Ik0’s WebJournal

Това да си остана в Пловдив цял уикенд не беше се случвало от не знам колко време … ама не се оплаквам. Добре си починах.

След известно чудене на коя марка да се спра днес си взех wireless router за вкъщи. В крайна сметка си взех Linksys WRT160N. След като установих, че безжичната карта на Eee PC-то ми поддържа 802.11n (въпреки, че е още draft), реших, че ще е добре и маршрутизатора ми да подържа този стандарт. Настрoйките на Интернета ми (статично IP), свързването на домашния ми компютър към LAN, филтрирането по MAC и пренасочването на портовете станаха веднага, но нещо ми се опъна wireless-а. Уж всичко е наред - eee pc-то е свързано, интерфейса е вдигат, сигнала дори е 100%, обаче интернет няма ! Всъщност няма връзка към DNS-ите - ни ping ни нищо !?!? В крайна сметка пуснах да въври по един ping към рутера и към DNS-а в два терминала и играх с настройките “Wide Channel” и “Standart Channel”, докато и двете IP-та отговориха. Сега съм ги оставил така и не ги барам, защото работи Честно казано досега не бях се занимавал с wireless и не знам точно защо не се получаваше с настройките по подразбиране. Важното е че сега работи и си стоя на терасата и се кефя на безжичието.

Между другото реших да оставя мрежата ми отключена, без парола, така че ако се намирате в Пловдив около бул.”България” 2 може да разчитате на една свободна 802.11n мрежа. Само не прекалявайте и не прониквайте в Пентагона от моето IP, че имам логове

петък вечер, artnewscafe, мухито (поправка: mojito естествено имам в предвид) , ricard, музика, хора, парка, мента, бира, машала !

Този уикенд още една от мечтаните ми туристически посоки бе посетена, именно Рила и рилските езера. Избрахме за изкачването маршрута от хижа Вада. Избрахме го защото ни казаха че е сравнително кратък (2 часа и половина) и незасегнат от строежите. В събота успяхме да тръгнем в 10 часа сутринта от Пловдив, и с едно дъъълго пазаруване в Костенец успяхме да стигнем до хижа Вада към 14 часа. Там си оставихме колите (паркинга е вече 5 лева за 24 часа). Взехме си всичкия багаж - раници, палатки, чували, шалтета, част от храната - и 9 човека тръгнахме нагоре, сякаш отиваме в Кербала Прехода е наистина доста стръмен, хубавото беше, че не беше много слънчево и се вървеше една идея по-лесно Дори като спирахме беше хладно. Аз общо взето за първи път си носех голямата раница, която ми подариха на последния рожден ден, и съм доста доволен - въобще не я свалих от гърба. Доста е удобна - браво на Tashev ! Решихме преди да свърши гората, да си намерим хубаво място за лагер и така и направихме. Спряхме се на едно хубаво местенце на завет и там си опънахме палатките. Така в събота не успяхме да стигнем до езерата и оставихме останалата част от разходката за утре без багаж. Вечерта си беше доста хладно и се наложи да си сложим зимните якета, а огъня наистина служеше за сгряване. В пълните палатки положението с температурата беше доста добре. На мен поне въобще не ми беше студено.

В неделя сутринта зарязахме лагера, оставихме палатките да изсъхнат от конденза, и тръгнахме към езерата. Взехме двете торби боклук от вечерта с идеята за го изхвърлим в близката хижа “7-те езера”, но там ударихме на камък. Оказа се че няма кош за боклук и там изнасянето на боклука ставало с коне, за което хижаря си плащал. Така цял ден мъкнахме две торби боклук из Рила Поне събирахме и разни други боклуци, които срещахме по пътеките.

Не можахме да обиколим всичките седем езера, а посетихме Долното (Седмото), Рибното, Трилистник, Близнака и Бъбрека. За останалите решихме, че нямаме достатъчно време. Времето беше доста динамично - както си грее слънце, изведнъж минава някой облак, всичко става в гъста мъгла и след три минути отново грее слънце. Всъщност си беше идеално време за разходка в планината - много добре го случихме. Станаха и доста хубави и разнообразни пейзажни снимки. След петте езера, се върнахме на обратно до лагера, събрахме палатките и багажите и тръгнаме към хижа Вада. Чакаше ни и път до Пловдив. Слизането го взехме точно за два часа.
Пътьом към Пловдив спряхме за вечеря в един ресторант в Костенец и после по магистралата се прибрахме.

