След тежката петък вечер в градкста градина, успяхме да се съвземем и тръгнем към София чак към 16 часа. Като стигнахме в София, направо взехме Дина от работа и плана беше да посетим част от нощта на музеите и галериите. Общо взето програмата беше доста постна, концертите (които си харесахме) бяха рано още в 19 часа и ги изпуснахме … успяхме да разгледаме само изложбата “Изкушението Чалга” в градската галерия, която за мое учудване ми хареса. Направо си е чудесна 😉 След това отидохме в парка Заимов, където седяхме доста време, срещнахме разни хора. Вечерта завършихме (поне част от нас) в заведението на Гергана 14-16.
В неделя станахме към обяд, видях се със Софито, и след това отидохме на Витоша. Дина ни заведе на златните мостове и видях за първи път морените. Бреййй тез’ камъни наистина огромни ! Ама ОГРОМНИ Ви казвам ! Вчипитлих се 🙂 След Витоша отидохме на гости на Стринето, в готското й апартаментче и тя ни нагости с вкусна домашна пица. След това едно бързо прибиране с Пухи по спокойната магистрала (която между другото на места така се е разбила, че прилича на градски път), и за финал на неделята и уикенда ударихме едно Петно, където бяха останалите 🙂
Като се замисля, доста неща като за два дена 🙂
Евро пътешествието
Най-сетне ми остана време да напиша заключението за евро-пътешествието ми през миналия месец. Всъщност никакво заключение няма да е. Просто да кажа, че част от постовете са обновени с линкове и снимки, а на всички им сложих етикет – euro trip april 2009. Малко късно, но все пак го направих.
CouchSurfing Level 3
Както би казал един приятел: убих и третия цар и превъртях CouchSurfing-а 🙂 Така де, днес си получих картичката и вече съм verified member level 3 !
Слънчево зарядно
От много време се опитвам да си намеря слънчево зарядно. В интернет (най-вече в engadget) съм виждал ревюта на най-различни, но почти никъде на пазара не мога да ги намеря. Точно преди да тръгна за Италия, най-сетне видях едно в Техномаркет, но с цена близо 90 лева, което ми се стори доста. Из всички места, които посетих също се оказа, че слънчевите зарядни не са много популярни и никъде не намерих. Чак в последните дни в Милано видях същото зарядно за не-много-по-малкото пари от €39, но реших да го взема. За параметрите съм малко раздвоен – принципно е почти това, което исках: компактни размери, стандартен USB изход, преходници за всякакви модели GSM-и.
Първоначално не ми хареса, че всъщност зарежда NiMH батерии и ми се струва, че много бързо ще се прецакат. Въпреки, че на самите тях пише “no memory effect”, аз нещо не вярвам. След като го купих, прочетох че навсякъде в ръководството за употреба, пише че едва ли не, е само за аварийна (emergency) употреба. Това също малко ме разочарова. Все още не съм го пробвал дали ще ми зареди напълно телефона – най-малкото си мисля, че ще му трябва много време.
Обаче в събота, пробвах нещо, с което все пак слънчевото зарядно минава в графата ми сполучливи покупки. Стоим си ние на язовир Копринка на жаркото слънце и включих моите портативни тонколонки директно в USB изхода на зарядното. За пробата му извадих батериите, за да се убедя, че наистина напрежението идва директно от слънцето, и всичко работеше чудесно !
Само на някой сянката като минеше покрай зарядното музиката спираше, но все се намираше друг да извика “Ей, шшш” 🙂 Облаците не бяха такъв проблем. А със заредените батерии, имахме музика и през нощта. Естествено player-а си беше на собствена батерия.
Доволен съм, че използвам поне малко екологичен източник на енергия.
Язовир Копринка, Шипченски манастир, Бузлуджа, Казанлък
През изминалия уикенд решихме да открием сезона на палатките. Времето се очертаваше да бъде горещо, но все пак избрахме да не отидем в планината, а някъде по-ниско. Така в събота към обяд (само ) четирима човека потеглихме към язовир Копринка. На отиване реших да минем по карловския път. Оказа се че между разклоните за Калояново и Хисаря все още е затворен пътя (както беше още като тръгвах към Букурещ). Никой от нас не беше ходил на Копринка и не знаехме точно къде отиваме (само бяхме гледали снимки от изложбата България 360°). Първо свихме на дясно при разклона за Долно Съхране, но питахме едни хора и те ни казаха, че е по-добре ако минем през отбивката, която е точно срещу чешмата на около 1 километър по-надолу. От там започва най-хубавия черен път, който съм виждал. Направо магистралата на черните пътища. Не се шегувам, наистина черен път, по който спокойно се кара с 50 км/ч. След това малко се полутахме докато си намерихме една идеална полянка и там си останахме. Опънахме палатките седнахме на сянка (жегата беше голяма), аз дори бях по къси панталони и сандали.
