Съботата ми започна с дълъг сън, чак до ранния следобед. Не бях се наспивал така от доста време, а така обичам 🙂 Към 15 часа изпратих братовчетка ми Гергана до автогарата и след това реших да се поразходя малко преди да се прибера. Мислех да мина да поразгледам за летни обувки и дънки, но хич не обичам да ходя по магазини и просто преминах по Иван Вазов без да се спря никъде. Стигнах главната и реших да мина и по нея. В този момент ми се обади сестра ми да си поговорим, защото в София валял проливен дъжд и нямали работа в магазина. След разговора реших, че наистина е хубава идея да се поразходя, докато е все още хубаво времето тук. Точно реших да снимам главната с мноооого хора за 43places.com , когато срещнах Цвета. Тя много се изненада на въпроса ми : “Ти нямаш ли рожден ден днес ?” 🙂 Чак се зарадвах, че така я изненадах ! А всъщност ICQ-то е един добър стар доносник 😉 Не бях я виждал Цвета от доста време, а се случи точно на рожденния й ден. Ха кажете сега, че е случайност. Само където забравих да й кажа лично, че е страхотна на абитуриентските й снимки.
Малко след това, точно преди магазина на Герито, пък срещнах Весела и тя ме посрещна с въпроса : “Нали ще дойдеш днес?”. Аз дори не знаех за какво става дума. Оказа се, че след около час е представянето ан първата й стихосбирка в “Конюшните на царя”. Не се колебах дълго и й казах, че ще дойда.
В оставащото време до представянето , реших да отида да взема колата ми от автогарата, където я жях оставил, и да я преместя някъде по-близо до стария град. След това се видях на бързо с Герито и точно на път към Конюшните пък Таня ме видя от Кастело и се видях и с нея и Пухи. В Кастело пък ме изненада, че вече работи Румито. В първия момент си помислих, че е нейн двойник 🙂 Таня предложи утре да ходим в Кричим, но ще видим. Не искам вече да си правя планове.
В 16 часа вече бях в Конюшните на представянето на книгата на Веселина Сариева – “Ощ”. Книгата съдържа три цикъла стихотворения и един мултимедиен диск. Айде да похваля и тук Йонов, като кажа, че той е монтирал видеото ! Стиховете на Весела бяха определени много добре само с една дума – разчупени. Наистина не приличат на нищо друго, а са си уникални.
След представянето на книгата вече бях решил да се прибирам, но Йонов не беше на това мнение и решихме да минем за малко през офиса на “Изкуство днес” и след това направо към Магито на филмова вечер. Набързо довършихме видеото за сайта на Antistar и тръгнахме.
Стигнахме у Магито, хапнахме (защото се оказа, че всички сме гладни и най-вече аз) и седнахме да гледаме корейския филм “Стик номер 3”. Много ми хареса ! Друго нямам какво да кажа за този филм 🙂
Ей така се случва един хубав ден, за който нямах никаква предварителна идея какво ще правя.