Category Archives: Пътешествия

Нова година в Белащица

Ежедневие, Пътешествия, Разни, Събития, ,

Честита нова 2009-та година !

Тази нова година я посрещнах в Белащица на вилата на Йонов. След три поредни години на Мандрица, решихме този път някъде по-наблизо и се завърнахме в Белащица. То пък наистина прекалено наблизо. Дори се връщахме до Пловдив да си донапазаруваме.  Иначе първата група заминахме на 30-ти декември. Бяхме 9 човека и на мен лично много ми хареса първата вечер. Дил ни учеше на хорà, но аз дори и не се пробвах много.

На 31-ви дойдоха и останалите. Най-много бяхме общо 16 човека – доста голяма група за не чак толкова голямата вила. Но … както се казва – колкото повече, толкова по-весело. Междувременно през деня с Йонов отидохме до Кауфланд в Пловдив, където беше истинска война. Вечерта премина както си трябва – с много танци, шиене, ядене, шампанско, дунавско хоро … Тази нова година издържах до доста късно всъщност – до 5, може би 6 часа сутринта, не знам със сигурност … и дори не ми беше много лошо от алкохола.

В първия ден от новата година си направихме разходка до Белащинския манастир Св. Георги. Не че е далече, но все пак е нещо 🙂 След обяд закарах Дил до Асеновград, защото трябваше да си тръгва, а ние използвахме случая да си купим още храна и алкохол. По-късно Еличката ни дойде на гости, но пък на тръгване взе Райо и Цецката и така останахме по-малко хора за третата ни вечер в Белащица. Тя (вечерта) се оказа доста лежерна. Всеки си седеше и правеше нещо. Оказа се че сме с 4 лаптопа ! Дори по едно време ходихме навън да търсим wireless, защото трябваше да проверим един e-mail и да задържим Ели … и успяхме 🙂 Иначе имаше филми, но аз след втория неуспешен опит (попаднахме на два адски тъпи) да изгледаме филм, нещо ми стана кофти и се качих горе да спя.

На 2-ри януари се събудих на обяд, с болки в гърлото, но за щастие май нищо сериозно, защото вече съм ОК. След обяд имаше пак гледане на филм, след което почистихме къщата и се приготвихме да тръгваме. Пред къщата се събра завидно количество празни бутилки, които занесохме до Пловдив за разделно събиране. За останалия боклук, не остана място по колите. Все пак всеки си беше оставил багажите да му ги приберем, а бяхме само с две коли.

За капак на цялото “пътешествие” отидохме до кръчмата в Бойково. Машалааа ! На баба мааа 🙂

Три дни Безбог

Пътешествия, , ,

Нямах планове покрай празниците да ходя някъде, но Вилито ме зариби. Три дни извън пловдивската обстановка ми дойдоха добре. Отидох на хижа Безбог. Принципно бяхме голяма група, като от Пловдив тръгнахме четирима – Магито, аз и още двама, за които мислех че не познавам,  но в последствие (за Ицо чак на третия ден), се разбра от къде се познаваме всъщност 🙂 Пловдив наистина е малък 😛

Тръгнахме на 26-ти сутринта, след големия купон в Пухи, от който (май) за щастие Софито ме измъкна преди нещата да ескалират. Пътувахме общо взето в гадно време – снеговалеж, киша … но бавно-бавно стигнахме до Добринище.  След това пътя го бяха ремонтирали, но пък беше заледен и се наложи и веригите да слагам. На Безбог, както и си го представях (не бях ходил до сега), е много красиво. Лифта от хижа Гоце Делчев до Безбог ни прекара през облаците до над тях и се озовах в една истинска зимна приказка. Имаше много сняг, езерото беше замръзнало … и беше пълно с туристи. Ние се настанихме в “туристическата спалня”, която е на покрива на хижата, в една стая за 10 човека, с наклонени стени, където аз не мога да се изправя, а най-лошото беше, че няма нито един прозорец. Леко депресивна обстановка. Наистина си беше спалня – ставаше само да отидеш да спиш там, като дори не можеш да разбереш кога е сутрин, защото при липсата на прозорец не става по-светло. Тоалетна имаше чак на долния етаж. И за това взимат по 12 лева на вечер – малко множко ми се видя, като дори парното не беше на ниво. Добре че имам нов хубав топъл спален чувал 🙂

Вечерта се събрахме в помещението за ядене, Тишо извади Jungle Speed-а и всички много се зарибиха по играта. Съквартиранта му се оказа, че и той има същата игра и бяхме толкова много хора (сигурно поне 10) че се наложи да смесим двата комплекта в един и се получиха луди игри.

