Този уикенд беше много силен 🙂 пълен с празници … или просто дъъълги вечери. Всичко започна още в петък, когато отидохме на откриването на изложбата на Сашо в Basquiat. Там не знам какво правихме, но още в 11 решихме да отидем направо в Найлона … а това знаете какво означава – дълга и безпаметна вечер. Въпреки това в събота станах още в 9 и отидохме на разходка в Родопите. Такова слънчево време нямаше как да се пропусне. Тръгнахме към Върбово, но по пътя решихме че е много далече, а ние искахме просто да лежим на някоя полянка. В Хвойна свихме наляво към хижа Пашалийца, но и до нея не стигнахме 🙂 Намерихме си една горска пътечка, тръгнахме по нея и на първата голяма, слънчева и прекрасна полянка се спряхме. Там полегнахме, похапнахме … въобще наслаждавахме се на лятното време през ноември. Много хубаво ! Когато взе да се скрива слънцето се върнахме към Пловдив. Вечерта бяхме на рожден ден на Таня (Честитооо, Тан !!!). Първо се събрахме в Йонов, където иху-аху, вкусни домашни торти, аху-иху и така. След това отидох до Петното, уж за 1 бира, защото след предишната вечер в Найлона не ми се стоеше много … А то какво стана, останахме в Петното до 4 и пак си легнах в 5. В неделя сутринта пак се наложи да стана сравнително рано, но поне после си доспах до 3 след обяд. Тогава станах и отидох на сватбата на Донка (Честитооо !!!). Всъщност бях само за службата в църквата (и ми хареса, което дори и мен ме изненада). След това мислех да се прибера веднага, но Пухи ми се обади с предложение да отидем в Бойково. Аз не бях ял цял ден и нямаше как да откажа 🙂 Така неделя вечер отново завърши в топлата кръчма високо в планината. В понеделник беше именния ден на Дарко (Честитоооо !!!). Отново в Петното, какво да кажа …
Tag Archives: рожден ден
Търку-у-у-ул още една седмица
Ха, пак измина една седмица от както последно писах тук. Този път, за разлика от предишната, поне беше слънчева и топла, макар и не така изпълнена с културни събития … даже хич 😉
Единственото Събитие беше рождения ден на Легендата a.k.a. Пухи ! Денят беше вторник, и уж само хората, които са в Пловдив щяхме да се съберем у Йонов по случай повода. Аз нещо бях доста настинал, но реших все пак да отида. Събрахме се доста хора всъщност. Имаше две … дори три торти 🙂 Браво на Таня за най-вкусната ! Както се оказа в последствие, плануваното голямо тържество през уикенда пропадна, така че това остана голямото честване ! За който не е бил, а и за тези които бяха, ето малко снимки.
Постепенно приближаваше уикенда, а всички планове за ходене някъде пропадаха. В петък след обяд реших, че ще организирам едно ходене из Родопите поне за един ден и реших това да е събота. Очертаваше се хубаво време, а есента в Родопите е неповторимо красива. Не бях отчел само един фактор – петък вечер в Петното, но все пак някак си оцеляхме.
В събота към 11-12 успяхме да тръгнем. Отдавна не бяхме се събирали „самотрашката група“. Отказахме се от по-далечните дестинации като Смилян или Върбово и решихме да отидем в Косово. Аз бях ходил много пъти, но се оказа, че повечето не бяха никога. Аз разбира се нямах против да отида пак. Много хубаво място в Родопите е село Косово – закътано, отделено от всякаква цивилизация и супер спокойно. Сега забелязах, че е започнало някакво строителство, но все още е добре. Направихме си разходка из селото, след което си намерихме една слънчева полянка. Съблякохме се по къс ръкав и боси и се излегнахме. Някои поспаха, дори похъркаха 🙂 Супер приятно време беше ! А навсякъде наоколо дървета с листа във всички цветове. Не станахме до момента в който слънцето се скри зад отсрещния баир и изведнъж захладня. Ние веднага взехме контра-мерки – отидохме в местната механа наречена „Безгрижен живот“. Там хапнах боб с наденица и люти чушки и ми мина и настинка и махмурлук 🙂 Чудна разходка се получи. Вече има и снимки.
