Торино

Последните няколко дена съм се застоял в Милано, никъде не ходих и затова не съм писал. Чак си загубих тренинга да пътувам, но като си имам три чудесни съквартирантки, които се грижат толкова добре за мен, си ми е много добре. Все пак днес реших да си направя еднодневно пътуване до Торино. Докато другите са на даскало, аз си хванах Астралката и по малките пътчета потеглих на запад. Първо имах една случка, като забравих да затворя капачката на охладителната течност и по едно време започна да пуши под капака, но като по чудо, капачката си беше където я бях оставил. Как не е паднала при движението не знам.
Установих че от Милано до Novara всичко е застроено и пак си е почти градско каране. Като се замисля и на изток до Бергамо беше така, и общо се получават над 100 километра мегаполис. Започвам да схващам значението на думат мегаполис.
Торино е хубав град. Както пишеше в travel guidе-a на Магито – няма кой знае какво да се види, но и точно заради това няма много туристи и ми се стори хубаво място за живеене – по-спокойно е. Аз напоследък свикнах да е пълно с групи туристи навсякъде. Сградите на Торино са ми някак си по-френски :) А и на няколко места видях, че са от времето на Наполеон. Иначе в днешно време май е доста голям индустриален център. Освен това някак си нямат проблем с паркирането – имаше доста свободни места. Аз спях до един парк покрай реката. Беше много приятно. След това отидох към центъра с главните улици с много магазини. Хубавото на Торино, е че може да се разглежда и в дъждовно време, като днешното, което ту валеше, ту спираше. Сградите образуват покрив на тротоарите на главните улици. Не знам как да го обясня, но става :) И аз дори обиколих няколко магазина. Доста време отделих в един за техника и музика, ама много музика. На центъра се провеждаше и торинския маратон … или щеше да се провежда, не разбрах точно. Между другото да му се чудиш на Торино как е бил домакин на зимна олимпиада – та той на 200 метра надморско равнище, а планините със сняг, който се виждаха на хоризонта, въобще не изглеждаха толкова близко. За финал на пътешествието ми се разходих покрай реката. След това поех братно по хубавите пътчето до Novara, а от там по скучната магистрала до Милано.

One thought on “Торино

  1. :) ех, ама сигурно не само мен радваш с тези си пътеписчета. Ама, око да чете, ама и око да види..снимки ба’т Ице, снимки искаме. Аз гледм какво качваш в мястото за визуаални вакханалии, ама не коментирам. Официално заявявам, че прява бойкот докато не го оправите. Баба Гица и думица нема да продума, докато бъговете по коментарите в сайта не се разчистят. То пролет ли е или що…почистване си требе. Иван вика че други клиенти не са се оплаквали, ама аз все проблеми си имам с публикуването на коментар. Да ли пък не е лично (като с магическата топка)? Съжалявам за офтопика…ама някаси от самосебе си ми текна.
    По темата, френска архитектура е дума/съчетание , която не разбирам. Аз малко имам притенции, че съм поодила насам на там специално из Земите Галски, Бонопартийски и Шарл Деголски, и ще кажа че токова нящо няма. Можеш да видиш испански, арабски, италиански, немски и какви или не още влияния. Сега се замислям, че може би в Париж и по рекит има някаква “френска архитектура” там ти пишност, дворците и други такива…ама то подобен кич и в Италия не са си спестявали. Вероятно в Прованс е истината. С тези ми ти цветни къщички с много цветя и винени лозя…поне за мен това е “френско”.

Коментирай