На втория ден реших и аз се пробвам на сноуборд (това ми беше една от основните цели на пътешествието). Слезнах с лифта до долна станция, където беше ски гардероба. Там, за мое учудване, беше доста пълно и чаках на сравнително голяма опашка, като накрая дори ми казаха, че няма сноуборд, но все пак намериха един 🙂 Дъска и обувки за един ден струват 15 лева, което ми се струва добре. Карта за лифта за един ден е 20 лева, което също не е много. Скъпо ми се видя само че двупосочен билет за лифта е 10 лева. И така – качих се на Безбог с борда и си викам – ще карам 🙂 Всички от голямата компания си бяха върли сноубордисти и никой не му се занимаваше да ме учи и аз реших че ще карам по метода проба-грешка. Първо се качих на равно – ОК, леко на наклон и тръгва. После си потърсих някакви по-стръмни места, но само падах, след което трябваше да се разкопчавам и пак да го мъкна пеша. Заприказвах с един тип, който също падаше постоянно като мен и по едно време двамата решихме да се пуснем по пистата, пък каквото ще да става. Поне няма постоянно да се разкопчавам и закопчавам.  Ей тука вече започнаха големите падания ! Мятах се назад, напред, през глава, салта … ужас. Цецката хубаво предложи още предната вечер да ме набият, че да свиквам с болката. “Спускането” (в кавички) си беше голямо и незабравимо изживяване. Нямах дори панталон и като стигнах до междинна всичките ми дрехи вече бяха мокри и след това замръзнали. Важното е че адреналина от преживяното ме държеше да не ми е студено. Качих се в хижата, преоблякох се и си казах – стига толкова за този път. Вечерта разбрах колко съм се разбил. Бях каталясал ! Имах (и все още имам) мускулна треска на цялото тяло. За мое учудване ръцете ми бяха по-зле от краката – явно повече съм падал и съм се вдигал на ръце, отколкото да съм карал с краката. По краката имам само няколко синини, докато ръцете все още не ги чувствам стабилни и не мога да ги вдигам на високо. И така вечерта на втория ден си легнах рано-рано в 10 часа адски уморен и доволен.

Третия ден ми беше последния. На рецепцията имаше бележка, че стаите се освобождават задължително преди 9 часа, което означаваше, че пак трябваше да станем рано. Денят беше много слънчев, което разбрахме естествено чак след като излязохме от стаята. Аз използвах сутринта да си направя една разходка. Тръгнах ей така към връх Безбог и всъщност се качих доста на високо – чак на билото, но все пак до самия връх не стигнах. Накрая взе да става много хлъзгаво, и щях хубаво да се намокря, а вече нямах сухи дрехи. Мокрите от предния ден още не бяха изсъхнали в нашата стая. Направих много хубави снимки от високо. Около Безбог наистина е голяма красота. Останалите караха до последно и тръгнахме от долната хижа чак към 5 часа след обяд. На връщане пътната обстановка беше по-добра от на отиване, но беше тъмно и пак ни отне повече от три часа да се приберем. Установи се, че от Пловдив до Безбог не е много повече отколкото от София до Безбог.

Въпреки мускулната треска, синините, студа и другите премеждия, неочакваното пътешествие до Безбог много ми хареса. Видях се с различни хора, запознах се с нови, видях зимен Пирин, и най-важното карах сноуборд – едно изживяване, което миналата зима ми се размина, но сега го осъществих. Е, карах малко силно казано, но все пак – карах !

