Риека

Най-сетне в държава, на която да й разбирам думичка 🙂 Хърватска. Поне писмено – чиста шльокавица си. Най-сетне в държава, където хората да са облечени според сезона 🙂 Най-сетне държава, където има бира в PVC по литър и половина 🙂 Това последното не е кой знае какво предимство, но все пак липсва по някога.

След Мирамари, тръгнах от дъждовен Триесте в посока Хърватска. По пътя се прекосява за малко и Словения. Между Италия и Словения няма граница. В Словения се гледа да се избягват магистралите, за да се избегне винетка от €35 за половин година (няма за по-малък период … поне до 1-ви юли, но това е една друга тема). Както и да е през Словения се минават може би 20-30 километра само. След това следва границата с Хърватия. Тук вече граница има и аз бях малко притеснен, като си спомнях минали път как ни проверяваха цялата кола из основи. Бях се подготвил психически за нещо подобно, но този път всичко мина за 1 минута. На Словенската страна само си показах паспорта, на Хърватсата също, биха ми печат,след това ме попитаха дали имам нещо за деклариране (поне аз това си помислих, че ме питат), казах Но (най-универсалното Не, за което се сетих), и това беше. В Хърватска магистралите са платени и аз реших да изпозлвам малките пътчета до Риека (която беше първата ми цел) – все пак бяха някакви си 20 километра. Пътищата в Хърватска са същите, като в България – това ми е коментара.

Пристигнах в Риека и дъжда започна отново. Тъкмо някъде в Словения беше спрял и за малко да се зарадвам. Както ми каза Винченцо – Риека не е нещо особено. Няма с какво да Ви впечатли. Не си намерих couchsurfing – някои ми отказаха, а доста въобще не ми отговориха. Минаха ми някакви мисли да продължа на юг, но реших да остана за деня, какво си го бях планувал. Разходих се из центъра, който е доста оплетен и няколко пъти се “загубих”, но все пак е някак си хубав (нещо като Капана 🙂 ). За разлика от крайбрежната ивица, която въобще я няма или е доста индустриална – разтоварват, товарят, ремонтират кораби. На една табела прочетох, че града винаги се е конкурирал с Триесте (дори са си направили театър в подобен архитектурен стил), но според моите критерии Триесте печели. Крайбрежито е каменно и бетонно (като Балчик и Генуа) и съм сигурен, че ако не валеше, и тук щяха да лежат хора по камъните.

Припомних си някои хубави моменти и неща от предишното ми идване в Хърватска, като Загребачка банка и Карловачко пиво 🙂 И най-важното – вече имам куни !!! А сега някой да ми каже, че нямам пукната куна 😉 Отидох в някакъв mall хем малко на сухо и топло, хем хванах някакъв wireless, но никой couchsurfer, не беше ми отговорил положително. Взех си един литър бира и отидох край морето. Не беше кой знае колко красиво, но все пак морето. Постоях там, докато се стъмни. Сега съм в колата, в един спокоен жилищен квартал, където смятам да прекарам нощта и утре сутринта да продължа на юг по адриатическото крайбрежие. Надявам се времето на юг да е по слънчево, защото не искам дъжда да става основна тема в постовете ми. По първоначален план мислех да съм в Задар, но приятелите на Виненцо ми казаха, че е по-добре да отида в Сибеник, където било по-хубаво. Може би ще отида и на двете места. И без това нямам couchrsurfer и за Задар.

1 thought on “Риека

  1. хубаво нещо е интернета, особено ако можеш да го “крадеш” яко..нейде си из Хърватска, седиш си в колата, хващаш от някъде нет и пишеш постове…дано не си се исръбил много да спиш в колата.

Коментирай