Чудесен преход си направихме ! Надявам се скоро пак да има … пък и на Пирин ми се ходи, че само там остана.

Най-сетне успях да си подкарам да мога да пиша на кирилица на оригиналния софтуер на Eee PC 901. Общо взето стана по един от най-тривиалните начини с промяна на конфигурационния файл на X-а. Ето стъпка по стъпка какво направих:

1. Първо си компилирах български local. Не знам дали може да се мине без тази стъпка, но според мен си е добре. Като начало: Ctrl+Alt+t и се отваря терминал
2. Пишете командата: sudo dpkg-reconfigure locales
3. Съгласявате се с първия екран, след което от втория отбелязвате (с интервал) българска локализация: [*] bg_BG.UTF-8 UTF-8 . След това TAB и OK.
4. За локализация по подразбиране аз си оставих en_US.UTF-8. След което избраните локализации се компилират
5. Следва истинската настройка да можете да пишете на български в Eee PC 901. Използвайте любимия Ви текстов редактор и редактирайте файла /etc/X11/xorg.conf. В моя случай въведох в терминала: sudo nano /etc/X11/xorg.conf
6. В секцията за клавиатурата добавете/редактирайте следното:
   

   Section “InputDevice”
   Identifier “keyboard”
   Driver “kbd”
   Option “CoreKeyboard”
   Option “XkbRules” “xorg”
   Option “XkbModel” “pc105″
   Option “XkbLayout” “us,bg”
   Option “XkbVariant” “,phonetic”
   Option “XkbOptions” “grp:alt_shift_toggle”
   EndSection

7. Запазете файла и рестартирайте компютъра. Вече би трябвало да можете с Alt+Shift да превключвате английски/български и да пишете навсякъде, както аз правя в момента

Като за финал да спомена една моя грешка, която направиш снощи, за да не я повтаряте. Всъщност направих всичко описано по-горе, но в допълнение реших да махна пакена gcin с командата в терминала sudo apt-get remove gcin, след което Eee PC-то не поиска да тръгне повече. Наложи се да възтановявам системата с F9 при стартиране, с което се губят всички настройки и аз така и не разбрах, че съм бил подкарал кирилицата.

Сега вече като мога да пиша на кирилица, Eee PC-то поне малко отложи времето на пълното му форматиране с цел поставяне на по-нормален Линукс, за когато имам малко повече свободно време.

От много отдавна си мечтаех за малък лаптоп. Лошото до скоро беше,че бяха много скъпи. Още от появата на така наречените UMPC-та им хвърлих око. Първите Eee PC-та на ASUS не можаха да ме спечелят, но модела 901 ми хареса още като видях първите ревюта преди да излезе. Общо взето от тогава го чаках да дойде в България. И така до онзи ден вечерта, когато вече го държах в ръцете си. Дойде ми почти като подарък, след като не съм дал пари - мерси , мамче !

Много е готино ! Точно каквото го исках - мъничко, което можеш да носиш навсякъде с теб просто захвърлено в раницата. Единственото нещо по хардуера, което не ми харесва, е че е бял но в most-а (за сега) нямат други. Всъщност цветът е единственото нещо, което пренебрегнах (и леко външния дизайн, но за него нямаше какво да направя). Нищо друго не исках да пренебрегна и все още мисля, че 901 е най-добрия модел на Eee PC. Не исках да пропусна нито 20-те гигабайта SSD (вместо твърд диск), нито Atom процесора, нито 6-клетъчната батерия (за до 6 часа работа), нито Линукса. Теглото и размера на екрана са оптималните за мен - 1,1 kg и 8,9″ респективно.

За софтуера имам повече резерви - eee pc-то е направено като готово устройство за крайни потребители, което просто да използваш (твърде много прилича на Windows). На мен ми малко неприятно да не мога да си бъркам на ниско ниво Линукса и май скоро този Xandros ще си замине в полза на един хубав ArchLinux Ще видим още колко време ще му дам. Добре че разбрах, че с CTRL+ALT+T се пуска терминал и сега се чувствам с една идея по-добре. Още не мога да си подкарам кирилицата Някой да помогне ? С десен бутон върху иконката за езика ми сменя метода за въвеждане,а не знам коя програмка да пусна ?!? Help ! Освен това дори няма икона за файловия менъджер и си го пускам от терминала. Ей такива дребни неща малко ме ядосват.

