Честно казано нямах никакъв план как да се прибера до България след Дубровник. Гледах картите и видях, че положението с пътищата на Балканите не е много цветущо. Като попитах GPS-а за най-бърз път от Дубровник до София ми избра един през Албания, Косово и Македония. Аз обаче имах друго виждане по въпроса и реших да мина през Босна и Херцеговина и Сърбия. Така снощи реших днес да отида в Сараево.

След Дубровник се наложи да вляза в Босна, след това отново в Хърватска и пак в Босна и Херцеговина, за да хвана пътя за Сараево. На границата нищо особено. Само ми видяха паспорта и ми поискаха зелената карта на колата. Абе вече никъде ли не бият печати ?

Първо впечатление от Босна и Херцеговина – на всички табели бяха задраскали със спрей имената на кирилица, и бяха останали само на латиница. Не знам дали е официално или вандалски акт (по-скоро второто), но лошо впечатление. Второто ми впечатление поне беше хубаво – едни планини, едни реки, едни езера … голяма красота !

Сараево. Странно място. Първо ми се стори като някой малък български град. След това спрях колата и отидох до центъра. Всъщност центъра на Сараево е много интересен. Първоначално започва като повечето главни улици – пешеходна зона, със плочки като старите в Пловдив, с магазини с лъскави витрини, клюкарски модерни кафененца, и площад с голяма църква …

… и изведнъж, ама наистина изведнъж като разрязана с нож …

… плочките свършват и започва калдаръм. Магазините се превръщат в малки дървени навеси, в които се продават джезвета и шарени кърпи. Замирисва на наргилета. Извисяват се няколко джамии. Ресторантите стават Бюрегджийница и дюнер-кебаб. Жените стават със забрадки.

Ей така стоят нещата в Сараево. Културният шок ми дойде в повече ! А на излизане от града да знаете как се озорих. Едни малки, тесни и мноооого стръмни улици. Чувството е почти все едно си в Истанбул.

Разходих се за два часа из центъра и не се сдържах и си взех сладолед и местната бира Sarajevo (не е нещо особено, но става). А да знаете в портфейла ми каква мешеница от различни валути е 🙂