РД 2008

Пътешествия, Разни, , ,

Премина и поредния ми рожден ден. Това пред-рожден-денната депресия си е по-голям стрес от постваканционния. Бях изпаднал в голяма сатурнова дупка, но всичко завърши повече от хубаво. Точно на 20-ти отидохме в Лясково където бях наел цяла къща – Вила Дария. Направо се чудя как беше свободна покрай всички празници, а аз се обадиш почти в последния момент. Вилата е чудесна. Дори е по-голяма от колкото изглежда на снимки. Има място да спят много хора, особено ако си носят чували (както ние правим). През лятото има условия за прекрасно барбекю на открито и огромна тераса, който сега посред зима не можахме да използваме. Бяхме 10 човека и ни беше много добре. Почнахме с празнуването още като пристигнахме към 2-3 часа след обяд. То като се стъмва толкова рано, към 8 часа вече ни се струваше, че е полунощ. Благодаря на Йонов (а и на другите, които помагаха) за хубавата вечеря – и ребрата и картофеното пюре бяха прекрасни ! Иначе като последствия от вечерта имам една синина на таза от игра на Twister и мускулна треска на прасците от скачане на концерта на Underworld. Ле-ле как хубаво си изкарахме на концерта, все едно че бяхме там … или те тук 🙂 След ранното започване, всъщност и завършихме твърде рано – около полунощ повече от половината вече бяха изпопадали, както направих и аз малко по-късно в чисто новия ми спален чувал !

В неделя изкарахме една лежерна сутрин (е аз станах на обяд де 🙂 ), след това плановете за разходка се провалиха, и накрая изчистихме къщата и си тръгнахме около 15:30 (Таня беше на работа вечерта и трябваше да си тръгнем по навреме). В Пловдив решихме да отидем на ресторант, да вечеряме. Отидохме в Гражданския, аз си поръчах една салата, която се оказа с кисело мляко и след това нищо не ми се ядеше.Така до 19 часа в неделя бях на едно кафе и една голяма ракия 😛 В крайна сметка си зарязах колата на центъра, взех пица на парче от дюнерите и отидох в Найлона. Самия Найлон същата вечер имаше рожден ден и се очакваше голям купон. Ние постояхме малко (дори видяхме съвсем случайно Пламена, което беше голямо съвпадение), но след като навън спря да вали, вътре започна (което е нормално за Найлона), решихме да отидем в Петното при Таня. Така after party-то за рождения ми ден завърши с Drum’N’Bass парти 🙂

Радвам Ви се на всички, които бяхме с мен тези дни, както и на всички, които се сетиха за рождения ми ден. Благодаря Ви !

До София, ама по друг път

Пътешествия, , , , ,

В неделя, единствения ми план за деня беше, че вечерта трябва да съм в София, за да прибера майка ми и баща ми до Пловдив. Естествено не можех да взема никой с мен, защото на връщане колата щеше да е пълна, а и още по-естесвено, никой от “софиянците” не искаше да си отиде още в неделя. Така имах цял ден (всъщност следобяд имах няколко срещи, но те си бяха плаващи) да стигна до София и реших да го направя не по магистралата. Например отдавна се канех да разгледам Белово. Така в неделя “сутринта” към 11 потеглих към Пазарджик и от там към Белово, където ми беше първата спирка. Намерих си място за паркиране и тръгнах да се разхождам, да разгледам наоколо. Май хванах неделния пазар в центъра, където бяха всички хора. На пазара естесвено продаваха всичко – от дрехи и играчки до домашно вино и сланина директно на улицата.  Иначе градчето не е лошо, на хубаво място в планината. След като се наснимах, за момент се замислих, дали да си кривна към магистралата, но веднага се отказах – така и така съм тръгнал, продължавам по “другия” път. Стигнах до Костенец и започнах да си набелязвам пътя за по-нататък. Избрах си най-краткия път до Самоков видях, че минава през село наречено Гуцал и си казах: “И-и-и колко яко !” 🙂 И наистина беше яко – пътя до там криволичеше из планината, а на влизане в селотоо дори спрях да снимам “табелата”, която си беше цяло произведение на изкуството, както и самото село. След това се наложи още известно време да се помотам из селото, докато търся как да изляза. Въпреки че според картата, която имах, а и според GPS-а има път до следващото село Шипочане, то аз така и не го намерих. Всъщност имаше, но беше черен. Не че не тръгнах по него, както знаете Астралката не признава “лоши” пътища, но все пак не ми караше 7 километра по него. А и стигнах до разми места пълни с гилзи от ловци и предпочетох да се върна 4-5 километра до разклона за Гуцал. Все пак ходенето до Гуцал не беше напразно – докато обикалях из селото, то ми хареса и трябва да отидем отново специано там. Може би през лятото на палатки.  Малко не ми искаше, но се наложи да мина през Боровец. Там обаче за изненда ми хареса – имаше сняг и спрях да снимам борчета, покрити с пухкав сняг 🙂 Малко ми беше трудно да хвана само природа без сгради, но успях. Малко ми помогна гъстата мъгла, но тя пък затрудняваше движението.  След Боровец, бързо стигнах до Самоков, където вече нямаше мъгла. След това пътя все повече и повече се задръстваше до София, където на околовръстното вече премина всички граници и сложи край на приятното ми пътуване с половинчасово задръстване. Добре дошли в София !

