Ваканция 2012

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , ,

През изминалата седмица бях в отпуска, но не бях писал дълго време и преди това, основно защото ми изгоря хард диска и нямах компютър у дома. Смениха ми го ден преди да изляза в отпуска, след като веднъж ми го върнаха уж „ремонтиран“. Като цяло изводът е че домашните хард дискове не могат да издържат на денонощна работа, особено на пловдивските жеги.

Уикенда 28-29 юли бях на събор в Мандрица, който и тази година се случи ! Нямаше голяма организация, но мисля, че се получи много добре. Хората си го знаеха и дойдоха. Точно това прави един селски събор – роднините да се съберат от цял свят за един ден в селото !

След Мандрица последва една работна седмица за мен, в която се изясняваше последно къде да прекараме тазгодишната ни отпуска с компанията. Отпаднаха много предложения и в крайна сметка решихме да отидем просто някъде из южното черноморие (Карадере решихме да го оставим за септември, защото през август е пренаселено).

В събота (4-ти август) тръгнахме в 4 часа сутринта с две коли към морето. Магистралата беше препълнена с коли. Почувствах се като в Италия. На една бензиностанция ни казаха че така било от два часá. В Бургас спряхме да се видим с Иван и Елена в морската градина, и след това да напазаруваме. Естествено това ни отне целия преди обед.

Продължихме на юг. От Каваците взехме Вили и тогава на практика започна истинското търсене на място къде да си направим лагер. Първо огледахме Златна рибка, където не ни хареса плажа (беше много тесен и пълен с каравани), след това от къмпинг Юг тръгнахме към Корал, но навсякъде беше пълно с хора (а и ние търсим сравнително голямо място за 9 човека с 4-5 палатки). Минахме през Перла и дори стигнахме с Вили до Маслен нос, но навсякъде беше пълно. Напрежението взе да се нажежава не само от високите температури. В крайна сметка, за да може всички да са спокойни решихме да отидем на … Карадере ! Просто няма друго такова място на българското черноморие. За трети път се опитваме да намерим нещо на юг, но всичко е просто пренаселено. Въобще южното черноморие през август си е голяма лудница. Не че на Карадере не е пренаселено през август, но някак си ни е познато и мило. А и няма друг такъв плаж.

Пристигнахме на Карадере в събота на смрачаване и разпънахме палатките на плажа до „паркинга“. Беше ясно че ще изкараме поне една нощ там. Спането на плажа води до неизбежно ставане много рано на другата сутрин, още когато напече слънцето. А неделята беше един много горещ ден. Сутринта не можахме да си намерим място, а следобяда просто не издържахме на парещото слънце на плажа и отидохме в Бяла. Там в един парк под дърветата изкарахме няколко часа. Най-лошото беше, че след като се върнахме на Карадере отново не можахме да си намерим място. Тъпото беше че много места просто се „пазеха“ за някой, а на други обширни места имаше по една палатка. Така колкото и да не ни се искаше, трябваше да останем още една вечер на плажа.

В понеделник просто трябваше да си намерим място в горичката – нямаше да издържим още един следобед на слънце. Сварихме един хора да си тръгват и въпреки че беше най-отдалеченото място на вътре в гората, просто го заехме. Под далечно разбирайте не повече от 2-3 минути до плажа, но за Карадере това си е много 🙂 Беше малко наклонено, но поне достатъчно голямо за всички. И най-важното – с много борчета, които през деня пазят сянка, а през вечерта завет.

След като си направихме лагер започна безгрижното ежедневие на Карадере – слънце, море, гора … без никакви мисли за телефони, работа, пари … Както си го обичаме. И така до четвъртък, когато първата група хора трябваше да си тръгват. Малко се повтори от миналата година „След Таня и потоп“, т.е. след като си тръгна Таня малко се поразвали времето, но поне не заваля потоп, както миналата година. Стана малко по-хладно и в събота се опита да завали, но нищо сериозно.

Неделя имаше време само за един плаж с най-големите вълни, които съм виждал на Карадере и след това дългия път към дома. А той се оказа наистина дълъг – както и очаквахме ~20-те километра между Карнобат и петолъчката бяха едно брутално задръстване, което се взима за повече от час. Общо взето колкото и цялата построена магистрала до Пловдив (~140km). Оставих хората по къщите им и накрая дори отидох до Кричим да закарам и Вили. В крайна сметка стана късно и останах да пренощувам там, на сутринта направо на работа и чак вечерта успях да си се прибера вкъщи.

