Задар и Сибеник

Снощното място, което съм си избрал да спя беше много хубаво, само едно нещо бях предвидил – наблизо има линии, и се будих, на всеки влак, който минаваше. Освен това се пробвах да спя на задната седалка (за първи път) и не е за мен – това да не можеш цяла нощ да си опънеш краката е гадно. Но все пак съм си поспал, защото когато се събудих и погледнах GSM-а, показваше 8:30. Надигам се аз леко и гледам до мен е спряла една линейка ! Казвам си – ей на дошли са да ме приберат 😉 Тръгнаха си бързо и аз ча след това излязох от колата.

Реших да не се бавя в Риека, и направо тръгнах към Задар – следващата ми цел. Времето някак си се пооправяше – не валеше, опитваше се да изгрее слънце, и аз вече се виждах как следващата вечер ще спя на палатка в някой от неработещите къмпинги покрай пътя (а те наистина са много). Карах си аз по крайбрежната ивица, по едни засукани пътища и се чудих навсякъде ли е така – точно до морето направо планина. Така беше в Генуа, и в Триест, така беше и в Риека. Дори по пътищата в Хърватска морето ми изглежда като някое високопланинско езеро. Има някакви острови отсреща и аз се чувствах, все едно съм на Широка поляна, а не на морето.

Колкото повече наближавах Задар, толкова времето отново се разваляше. Малко преди Задар съвсем заваля проливен дъжд. А някъде по това време и Астралката реши да се предаде и светна червената лампа с акумулаторче на нея. Веднага спрях, погледнах, но реших, че не е нещо, което мога да оправя. Първото нещо, което направих като влезнах в Задар, беше да потърся автосервиз. От един на друг, та на трети, и ме пратиха на автоелектроника. Пичовете бяха готини, и като ги гледах как ми разглобиха целия генератор, сменяха части, запояваха нещо … въобще занимаваха се цял час и накрая го оправиха. За десерт ме ужилиха с 580 куни (което по груби сметки си е почти 200 лева). Все пак за Астралката всичко давам. В сервиза се заговорих с един чичка и тъкмо си викам, че ме разбират, а то се оказа, че той е от Македония 🙂

Дъжда продължава да вали из ведро. Аз се опитах да се разходя из Задар, но не беше много приятно и наистина нищо интересно нямаше. Приятеля на Виненцо (май Матео се казваше) наистина беше прав, че няма какво да се види там и аз реших да продължа.

След Задар всичко се промени. Вече нямаше толкова планини. Пътя стана един прав и чудесен. Дъжда спря. Времето се усмихна и почти се показа слънце. Дори се появиха зачатъци на плажове. Целта ми беше Сибеник. И когато стигнах, веднага разбрах защо ми го препоръчаха. Много хубаво място. Точно до морето с хубава алея покрай него, с невероятен стар град, с крепости … А стария град Ви казвам с едни тесни тесни улички, които се преплитат … просто с удоволствие човек да се изгуби в тях. Ама наистина много малки улички ! Ако си мислите, е сте виждали тесни улички, отидете в Сибеник. Най-сетне един град в Хърватска, който да си струва да се види. Чуден град.

Започна да се смрачава и аз се зачудих, къде да пренощувам. Погледанх на GPS-а и видях на 4 километра от града един плаж – казах си ще спя на плажа 🙂 Тръгнах на там и наистина се оказа плаж ! Е, вярно с камъни, вместо пясък, но все пак минава за плаж. Направих си два сандвича, взех си бирата, която си бях купил, и реших да пиша това на плажа. отворих Eee PC-то и то взе е хвана wireless ! На сред нищото имах интернет 🙂 Чудна работа. Сигурно е от някое от съседните бунгала (или са направо хотели). Та сега стоя на един безлюден плаж някъде в Хърватска, в една безлунна нощ, небето се е изчистило и има звезди и пиша това 🙂

p.s. wireless-a изчезна, но нищо 🙂 ще пусна това, когато пак намеря интернет.
p.p.s. Правилното произношение на Сибеник (Šibenik) всъщност е Шибеник.

Коментирай