Уикенд в Розовец

Пътешествия, , , , , ,

Този уикенд бяхме в Розовец. Повода беше двоен – рождения ден на Елица (с малко закъснение) и имения ден на Ники. Да сте ми живи и здрави и да ви е живо и здраво името ! 🙂

Принципно трябваше да се съберем в събота в 12 на обяд у Таня, но както винаги тръгването ни се проточи. Аз използвах времето да отида до офис на M-Tel, за да си платя сметката и да се откажа от хартиената фактура – нещо за което отдавна си мисля, дали може да стане (особено след като въведоха електронната) и сега е радостно, че дори подтикват да го направиш.

След като пристигнахме в Розовец, първо решихме да си направим разходка около селото. Още докато излизахме от селото ни срещна групичка хора, които вече бяха видимо по-така 🙂 Единия от тях – Янко – веднага ни покани довечера на купон в тяхната къща и дори ни заведоха до там. Ние казахме, че ще си помислим и си продължихме разходката. Розовец е разположен на хубаво място. На сред Средна гора и предлага доста възможности за спокойна разходка.

Времето беше прекрасно. Вечерта си напалихме огън на двора. Седяхме около него, печахме разни неща … въобще по нищо не личеше, че е декември месец. Беше ми залипсвало лагеруването. Радвам се, че се случи. Иначе вечерта премина както традицията повелява – ядене (имаше и вкусна пъстърва), пиене (с Дарко го откарахме на мастики), музика (има доста яки снимки 😉 ), счупен прозорец … По някое време дори отидохме на купона, на който ни поканиха. Янко беше навън по боксерки. Повече няма да разказвам. Иначе не го откарахме до много късно. Аз си харесах едно легло до стълбите, което още като видях си казах, че е идеално за couchsurfing. Там си се наспах много добре.

Неделната сутрин ни посрещна с пролетно време – слънчево, топло (никакви дъждове, както беше прогнозата). След като се пооправихме отидохме на разходка. По едно време нещо всички спряха, но аз и Спасчо си продължихме. Така продължихме, че не се спряхме. Отиодхме до язовира, след това някакви ферми, обори, вили, сечища … Просто в това хубаво време не ми се спираше, да се разхождам из горите. Вървяхме два часа и решихме, че трябва и да се върнем. На връщане дори си намерихме друг път (макар, че по едно време се сляха отново). Много хубава разходка си направихме, трябваше ми нещо подобно да се заредя с положително.

Като се върнахме всички бяха пред къщата, отново около скарата. Йонов също беше дошъл. Наядохме се хубаво, и чак тогава времето започна да се разваля и ни изгони. Изчистихме къщата и си тръгнахме. Беше тъмно, а часът едва 5. Ужасно подтискащо е да се стъмва толкова рано.