Да се върна на хубавите неща - голямо завление е ! С толкова много безжични мрежи на около дори е много хубаво ! Сноищи, като за първа вечер, го пробвахме в градската градина и докато си пиехме хванахме интернет, гледахме снимки, пробвахме bluetooth-а, гледахме клипове в youtube … весело беше … и батерията издържа ! Наистина си мисля, че е идеалния лаптоп за мен. Надявам се да си го ползвам много време на много нови места, да ни служи, да гледаме снимки, а и да си намирам някой друг couchsurfer докато обикалям

Вижте тези две снимки:

Не Ви ли се струват еднакви ? Първата е корицата на третия брой на The Green Book, а втората една от Нашите Снимки на Яна на Кара Дере от 2006-та година. Излишно е да казвам, че никой не ни е питал.  Само Яна вече може да се похвали, че има нейна снимка на корица на списание

Поздравленията отиват към Маги, която успя да разпознае снимката !!!

допълнение: реших да видя как са я намерили снимката и понеже се казва summer2006-ала-бала и написах в google images “summer” и излезе друга изненада за мен:

на първо място от 131 000 000 резултата за “summer” излиза снимката, че е лесна Бат’ Ицовата . Пфууу чак и google ли се е излъгал

А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.

Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето :( Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.

Потвърждавам си мнението (поне до това лято - за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море - кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст - няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал - дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления - играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се - аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.

От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке - нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата Ама така става като бях на един сандвич цял ден.

Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.

Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана - “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло - аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното - цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари - този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия - звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.

За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса - беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.

В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели - много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински - става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша - едни са красиви, други просто абсурдни.

И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.

Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?

Печалнооо

Иначе беше чудеснярско както винаги !!! Мандрица, Кара Дере, Кара Дере, Кара Дере, Vama Veche,  Езерец. Плаж, планини, море, палатки, звезди, огън …

подробен отчет и снимки - скоро

to be countinued …

Лесна е моята … но от утре. Днес - последния работен ден преди отпуската.

Картинката е пак от простотиите на Бат’ Спас

Уикенда, уикенда … пак много неща се случиха и няма време да пиша. Петъка ми започна ужасно на работа … просто съдбата не беше честна и нищо не работеше сутринта. Едвам смогнах да оправя всичко до края на деня. Поне вечерта беше хубава. Видях се с разни приятели с които не бях се виждал от доста време … на открито … хубаво време … е вечерта все пак завърши в Таня и Пухи

В събота бях цял ден ангажиран с ремонта у нас. Цял ден съм обикалял по магазини, товарене, разтоварване … Поне покрай цялото обикаляне видях, че в BauMax има място за изхвърляне на батерии и приемат стари електроуреди. Не съм виждал другаде в Пловдив подобни места. След целия уморителен ден решихме семейно (и сестра ми си беше в Пловдив) да отидем на вечеря в ресторанта в Бойково. След толкова препоръки от моя страна всички искаха да опитат как готвят там и май им хареса След Бойково си направихме едно стандартно запиване с мента в парка.

В неделя вече реших да се чупя от ремонта в къщи и да отида някъде. Успяхме да се организираме да ходим към екопътеката до Калофер. Аз точно излизам да тръгвам и гледам едната гума на колата - спукана ! Прблемчеее Айде слагай резервната, търси работещ сервиз в неделя следобед … Всъщност се правих с всичко сравнително бързо. С цената на малко пот смених гумата, втория сервиз, за който се сетих работеше и така всичко завърши благополучно.

За екопътеката “Бяла река” се събрахме две коли тръгнахме. Намерихме я сравнително лесно, като знаехме че е точно до манастира до Калофер. Самата екопътекеа е много добре направена и в много добро състояние. Табелки, мостове, указания - всичко е ОК. Дори има въртящи табелки с картинки и описание от другата страна на животните, птиците, билките и т.н. Препоръчвам я на всички. Дори на тези, които се страхуват да ходят по горите. Ще ви хареса - много е красиво в Стара Планина. В края на екопътеката се опитах да намеря е и един cache от geocaching.com , но не успях Имах само координатите в GPS, записани преди доста време, а там сигнала беше много зле (59 метра точност ми даваше между скалите). Трябваше да погледна снимките преди да тръгна. Всичко беше в камъни и листа и просто можеше да е навсякъде. Нищо, другия път (стандартно оправдание).

