селото. Когато се разхождах първия път по този плаж, не съм си мислил, че ще дойда отново, но на, съдба ! Към края на плажа си намерихме един затворен вече къмпинг, където решихме да останем. В Гърция вече беше свършил сезона и нямаше много хора, въпреки че отново срещнахме доста българи. Времето беше чудесно и си изкарахме една много хубава и спокойна вечер на плажа на Макри. Както каза Дарко, ако не знаехме за Самотраки, можеше и там да си останем (и да спестим една крупна сума за фериботи, но това е една друга тема).

Makri beach

Makri

В неделя в 13:00 часа най-сетне потеглихме с ферибота към Самотраки. След 2 часа и половина пристигнахме на острова. Първото ни притеснение беше дали къмпинга, в който бяхме предишния път, е затворен вече и ще може да се настаним там безплатно или ще трябва да търсим друго място. С Дарко и с всичкия багаж (на острова взехме само едната кола) отидохме да проверим и се оказа, че може да останем там. Дори и имаше и други палатки и хора. Направо да им се чудиш на гърците, как при това хубаво време (поне за нас) вече е свършил сезона.

Първата вечер на острова решихме да се разходим и да покажем на хората, които не бяха идвали, столицата на острова – Хора (Chora). Разгледахме градчето, разположено на един хълм, с чудесни къщички, по залез слънце и беше чудесно.

Chora

Понеделника всъщност ни беше единствения цял ден на острова и трябваше да го използваме максимално 🙂 Първо решихме да отидем на пясъчния плаж на южната страна на острова. Там в началото духаше много, но постепенно поутихна и слънцето доста ни напече. Къпахме се в морето, плажувахме … въобще напълно лятно усещане. Дори хванахме тен т.е. изгоряха ни носовете 🙂 Застояхме се дори повече от колкото си го представях.

sand beach

След плажа решихме да отидем на някое ново и за нас място. Отидохме до Хора да разгледаме туристическата карта и си набелязахме един водопад от южната страна на острова. Оставихме колата в едно селце Ксиропотамус (Xiropotamos) и продължихме нагоре по реката. А реката се оказа невероятна – толкова бистра вода ! Едни камъни, много красиво ! Водопадите се оказаха по-близо от колкото очаквах и бяха цяла каскада от водопади. Красиви, но водата в реката беше студена да се топна, иначе много ми се искаше по тези вирчета.

river and waterfalls

Втората (и последна) вечер на острова си спретнахме рибна вечеря на скара. Едвам се разбрахме с продавачите в рибния магазин в Камариотиса (Kamariotissa), като в крайна сметка и ние не разбрахме всички видове риба, които взехме. Важното е че беше много вкусно 🙂 Само аз нещо бях изморен и си легнах сравнително рано в палатката, което не беше лошо, защото на другия ден трябваше да карам по обратния път до България.

За разлика от предишния път, когато бяхме на Самотраки, този път нямаше чак толкова много кози. Този път имаше МНОГО котки ! Дори в къмпинга беше пълно с тях. Това хич не беше приятно защото само се опитваха да ти докопат храната. Козите поне си пасяха кротко на разстояние.

Във вторник ферибота беше в 16 часа, така че имахме половин ден на разположение, който изкарахме на плажа до къмпинга. Бях забравил, че при тези камъни е много трудно да влизаш във водата. Затова аз се разходих из къмпинга, където се установи, че повечето палатки са изоставени. Дори от една скъсана си палатка си намерих рейка, която взех за резервни части за моята палатка (вместо да си купувам за по 4 лева на елемент). Въобще ако ви трябват рейки, колчета, въжета … та дори и палатки и дрехи, може да отидете в някой къмпинг след сезона. Хората масово си изоставят всичко.

Вечерта си тръгнахме от острова. Този път дори не ми беше толкова тъжно. Вече знам, че щом съм отишъл за втори път, ще отида пак. Този път, въпреки, че беше за кратко, ми беше много хубаво и зареждащо. Самотраки, пак ще се върна.

chao samotraki

п.с. ето всички мои снимки. И тези на Ели.

Самотраки

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис – само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас – така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! 🙂 Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път 🙂 Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова – към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки – хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем – доста е голям. Избрахме си едно страхотно място – леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера 🙂

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира – Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери 🙂 Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки – освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж – единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове – просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става – поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде 🙂 Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! 🙂 И един съвет, който ни дадоха – не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме – работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен 🙂 В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот – на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме 🙂 Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …