В неделя, единствения ми план за деня беше, че вечерта трябва да съм в София, за да прибера майка ми и баща ми до Пловдив. Естествено не можех да взема никой с мен, защото на връщане колата щеше да е пълна, а и още по-естесвено, никой от “софиянците” не искаше да си отиде още в неделя. Така имах цял ден (всъщност следобяд имах няколко срещи, но те си бяха плаващи) да стигна до София и реших да го направя не по магистралата. Например отдавна се канех да разгледам Белово. Така в неделя “сутринта” към 11 потеглих към Пазарджик и от там към Белово, където ми беше първата спирка. Намерих си място за паркиране и тръгнах да се разхождам, да разгледам наоколо. Май хванах неделния пазар в центъра, където бяха всички хора. На пазара естесвено продаваха всичко – от дрехи и играчки до домашно вино и сланина директно на улицата.  Иначе градчето не е лошо, на хубаво място в планината. След като се наснимах, за момент се замислих, дали да си кривна към магистралата, но веднага се отказах – така и така съм тръгнал, продължавам по “другия” път. Стигнах до Костенец и започнах да си набелязвам пътя за по-нататък. Избрах си най-краткия път до Самоков видях, че минава през село наречено Гуцал и си казах: “И-и-и колко яко !” 🙂 И наистина беше яко – пътя до там криволичеше из планината, а на влизане в селотоо дори спрях да снимам “табелата”, която си беше цяло произведение на изкуството, както и самото село. След това се наложи още известно време да се помотам из селото, докато търся как да изляза. Въпреки че според картата, която имах, а и според GPS-а има път до следващото село Шипочане, то аз така и не го намерих. Всъщност имаше, но беше черен. Не че не тръгнах по него, както знаете Астралката не признава “лоши” пътища, но все пак не ми караше 7 километра по него. А и стигнах до разми места пълни с гилзи от ловци и предпочетох да се върна 4-5 километра до разклона за Гуцал. Все пак ходенето до Гуцал не беше напразно – докато обикалях из селото, то ми хареса и трябва да отидем отново специано там. Може би през лятото на палатки.  Малко не ми искаше, но се наложи да мина през Боровец. Там обаче за изненда ми хареса – имаше сняг и спрях да снимам борчета, покрити с пухкав сняг 🙂 Малко ми беше трудно да хвана само природа без сгради, но успях. Малко ми помогна гъстата мъгла, но тя пък затрудняваше движението.  След Боровец, бързо стигнах до Самоков, където вече нямаше мъгла. След това пътя все повече и повече се задръстваше до София, където на околовръстното вече премина всички граници и сложи край на приятното ми пътуване с половинчасово задръстване. Добре дошли в София !