Това да пътуваме ни се превърна в работа. Ставаме в 8, тръгваме към 9, пътуваме до към 5-6-7, след това разходки и разпускане. Само с тази разлика, че ме гони луд ентусиазъм и се будя сам, още щом се съмни.

След Клуж, настана време да напуснем Румъния и да отидем в Унгария. На тръгване дори качихме на стоп един Румънец от унгарски произход – Hont, и така поне разбрахме и другата гледна точка. Аз преди това не знаех, че унгарците в Трансилвания са наистина толкова много. Иначе пича беше много готин – отиваше на концерт на Nightwish в Унгария и си говорихме по доста теми. Освен това беше полезен на границата, като си говореше с унгарските митничари. Оказа се, че те като са шенгенска граница, трябва да изкараме всичкия багаж от колата и да го проверят. Благодарение на Hont ни гледаха с добро око и просто погледнаха две-три чанти и казаха – ОК.

Пристигнахме в Будапеща без да имаме осигурен couchsurfing. Точно си мислех, че ще озаглавя този пост “лошата страна на couchsurnfing”, но въобще не стана така. Записах се в групата Last minute couch Budapest, и точно вечерта преди да тръгнем имах един отговор. Отговорих, че сме навити, защото ставаше дума да спим в студентско общежитие, и да ми прати адреса. Така когато пристигнахме в Будапеща, решихме да се разходим и да намерим някъде wireless и да проверим дали имаме отговор от Mate. Оказа се точно така и вече имахме адреса на общежитието. Аз лично очаквах да е някакво като миналия път в Сегет, но се оказа коренно различно. Единственото изискване беше че трябва да платим по 500 форинта (по-малко от 2 евро) на човек. След това Мате просто ни показа неговата стая, която никога не се заключва, остави ни лаптопа си да го ползваме (заедно със всичките неща на съквартирантите му, които ги няма тази вечер), и след това каза, че всъщност и него няма да го има, а ще спи при гаджето си. Ние направо ахнахме. Ай сега кажете ми как да напиша, че това е лошата страна на couchsurfing-а.

Вечерта със Софито си направихме чудесна нощна разходка из Будапеща (основно из Буда). Всички замъци се оказаха отворени и през нощта и всеки може да си ходи където си иска. Чудесно просто ! Направихме и доста нощни снимки от хълма.

Въобще с пристигането ни Будапеща, пристигнахме в цивилизацията. Всичко е много добре уредено. Дори от движението съм много доволен – като тръгне на един зелен светофар, минаваш още 5-6 също на зелено. Пешеходците си спазват правилата, когато е червено си чакат, а когато са с предимство всички спират. Има и страшно много хора с колела, което много ми хареса.
Само бирата не ми харесва, но то не може всичко да е перфектно 😉