Копривките

Днес ходих до (хотел???) Копривките над хижа Здравец. Принципно закарах Йонов и Магито, които ми се обадиха и ме помолиха, защото нямало подходящ рейс. Естествено с Герито веднага се навихме за една разходка в планината. Аз бах малко снощен след вчеращния калояновден (да, дори не бях на ивановден), но реших, че от сън спомени няма, а от балкана има и то много хубави 🙂 Принципно си мислех каквото и да става днес да се разходя някъде, но си мислех за малко по-късно. В началото дори не знаехме къде точно отиваме, но като попитахме се оказа, че дори съм ходил там.

Планината е невероятно красива !!! Направо ахнах още по пътя. Всичко е толкова … бяло 🙂 Много се радвам, че не настояваха много да останем и утре, защото малко ми трябваше. Разходихме се, направих малко снимки, ядохме, стоплихме се на камината и си тръгнахме дори по светло. На връщане за пръв път сложих веригите, който си купих още за миналата зима. Друго си по снега с вериги 😉 ‘сползвайте ги ! Първия път отнема малко повече време да се сложат, но мисля, че вече им хванах цаката.

Сега като се прибрах видях, че фотоапарата нещо се е нулирал. Още горе по едно време усетих, че му е станало нещо като искаше да ми форматира картата. Добре, че не му дадох и сега снимките ми са си тук. Май не е много издръжлив на студ, а днес си беше доста студено. Поне нямаше вятър и беше идеален ден за зимна разходка. Кога ли ще отида да пробвам да се кача и на ски ?!? или сноуборд ?

п.с. пловдивчани, случайно да Ви е направило впечатление, че за доста кратко време напоследък дупките в града се увеличили ДРАСТИЧНО в количествено и качествено отношение ?

1 thought on “Копривките

  1. Ицо, май трябваше да останеш… 🙂 беше многог хубаво, пък и изпусна да ме видиш как “карам” ски. По прости сметки падах около 14 пъти за 2 часа, направих около 5 по-светсти закантвания и се хванах 6 пъти на влека. Това си е цяло постижение като за първи път. Но сега имам зверска мускулна треска и се чувствам като тенекиения дървар. Едвам си обличам якето! И маги не се размина по-леко. Тя не можа да овлаее качествено момента с намаляването на скоростта и на моменти развиваше страхотни скорости, завършващи с грандиозни катастрофи. Все пак нямаме нищо счупено, само дето самочувствието ми относно ските е значително по-ниско 🙂

Коментирай