Снощи бях на рожеден ден на Магито (още веднъж ЧРД 🙂 ) и покрай вкусната торта (ръчно творение на рожденичката), решихме днес да отидем някъде на планина. След кратко чудене се спряхме на Белинташ. Аз лично не бях го чувал преди, но ми стана интерсно като ми обясниха за мястото. Всъщност никой от нас не беше ходил там и не знаехме как се отива. Разбира се това не ни спря и дори първоначалния план беше да сме с две коли. Сутринта обаче се оказа, че бащата на Магито има работа с колата и отново останахме само с моята кола. Преди да тръгнем, направихме малко проучване в Интернет и попаднахме на това, което малко ни стресна с над 3 часов преход пеша в едната посока, а ние нямахме толкова време. Към 11:30 се събрахме Магито, Вилито, Стефан, Таня и аз и тръгнахме към Асеновград. Това беше първоначалната посока, а от там щяхме да видим. По пътя ченгетата ме спряха за неправилно изпреварване и сега си има още един акт 🙁 Това не успя да развали настроението ми, дори намеците им за подкуп от рода на “К’во шъ праим ся ? трябва да пишем акт”. В Асеновград се обадихме на Халил и той ни упъти за посоката нататък. Трябваше да намерим пътя за Кърджали и от него в село Червен, да завием нагоре след бензиностанцията. В едно заведение попитахме за посоката и как да излезем от Асеновград на правилния път и се отправихме натам. Лесно намерихме отбивката, където между другото за пръв път тази година видях щъркел 🙂 Оттам нагоре през разни селца, на някои от които не им разбрах и имената, и все нагоре. Пътя ставаше все по-лош, но поне ни казваха че това е правилния път 🙂 По едно време пътя стана обсолютно черен и здравата се раздрусахме. Двама колоездачи ни разказаха за пътя и казаха, че може да се отиде почти до самия Белинташ с кола, но последните 1-2 километра са особено лоши и е по-добре да спрем до едни гробища. Продължихме безотказно напред и нагоре, докато ни заглъхнаха ушите и намерихме мястото където имаше и други спряли коли. Оттам взехме раниците и тръгнахме пеша, поне да се оправдаем че сме планинари 🙂 Пътеката наистина беше тясна и едва би минала кола. Това което ми направи впечатление, е много чешми по пътя, посветени на различни хора. Повечето дори течаха през този сезон и жадни нямаше да останем 🙂 Пътеката до Белинташ беше маркирана с червено-бяла боя и така успяхме да не се изгубим. Белинташ е древнотракийско свещенно място и наистина е много странно. Представлява много висок гол скален масив, поставен някак неестествено сред долина и заобиколен с планини. Най-странното, е че е изпълнен с странни абсолютно правилни и симетрични знаци. Има множество полусфери с различна големина, в някой от които има вода. Много е лесно да си ги представиш, като отпечатъци от кацането на извънземни космически кораби 🙂 Има и два абсолютно кръгли “кладенеца”, в които имаше много странни живи същества. Самите скали погледнати от различни ъгли може да видите образи на хора, подобни на египетските фигури. Въобще Белинташ е място, което може да ви накара да повярвате, ако не в извънземни, то поне в свръхестествени сили. Има вярвания, че е място с много енергия и е предпочитано място за медитация 🙂 Когато отидохме имаше една не малка групичка алпинисти, но отидохме по-нагоре, където останахме само ние. Направо ахнахме от гледката. Всеки започна да ходи нанякъде, да гледа, да снима или просто да се отпусне. По едно време установих, че всеки е легнал някъде и релаксира на приятно греещото слънце, и дори поспахме. После се шегувахме, че един час спане там, ни е заредил за цяла седмица и сега няма да спим 🙂 Към 17 часа тръгнахме обратно. Връщането беше по-лесно, най-малкото защото вече знаехме пътя 🙂 Стигнахме до колата, която беше останала последна и поех по 10 километровия черен път и когато стигнахме до асвалт, направо благослових, човека, който го е измислил. Бяхме събрали малко боклуци от планината да изхвърлим, но по едно време замириса на газ от багажника и оставихме една стара газова бутилка, която се беше разтекла. Осталата част от пътя мина без проблеми и се прибрахме усмихнати и доволни от днешното пътуване 🙂

п.с. всъщност така и не ми стана ясно как е правилно да се казва – БелИнташ, както беше на табелите на самото място, БелАнташ, както е правилно според местните жители или БелЕнташ, както е най-често споменавано според google. Не че има значение, но все пак се почудих как да го напиша 🙂

update: моите снимки са вече online 🙂