В събота, след като се разбра, че и този уикенд ще е дъждовен се навих да отида с нашите до София, защото майка ми имаше малко работа там в неделя. Казах си по-добре София, отколкото никъде. Такаа, отидохме, видяхме се със Софито и след това ги оставих при братовчедките ми. Аз реших да отида да видя какво прави Магито. Отидох и се зачудих какво да правим. По едно време Магито каза – дай да ходим в Македония, там не сме ходил, а аз казах “ОК ! Само че какво да правим там ?”. Беше 18 часа в събота, а в неделя в 14 трябваше и двамата да сме в София. Решихме че Охрид е доста далеч и се концентрирахме в Скопие. Започнах да търся в Интернет какво интересно има в Скопие, докато Магито се приготвяше. Дори писахме на един от CouchSurfing, че тръгваме натам и нямаме време да изчакаме отговор, а да пише SMS ако е съгласен. По едно време Магито подхвърли – я виж в last-а дали няма нещо тази вечер в Скопие. Отварям аз и какво да видя – Róisín Murphy ! Викам си – отиваме със сигурност ! Добрата новина – началния час беше обявен за 23:55, т.е. имаме достатъчно време. Лошата новина – никъде не намерих колко струва билета, а вече имаме едно подобно разочарование, когато отидохме до Солун за Nouvelle Vague, и се оказа, че искат много пари. Все пак решихме, че като за Македония, ще е по-евтино.

В 19 часа в събота, без каквато и да е друга подготовка тръгнахме към Македония. Само си проверихме дали паспортите са в нас. На границата нямаше проблеми. Само където имах в багажника три торби празни буркани за Пловдив 🙂 Беше ме малко срам, но принципно нямаше какво да ми кажат за тях. Тръгнахме из Македония – първото ми впечатление – пътните им знаци са в много лошо състояние и повечето са изтъркани. Последва още нещо за което не бяхме помислили – част от магистралите им са платени, а ние нямахме денари … дори и евро нямахме. Пича на първото гише каза: “éдно евро. как да немаш ? къде си тръгнал ?” … и в тоя род, но накрая каза: “айде вози, вози …” и ни пусна 🙂 Кредитни и дебитни карти не приемат, а ние честно казано на тях разчитахме. Последва още едно гише на което се разигра същия сценарии … ужас ! Голям срам брахме … И така без да си платим за магистралите стигнахме в Скопие. Видяхме че поне там банкомати има. Остана само да разберем какъв е курса на Македонския денар и колко е билета за Рошин. Нямах карта на Скопие в GPS-а и се оправяхме по добрия стар метод – спираш и питаш хората. С български и английски се оправяш чудесно. Отидохме до центъра, където на едно (затворено) change бюро видяхме, че еврото е около 62 денара. Решихме да рискуваме преди да разберем колко са билетите и изтеглихме 2000. След това отново с питане намерихме Hard Rock Club, където щеше да бъде събитието. Беше към 22:30 македонско време. Там са с час назад, което беше добре за нас, защото имахме нужда от време да се ориентираме в държава, в която отиваме за първи път. На входа се успокоихме, че наистина началния час е 23:55, а билетите се оказаха по 900 денара. Избихме рибата по точност. Взехме си два билета и още беше празно и решихме да се върнем в центъра да оползотворим този един час който имаме. Там си взехме две скопски пиво и разгледахме малко.

Сега малко неприятни моменти в Скопие. Първо циганчета, които просят. Просто е пълно с тях. Много са, много са нахални и не можеш да се отървеш от тях. Ако се опиташ по-грубо дори налитат на бой, псуват и плюят … а са деца на няма и десет години сигурно. Много тъжно ! Второ – отново имах случка с полицаи. Там където бях спрял на центъра, въпреки че беше пълно с коли, се оказа че било пешеходна зона. Точно се качваме да отиваме на концерта и един полицаи ми чука на прозореца. Поиска документите, аз му ги дадох, после каза нещо, което наистина не разбрах, след което ми каза на английски да му дам и паспорта ми. Чак след като ми взе паспорта ми каза, че това било пешеходна зона и трябвало да ми вземе паспорта, и след като си платя глобата да отида от не знам си къде да си го взема. Обиди ми се как не съм го разбрал, като “то било същото”, даде да се разбере, че като сме вече в евросъюза да не сме голяма работа, заплаши с глоба от 200 евро, като аз му казах, че нямам толкова пари … и накрая ми върна документите и ни пусна. Като изключим тези две случки (и момента на магистралата), останалото пътешествие си беше прекрасно.

Към 23:30 (македонско време) отново бяхме пред Hard Rock Club. Та вече беше препълнено с коли, въпреки че има не малък паркинг, едвам си намерихме място за спиране и то не много хубаво (разбирайте правилно). Hard Rock Club е летен бар – на открито, с доста модерен изглед, няколко бара, сцена, модерно осветление, дори прекалено гъзарско място за моя стил, но пък се случват интересни събития там. Трябва да следя повече сценичния живот в Скопие – излиза че хубаво, евтинко и не много далече.

Róisín излеза разбиващо на сцената към 0:30.  Клуба беше препълнен и всички много се кефиха … и имаше защо. Рошин и цялата група направиха страхотен спектакъл .. цял пърформънс, както се казва. Аз до последно не вярвах, че ще я видя на живо, а то си стана истински голям концерт. Цялото сценично поведение беше невероятно ! Рошин се преобличаше и трансформираше директно на сцената. Страшна мадама е ! Шоуто просто не може да опише. Спирам.

След концерта, който продължи почти два  часа, останахме малко (около половин час може би) в клуба, но решихме да си тръгнем и да си намерим някакво място за спане. Човека от couchsurfing, не се обади, така че остана варианта спане в колата. Полутахме се малко в посока към Охрид, но в крайна сметка се върнахме и просто спряхме на един паркинг пред една кооперация в един добре изглеждащ квартал. Беше 4:30 (българско време) и решихме да подремнем малко.

Събудихме се рано в неделя, но няма как иначе на тези неудобни седалки. Направихме една обиколка из Скопие по светло, но решихме да не спираме никъде а да се приберем навреме в България. На светло наистина всичко изглежда различно. В Македония като цяло си е красиво … както в България 🙂 Заредихме малко бензин, като там поне приемаха дебитни карти. По пътя взехме няколко вида македонски бири за подаръци, а и да си изхарчим последните денари. Е, на връщане си платихме магистралите – веднъж 40 и веднъж 60 денара. Странното е че там се плаща на влизане на магистралата.

В 12:30 си бяхме в София, свърших си работата в 14 и след това дори имаше време да подремна преди да се връщаме към Пловдив.

Честно казано в събота имах някаква идея, че може да ходим с Магито някъде извън София, но тозва да отидем до Скопие и то на концерт на Рошин, не съм го и сънувал ! Между другото с това пътешествие запълних и списъка на всички съседни страни, които посетих само през тази година 🙂

п.с. Изпихме бирите. Скопско и Горско стават без да претендират за най-добрата бира на света, а Крали Марко ми дойде малко странно – малко нагорчава като вкус от пелин.