Снимки не очаквайте, поне докато се приберат Петя и Краси, защото си забравих фотоапарата на Карадере 🙂

Узана поляна и други случки

Пътешествия, , , , , , , ,

Малко преди изминалия уикенд почти случайно научихме за фестивала Узана Поляна и след като нямахме други планове, решихме да отидем. Още от петък вечерта затръгвахме, но така и не успахме и в крайна сметка тръгнахме в събота сутринта. Оказахме се изцяло мъжка компания – Дарко, Ники и аз натоварени в колата на Спасчо. Другата кола с Елица и Зорница успяха да тръгнат още предишната вечер. Все пак фетивала беше основно петък и събота, така че ние общо взето го изпуснахме половината. От друга страна го давахме абсолютно спокойно – бяхме тръгнали на почивка в планината и да избягаме от жегата в Пловдив. Затова и в Габрово решихме да заложим на сигурно и си купихме две бутилки Узо и готова храна за 2 дена.

Бях в Узана за първи път и мога да кажа, че много ми хареса – красива природа. Въпреки че не разгледахме много наоколо, а се моткахме предимно из фестивала. Общо взето фестивала беше събор на различни еко организации или местни сдружения. На нас хубавото беше че се видяхме с Гената, Янина и другите. Междувременно пийвахме бири за левче 🙂 Вечерта имаше и музикална програма. Малко ни хвана яд, че изпуснахме Миленита, която беше предишната вечер, а гледахме PIF. Поне след това Kayno Yesno Slonce бяха страхотни ! Музиката им, съчетана с мястото, хората и атмосферата паснаха страхотно. Наоколо имаше и много хора, които въртяха огън.

В неделя на фестивала нямаше почти нищо, но ние по всякакъв начин се опитвахме да стоим по-дълно и да не се връщаме в жегата в Пловдив. Елица и Зорница тръгнаха още суринта към Крушунските водопади, но на нас не ни се ходеше толкова далече и си избрахме по-близка дестнация – Трявна. Когато казахме на Янина, че ще ходим натам, веднага ни намери една нейна позната, която да вземем на стоп. Оказа се, че тя вече е тръгнала но ни изчака в Габрово. Тръгнахме от Узана към 2 часа следобяд в най-голямата жега, взехме Надя (така се казваше момичето) и като ни предложи да й отидем на гости в нейната къща в Трявна не се чудихме много. Трябваше някак си да изкараме времето поне до 5-6-7 часа, за да мине най-голямата жега. Оказа се че къщата всъщност не е в Трявна, а в едно селце на близо – Явор. Дори не селце, а направо махала, защото в него живееха само 3 човека. Така се оказахме в чудесната къща на Надя (която всъщност се казва Надежда Максимова) насред гората, в която тя си живее сама и отглежда сумати неща. Ние изкарахме страхотни няколко часа първо на верадната, а след това на сянка под 100 годишния орех в двора на Надя. Едни такива „случайни“ срещи могат да ти направят деня. А Явор е чудесно място и се надявам да го видя пак.

За финал на вечерта разгледахме и Трявна. Странното беше градът ми беше препоръчан от един couchsurfer, който имах предишната седмица, а аз не бях ходил там. Е, сега си поправих тази грешка. Наистина е грешка, защото Трявна е много хубав град и си заслужава да се посети. Ако минавате наоколо обезателно се отбийте да го разгледате.

Прибрахме се в Пловдив към 23 часа, но температурата все още беше 30 градуса !

Жега

Пътешествия, Разни, ,

В Пловдив е адската жега ! Уикенда хубаво се разхладих и сега ми се струва още по-жега. По принцип трябваше да ходим на Широка поляна, но компанията се разтури и в крайна сметка с Вилито се качихме на Върховръх. Беше просто божествено – двайсе-и-няколко градуса, дълги ръкави до следобяд (за вечер да не говорим), разходки с бране на горски ягоди и боровинки, игри на таблет под шарената сянка, вечери на скара … просто пълния айляк. За два-три дни (реално от петък вечерта до неделя следобяд) така свикнах с климата, че дори си казвах: „е, не може и долу да не е разхладило“. Не може, ама може. Когато си тръгвахме в неделя термометъра горе показваше 21 градуса, а долу (в Кричим) – 35ºC. И тази разлика я изпитваш за няма и 20 километра.

Днес сутринта като отивах на работа с колелото към 9, направо щях да пукна от жега. По принцип не обичам климатиците, но днес си го пуснах.

След джулая

Пътешествия, Разни, , ,

Тази година отново посрещнах джулая на Карадере. Беше чудесно, но много пренаселено. Август месец май няма да се ходи там.