За пореден път, чуден уикенд си сторихме. Ели, благодаря за гостоприемството. Къщата е яка. Само вода нямаше, но това се преживява. А и на нас не ни правят впечатление такива дребнобуржоазни проблеми 🙂 Настроението си е най-важното 🙂

Ода за смилянския боб

Пътешествия, , , ,

Вчера (събота), след като сменихме посоката на пътешествието ни от Мальовица на Златоград и в крайна сметка отидохме в село Смилян. Баща ми ми каза, че същия ден има празник на смилянския боб и ние веднага решихме да отидем там. Дори успяхме да се съберем 5 човека за пълна кола, докато в началото нещо (почти) никой нямаше желание за пътешествие.

Такааа, оказа се всяка последна събота на ноември, в село Смилян има празник на смилянския фасул. Има конкурси за производител на годината, за най-вкусни ястия, и дори за най-красиво пано, изработено от смилянски фасул ! Ние, за съжаление, изпуснахме самия празник, защото успяхме да пристигнем чак след 14 часа, но успяхме да се насладим на финалната част – безплатната фасул-чорба 🙂 Седнахме в местната механа и там се оказа, че чорбата е безплатна този ден. Много ни хареса ! След това решихме да опитаме и други специалитети  на заведението. Топ едно според мен беше смилянски боб пане ! Да, наистина всяко едно бобче беше отделно панирано и беше невероятно вкусно ! След като порцията беше донесена, беше изядена за нула време. Дори се замислих да я снимам, но вече беше късно. За финал си взехме пататник с месо. Всъщност месото беше малко, но иначе си беше най-богатия пататник, който съм ял – голям с кори и с кашкавал … страхотия ! Всичко, което поръчахме, беше много вкусно – празно нямаше.

Купих смилянски фасул и за вкъщи. Как го правят в толкова различни цветове не ми е ясно, но е много вкусен ! Трябва пак да отидем.

Букурещ, жици, сгради … и един невероятен Трики

Музика, Пътешествия, Разни, , , , , , , ,

След като подарихме на Йонов билет за Tricky за рождения му ден, заедно с Маги решихме и ние да ходим на концерта. Така на 26-ти ноември вечерта трябваше да сме в Букурещ. Впоследствие Калоян и Лидия също се навиха за концерта и станахме пет човека за колата.  Аз си взех една отпуска от сряда до петък и се надявах, да останем в Румъния повече дни, но другите не можеха и така отидохме само за една вечер.

В сряда сутринта тръгнах от нас 8 сутринта, но докато събера останалите стана 9:30. Времето беше хубаво, слънчево, но само докато изкачим Шипка. Имаше един екстремен момент още в село Труд, когато един така ми пресече пътя, че наистина успях да го избегна буквално на косъм. До последно си мислех че ще се натреса в него и пътешествието ни щеше да се развали още в началото му. Важното е че всичко мина благополучно. След Шипка времето се развали, стана мрачно, започна да вали дъжд (сняг така и не видяхме). Успяхме да изкараме без спиране, чак до Русе и решихме там да спрем, да хапнем, докато още можем с български пари. Досега не бях ходил в центъра на Русе и мога да кажа че ми хареса. Първото нещо, което ме удиви беше цената на паркинга – 30 стотинки за половин час и 60 стотинки за час ! Не знаех, че това все още е възможно някъде. След това си намерихме хубаво място за ядене, където супите им бяха много добри. След това продължихме към Букурещ. Таксата за Дунав мост вече е 16 лева, а пътищата в Румъния по тъмно и в дъжда, са по-гадни и от нашите, задръстванията в Букурещ, са си както в София. Благодарение на GPS-а лесно намерихме залата, където щеше да бъде концерта – Sala Palatului (или Зала ПалавХуи, както ние я прекръстихме). За мое щастие имаше голям паркинг около залата и поради това че беше доста рано, все още имаше места на него, така че оставихме колата там и решихме да се разходим малко. Беше доста хладно и разходката се оказа кратка – само да си намерим банкомат и топло място където да седнем. Мястото, където влезнахме в последствие се оказа пицария, но аз реших просто да пробвам някоя румънска бира. Единствената, която имаха беше Bergenbier – не е лоша, но и не е нещо особено. След като излязохме от пицарията, решихме да влизаме в залата.

