Напоследък няма муза да пиша тук. Това май си е нормално състояние от време на време. Тази седмица (поне работната й част) се изниза доста бързо. Почти не съм излизал, но то къде ли и да ходиш в този студ, а го дават да се застиди още повече. Май ще трябва да купувам още антифриз. Като стана дума за колата, тази седмица ми откраднаха задната чистачка, и се наложи да си купувам нова. Мислех ,че вече не се крадат чистачките но уви (едва ли се е дематериализирала от само себе си). Спомних за онази песен на Тодор Колев:

… Дай ми чистачките
или ми ги върни …

Баща ми е по-добре, но още в болницата. Оправя и дано да няма нови проблеми.

Последните няколко дена още повече ми допадна идеята на семейството сайтове 43 (43places, 43things, 43people), попълвах профилите си и гледах места, неща и хора 🙂 Интересно.

Днес сутринта си купих още 512MB RAM за компютъра (вече имам 768 🙂 ). Отказах се от идеята за mp3 плеър, поне докато не стане сезона за велосипед. Надявам се цените да паднат още малко до тогава. За сега си имам стерео в колата 🙂 Следобяд спах до 7:30 вечерта и сега не знам кога ще заспя пак.

Тази вечер с Гери си направихме чудесно нощтно пътешествие с колата. Тя си беше изпрала якето и не ставаше да отидем на разходка. Реших да пробвам един мартшрут, който от доста време си мислех как точно може да стане – да обиколим Пловдив по “околовръсното”. Всъщност то няма един път, който да се нарича така и затова го сложих в кавички. Тръгнахме от гарата на Тракия в посока Асеновградско шосе и идеята беше да върнем пак там, но от другата страна, т.е. да докажем, че Земята е кръгла 🙂

От Асеновградско шосе, свих на дясно по посока София. Всъщност трябва да се следват все табелите за София. Подминахме отбивки за Белащица, Марково и Коматево, но не знам защо влезнахме в Прослав ?!? Всъщност въобще не беше лошо, само където не знаехме къде се намираме и се въртяхме наслуки. В крайна сметка излязохме от същия път от който влезнахе, без да разбера как точно сме направили обратен завой ?!? След това продължихме по околовръсното, подминахме отбивката за Пазарджик (в ляво) и продължих на право. Това беше участъка по който не бях минавал преди. В крайна сметка знаех, че по някое време трябва да стигнем до магистралата. Внимателно прецених, че трябва да тръгнем към Бургас, а не за София 🙂 Профучахме за малко по магистралата, но на първата отбивка за Пловдив, реших да не рискувам и излязохме по нея. В тъмното е доста по-трудно да се ориентираш. Влезнахме в Пловдив по пътя от Труд. Значи е можело да изчакам и следващата отбивка, но пътя там така и така е в ремонт и щеше да се наложи да се приберем през Войводиново. Сега поне знам как може да стане обиколката.

В крайна сметка завъртях към Скобелева майкаи от там към Тракия и стигнахме точно там от където тръгнахме, но от другата страна 🙂 Земята е кръгла !

Днес благодарение на гостоприемството на Сребрин преместихме drundrun.org на неговия сървър. Още веднъж благодаря. Тези дни може да има проблем с достъпа до drundrun.org, и ако забележите някакви проблеми казвайте.

Благодаря и на Серго, който ми помогна да прехвърлим базите данни. Оказа се по-трудна задача от колкото предполагах. Всъщност аз никога не съм се занимавал с подобни задачи, но уж имах идея как трябва да стане, а все изкачаха някакви проблеми.

Ехаа, Йовко написа своя хороскоп за моята зодия Стрелец. Както винаги точен, ясен и най-вече забавен 🙂 Я кажете дали ме е описал правилно ? Малко е субективно аз да го казвам.

Измина поредния хубав 13-ти, дори и петък 🙂

А ако Вие сте от фаталистите, които смятат че ще им се случи нещо лошо, поне не се хващайте ако ви кажат, че следващата нова година се пада на петък 13-ти.

Вечерта не ме пуснаха в болницата при баща ми, така че само оставих майка ми и се прибрах бързо. Видях, че баба ми е заспала и реших да изляза да се разсея малко. Отидох до Найлона, да поздравя Таня за имения ден. И двамата с нея се оплакахме един на друг от семейни, ежедневни и любовни проблеми, но не го дадохме на отчаяние, де 🙂 Малко след това доиде и Йонов и се видяхме и с него.