Хайде само още една седмица до отпуската !

Най-хубавото място на вселената (както го описах е един от скорошните ми постове), където прекарвам повечето си отпуски през последните 3-4 години, е на път да се превърне в 5-6 “еко” селца с казина, яхти, басейни … и без коли

Мислех да напиша нещо повече по въпроса, но така и не ми дойде музата (освен да напиша нещо просташко). Ако все още не знаете какво става ето тази статия описва повечето неща, който мислех да пиша. Аз вече знам, че няма оставят и едно диво място по нашето черноморие. Ще ни принудят да ходим само в чужбина на море.

Лятното ми обикаляне на палатки продължава Пак само за уикенда за една вечер, но то си е нещо да се измъкнеш от жегите в Пловдив за малко. Този път целта ни беше Върховръх. Стигнахме там сравнително късно в събота, като очаквахме да си намерим хубаво място за палатки лесно. Уви - не беше така. На върховръх (около хижата) заварихме толкова много хора, че чак се уплашихме. Решихме да пробваме по нататък и стигнахме до село Чурен. Там също малко се въртяхме, но така и не намерихме подходящо място. В крайна сметка се върнахме към Върховръх и по един черен път в дясно (идвайки от Перущица) си намерихме чудесно място. Успяхме дори да докараме и колите близо до нас, така че имахме и музика. Ядохме неща на скара и изпихме всичкия алкохол (естествено). В неделя, както винаги в планината, станахме доста рано - дори аз, напъвайки се да спя колкото може повече, откарах едва до 9:30. Целия ден изкарах на поляната лежейки на тревата или играейки федербал или фризби. Чудно ми беше - дори на разходка не ми се ходеше (което е малко странно).

Топ 1 на всичко бяха водните пистолети ! Не разбрах точно на кой му хрумна идеята, но от магазина в който пазарувахме се взеха осем (колкото човека бяхме) детски водни пистолета, и с тях стана лудо шоу. Още на първата чешма на пътя на която спряхме, пистолетите бяха напълнени и настана стрелба. Хората, който спираха или минаваха съвсем разбираемо ни мислеха за луди, като го изразяваха с красноречиви жестове. Но нас не ни пукаше и ги целихме с вода Ако за хората от LARP казват, че имали неизживяно детство, не знам ние в този момент как сме изглеждали, търчейки с водни пистолети в ръце В последствие стрелбата дори премина в преследване с коли и стреляне от прозорците. На морето ще е голямата битка - ще трябва да се оборудваме с по-сериозни оръжия

Уфф утре какво ме чака на работата, направо не ми се мисли …

Лека седмица на всички !

Напоследък стана практика хората да си взимат почивен ден за да свършат някоя работа или да си починат от отпуската. Така и аз направих днес. Снощи го реших почти спонтанно в края на работния ден. Една почивна сряда ми звучи много добре Тази сутрин свърших разни неща по колата, който отлагам от известно време. Няма само тя да се грижи за мен да ме кара на всевъзможни места - трябва и аз да се грижа. Всъщност вършенето на отдавна отлагани неща започнах още от снощи, когато най-сетне качих сумати снимки, а именно:

• снимките на Елица от Мостово на имения рождения ден на Дина (заедно с два клипа)
• последното ни ходене на Широка поляна и околността
• голямото ни северно-българско пътешествие от Дряновския манастир до Кара дере (само моите снимики за сега)
  
• и най-последното ни ходене на палатки до Бойково

Освен това изпратих някой неща по e-mail на хора на който бях отдавна обещал. Не на последно място си закрих профила в Facebook. Свърших и разни неща вкъщи. Днес се видях с разни хора, почивам си … готино … само където духа леко неприятен вятър и не беше много отпускащо да си седя цял следобед в парка, както го бях планувал.

