Tag Archives: Босна и Херцевина

София

Защо пък да не включа и София към евро-пътешествието ми. И така отново съм в България 🙂 Не точно в къщи, а в София. Така имам още един ден докато се прибера в Пловдив.

Разстоянието от Сараево до България се оказа доста, а и се взима доста бавно с всичките завои в Босна и Херцеговина и всички селца в Сърбия. Събудих се още в 7 часа сутринта в колата след една доста хладна нощ в планините на Босна и Херцеговина. Върнах се за малко до Сараево, за да напълня резервоара (между другото там бензина е доста евтин), и в 7:30 потеглих с мисълта за България. Успях да стъпя народна земя чак в 18 часа (19 българско време). Имах време дори да стигна до Пловдив, но усетих умора вече, а и реших да си удължа пътешествието с един ден 🙂 В 19:30 бях в София.

На изток от Сараево, планините останаха все така хубави, а надписи започнаха да стават почти изцяло на кирилица. Явно в западните части наистина хърватите са задраскали кирилицата.

На Сръбско-Българската граница българите са въвели някаква странна процедура, като ти дават една USB флашка (служителките й казваха “чип”), която я разнасяш по всички гишета (5-6 на брой) и навсякъде я ръгат в компютъра и нещо четат и записват. На последното гише си я прибират. Това някаква нова топология мрежа ли е ? 😉 Ако бях по-нахален щях да й източа съдържанието на EEE PC-то.

Сараево

Честно казано нямах никакъв план как да се прибера до България след Дубровник. Гледах картите и видях, че положението с пътищата на Балканите не е много цветущо. Като попитах GPS-а за най-бърз път от Дубровник до София ми избра един през Албания, Косово и Македония. Аз обаче имах друго виждане по въпроса и реших да мина през Босна и Херцеговина и Сърбия. Така снощи реших днес да отида в Сараево.

След Дубровник се наложи да вляза в Босна, след това отново в Хърватска и пак в Босна и Херцеговина, за да хвана пътя за Сараево. На границата нищо особено. Само ми видяха паспорта и ми поискаха зелената карта на колата. Абе вече никъде ли не бият печати ?

Първо впечатление от Босна и Херцеговина – на всички табели бяха задраскали със спрей имената на кирилица, и бяха останали само на латиница. Не знам дали е официално или вандалски акт (по-скоро второто), но лошо впечатление. Второто ми впечатление поне беше хубаво – едни планини, едни реки, едни езера … голяма красота !

Сараево. Странно място. Първо ми се стори като някой малък български град. След това спрях колата и отидох до центъра. Всъщност центъра на Сараево е много интересен. Първоначално започва като повечето главни улици – пешеходна зона, със плочки като старите в Пловдив, с магазини с лъскави витрини, клюкарски модерни кафененца, и площад с голяма църква …

sarajevo-1 sarajevo-2

… и изведнъж, ама наистина изведнъж като разрязана с нож …

sarajevo-3

… плочките свършват и започва калдаръм. Магазините се превръщат в малки дървени навеси, в които се продават джезвета и шарени кърпи. Замирисва на наргилета. Извисяват се няколко джамии. Ресторантите стават Бюрегджийница и дюнер-кебаб. Жените стават със забрадки.

sarajevo-4 sarajevo-5 sarajevo-6 sarajevo-7

Ей така стоят нещата в Сараево. Културният шок ми дойде в повече ! А на излизане от града да знаете как се озорих. Едни малки, тесни и мноооого стръмни улици. Чувството е почти все едно си в Истанбул.

Разходих се за два часа из центъра и не се сдържах и си взех сладолед и местната бира Sarajevo (не е нещо особено, но става). А да знаете в портфейла ми каква мешеница от различни валути е 🙂