Не можах да навия никой да дойде с мен в Мармалад на концерт на Белослава, така че отидох сам. Влезнах още в 22 часа. Концерта започна чак в 23:15, а аз не видях никой познат да отида при него. Малко се изнервих от чакане, но когато започна всичко се промени. Белослава заедно с Лили Йончева и Живко Петров, просто бяха перфектни. Аз й се усмихнах, а тя изпя любимите ми песни 🙂 Новите също ми харесаха и мисля, че целия албум ще ми хареса. Малко преди полунощ реших да си тръгна, за да мога да се наспя, защото утре също ме чака тежък ден. Кратък (за мен), но хубав концерт стана.

Баща ми
днес го оперираха и му извадиха левия бъбрек. За това последните няколко дена почти ме нямаше. Всъщност той получи по-сериозно криза още преди нова година и дори за малко да не отидем на Мандрица (всъщност това малко хора го знаеха). Сега уж е по-добре и казаха, че всичко е минало добре и трябва повече да няма проблеми. Дано да е така. След подобна операция очаквах да го видя и в по-лошо състояние, но не беше така. Все пак майка ми тази нощ ще е при него. После аз и така ще се редуваме следващите няколко дена.

Колата
В началото на година редовно има много разходи по един автомобил. Най-напред започват винетка – не мога без нея, аз затова имам кола, да обикалям; Застраховка Гражданска отговорност – задължителна е и дори си направих по-скъпа, като водач нарушител. Не свърших до тук с рахнодите – вчера си залепих едната гума, която спадаше, а днес оправих задното гърне, което се беше откачило. Така и така бях отишъл и ми смениха и средното, което дори не знам как точно се нарича, но беше задръстено и заради него колата ми губеше мощност. Сега се надявам да е поне малко по-добре на нагорнищата. Остава само да сменя маслото, защото за половин година съм изминал 10000 километра и е време.

усмивката
нещо е “заминала” някъде и не иска да се връща на лицето 🙁 🙁 🙁

айде пак тръгвам за болницата … въпреки всички проблеми гледам да се усмихвам и да давам кураж на хората около мен … а аз ще се оправя … може и да се наспя някой ден

Вече си мислех, че ще остана без да си направя лична равносметка на изтеклата година. В края на миналата година се наложи да пиша работен отчет и си мислех тогава да се появи и личния ми тук, но по това време не ми работеше компютъра, така че не го направих тогава. Ето какво по-важно (според мен) се случи в живота ми за една година и как то беше отразено в този блог:

• Годината започна с две пътувания – на 8-ми януари до София (снимки) и до Бачково на следващия ден (снимки)
• Работата в Инвест Елестроникс беше част от живота ми през цялата година. В началото на годината се преместихме на ново място – по-голямо и по-хубаво 🙂
• Едно ПТП на бул. Руски, заради което сега се чудя каква застраховка “гражданска отговорност” да си направя, защото дори в крайна сметка ме изкараха виновен, въпреки, че аз все още не го чувствам така.
• На 28-ми януари групата OpenClub Пловдив организирахме “Ден на Линукс в ПУ“. Отзивите бяха много добри и се получи идеално. Дори казваха, че имаше повече хора от Ден на Майкрософт (не че се мерим с тях).
• на 5-ти и 6-ти март бяхме в Широка Лъка за кукерския фестивал “Песпонеделник” (снимки 1 , 2). Оказа се доста по-голям празник от колкото очаквах. Видях няколко човека, които не очаквах. Освен това от там си взех книжката за 10о-те туристически обекта на България, заедно с първия ми печат.
• През годината бях на доста Depeche Mode партита на Миро главно в Петното, но веднъж дори ходих и до София в 3ushi. Хубави партита ставаха. Ето снимки от Disintration в Петното.
• На 10-ти април отидохме до мистичното място наречено Белинташ (снимки). Не знам дали си въобразявам, но наистина усетих нещо странно там.
• Бях на WebTech и видях Риачард Столмън на живо
• За рожденния ден на Йонов (7 май) си направихме страхотно пътешествие до Варна, Балчик и Несебър. (снимки 1 , 2)
• На 10-ти май най-сетне гледах Камината в Пловдив на Антони Райжеков. Тази година да видя кога ще видя NightSongs
• Купих си велосипед
• Бях на концерта на Thievery Corporation в София
• 8-ми юни. Ден който няма да забравя в моя живот ! За малко да не умра в катастрофа, а вечерта се запознах с Усмивката.
• Единствения ми (за съжаление) по-далечен велопоход беше до Бачково
• Малко повече от месец след катастрофата с Кадета успях да си взема Астра
• Първото пътешествие с новата Астра беше до Перперикон. (снимки)
• С Август започна и отпуската ми, която прекарах почти изцяло на път. Най-голяма част бях на Иракли, но обиколихме доста други места. Освен по черноморието стигнах чак до Копривщица. Най-страхотното пътешествие, която съм правил ! (снимки 1 , 2)
• За моя радост отпуската ми завърши дори още по-добре в Триград за фестивала Слънце-Луна (снимки). Време и място свързани с много мои лични емоции и чувства
• Август завърши с още едно дълго пътуване за мен. Този път семейно до Видин при леля ми. Града ми хареса. Видях крепоста баба Вида, но не можах да си взема печат от там. На връщане минахме през Белоградчик и от там поне си взех
• Събирането на печати от 100-те обекта продължи и през септември с ходенето ми до Чудните мостове (снимки)
• В края на септември беше първото ми пътуване до Мандрица за годината, бе з да подозирам, че ще има още едно 🙂
• (почти) Успях да обиколя всички галерии и музеи в “ноща на музеите и галириите” в Пловдив
• Ъпгейднах си основно компютъра
• Съчетах второто ми ходенето до Видин с кратко посещение на OpenFest София. Както обикновенно там феста се получи на ниво.
• Две седмици след София OpenFest се случи и в Пловдив. По-голяма част от организацията пак премина на мой гръб и дори не можах да погледна отстрани как беше. Чух доста похвали, което ме обнадежди, че е било добре. Тази година пак 😛
• Втория голям концерт на който бях беше на Stereo MCs. Отново невероятно преживявание. Всъщност тук не споменавам концертите на български групи на които съм бил през годината, защото ще станат много. Обичам живата музика и обичам да ходя по концерти. Списъка включва Остава, Нова Генерация, PIF, Анимационерите, Gravity Co, Ревю, Теодоси Спасов, Блуба Лу, Leepra De Lux …
• Ъпгрейднах си и телефона
• Около 8-ми декември бях в Белащица на вилата на Йонов и до йога-центъра в Розино
• Рожденния и именния ми ден изкарах в Петното с много приятели. Много Ви благодаря, че Ви има всички !
• Годината изпратихме в Мандрица. Направо не мога да повярвам, че се събрахме толкова хора на това далечо село. Весело, весело !

