Tag Archives: Боровец

Покрай “почивните” дни

ОТ 3-ти до 6-ти март се водеха официално почивни дни. Много ми се искаше да се организираме някъде да отидем с приятели, но така и не се случи 🙁 В крайна сметка дори бях на работа на 3-ти и на 4-ти (на работата решихме да не се занимаваме с отработвания).

В събота вече не издържах и отидох на сноуборд. Бях на Боровец, но за пореден път се разочаровах от условията тази година. Просто няма достатъчно сняг ! Не че са виновни нещо от Боровец, но положението тази година е супер зле и не виждам да се оправи въобще. За догодина със сигурност трябва да измислим поне една седмица в Алпите.

Събота вечерта бях на металски концерт в Пъзела. Групата в която свири Спастнята (UnHumanity) заедно с още две банди забиваха и аз реших да ги видя на живо. За първи път гледах Спастнята на концерт и беше яко ! Взех си дори тениска на Unhumanity 🙂

В неделя отново станах рано и отпраших към планината, но този път не за да карам, а на Песпонеделник в Широка Лъка. След няколко годишно прекъсване, отново отидох. И пак беше хубаво. Въпреки многото хора. Направихме си хубава неделна разходка. Тръгнахме в проливен дъжд, но постепенно времето се оправи до слънчево. На връщане по пътя спряхме в механата в Нареченски бани и се наядохме много вкусно. Препоръчвам.

От ранното ставане, от общата умора от двата дена или и аз не знам от какво, но след като се върнахме от Широка Лъка си легнах и така съм откъртил, че станах чак тази сутрин в 9 за работа. Над 15 часа сън ! И както бях оставил хубаво време, на сутринта имаше солидна снежна покривка.

Нови ръкавички

В нашата компания нещо напоследък не може да смогнем с избирането и намирането на подаръци, затова самото подаряване понякога е до 6 месеца след самото събитие (например с билета за Tricky на Йонов). Така вчера по случай събирането за ивановден групата Барбарони ми подариха подаръка за рождения ми ден. Всъщност така изненадата е още по-голяма 🙂 Да се върна на темата – получих супер яки сноуборд ръкавици Dakine.

Днес дори веднага ми се случи да изпробвам ! Направихме едно каране на Боровец. Имаше твърде много хора и доста време прекарахме на опашката за лифта, но все пак успях да тествам ръкавиците. До сега не бях имал ръкавици с “екстри” и направо се изумих – то не са захващачки, пристагячки … какво ли не … а отгоре на всичко и топли и сухи ! Наистина няма с какво да ги сравня, но съм много доволен. Благодаря, Барбавсички !

от Барбаико

И отново сноуборд + Царска Бистрица

След предишната неделя, когато направих страхотно каране на Боровец, днес също реших да отида. Този път вече не беше толкова добре – снега беше доста мокър, и днес беше доста мъгливо. Въобще условията не могат да се сравняват с миналата неделя и вече май наистина закрих сезона. Освен това много уговорки, много нещо преди да отидем и в крайна сметка почти нищо. Първо колата ми беше на ремонт, и се търсеше транспорт, но в последния момент се оказа, че ще успеят да ми я оправят още в петък. След това Бояна се отказа да идва в последния момент в крайна сметка бяхме само с Елица. От приятелите от София също никой не дойде или не видях. Някои оставили за утре, с други така и не се свързах. Миналата неделя (пак да повторя за нея 🙂 ) без никакви уговорки всичко се получи чудесно. Не че днес не карах добре 🙂 Дори на Ели много й хареса бавния сняг. Тя поне е много доволна 🙂

След като свършихме с карането с Ели решихме да отидем до двореца Царска Бистрица. Аз не бях ходил и дори не знаех, че пускат свободно. Е, не е съвсем свободно а срещу 3 лева (2 за студенти), и при това не работи музея. Да ви кажа градината си струва. Много е красиво наистина. Особено сега всичко се е раззеленило, рекички, цветя … Дори като природа ме впечатли повече от колкото сградите (както вече казах, не можеше да се влиза в музея) и галерията. Само като допълнение собствената електроцентрала също е впечатляваща с каква техника (генератор) все още работи. Двореца е отворен от четвъртък до неделя от 9 до 17 часа. Ние хванахме последния час и добре направихме.

още снимки.