Тъй като ме е срам да го публикувам в geocaching.com, ето една задачка

Цел: да се намери заровено съкровище
Място: плажа до село Крапец
Координати (приблизителни): N43º 39′ 33.92″ , E28º 34′ 0.35″
Дата на заравяне: 5 юли 2008г.
Вид на съкровището: 2,5kg картофи заровени в жар

Ето малко допълнителни материали:

Тръгваме от България:

Приближаваме към област Добрич

Приближаваме още около село Крапец

… и стигаме до приблизителното място

Една снимка на мястото на съкровището:

Който ги намери - да му е вкусно !

съжалявам, че не съм записал точните координати, но от къде да допусна, че ще ми трябват.
използвани са картинки от google maps, yahoo! maps, Google Earth и личен архив

Този уикенд дойде много бързо за мен, след само три работни дни Трябва всички работни седмици да са така ! Така де … иначе нямах никакви планове за почивните дни. Както винаги всичко се реши в последния момент. Събрахме се в петък вечерта в Таня и Пухи и от въздуха изникна старата идея да отидем до Бойково на палатки. Така и направихме - събота срещу неделя за една вечер на прохладно в Родопите. Събрахме се много хора, много коли, много нещо … Явно като е на близо се навиват повече хора. В събота вечерта отидохме и до кръчмата в Бойково, за която вече съм споменавал колко вкусно готвят - мисля, че няма нужда да се повтарям. След това вечерта се разви много добре. Постоянно имаше будни и заспали хора около огъня. Въобще пълна класика. Аз също по едно време спах на надуваемия дюшек, след това по някое време съм припаднал в палатката ми. Дори ми се стори странно сутринта като се събудих и нямаше никой друг. Имаше доста палатки и всеки е спал където свари. А мислехме дали ще стигнат. Хубаво се получи. Аз дори не очаквах толкова

Днес, в неделя, отидохме на реката до Плочник, където си беше идеално прохладно. Добре си полежах на скалите с крака в ледената вода. Много е хубаво малко родопска прохлада в тези горещини.

Хубав 13-ти

Сега всички очакват да напиша как не си спомням нищо от последните четири дена и да кажа - “Припомнете ми !”, но няма. Ще се опитам сам да си спомня.

След като се разбра че пропада посещението на B’estfest-а в Букурещ, решихме поне да си направим едно пътешествие из България. Така поне малко депресията ми да поотмине. Навихме се поне да си напшравя бленуваното посещение на старите български столици. Така и така вече си бях взел понеделника почивен ден, с тенденции за вторника.

Тръгнахме в петък вечерта след работа, стандартната “самотрашка” група (Таня, Елица, Пухи, Дарко и аз), на север. Идеята за всички дни беше да посетим колко се може повече места и да спим на палатки, където сварим. За първата вечер целта беше да преминем Стара Планина и аз реших да си намерим място за спане някъде около Дряновския манастир (както миналата година, когато отидох на B’estival-а, само че на палатка). Естествено стигнахме доста късно и по тъмно трудно се търсят места. Разгледахме къмпинга, но не ни хареса и се установихме на поляната отстрани на манастира. От съседното заведение, което вече не работеше, идваше малко светлина и беше добре. Дори имаше маса и скамейки. Хапнахме и пийнахме малко каквото си бяхме взели, като нямаше време и място да си сготвим нещо на огън.

Сутринта се оказа, че точно на същата поляна ще има “национален събор на пенсионерите” и ни събуди мощна уредба с думите “проба … проба … шест … шест” и Славка Калчева до дупка ! Това беше добър стимул да станем и да тръгнем по-навреме.

Така и така бяхме на близо и разгледахме пещерата Бачо Киро. Аз бях ходил, но пак влезнах.

След Дряновския Манастир тръгнахме към Велико Търново. Там посетихме Царевец. Хареса ми ! Наистина си струва да се види (да знаете, че в четвъртък е безплатно за български граждани - поне така пише). А знамето беше огромно ! Направих доста снимки, взех си печат за стоте туристически обекта и решихме да разгледаме малко и Велико Търново. Първо се заехме да напазаруваме нещо за ядене и пиене за следващите две вечери. След това си взехме по една Болярка и седнахме в един парк, където ги изпихме заедно с няколко филии с лютеница

