Пътешествието премина страхотно, превъзходно, супер ! Последните три дни прекарах главно на път с Опелката и добра компания 🙂 Възползвах се със страшна сила от трите почивни дни и в петък сутринта с Вилито, Стефан, Здравка и Йонов потеглихме към хижа Черноморец до Варна. Големите пътища по едно време ни отказаха и на петолъчката след Сливен решихме да кривнем на север и да минем през селцата натам. Гледката и пролетната природа бяха супер, за разлика от асвалтовата покривка, но не може всичко да е перфектно. Минахме през село Рупча, което май е от “Васко Да Гама от село Рупча” ?!? Не сме сигурни, но имаше един оромен надпис РУПЧА в планината, подобно на Hollywood в Лос Анджелис 🙂 След това спряхме на едни полянки и рекичка до едно село Дъскотна, или както го кръстихме ние – The Skotna 🙂 Майтапа на страна – там си е много хубаво. Из повечето села през които минавахме почти не виждахме хора и на места се чудихме кой да попитаме дали сме на правилния път. В някои от селата май преобладаваше турското малцинсво и някъде дори и младите мимичета бяха с шалвари.

По едно време видяхме надпис -“Чудните скали” и спряхме да снимаме от далече, но малко след това се оказа, че си има специален път до/през тях и там също спряхме да ги разгледаме. Всъщност за малко да си останем там, след като вкарах опелката в една огромна дупка, където опря отдолу и едвам я измъкнахме. Иначе скалите наистина са чудни ! Сякаш са изградение от безброй малки камънчета, а стоят здраво и образуват интересни фигури. Имаше и тунели в тях, които не знам дали са естествени или изкуствени, но също са много красиви, а и ставах супер снимки в тях.

След като бяхме тръгнали в 9 сутринта, пристигнахме в хижата (всъщност бунгалата) в 17:30. Колкото и да е странно почти не се объркахме на отиване. Само накрая първо спряхме на едни други бунгала, но въпреки че разбрахме, че не сме за там, все пак първо отидохме до плажа да пипнем морето, преди да продължим до нашите 🙂 На хижата вече имаше доста хора от групата, която се организирахме, но още повече се очакваха в събота. Ние след дългия път укапахме рано и към 23 часа бяхме в леглата. Бунгалата си бяха прилична мизерия, но не сме очаквали, нито пък желали нещо друго. Във всеки случай, не си струваха 7-те лева на човеконощувка.

В събота решихме да се разходим някъде из околността с колата и докато се чудехме между Варна, Балчик и нос Калиакра тръгнахме без да сме решили окончателно. Станах спец да карам из градове, които въобще не са ми ясни – в случая става дума за Варна, където отивах за пръв път в съзнателния ми живот. В крайна сметка тръгнахме още на север и отидохме в Балчик, за да разгледаме Двореца и Ботаническата градина. Бяхме решили ако остане време да отидем и до Калиакра, но Балчик се оказа много интересен и му отделихме подобаващо време, което си заслужи. Двореца и Ботаническата градина се допълват прекрасно и прекарахме много приятни часове в разглеждането (и снимането 🙂 ) им. В същото време те са и обект N24 от 100-те национални туристически обекта и там си взех втория печат в книжката ми 🙂 Аз също силно препоръчвам да посетите Балчик, ако не сте го правили до сега. Наистина много ме впечатли. Единственото, което не ми хареса, е че ресторанта в които седнахме – нямаше цаца, а как да отида на море и да не ям цаца 😛

Точно когато си тръгнахме от Балчик, заваля супер проливен дъжд и добре че си намерихме колата бързо, иначе доста щяхме да се понамокрим. По едно време дори и чистачките не помагаха много. Добре че се оказа типичен летен проливен дъжд и бързо спря. Малко преди Варна се отбихме да видим и скалния манастир Аладжа, като го хванахме малко преди да затворят. Още едно интересно мястов България. Самия манастир представляваше издълбани ниши в една ветикална скала, където са живеели монасите. Доста е стар – от второто българско царство и дори не се знае истинското му име, а е останало персийското/турското название Аладжа, което означава пъстър/шарен.

Във Варна отидохме на пицария Godzila и се наядохме едно хубаво (и дори сравнително евтино) 🙂 Прибрахме се в хижата към 20 часа, където най-сетне можеше да се почерпим за рожденния ден на Йонов 🙂 Музиката беше супер, хората също, въобще страхотно ! Имахме си огън, пиивахме с изглед към морето, и дори играхме с толка и се люляхме на люлки 🙂 Всъщност най-хубавото на бунгалата беше, че се намират в гора, а са на 30 метра от морето 🙂 Малко по-високо са и има стархотна гледка.

Не помня кога заспахме, но сутринта станах в 8 с идея да тръгваме към 9. Само където на никой не му се тръгваше обратно към цивилизацията. Може би към 10 успяхме да тръгнем, но отидохме във Варна на кафе, а се озовахме отново в Godzila на пици и салати. Разгледахме центъра и тръгнахме чак в 12 от там. Решихме да пътуваме покрай морето към Бургас и да се отбием по някое време към Айтос. Пътя всъщност е доста стръмен и планински и по едно време спирачките доста загряха и се наложи една принудителна почивка. Беше малко преди Несебър и си казахме – защо пък да не разгледаме и него ? 🙂 Речено-сторено. Намерихме едно хубаво място за паркиране, малко преди старата част и тръгнахме пеша. Вилито каза, че не била ходила в Несебър и трябваше да поправим това 😉 Обиколихме цялата стара част и дори си взехме печат от историческия музей, който също е един от 100-те обекта. В несебър най-сетне седнахме на цаца с бира 🙂 (за съжаление за шофьорите – само малка 🙁 ) Времето отново мина неусетно и тръгнахме от там чак в 16 часа.

Останалата част от пътя минахме без да спираме за много. Не че нямахме желание и цели, но просто решихме че няма време и да оставим за друг път. След кратко объркване на пътя в (или по-точно около) Стара Загора, запрашихме бързо по спокойния път и след Чирпан дори хванахме магистралата и се прибрахме благополучно в Пловив към 20 часа.

Много съм доволен от цялата екскурзия 🙂 За пръв път 128 мегабайтовата карта на фотоапрата не ми стигна, и с вградените 16 всичко ми стигна на косъм 🙂 Измислихме нов вид туризъм – хаотичен, в който тръгваш нанякъде без да знаеш точно накъде и посещаваш всичко по пътя и ако се сетих за нещо на близо 🙂 Тръгваш от точка А за точка Б, а посещаваш Ш, Ч и М 😉 Може дари да се нарича “Хаос туризъм”.