Сноуборд през април

Да, и аз си мислех, че след невероятния уикенд на Безбог в средата на март, снежния сезон е приключил, но тази седмица чувах разни неща, че не е съвсем така. Днес реших да отида и да се уверя лично. Станах в 6:30, направих си два сандвича, събрах си екипировката, част от която вече беше прибрана в кутии, и малко след 7 припалих астралката към Боровец. Пристигнах към 9 и първото ми впечатление беше “брей то няма никой тук ! какво става ?!?”. Дори за момент се зачудих дали ще работят лифтовете. Общо взето съвсем я нямаше обичайната обстановка с разхождащи се хора със ски навсякъде. Отидох до долна станция на кабинката, където вече имаше малко хора и се успокоих, че не съм сам. Взех си карта, която дори вече е по-евтина (28 лева за цял ден). Реших да се кача до Маркуджиците, за където се чуваше че има сняг. Ако не сте разбрали в самото Боровец няма въобще сняг. В началото на кабинката си казвах “е, каквото такова”. Постепенно обаче картинката се промени. Започна да се появява сняг, дори върху дърветата, а когато пристигнах на горна станция беше същинска зимна приказка. Навсякъде всичко беше бяло ! Спуснах се до седалковия лифт на Маркуджик 2 и се качих горе. Всъщност за първи път щях да карам там и бях малко неориентиран. Освен това не можех да повярвам, че има толкова сняг през април. Бях един от първите които се пускаха за деня и беше супер яко по неотъпкания пухкав сняг. Това което пишеше на сайта на Боровец за 40 cm нов сняг, и на което аз хич не вярвах се оказа самата истина. Като се наложеше да ходя някъде затъвах до над обувките в пресен сняг. До обяд дори изгря слънце и беше просто перфектно време за спускане. Всички на които звъннах предишния ден не се навиха да дойдат (и може да съжаляват), но там без да се уговарям се срещнах с Вера и няколко нейни приятели (включително един couchsurfer от Коста Рика, на който му бяха дали сноуборд) и карах с тях. Както обикновено хубавите неща се случват без да ги плануваш. На Маркуджците взе да се спуска мъгла и те ме замъкнаха надолу към Ястребец, където положението също беше много добре. Дори като писта си беше по-добре. Направихме много спускания. На никой лифт не съм чакал и секунда, дори обикновено нямаше никой. Към края на деня на долна станция на Ястребец експрес се позатопли времето и стана малко киша, но в същото време горе заваля сняг. Оставих Боровец със снеговалеж в горните части. Попитах един от лифтаджийте дали ще работят и другата седмица и той потвърди. Май ще удължават сезона 🙂 Ако продължава така да вали може пак да отида. Днес беше чудесно. Сега съм с онази хубавата умора след цял ден спускане.

п.с. аз ви казах че времето си е ОК, просто трябва да се коригира календара с един месец назад. За да не ходим на море през декември и на ски през май.

update: ето и една снимка за доказателство (правена е с GSM)

Боровец (11 април 2010)

От четвъртък до неделя

Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:

четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.

В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.

събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.

в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !

Втория път не боли толкова

Този уикенд си мислех, че ще го прекарам в болки, защото в събота на обяд имах час при зъболекаря, и се очакваше да ми пили едни зъби, но се оказа, че трябва да отложим с няколко дена нещата. Така, като се разделяхме, Дафо ми пожела весел уикенд, а аз направо не знаех какво да правя, след като така ми развали плановете. В крайна сметка съботата я пропилях, а беше такова хубаво време. Вечерта се видях с Гери, Яна и останалите от компанията, и по едно време Митака каза, че на другия ден ще ходи да кара сноуборд на Боровец. Попита искам ли да дойда и аз естествено казах “OK” (всъщност попита всички, но само аз се навих). Разбрахме се в 8 часа сутринта да тръгваме. Това се случи някъде към 10 вечерта, а след това аз отидох в петното, където останах до 2.