Влезнахме в залата и първото впечатление беше точно както и очаквах – съвсем като зала 1 на НДК – огромна зала, цялата със седалки. Първия ни проблем беше свързан с това, че на билетите, които купихме от Eventim България, нямаше написани местата, за които бяха, а ние не ги помнехме. Така сядахме някъде, след което идваше някой и ни вдигаше от там. Така няколко пъти и накрая дори се разделихме на три. Подгряващата група BUMBAPA, бяха доста експериментални, но общо взето никой не ги слушаше, а и залата все още беше доста празна. На мен лично ми харесаха. Аз дори си помислих, че залата ще си остане наполовина празна, но впоследствие се понапълни. Нямаше почти никаква охрана, можеше да си внесеш каквото си искаш (но ние не го направихме, дори големите фотоапарати не си взехме), а освен това не знам защо имаше различни цени на билетите, като всеки можеше да отиде където си поиска.

Tricky излезе на сцената малко преди 10 часа и беше невероятен. Подобно силно сценично присъствие не бях виждал от много време (може би от концерта на Мизар). Всъщност всички свириха и пееха, а Tricky се включваше, когато трябва (или когато той реши). Сигурно през половината време от концерта той стоеше с гръб към публиката, свиваше и пушеше. Аз стоях на една седалка, и по едно време усетих, че ще заспя, ако продължавам така и станах и отидох при Маги и Иван. Много е тъпо подобен концерт, в подобна зала. Трябва време на публиката да се раздвижи. След по-малко от час Tricky каза чао и излезе, тогава публиката малко се оживи и го върна сцената, след което нещата си дойдоха на мястото. Накрая на концерта, дори част от групата привика публиката да се качи на сцената и те това и направиха. Аз също се качих и видях от близо Tricky, който беше обграден плътно от хора, и останалите музиканти. Накрая стана яка импровизация. Имаше пого на сцената. Охраната се побърка какво да прави 🙂 След като сигурно половин час Tricky не спираха да свирят с пълна с хора сцена от организаторите просто спряха тока на групата и чак тогава свърши концерта. Беше невероятно.

След концерта отидохме до хостела, който си бяха намерили Калоян и Лидия. С GPS-а сравнително лесно се оправихме и свърши супер работа, само където не знам защо винаги ни прекарваше покрай банката, може и така да си трябва.Тъпото като караш с GPS, е че слушаш само него а не научаваш местата от където минаваш, но когато бързаш си е идеално. След като ги оставихме на хостела, с Маги и Йонов трябваше да намерим Horia от couchsurfing. Оказа се че не е много близо. Horia живееше в един от огромните блокове в Букурещ. Там наистина всички сгради са огромни. Horia се оказа много точен пич 🙂 Наистина много се радвам,че се запознах с него. Посрещна ни след един часа през нощта, направи ни чай, пихме го на пода, говорихме за пътешествия – ние му препоръчахме места в България, а той в Румъния (и в Молдова всъщност) … супер си изкарах, макар наистина за малко.

В четвъртък сутринта трябваше да тръгнем в 8, защото Horia беше на работа. Закарах го някъде в центъра, след това отидохме до хостела, да вземем Лидия и Калоян. Докато ги изчакахме, напазарувахме от един супермаркет разни ежедневни неща плюс някакви странни алкохоли, които да занесем в България. След като се събрахме петимата, решихме до обяд да се разходим из Букурещ. Първо отидохме до огромната известна сграда (май е парламента им, освен сумати други неща). Влезнахме през входа на оградата и видяхме нещо наистина гигантско. В последствие се оказа, че това не е нито отпред, нито отзад, а просто една от страничните страни на сградата ! За съжаление не се прие предложението ми да разгледаме по-подробно и си тръгнахме. Отидохме някъде за закусообядваме. То заваля и просто влезнахме в първото работещо заведение. Там все още не работеше кухнята и пихме кафе и ядохме сандвичи. Сандвичи малко силно казано, защото си бяха в чиния с гарнитура и бяха вкусни. След това решихме да напуснем мрачна Румъния. Излизайки от Букурещ за пореден път се изумихме от огромните сгради и всичките жици, които висят по стълбовете. От друга страна съм приятно изненадан, че навсякъде, където трябваше, успяхме да се оправим на английски (дори и полицайте говореха английски).