По-късно през деня дойде и Дина и станахме петима. Вечерта за първи път тази година използвахме и самотрашката скара и си направихме вкусна вечеря на огън 🙂 Огънят беше хубаво нещо и за топлене, защото през нощта си стана доста студено покрай язовира. Сложихме си всички дрехи, които имахме и така спахме до сутринта, когато слънцето отново напече непоносимо. Вдигна ни рано от палатките. Постояхме малко покрай язовира и решихме да си направих разходка из околността.
Събрахме лагера и потеглихме към град Шипка и Шипченския манастир.
Разгледахме църквата, криптата, около манастира, дори си направихме обяд/пикник на една от полянките около манастира, а за финал си взехме и печат за стоте национали туристически обекта.
След Шипченския манастир тръгнахме към Казанлък, но по пътя видяхме отбивката за Бузлуджа и спонтанно решихме да отидем там. Тръгнахме по пътя на горе, покрай който имаше много хора излязли на излет. Спряхме на паркинга горе и последния участък го изкачихме пеша, като не знаехме че има път чак до самия паметник. До сега не бях се качвал на Бузлуджа и това което видях, беше една рушаща се сграда. Винаги съм мислел, че историята трябва да се помни, а не да се руши … Паметника на Бузлуджа така е прогизнал и капе отвсякъде, че си мисля, че дори не може да се възстанови.
добавка: а ето как е изглеждало приблизително същото място в оригинал.
След Бузлуджа все пак отидохме и до Казанлък. Там се разходихме по центъра, хапнахме малко и накрая се пльоснахме в парка. Така почти до стъмване и трябваше вече да тръгваме обратно към Пловдив. Реших на връщане да минем през Павел баня, НО … пътя между Турия и Розовец се оказа затворен ! Спасчо спомена, че е чул за свлачище, но все пак решихме да пробваме. Е, не можахме да минем и трябваше да заобиколим през Братя Даскалови. Никога не бях ходил до там. В началото (всъщност до Братя Даскалови) пътя е чисто нов, но въпреки това не е много приятен за шофиране – много завои, много стръмен, и спирачките яко загряват. След Братя Даскалови до Брезово, пътя става още по-ужасен – този път заради дупките, или по-точно заради липсата на път около дупките ! Ужасно прибиране се получи. Чак към 22:30 си бях в къщи доста изморен, но доволен от уикенда.
Кой е спамъра ?
Вчера получих получих един спам за ето този фестивал в София – PARKLIVE. Дори не го помислих за злонамерен спам, нито го маркирах като такъв. Все пак може да се каже, че фестивала дори ме интересува. Почти веднага след това го изпратих до нашия (таен) mailing list drundrun, просто като информация. Изненадата дойде днес, когато всички от групата отговориха, че са получили същия спам. Сега внимавайте ! Който е издал всичките ни имейли (моя и на моите приятели) веднага да си каже доброволно, за да няма по-тежки последствия. За сега публично извинение и свободен пропуск за всички на фестивала, ще е достатъчно да компенсира моралните ни щети !
🙂
Почивката … в Кольо Мариново
Е, тази година не отидохме на Самотраки … по много причини. Нищо де – може и по някое друго време да го направим. Като си помисля само, че за малко да се откажа от голямото ми априлско пътешествие, защото нямаше да имам пари за Самотраки … добре че не го направих !
Прекарахме 5 дена в Кольо Мариново. Почти всеки ден някой си отиваше, а друг си идваше и вечерите бяхме константна величина – 6 човека 🙂 (само последната бяхме 7). Направихме си такива кулинарни вакханалии ! От обилни скари, които едвам изяждахме, до супа от коприва набрана от двора. И на разходки бяхме, и на пикник, и ни валя дъжд, и слънце ни печеше … и изпихме всичкия чуждестранен алкохол, който бях донесъл (естествено заедно със всичкия местен, който бяхме накупили). Като цяло добре си починахме.
