За трите почивни дни около празника за независимостта на България много се чудихме къде да отидем. Още отдавна си бяхме казали, че ще ходим на море, но времето нещо ни прецака. На палатки също не ставаше, и така в последния момент решихме да отидем на сигурно в Мандрица. Там поне дори да валеше (както обещаваха синоптиците) си имаме къща и си е ОК. Пет човека в една кола и двама на стоп в събота потеглихме на там. Естествено хората на стоп стигнаха преди нас, но то винаги така става. Напазарувахме си всичко от Ивайловград, където има всичко с изключение на ром.Уж си мислихме, че взехме 200% повече неща от необходимото, но в понеделник, като си тръгвахме, хладилника беше празен.

На Мандрица си беше супер както винаги ! С чудесно време – през цялото време си стояхме в градинката … топличко, ядИне, пиенье … 😉 Имаше много котки в двора, които бяха много готини, но и толкова досадни. В събота си направихме една разходка из гората, като стигнахме чак до Луда река, която всъщност е границата между България и Гърция. Имаше доста забавни случки, но сега няма да ги разказвам – хубаво си изкарахме и почти съжалихме, че не отидохме на море, защото времето си беше супер.

В понеделник, на връщане към Пловдив, се отбихме в Сив кладенец, да покажем на Дина едно наистина почти пусто и разрушено село. Там отново отидохме до Луда река и гледаме един ловец, приближихме се да кажем здрасти, а той се оказа грък. Шкули-шкули … нищо не разбрахме и като цяло въобще не се разбрахме. Дори на Пухи му падна рейтинга като полиглот от тази случка.

Тридневния уикенд мина бързо … а да ходиш във вторник на работа си е една идея по-добре от понеделник. Особено ако си имал хубави емоции.