Като стигнахме в България времето се оправи. Изгря слънце. Първото място където спряхме беше моста на Колю Фичето. Вече и там има кабърче на картата ми 🙂 След това успях да навия другите да отидем и до Никополис Ад Иструм – римския град, който беше на два километра встрани от пътя. Там имаше вход от 6 лева на човек, но ние казахме че нямаме толкова пари и човека ни пусна безплатно и дори ни разказа всичко за града. Наистина невероятен града за времето си ! От снимки, които бях гледал, всъщност имах и по-големи очаквания, но и това което видях не беше малко. Лошото беше, че не беше много поддържано мястото. Може да го почистват малко повече от треви и евентуално малко табели кое какво е. В това състояние наистина не си струва шестте лева вход. След Никополис Ад Иструм не спирахме никъде другаде до Пловдив. На Шипка беше валял сняг през нощта, когато ни е нямало, защото предишния ден нямаше въобще, но вече беше почистен добре.

Така завърши двудневното ни пътешествие в средата на седмицата. Един незабравим концерт, страхотно couchsurfing преживяване, разходка из Русе и още две посетени места в България (моста на Колю Фичето и Никополис Ас Иструм). Супер ! А сега да видя какво ще пртавя през истинския уикенд.

Студено ли е ?

Ежедневие, Пътешествия, , , , , ,

От няколко дена всички нещо се оплакват, че е студено. Не знам – аз нещо съм си внушил, че навън е топло и не ми е студено. Иначе може и да е студено. Аз гледам да ми е хубаво, пък другото не ме интересува. Снощи Пухи и Ники не можах да ги измъкна от топлите чували, с които се бяха завили, и ги оставих, а аз отидох в Пъзела. Там музика на живо, приятели, хубавкооо 🙂 После и в Найлона бях. Не знам до кога. На тръгване дори и през Петното минах за малко да видя Таня (е разбира се видях и други познати).

Да се върна на заглавието – студено ли ? Днес с Маги си направихме една (фото-)разходка край Марково. Заведе ме по хубава пътечка в гората. Искахме да снимаме мъгли, а то – слънце. Дори лежахме по земята, върху мекия килим от листа. Та мислите ли че навън е студено ?

Тан празнува рожден ден … с Róisín Murphy

Музика, Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

На 6-ти беше рождения ден на Таня. Още преди няколко месеца, след като разбрахме, че точно на същия ден ще има концерт на Róisín Murphy в София, знаехме какво ще правим на този ден. Събрахме се още взето цялата компания. Повечето си взехме почивен ден в петък, а Анито дори си дойде от Германия за три дена. В четвъртък някъде след 17 часа тръгнахме към София, като аз си се бях приготвил, че няма да се върна до неделя, макар че все още нямахме конкретни планове за следващите дни.

Концертът беше обявен за 19 часа, ние бяхме пред залата към 19:30, влезнахме около 20:30, защото навън захладня. Все още звучеше сета на Rainer Trüby. Bushmill, не само не почерпи за рождения си ден, но вътре продаваха само уиски и то на убийствени цени. Все пак ние си правехме купона. Май бяхме най-шумната компания в залата, че дори на няколко пъти хора наоколо ни правеха забележка да се успокоим малко. Абе тия хора като са дошли на рок концерт, как не очакват че другите ще викат и ще скачат ?!? Луда работа ! Ама ние не им обърнахме много внимание, а си продължихме с нашето уиски и нашите фъстъци … а-а-а това беше от друга песен – с нашия рожден ден и нашите викове “Таня, Таня, Таняяя” 🙂 Ройшин излезе на сцената чак към 22 часа. Концерта беше страхотен ! Арт-а беше убийствен ! Много повече от този, който гледах в Скопие. Тук смени повече тоалети и сценични атрибути. Върха беше танца с двамата бутафорни мъже. Концерта беше почти два часа, но въпреки това не изпя някои песни които ми/ни се искаха. Като цяло прекарах един незабравим концерт ! Толкова много хора отдавна не бяхме се събирали да ходим заедно на концерт.