Сутринта все пак не можахме да тръгнем в 8, но след малко технически проблеми с колата, Митака и Орлин (бяхме тримата) се появиха пред нас в 8:30.  Пътьом напазарувахме от една бензиностанция разни неща за закуска и към 10:30 бяхме в Боровец. Взехме си сноубордове под наем – комплекта с обувките беше 30 лева на ден. Този път имаше кой да ми обясни какво да правя на борда. Един приятел на Орлин (и мой адаш между другото) ми каза какво да пробвам и само след 1-2 часа тренировки вече се се спусках от най-високото (на тренировъчната писта 🙂 да не си помислите нещо) до долу, без да падна на заден кант. Там естествено беше претъпкано с хора, и горе-долу успявах да ги избегна 🙂 Вече мога да се похваля, че карам сноуборд ! Миналия път на Безбог, по-скоро мога да кажа, че само се качих, но никакво управление не можах да постигна. Днес до края на дена почти овладях и предния кант. Сега остава само да ги сменям, без да падам 😛

Малко за Боровец. Много е скъпо. И има само чужденци – навсякъде чуваш английски, руски, сръбски, в краен случай македонски 🙂 В заведението до пистите няма артикул “чай”, а “вносен чай” на цена 2,50 лева. Взех си – нищо вносно нямаше – най-обикновено пликче чай, в чаша топла вода от машината. Минералната вода (500ml) също 2,50 лева. Не че ги нямах да ги дам, но някак си не ми се дават толкова пари, за нещо, за което знам, че не струва толкова. Хайде , след цял ден каране, седнахме в един ресторант и трима човека изядохме 100 лева (с бакшиша), но дори това ми се струва по-нормално. Навсякъде има скъпи ресторанти, а и яденето наистина беше много и вкусно. Все пак еднодневния ми престой на Боровец ми затвърди представите, които имах за това място. Просто там се целят в англичаните, които идват. Дори всички реклами са на английски.

За ски туризъм на Боровец условията си бяха идеални. И времето беше прекрасно – топло, слънчево, с едно синьооо небе … А аз лично съм страшно доволен с напредъка да карам сноуборд !

До София, ама по друг път

В неделя, единствения ми план за деня беше, че вечерта трябва да съм в София, за да прибера майка ми и баща ми до Пловдив. Естествено не можех да взема никой с мен, защото на връщане колата щеше да е пълна, а и още по-естесвено, никой от “софиянците” не искаше да си отиде още в неделя. Така имах цял ден (всъщност следобяд имах няколко срещи, но те си бяха плаващи) да стигна до София и реших да го направя не по магистралата. Например отдавна се канех да разгледам Белово. Така в неделя “сутринта” към 11 потеглих към Пазарджик и от там към Белово, където ми беше първата спирка. Намерих си място за паркиране и тръгнах да се разхождам, да разгледам наоколо. Май хванах неделния пазар в центъра, където бяха всички хора. На пазара естесвено продаваха всичко – от дрехи и играчки до домашно вино и сланина директно на улицата.  Иначе градчето не е лошо, на хубаво място в планината. След като се наснимах, за момент се замислих, дали да си кривна към магистралата, но веднага се отказах – така и така съм тръгнал, продължавам по “другия” път. Стигнах до Костенец и започнах да си набелязвам пътя за по-нататък. Избрах си най-краткия път до Самоков видях, че минава през село наречено Гуцал и си казах: “И-и-и колко яко !” 🙂 И наистина беше яко – пътя до там криволичеше из планината, а на влизане в селотоо дори спрях да снимам “табелата”, която си беше цяло произведение на изкуството, както и самото село. След това се наложи още известно време да се помотам из селото, докато търся как да изляза. Въпреки че според картата, която имах, а и според GPS-а има път до следващото село Шипочане, то аз така и не го намерих. Всъщност имаше, но беше черен. Не че не тръгнах по него, както знаете Астралката не признава “лоши” пътища, но все пак не ми караше 7 километра по него. А и стигнах до разми места пълни с гилзи от ловци и предпочетох да се върна 4-5 километра до разклона за Гуцал. Все пак ходенето до Гуцал не беше напразно – докато обикалях из селото, то ми хареса и трябва да отидем отново специано там. Може би през лятото на палатки.  Малко не ми искаше, но се наложи да мина през Боровец. Там обаче за изненда ми хареса – имаше сняг и спрях да снимам борчета, покрити с пухкав сняг 🙂 Малко ми беше трудно да хвана само природа без сгради, но успях. Малко ми помогна гъстата мъгла, но тя пък затрудняваше движението.  След Боровец, бързо стигнах до Самоков, където вече нямаше мъгла. След това пътя все повече и повече се задръстваше до София, където на околовръстното вече премина всички граници и сложи край на приятното ми пътуване с половинчасово задръстване. Добре дошли в София !