Следващата цел беше Велики Преслав. По пътя спряхме в една бензиностанция - семейство Флинтстоун. Голяма забава, направо трябва да стане туристическа дестинация (ще има снимки). Иначе в Преслав намерихме историческия център, като влязохме от най-главния вход, което се оказа, че е доста далече от самите останки. Имаше нещо като детска площатка, където се пързаляхме и люляхме. Музея вече беше затворен (след 18 часа) и не можахме да си вземем печати (не че нямам вече сумати места, на който ходя и не си взимам печат). Стигнахме до църквата “Св. св. Кирил и Методий”, близо до която другите останаха на кръчма, а аз отидох да разгледам разкопките. Все пак това ми беше една от основните цели на пътешествието, нямаше как да пропусна. Искам да изкажа искреното си мнение за трагичното положение на стария Велики Преслав ! Повтарям - ТРАГИЧНО !!! Всичко беше толкова обрасло в трева, нямаше пътеки, ужас ! Постоянно трябваше да си чистя краката и обувките от трънки и треви. А иначе Преслав е бил толкова велик и голям град. Отне ми сигурно два часа да го разгледам, борейки се с тревите. Трябва да се направи нещо там, да се поддържа по-добре.

На тръгване от Велики Преслав вече се стъмваше, а ние все още нямахме представа къде да спим тази вечер. Потърсихме си някое място около река, но нищо не харесахме и решихме да стигнем до следващата ни цел - Мадара и спим някъде там. Първо си потърсихме място в едни поля, близо до “реката” (нарочно в кавички), но нямаше подходящо (браво на Астралката, от къде мина). След това отидохме близо до Мадарския конник и след кратко лутане и отново несполучлив къмпинг, се установихме на една полянка точно до туристическата пътека. Беше вече доста късно да търсим друго място. Направихме си вечерята направо на пътеката под една улична лампа. Добре че някой не реши да мине с кола, че щяхме да влезнем в наградите на Дарвин. Иначе беше приятно - имахме си компания от три кучета, които дори ни пазиха палатките цяла нощ. Отново нямаше начин за огън и готвено и изядохме както имаше готово. Следващата вечер вече трябваше да си намерим по-подходящо място, защото ни свършваше сухата храна.

Сутринта до Мадарския конник отново трябваше да станем рано, преди да са тръгнали туристите. Един човек от охраната само ми каза “Батка, махни поне колата” Разгледахме Мадарския конник, качихме се горе на крепостта - там има невероятна(!) гледка, след това отидохме и до пещерите. Забравих си GPS-а, иначе мислех и едно съкровище от geocachaing да намеря, но май други го намериха, точно докато минавахме.

След Мадара, последната цел от старите български столици, остана Плиска. Там поне оптимизма, че в България може да има хубави неща, ми се възвърна. Археологическия комплекс Плиска си е перфектен. Добре поддържан, модерно направен, учтиво обслужване … въобще както трябва. Табели, описания … всичко. Просто много добре са си усвоили парите явно, за разлика от Преслав. Музея също беше перфектен - по-хубав дори от този на Самотраки в Гърция, където бяха наляли милиони евро. Много ми хареса целия комплекс Плиска !

След Плиска, последната  цел на нашето пътешествие остана морето ! Тръгнахме по някакви второкласни пътища до Добрич, където само спряхме в един магазин и след това решихме да минем по главния път към Балчик. Според GPS-а по малките пътища беше само няколко минути по-близо. За място на морето си избрахме селцето Крапец (почти до Дуранкулак). Стигнахме там, попитахме къде е плажа и за мое учудване имаше чудесен пясъчен плаж, което е рядкост на най-северното ни черноморие. Така дори леко изнервени, че пътуваме три дена до морето се топнахме веднага Чудесно усещане.

Плажът в Крапец беше почти пуст и е идеален. Близката гора беше страшно гъста, така че решихме да си разпънем палатките близо до плажа. Този път по светло Дори пробвахме новата палатка на Елица. Обнадеждихме се,че сме намерили най-перфектното място, дори поискахме да докарам колата по-близо, за да слушаме и музика. Грешка ! Затънах брутално в пясъка - уж отъпкано, но не съвсем. Бутахме, тикахме, въртях .. само затъна още повече. Нямаше начин - повиках едни съседи, да ни издърпат. Една готина мацка се притече на помощ, но дори и с кола не стана от първия път. Астралката беше потънала до половината на предните гуми и дори бронята се беше закопала. Наложи се с крика да вдигам колата, като отдолу поставям камъни и плоскости, за да се вдига колата, а да не потъва крика. В крайна сметка стана - вдигнах я, сложихме пясък и камъни под гумите и ни издърпаха. Мисля, че си го заслужавам, след като изтеглих толкова закъсали хора през зимата с въжето за теглене.

