Днес бях поканен на двоен рожден ден на хижа Изгрев и последните няколко дена реших, че мога да отделя един ден и да отида. До вчера се очертаваше да ходим само с Герито, но почти в последния момент се навиха Яна и Магито и отново се събрахме весела компания за път 🙂

Тръгнахме, след като се наспахме, в 10 сутринта и понеже мислехме, че имаме доста време, решихме да минем през Чудните мостове. Честно казано самите мостове не ме впечатлиха много, а реката която минава през тях ми хареса повече. Обиколихме цялата околност, направихме доста снимки, ядохме на едни пънчета пред хижата, взех си печат за “100-те туристически обекта” и то стана 14 часа.

Тръгнахме от мостовете и според каратта пътя стига най-близо до хижа Изгрев при село Забърдо. Стигнахме “китното родопско селце”, както пише на табелата на селото, и започнахме да питаме за пътя. Оказа се че няма път за кола, а пътеката се взима за 2 часа и половина (около 8 km). Ние нямахме толкова време, защото мислехме да се връщаме същата вечер и трябваше два пъти да минаваме пътеката, която дори нямала маркировка и било лесно да се объркаме. Отказахме се от този маршрут и решихме да пробваме през Чепеларе, от където по принцип е 3 часа и половина преход, но имаше някаква надежда, че може да се минат 12-те километра коларски път с кола.

Стигнахме в Чепеларе, но постепенно времето се развали и заваля дъжд. Гери попита един нейн познат от тамошния пещерен музей, и той ни отчая, че пътя е само за джип или камион или пеша. Поне маркировката я е правил той, и както се изрази “ще ти изкара очите” 🙂 Така вече се примирихме, че няма да отидем до хижата и решихме да останем да разгледаме Чепеларе. Постепенно дъжда се усили и стана проливен, точно когато отидохме при бабата на Герито. Там ядохме родопски клин (нещо като баница с ориз и тиква), която на мен много ми хареса 🙂 По принцип много обичам тиквеник, а тази комбинация, също ми допадна. Баба Руска е много готина бабка и супер хубаво си поговорихме с нея 🙂 Надявам се още много пъти и години да й ходим на гости 🙂

Прибрахме се по тъмно и беше малко изморително по мокрия път на фарове, но сега мисля да си легна рано и да си почина, че този само един почивен ден ми се вижда малко, въпеки че подобни пътувания ме зареждат с много положителна енергия и ентусиазъм 🙂