Прибирам се аз тази вечер от ArtNewsCafe-то, вървя си по обичайния маршрут и точно пред Баня Старинна гледам на земята един телефон (a аз точно си говорех по моя). Вдигнах го – гледам някакъв хубав – SonyEricsson от Walkmen серията. Огледах се – няма никой наоколо. Продължих малко, както си бях забързан. Първото нещо, което ми хрумна, е че трябва да го върна. Погледнах указателя, и видях че има всичко на всичко 10-тина номера с имена: тати, мама, баба, дядо Иван, Ани, Коко, леля Сийка … нещо такова. Освен това Тати беше звънял два пъти. Върнах се отново пред Баня Старинна (където го бях намерил), и звъннах на Тати, но Тати не отговаряше. Тогава реших последно да пробвам на Мама 🙂 Мама вдигна, и се учуди как така е загубен, като вече го били върнали ?!? Каза “тоя моя за втори път ли си губи телефона за един ден ?!?”. Все пак се разбрахме след половин час да ми се обади пак, защото не била в Пловдив и сега пътувала насам. Аз си продължих към вкъщи, и точно до блока до Баня Старинна, от един прозорец на първия етаж ми виква една бабичка: “Ей, момче, ела тук. Защо драскаш със спрей по стените ? Аз те видях как се моташ наоколо. Ти беше ! Как не те е срам ?”. А, ся де ?!?! Опитах да се заклея във всичко свято, че никога не съм драскал със спрей по стените, но мисля, че до края не можах да я убедя. Как да тръгна да обяснявам, че се опитвам да свърша нещо добро, като да върна изгубен GSM, а тя ме изкара едва ли не престъпник. Ако перифразирам фразата на Йонов – “животът е един от най-трудните”, ще се получи “животът е един от най-несправедливите”
Накрая поне всичко имаше happy end ! Мама се обади след половин и заедно с Тати (двама много усмихнати човека), дойдоха пред блока ми, аз им дадох телефона, а ми подариха една бутилка Johny Wolker. Вярно малка (350ml), но все пак не го очаквах и много ме усмихна случката !
;)))
O-HOP-INKA
Dove4era 6te karkame ubuuu viskince.
Iko da ne se pokrie6 niakude 😉
Хехее, машала Ице, тва джони кво ще го правиш..?
И да ти кажа, фразата не е моя, на Любен Дилов – Червен е.
@Блум: Как какво, ще трябва да го изконсумираме 🙂 Довечера например.
И мерси за уточнението. Аз от теб съм я чувал и просто за нея се сетих.
“Първото нещо, което ми хрумна, е че трябва да го върна.” Май сме малко хората, дето това им е първата мисъл. Аз наскоро намерих и върнах един СЕ, бая скъп, към 7-800 кинта. После разни хора ме питаха “да не съм луд”. А Джонито си е супер благодарност за доброто дело. Наздраве! 🙂
и аз намерих телефон веднъж.. беше брутално и изнервящо, докато се разбера с приятел на собственика как да му го върна. не съм намирала телефон от тогава, може би защото съм си обещала, че този път няма да се занимавам, а просто ще си го оставя за себе си:)
аз един път намерих портфейл до Мармалад.Единственото нещо,което имаше вътре бяха 10лв, лична карта, кредитна карта и фактура на Мтел (да кажа тук-че Мтел много помогнаха и ме свързаха с човека по телефона!).Затова призовавам- СЛОЖЕТЕ СИ ЕДНА ВАША ВИЗИТКА В ПОРТФЕЙЛА! Помага в много случаи! Понякога дори да имаш добрите намерения да върнеш изгубената вещ,става много трудно 🙂 И при мен всичко завърши с хепи-енд, даже човекът искаше да ми даде десетолевката, за да се почерпя за “добрите намерения”:)