Вечерта в Крапец изкарахме без музика, но поне имахме огън и си сготвихме леща. Пихме мастика, имаше много комари … това си спомням от вечерта

В понеделник сутринта се събудихме очаквано от голямата жега, която става в палатката, като напече слънцето (добре че поне палатката на Елица беше по-широка от моята и за тримата имаше малко повече място) и единственото ти желание е да се буфнеш в морето Това поне беше осъществимо Лежахме на плажа, някъде до обяд и потеглихме отново. Стигнахме до Дуранкулак и къмпинг Космос (разбрахме как мирише). След това тръгнахме на обратно.

Решихме да отидем до Шабла. В градчето не беше нищо особено и отидохме до носа и фара. Там разбрахме, че при Бай Пешо имало вкусни рибени гозби и отидохме там на обяд. Самия Бай Пешо нещо беше изнервен и дори трябваше да изчакаме 15 минути, докато оправят някаква стока. Иначе наистина е добро място за хапване.  След като стана 15 часа, а ние бяхме още в Шабла, решихме всеки да се обади на шефа си и да каже, че и във вторник няма да е на работа. Така си осигурихме още един ден за пътешествие. Междувременно се сетихме че сме забравили близо два килограма картофи, заровени в жарта на плажа на Крапец, които си мислехме да изядем на закуска.

Що чина аз в цирка с номер на трапец,

Да бе, снощи, пихме мастика в Крапец

Отидохме спокойно в Тюленово. Разгледахме скалите, а с Елица и Дарко дори си начесахме крастата и скачахме. Чудесно беше. Другите нещо бързаха и решихме да не ходим никъде другаде, а да отидем направо на най-хубавото място - Кара Дере. Дори не се обадихме на никой в Каварна (където бяха всички покрай концертите), а само я пресякохме набързо. По пътя Варна-Бургас за пореден път се уверявам, че карат като луди през лятото. Няма и един път да съм минал и да не съм видял катастрофа. Този видяхме Бай Пешо от Шабла, който явно е имал кофти ден, след като беше изнервен в ресторанта, а сега го бяха ударили.

Стигнахме до Кара Дере, където за пореден път се уверихме, че е най-прекрасното място на вселената. Беше толкова спокойно. Все още нямаше много хора. Плажа си е чист, има само стъпки от птици. Нашето място беше свободно … само за нас. В морето имаше хубавите малки вълнички, с които може да си играеш с часове.

Аз направих една глупост, като реших да си изтръскам водата от ушите точно на пътеката и загубих равновесие и направих едно салто в къпинака отстрани. Одрах се целия и имах забодени трънчета по цялото тяло. Елица ми чисти трънчетата от главата до петите. Сега имам драскотини навсякъде. После ми се чудиха, защо не съм извикал, като паднах, но аз имах по-важна задача да се опитвам да се освободя от захвата на тръните, а и ме беше срам какво съм направил.

Като изключим това преживяване и едно ухапване по крака от някакво насекомо си изкарах чудесен вторник на Кара Дере. Плаж, къпане, разходка до палкото плажче … Бяхме разбрали, че вече има бар на плажа и в началото ми мислехме да го изгорим, за да не допуснем никаква цивилизация там, но в последствие размислихме. Добре си е след цял ден на жаркото слънце на изпиеш едно студено питие, а и най-важното - хората, които работят там са супер готини. Иначе слънцето беше наистина много силно и всички добре изгоряхме А бара носи едноименното име на едноименната песен на едноименната група Chambao

От Кара Дере едвам си тръгнахме чак в 17 часа. Така си направихме невероятен четиридневен уикенд, като накрая дори не си спомняхме на какви места сме ходили. Някой да стигна до тук с четене ?

Прекрасно беше - като изключим фактите, че рамената са ми изгорели и не мога да спя по гръб (добре че обичам по корем), целия съм надран от къпините (раните по изгорелите места особено болят), кракът ми е подут и пристига на срещите ми 5 минути преди мен, блъснах два пъти Астралката (веднъж в оградата на останки от IV век и веднъж в едно дърво на Кара Дере, което беше по-драстично) и веднъж почти я зарових на плажа, всичко беше ПРЕКРАСНО !