След концерта и след известно висене през залата (което аз май прекарах в ритане на празни PVC бутилки заедно с Елица), отидохме в квартирата на Маги, където продължихме рождения ден на Таня. Цялата огромна стая беше пълна с балони ! Много яко ! Взехме си пиене, разположихме се по пода, но нещо хората един по един взеха да заспиват. Накрая до към 4 часа май останахме Анито, Ники и аз, като Анито направи 24 часа откакто беше станала предишната сутрин в Мюнстер.

На сутринта вече много от компанията вече ги нямаше. Дина си тръгна още вечерта, защото беше на работа, трима си заминаха за Пловдив, Маги също каза, че ще си ходи и така останахме само 5-6 човека, които нямахме планове до неделя. В крайна сметка надделя мнението, че не ни се стои в София толкова дни (че как да ти се стои ?!?) и решихме да отидем във Виноградец. Не остана време дори да се разходим до Витоша – стана много късно, рано се стъмва вече, а и аз вече бях много болен и нямах глас (това не съм сигурен дали беше от вируса или от концерта). Напазарувахме си от Billa, ядохме като зверове направо на паркинга, и потеглихме към Виноградец.

В петък вечерта празнувахме друг празник – имения ден на Ани, който е на следващия ден, но тя тогава трябваше да си заминава за Германия. Отново добре се почерпихме. Имаше много танци-манци, снимки-мимки, али-бали 🙂 Яка работа. Само където не стояхме до много късно, защото на другата сутрин станахме (сравнително) рано и със Спас закарахме Ани до летището.

В събота вечерта дойде на борда следващия именник – Дарко 🙂 Този път беше далеч по-спокойна вечер. Въобще като във Виноградец го избичихме яко айляка. Никъде не се разходихме, а си стояхме на топличко в къщата. Ядинье, пиенье, топличко … и другото там каквото си следва 😉 Така де – и филми гледахме. Въобще пълен айляк до неделя вечерта 🙂 Аз дори не мислех, за това че съм болен и то взе че ми мина, като така и не взех никакви хапчета (само един Fervex ме накараха да си купя). Така е то – като се забавляваш, не мислиш за болести.

Хайде стига съм писал – отивам да оправям снимки да качвам 🙂 Страхотен уикенд от четвъртък до неделя си беше. Струва си да се отрази и снимково.

Пак на Мандрица

Пътешествия, ,

За трите почивни дни около празника за независимостта на България много се чудихме къде да отидем. Още отдавна си бяхме казали, че ще ходим на море, но времето нещо ни прецака. На палатки също не ставаше, и така в последния момент решихме да отидем на сигурно в Мандрица. Там поне дори да валеше (както обещаваха синоптиците) си имаме къща и си е ОК. Пет човека в една кола и двама на стоп в събота потеглихме на там. Естествено хората на стоп стигнаха преди нас, но то винаги така става. Напазарувахме си всичко от Ивайловград, където има всичко с изключение на ром.Уж си мислихме, че взехме 200% повече неща от необходимото, но в понеделник, като си тръгвахме, хладилника беше празен.

На Мандрица си беше супер както винаги ! С чудесно време – през цялото време си стояхме в градинката … топличко, ядИне, пиенье … 😉 Имаше много котки в двора, които бяха много готини, но и толкова досадни. В събота си направихме една разходка из гората, като стигнахме чак до Луда река, която всъщност е границата между България и Гърция. Имаше доста забавни случки, но сега няма да ги разказвам – хубаво си изкарахме и почти съжалихме, че не отидохме на море, защото времето си беше супер.

В понеделник, на връщане към Пловдив, се отбихме в Сив кладенец, да покажем на Дина едно наистина почти пусто и разрушено село. Там отново отидохме до Луда река и гледаме един ловец, приближихме се да кажем здрасти, а той се оказа грък. Шкули-шкули … нищо не разбрахме и като цяло въобще не се разбрахме. Дори на Пухи му падна рейтинга като полиглот от тази случка.

Тридневния уикенд мина бързо … а да ходиш във вторник на работа си е една идея по-добре от понеделник. Особено ако си имал хубави емоции.