Крайбрежието на Хърватска … или от Риека до Дубровник
Като пътувате от Триест (Италия) през Словения към морето на Хърватска, първия по-голям град е Риека (Rijeka). Риека е неголям град, предимно индустриален и жилищен.
Центъра е сравнително хубав, но определено не е много туристически град.
Крайбрежието няма да Ви впечатли със нищо. Доста е индустриално и не е много приятно просто да стоиш и да гледаш морето.
Има доста големи молове, ако се интересувате от шопинг, но за морски туризъм не го препоръчвам. По-добре тръгнете на юг.
Continue reading Крайбрежието на Хърватска … или от Риека до Дубровник
Малките ежедневни несправедливости (история с happy end)
Прибирам се аз тази вечер от ArtNewsCafe-то, вървя си по обичайния маршрут и точно пред Баня Старинна гледам на земята един телефон (a аз точно си говорех по моя). Вдигнах го – гледам някакъв хубав – SonyEricsson от Walkmen серията. Огледах се – няма никой наоколо. Продължих малко, както си бях забързан. Първото нещо, което ми хрумна, е че трябва да го върна. Погледнах указателя, и видях че има всичко на всичко 10-тина номера с имена: тати, мама, баба, дядо Иван, Ани, Коко, леля Сийка … нещо такова. Освен това Тати беше звънял два пъти. Върнах се отново пред Баня Старинна (където го бях намерил), и звъннах на Тати, но Тати не отговаряше. Тогава реших последно да пробвам на Мама 🙂 Мама вдигна, и се учуди как така е загубен, като вече го били върнали ?!? Каза “тоя моя за втори път ли си губи телефона за един ден ?!?”. Все пак се разбрахме след половин час да ми се обади пак, защото не била в Пловдив и сега пътувала насам. Аз си продължих към вкъщи, и точно до блока до Баня Старинна, от един прозорец на първия етаж ми виква една бабичка: “Ей, момче, ела тук. Защо драскаш със спрей по стените ? Аз те видях как се моташ наоколо. Ти беше ! Как не те е срам ?”. А, ся де ?!?! Опитах да се заклея във всичко свято, че никога не съм драскал със спрей по стените, но мисля, че до края не можах да я убедя. Как да тръгна да обяснявам, че се опитвам да свърша нещо добро, като да върна изгубен GSM, а тя ме изкара едва ли не престъпник. Ако перифразирам фразата на Йонов – “животът е един от най-трудните”, ще се получи “животът е един от най-несправедливите”
Накрая поне всичко имаше happy end ! Мама се обади след половин и заедно с Тати (двама много усмихнати човека), дойдоха пред блока ми, аз им дадох телефона, а ми подариха една бутилка Johny Wolker. Вярно малка (350ml), но все пак не го очаквах и много ме усмихна случката !
Дом, сладък дом
Е, официално вече се прибрах 🙂 В Пловдив съм си на големия компютър. Ле-ле каква голяма клавиатура и 21″ монитор 🙂 След цял месец на 9″, сега ми се виждат огромни !
След това лирическо-техническо отклонение да се върна на пътешествието. Общо 6112 километра ! Маршрута с по-важните спирки беше: Пловдив (България) – Букурещ (Румъния) – Сибиу (Румъния) – Клуж-Напока (Румъния) – Будапеща (Унгария) – Виена (Австрия) – Грац (Австрия) – Милано (Италия) – Gardaland 🙂 – Верона (Италия) – Милано (Италия) – Генуа (Италия) – Милано (Италия) – Бергамо (Италия) – Милано (Италия) – Торино (Италия) – Милано (Италия) – Бриг (Швейцария) – Милано (Италия) – Триест (Италия) – Риека (Хърватска) – Задар (Хърватска) – Шибеник (Хърватска) – Дубровник (Хърватска) – Сараево (Босна и Херцеговина) – София (България) – Пловдив (България).
Най-източна точка – Букурещ. най-северна – Виена, най-западна – Торино, а най-южна – хмм Пловдив 🙂 Дори Дубровник се оказа леко по на север.
Горните градове мисля да ги направя линкове към съответните постове, освен това може би самите постове ще ги обновя с повече снимки. Само ми дайте малко време, защото се прибрах преди половин час и още не съм си разопаковал багажите. Всъщност Тан каза, въобще да не го разопаковам, защото след 2-3 дена пак заминаваме 😛
А ето какво извадих от портфейла си: