Днес се наложи да отида до ВЕЦ Девин по работа, защото се оплакали, че една наша газсигнализираща централа не работела. Във фирмата ме научиха, че обичам да обикалям и снимам из България и вече съм обичайния заподозрян, когато трябва да се ходи някъде 🙂 Аз дори се радвам за това 🙂 Сутринта дойдоха, взеха ме с кола и ме закараха до Девин. Там смених предния панел на централата и всичко се оправи. Наистина много странен проблем, защото никога не ни се беше случвало такова нещо. По принцип централите ни бачкат винаги, по-скоро сензорите по някога се издънват. Както се опитаха да ме успокоят, “винаги има първи път” 😛 За половин час свършихме работата и тръгнахме обратно. Лошото беше, че не бях с моята кола и не можех да спирам да снимам където ми харесва 🙁 Минахме през Девин (самия ВЕЦ е на 4 km от града), там хапнахме и решихме да минем през Кричимския ВЕЦ (Въча 2), където да оставим един сензор. Когато отидохме се оказа, че и една от тамошните ни централи, също се държи странно. Наложи се да я отварям, но проблема се оказа прост и свършихме още допълнително работа набързо.

Като цяло мога да кажа, че започват да опознавам един по един повечето ВЕЦ-ове в България. Само по пътя между Кричим и Девин има поне 5 и строят още. Ама то си е е сладък бизнес да правиш ток – държавата е задължена да ти го изкупува, и само трябва да имаш пари да направих централата. Лошото е че не са малко пари, а става дума за милиони …

Най-хубавото от цялата командировка, беше че изпуснах днешната смяна на прозорците и дограмата. Като се върнах вече бяха изкъртили и махнали всички прозорци. Включих се само в местенето на мебели. Ако измисля как в понеделник да се скатая и от чистенето и ще е супер 🙂