Като цяло годината ми беше ознаменувана с пътешествия, придобивки и концерти. Хубавите неща бяха повече от лошите, което си е знак за една хубава година. Не ми остава нищо дриго освен да си пожелая и тази да е такава !

Днес ходих до (хотел???) Копривките над хижа Здравец. Принципно закарах Йонов и Магито, които ми се обадиха и ме помолиха, защото нямало подходящ рейс. Естествено с Герито веднага се навихме за една разходка в планината. Аз бах малко снощен след вчеращния калояновден (да, дори не бях на ивановден), но реших, че от сън спомени няма, а от балкана има и то много хубави 🙂 Принципно си мислех каквото и да става днес да се разходя някъде, но си мислех за малко по-късно. В началото дори не знаехме къде точно отиваме, но като попитахме се оказа, че дори съм ходил там.

Планината е невероятно красива !!! Направо ахнах още по пътя. Всичко е толкова … бяло 🙂 Много се радвам, че не настояваха много да останем и утре, защото малко ми трябваше. Разходихме се, направих малко снимки, ядохме, стоплихме се на камината и си тръгнахме дори по светло. На връщане за пръв път сложих веригите, който си купих още за миналата зима. Друго си по снега с вериги 😉 ‘сползвайте ги ! Първия път отнема малко повече време да се сложат, но мисля, че вече им хванах цаката.

Сега като се прибрах видях, че фотоапарата нещо се е нулирал. Още горе по едно време усетих, че му е станало нещо като искаше да ми форматира картата. Добре, че не му дадох и сега снимките ми са си тук. Май не е много издръжлив на студ, а днес си беше доста студено. Поне нямаше вятър и беше идеален ден за зимна разходка. Кога ли ще отида да пробвам да се кача и на ски ?!? или сноуборд ?

п.с. пловдивчани, случайно да Ви е направило впечатление, че за доста кратко време напоследък дупките в града се увеличили ДРАСТИЧНО в количествено и качествено отношение ?

Както съм казвал и преди плановете не са това което са. Миналата нощ си легнах в 4, и след това цял ден на работата си мислех как ще се наспя тази нощ. Със Спастнята си мислехме само за онова дюшече на мечета (знам, че не знаете за какво става дума, но още ни е яд, че не го купихме за фирмата тогава). Той пък миналата нощ запивал с Дейвид. Толкова англичани да има по света, а да се окаже че и двамата го познаваме. В началото като ми каза, дори не исках и да си помисля, че може да става дума за същия човек. Малко се отплеснах … та вместо да си остана в къщи, както планирах и да спя и да си оправям компютъра, който все още не работи, Донка и Анито успяха да ме изкарат на вън и на караоке в Мармалад. Сега въобще не съжалявам ! Много весело беше ! Браво лимонче и жалко, че не можах да остана и за следващата Ви песен. Радвам се че се видяхме, защото както каза, скоро може да се “виждаме” само тук 😉