п.с. и до колкото си спомням не сме били в никаква къща

п.п.с. този репортаж достигна до Вас, благодарение на пещерата Бачо Киро (Bacho Kiro Cave и брат му Nick)

Не, не трябва да допусна да се появи традиционната ми късно-юнската депресия в началото на юли ! Дори Пешо миналата година изчисли, че не трябва да се появява пак !

Уикендът ми започна още в петък вечерта, след изморителния работен ден с ISO9001 одит, когато с Пухи решихме да отидем до София - хем да изпратим Динчето в събота за Испания, хем да си приберем Елица и Дарко Едно от хубавите спонтанни решения. Така в петък вечер се забавлявах в София. Първо бяхме в Куфара, след това в Тънка червена и после продължихме в апартамента на Дина, почти до съмване. В тънката ивица Елица така ме забавли с историите от Тунис, че когато отидох за второ питие ми отказаха с мотива, че затварят вече.

В събота плана беше да отидем до зоологическата градина и така и направихме. Имах много лоши представи за това място и може би затова ме изненада приятно Очаквах да е много по-зле. Наистина малко ме е жал за животните, но разнообразието беше доста голямо. По в сравнение с пловдивската. А и входа беше само левче (50 стотинки за учащи и пенсионери). Забелязах че зоологическата е едно от местата, където е много добре да имаш голямо оптично приближение.

След зоологическата отидохме на летището да изпратим Дина (за първи път видях терминал 2 и наистина са го направили добре). Динче, я разкажи за барселонските мъже, особено след финала ?

Софи, а на теб наистина ти се извинявам публично, че не можах да те взема на връщане ! Имаш цялото право да ми се сърдиш много ! Обещавам да се реванширам !

След летището взехме Магито и се отправихме към Пловдив. За една идея да го подминем и да отидем на море Все пак не го направихме. Дори ми се стори малко странно че се прибирам към Пловдив, а не е неделя вечер и на другата сутрин не съм на работа. Събота вечерта се забавлявахме в Петното, където Пухи пускаше музика и аз останах до края. След това дори не се прибрах, а останах да спя в Таня и Пухи.

В неделя се събудих към обяд, отново не в моето легло. Трябваше да се прибера, за да обикалям малко по строителни хипермаркети (това е една друга тема, свързана с ремонтите в къщи). По пътя към вкъщи си купих нови летни сандали (като на всички други) и дори разгледах изложбата на Mtel за съвременно изкуство в Баня Старинна (хубаво е да има малко разнообразие от едни и същи имена, които се появяват там).

В неделя вечерта решихме да отидем някъде и да гледаме финала на европейското. Отидохме с колелетата (който има) в една кръчма до Гребната и постепенно се събрахме учудващо много хора. Хапнахме, пийнахме, поговорихме си, гледахме мача, Испания би … и така завърши уикенда

п.с. вече съм с първи номер прическа. Някои хора ми се подиграват, но няма да кажа кои и как защото много искат !

То вече малко остаря новината, но да си запиша. Една година след първото ми ходене, отново бях за един уикенд в района на язовир Широка поляна. Както съм казвал и преди - там е небивала красота !

Този път бяхме само четири човека (Таня, Дина, Пухи и аз). Другите нещо се отказаха, но ние не В събота чак в 17 часа тръгнахме, след много чудене, но все пак отидохме. Направихме си чудна вечер на палатки. Спах прекрасно ! Все още горе е дори малко хладно и не се къпахме, но пък в неделята се разходихме. Първо отидохме до Караджа дере, където също е толкова хубаво и дори по-спокойно, защото няма толкова рибари навсякъде. После решихме да отидем до местността Чатъма, но май не стигнахме до там. Честно казано мислех си че е по-близо до пътя, а вече бяхме тръгнали да се връщаме. Все пак в онзи район също си набелязахме чудесно място за палатки.

След като се върнахме от Широка поляна, минахме през Пловдив само да вземем Дарко и веднага отидохме в кръчмата в Бойково на вечеря. Не знам дали съм споменавал, но ще повторя -*много* вкусно готвят. Ако сте от Пловдив или околността, нищо не ви пречи да отидете на вкусна вечеря на прохладно в Бойково. Силно препоръчвам ! Ще искате да оставите голям бакшиш