Върнахме се в понеделник вечерта. Във вторник имах един гост от couchsurfing – Stefan от Белгия, с които изкарахме хубава вечер с бири, ракии и мастики. В сряда най-сетне реших да си рзгледам снимките, пускам компютъра и … тц. Не тръгва. Хард дискът ми е отишъл. То имаше признаци и преди, но сега тотално не иска да се монтира дори. Днес вече е четвъртък, търся дискове, все още ми се струват много скъпи. Чудя се дали мога да изкарам известно време само на таблет. А снимките когато-тогава.

Хубави описания на джулая може да прочетете при Ели и Ваничка. Мненията ни напълно съвпадат.

Швейцарско ножче

Разни, , ,

Вчера гледах филм за заводите на Victorinox по National Geographic и днес си купих ножче ! Някои от Вас сигурно знаят историята ми за старото нощче, което придобих по страннен начин, но в крайна сметка го изгубих. Общо взето от където дошло, там и отишло. Въпреки това бях много доволен от него и бях решил, че ще купя истинско (разбирайте скъпо) швейцарско ножче. Снощното филмче само ме подсети, че отново е сезона на палатки, къмпинги, планини … т.е. време е да го направя. Дано да ми служи по-дълго от предишното.

п.с. да, взех си черно 😉

п.п.с. впоследствие забелязах че картинката е грешна – моят има и трионче ! А уж намерих за моя модел картинка.

За последните 30 дни

Пътешествия, Разни, , , , , , , , , , ,

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.

6000 километра

Пътешествия, , , ,

Онзи ден установих, че за периода от 20 април до края на изтеклия уикенд, съм изминал с колата ми 6000 километра. За има-няма 20 дни бях до Италия (Падуа, Ливиньо, Верона), два пъти до Мандрица, до Александруполис, Белоградчик и Видин. Вярно е, че не съм шофирал само аз, но съм ги изминал тези 6000 километра. А после защо съм нямал време да качвам снимки.

п.с. по-горе на картинката може да видите къде ме е засичал Google Latitude.

Teambuilding край Белоградчик

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

За да докажа, че наистина не се спирам – този уикенд бях с колегите на тиймбилдинг край Белоградчик. По-точно в едно село до Белоградчик, още по-точно в една махала (Фалковец) с двама жители, а най-точно в хан Мадона. Много готино и добре направено място. Дори всичко е брандирано с името на хан Мадона – хавлиите, салфетките, чиниите … Освен това има хубав ресторант и огромен двор. Част от него е лятна градина с доста маси, а другата голяма поляна за кемпъри (и може би палатки). Дори има и мини езеро 🙂

Въпреки, че беше маскирано като treambuilding, всъщност идеята беше една разходка из северозападна България. В събота беше голямото обикаляне. Първата цел бяха белоградчишките скали. Аз бях ходил там, но с удоволствие ги посетих отново. Доста време постояхме на крепостта и на скалите. И дори май поизгоряхме на силното слънце. Като цяло случихме на много хубав слънчев ден ! Между временно чух, че в Пловдив е имало доста проливни дъждове.

Следващата цел беше пещерата Магурата. Едно ново за мен място. И нов печат за 100-те национални туристически обекти. Иначе, както всички разказват, най-интересното място в пещерата – залата с рисунките е затворена за посетители. От горе на всичко нищо не се прави по рисунките, нито се знае кога ще бъде отворена отново. Общо взето са оставени да се рушат без никой да ги гледа. Иначе не е лоша пещерата, но и не е кой знае колко впечатлителна. Отгоре на всичко на изхода (който е различен от входа) ви чака влакче и ви иска по 2 лева, за да ви върне до паркинга с колите. Другия вариант е ходене няколко километра под слънцето, след като сте ходили вече ~1 час в пещерата.

След пещерата се отправихме към Видин и крепостта Баба Вида. Във Видин решихме да се разходим малко из града и оставихме колите пред мола (къде другаде 🙂 ?!?). Минахме през градината покрай Дунава и там беше приятно. Обаче крепостта Баба Вида наистина ме впечатли. Общо взето за трети път отивам до нея, но за първи път я хващам отворена и мога да я разгледам отвътре (след 17:30 я заключват). Крепостта наистина е уникална и много добре запазена/реставрирана. Най ми хареса, че те пускат да ходиш където си искаш и може да влизаш във всички кули, зали, помещения, коридори, дупчици, пукнатини … въобще където си искаш 🙂 Това според мен не може да ти се случи другаде, особено в западна Европа. Там навсякъде би било пълно с табели, ограждения, ограничения … все с цел уж за безопасност, но се заличава автентичната обстановка.