В събота вечерта си беше плануваното Петно, но този път не издържахме до късно, а се прибрах да се наспя. Така и направих ! Днес (неделя) цял ден се излежавам и някак си много добре ми дойде. Въобще не съжалявам, че го изкарах вкъщи. Май съм имал нужда от един такъв ден. Тази вечер дори ми остана време да свърша някои неща от TODO списъка ми, който отдавна стоят там.
Широка поляна 4
И тази година не пропуснахме да отидем до Широка Поляна през юни 🙂 Сега виждам, че точно на този ден миналата година отново съм писал за същото място. Отново повода беше рождения ден на Ники. Заминахме още в петък след работа заедно с Таня, Дарко и рожденика. Много се раздвам че така си направихме, защото останалите успяха да дойдат на другия ден чак в 5 след обяд. А ние си имахме почти два цели дни. В петък вечерта пристигнахме чак към 23 часа, но някакси много бързо успяхме да се оправим – намерихме нашето място, което беше свободно, опънахме палатките, дори успахме да съберем дърва и да запалим огън.
Вечерта беше хладно, но сутринта ни събуди слънцето когато напече палатките. Изкарахме супер лежерна сутрин. Само я прекъснах с едно пътуване до Батак за да вземем Дина. Времето беше чудесно. Направихме си и разходка да видим Гената, който обаче беше зает и не можа да ни обърне внимание. Както казах другите дойдоха чак към 5 часа и тогава станахме 10 човека. Направихме си чудесна вечер по случай рождения ден.
В неделя се разходихме около язовира. Отидохме до мястото, което наричаме “плажа”, но този път нивото на водата навсякъде беше високо, и това което бяхме свикнали да е брега, сега беше под вода. Аз все пак се изкъпах, но на повечето им се стори студено. Всъщност си беше съвсем ОК. Тази година още не съм се къпал в море, и тук ме хвана някаква радост и въобще не ми се излизаше.
Времето като цяло беше много приятно, дори топло. Чак като си тръгвахме на слизане след Пещера усетихме какъв задух е в низината и колко прохладно е било в планината. Много се радвам, че изкарах почти два пълни дни на това хубаво място Широка поляна.
А вечерта след като се върнахме в Пловдив, се гмурнахме във Водолаза 🙂
Три именни дни, два рождени и едни палатки
Напоследък все не ми остава време да почивните дни около гергьовден. На принципа по-добре малко, отколкото хич, сега сядам да въведа нещо 🙂
Общо взето не се случи желанието ми да забегнем на някъде за четирите дни, така че започнах с семеен имен ден на баща ми в четвъртък на обяд. За повода бяха дошли братовчедките ми (едната Гергана) с Мимито, както и Софито със Жоро (както се сещате и той именник). Освен това чичовци, лели и други роднини. Голяма работа, голямо нещо ! Вечерта си направихме разходка до центъра и пеещите фонтани. Софито заминаха за Ямбол, а аз завърших вечерта в ArtNews-а.
В петък отидохме до Крумово, и докато другите пийваха кафенце, аз използвах случая да си измия колата и да сменя зимните гуми с летни. На обяд се прибрахме в къщи, където празнувахме рождения ден на Гергана. Добре се получи, но аз трябваше да бързам, защото вечерта бях на друг рожден ден – на Йонов.
Йонов ни събра в Белащица, като се бяхме разбрали с него да напазаруваме предварително. В 16 часа пред Пухи се събрахме всички, където имаше чудесна домашна торта от Динчето, която веднага унищожихме. Вечерта на Белащица се получи чудЯсно. Бяхме на открито пред къщата. Добре си хапнахме и пийнахме, а на мен въобще не ми се спеше и със Стринето откарахме до не-знам-колко часа.
