Вчера ходих до Перперикон. Вечерта, след цял ден обикаляне, бях скапан и не можах да напиша тук, просто се изкъпах и се трупясах в леглото. Целите на пътуването всъщност бяха две – първо, естествено, да видя перперикон, и второ да изпробвам новата кола на дълъг път (главно колко гори).

Сутринта към 10 часа събрах Магито, Вилито, Стефан и Калоян и потеглихме през Хасково за Кърджали. Всъщност след Хасково не продължихме по главния път за Кърджали, а имаше табели специално за Перперикон. Ако сте забелязали на места едни кафяви табели, те водят към 100-те национални туристически обекта. Из Кърджалийско, както може да се очаква, всичко е село до село, а между тях тютюн. Сравнително лесно намерихме мястото, в смисъл без да се изгубим нито веднъж и спряхме още в началото на черния път. Имаше доста хора, които продължаваха с колите си още нагоре, но ние решихме, че не се плашим от ходене 🙂

С коли всъщност се стига до една чешма, на която има надпис “Водата е условно годна за пиене”. В голямата жега (пристигнахме към 12:30), почти не й обърнахме внимание, а се разхладихме в направо ледената вода. Там имаше и няколко сергии на които продаваха всякакви материали на тема Перперикон – от картички до DVD-та. Обраха ни с 3 лева за една карта на местността, без която обаче трудно ще разберете кое какво е, а и има някои части в горички наблизо, по които може да не се сетите да тръгнете, ако не знаете че има нещо там. Разбира се всеки може да направи собствена интерпретация на залите, камъните, рисунките … 🙂 Поне печатите за книжките с обектите са без пари, и имаше кой да ни ги подпечата там.

Целия комплекс е доста по-голям от колкото очаквах. Честно закано предварително си мислех, че ще го обиколим за час и след това да си направим някой планински преход, но дори и след 3-4 часа престой там, не мога да кажа че съм видял всичко. Има доста запазени части и всичко наистина е величествено, особено като седнете на трона. Дврореца е може би една от най-високите точки в околоноста и гледката също е внушителна. Идеално място е за пейзажни снимки, особено ако може да отделите повече време да хванете изгрев или/и залез. Ние бяхме след обяд в най-голямата жега и повечето ги заболяха главите от слънцето (май само аз имах шапка). Въпреки това на всички ни хареса пътешествието 🙂 Перперикон наистина е място, което си струва да се посети.

За втората цел на приключението – колата издържа без да създаде никакви проблеми, а разхода на гориво беше в очакваните граници, като се има в предвид, че на връщане минахме през Асеновград и пътя е доста зле – планински и с много завои. Тогава най-сетне успяхме да се изгубим за момент, но то иначе, щях да се усъмня че ми има нещо 🙂 Все пак на нагорнище с 5 слаби човека и с малко багаж, усетих, че е по-маломощна от Кадета и трудно креташе нагоре.