За неделя, освен прибирането до Пловдив, оставихме и посещението на още една пещера – Леденика. Аз бях там преди 1 година, но отново реших да я посетя. Този път малко след входа все още имаше огромни късове лед, които напомняха защо пещерата се казва именно така. Като цяло Леденика е доста по-красива и доста по-тясна от Магурата 🙂

Не остана време да се качим на Околчица, но нищо – другия път. Сега и без това се получи чудесна разходка с колегите из забележителностите на северозападна България.

След Италия

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Върнах се от Италия, точно по средата на 4 почивни дни в България. Вили вече си беше взела отпуска за трите работни дни от предстоящата седмица. Не го мислих много и реших да си удължа отпуската още една седмица. Мислихме много варианти за изкарване на седмицата – от отдавна плануваното ми дунавско пътешествие, през Видин и Белоградчик и морето … След като никой не се нави да дойде с нас, естествено се получи нещо съвсем различно. Първо, в понеделник, заминахме със Стоян и Иван на хижа. Те бяха избрали хижа “Надежда”, Близо до Ихтиман, и ние се присъединихме. За една вечер, но много хубаво. Всъщност не бяхме в самата хижа, а в една съседна сграда, която май е на община Ихтиман, но също се стопанисва от хижарката на “Надежда”. Така беше дори по-хубаво. Цялата “хижа” само за нас. Отпред имаше място за огън и си направихме невероятна скара. Въпреки, че беше в планината, вече ставаше за стоене на открито до късно. Въобще лятото дойде и открихме сезона на планини, огън и палатки. Само последното остана да сторим 🙂

Във вторника от хижа “Надежда”, само минахме за малко през Пловдив, и отпътувахме директно за Мандрица. Така отново направихме едни 300 километра. Пристигнахме вечерта и се отдадохме на пълен айляк.

В сряда имахме план да ходим на море в Гърция, но решихме да го отложим малко, че много път ми се насъбра напоследък. Така изкарахме един цял ден в Мандрица, завършен в месния хоремаг 🙂

В четвъртък вече осъществихме плана да отидем до Александруполис. От Мандрица до там са около 150km, но се минава през много села и е доста бавно пътуването – отнема около 2 часа. Първо разгледахме Александруполис, където Вилито не беше ходила. Показах й пристанището с ферибота, който хващаме за Самотраки, гадния плаж, фара, крайбрежния парк … обаче нещо беше пазарен ден или просто на пристанището са направили огромен пазар и беше голяма мръсотия. Малко гадно и решихме по-бързо да ходим на плажа, на който бях замислил – близо до село Макри. От един магазин в Макри си взехме по една Вергина и хайде на плаж. Оказа се, че мястото от което преди ходих до плажа вече са го оградили военните и трябваше да слезем от към другия край на плажа. Горе-долу, където спахме преди второто ни ходене до Самотраки. Слезнахме на плажа и той се оказа пълен с ученици. Някаква зелено (морско) училище или не знам какво беше, но не просто един клас, а цял випуск ! Аз очаквах да няма никой, а то – лудница. Добре че по едно време се изнесоха и просто изведнъж изчезнаха. То и ние не издържахме дълго на слънцето. Може да е май месец, но грееше яко.Отидохме на сянка в боровата горичка над плажа и се заседяхме на една пейка. Много яко беше – спокойно море, плаж и отсреща Самотраки. Когато се върнахме на плажа установихме, е едно куче ни е изяло сандвича. По-късно установихме, че ни липсва и една кутия, в която имаше салата, така че направо се чудя дали е било куче !?!? Като цяло имахме идея да останем на палатка на плажа, но се отказахме и решихме да върнем на село 🙂 За първи направих плаж за един ден от Мандрица и мога да кажа, че е напълно и лесно реализуемо. Особено ако гърците си пооправят малко пътищата и пътуването стане по-бързо. Ле-ле до къде стигнах да критикувам гръцките пътища.

В петък се отдадох на пълния мързел и почти проспах целия ден 🙂

В събота решихме да отидем на пикник на реката до Меден Бук. И го направихме 🙂 Само където на брега вече ги няма дърветата, които пазят сянка и бяхме малко по в гората и не стояхме много, защото започна да гърми. Не валя много, но успя да ни изгони.

И така почти неусетно си измина цяла седмица. И утре съм на работа, след цели две седмици, прекарани в пътешествия. Не че не ми се налагаше да поработвам през това време, но си изкарах една почивка с лятна продължителност.