На сутринта спането нещо не се получи (на мен нещо не ми беше много удобно) и всички се събудихме сравнително рано. Планът беше да ходим някъде на палатки. Времето беше много хубаво и сменихме доста дестинации – от Батак, през Смолян, докато накрая решихме да е някъде по-ниско, където евентуално няма да е толкова студено и няма да вали. Тръгнахме в посока Белинташ, като по пътя спирахме доста и избирахме място за лагер. Цялото търсене беше малко изнервящо, защото където и да спряхме се бавихме по поне половин час. Стигнахме дори почти до Белинташ, след което тръгнахме да се връщаме. Дарко беше видял едно място и решихме да го проверим. Оказа се доста добро. Дори имаше горичка, в средата на която има равна полянка – просто прекрасна комбинация. Имаше и доста сухи дърва за огън. Чудно място си намерихме. Междувременно времето се беше оправило и грееше едно слънце. Остатъка от деня го прекарахме на една слънчева полянка на билото. Ритахме топка, която бягаше ту по единия склон, ту по другия и голямо гонене падаше. Играхме и нещо като скрабъл 🙂 Ядохме. А като започна да залязва слънцето, си опънахме палатките и си запалихме огън. Седнахме покрай огъня, но аз нещо бързо се отрязах и се прибрах в палатката да си спя сладко.
В 6:06 сутринта Спачо ни събуди всички, че наближава буря. Наистина валеше леко (аз дори му се кефих, защото се спеше много добре), но наближаваха гръмотевици. Всички се обедниха върху идеята, че трябва да се изнасяме преди да ни завали здраво. Така се наложи и аз да стана. Събрахме лагера за рекордно кратко време – в 6:34 вече се бяхме изнесли ! По пътя надолу вече валеше стабилно и гърмеше яко ! Така за резил в 9 сутринта си бях у нас. Времето вече се беше оправило, но не е ясно как е било в планината. У нас нямаше какво друго да правя освен да спя. Надвечер се събрахме отново за вече традиционното неделно Бойково на кръчмата 🙂
и туй то.
6 години блогър
на 12-ти април през 2004-та съм изстрелял първия ми тестов пост в моя блог (че дори и втория). Тогава във LiveJournal.com и само уж за тест, а то виж какво се получи 🙂 Първия ми истински пост е от 20-ти април, и затова за поредна година ще кажа, че ми е спорна рождената дата на ik0’s WebJournal, но 12-ти април звучи добре. Някак си космически 😉 Честита ми годишнина !
9 април 2010
9 април a.k.a. магинден 🙂 В петъчния ден нещата за уикенда на полянка вървяха към пълен провал, заради (ГРЕШНИТЕ!!!) прогнозите на синоптиците за дъждове. Тогава Бояна взе инициативата и реши да направим изненада на Магито. Първо я изненадахме у тях със Спасчо, Боряна Борислава (която също имаше рожден ден) и Мариян. После под претекст, че отиваме да вземем Бояна и да отидем някъде да се почерпим, уж случайно спряхме на Лекси, където изскочиха още 10 човека и изненадата беше пълна. Тази година за втори път правим изненада на рожденик (предишния път на Дарко) и в двата случая рождениците реагират по един и същ начин – искат да избягат и да се скрият. Аз от страни си мисля, че е хубаво, но то май е голям шок. Още по-голямата изненада за Маги беше че всички отивахме за вечерта във Виноградец. Бояна и останалите се бяха погрижили за всичко необходимо за вечерта. Аз да си призная нищо не съм направил и част от нещата бяха изненада и за мен. Получи се чудесна вечер във Виноградец. За съжаление само една. Като дори повечето си тръгнаха още през нощта, защото имали работа на другия ден. Сериозно им се учудих, когато в 4 през нощта казаха, че се прибират в Пловдив. Останалите, които бяхме с колата на Спасчо, останахме до обяд на другия ден. Общо взето почистихме (тук май не се включвам особено) и тръгнахме. По пътя спряхме в Пазарджик и докато другите се видяха с видяха с бабата на Маги и Спас, аз си направих разходка из града. Нещо си бях наумил, че не ми се влиза. Да си призная Пазарджик и специално кварталчето, където бяхме спряли ме изненада доста приятно – едни хубави къщички, красота ! Аз си мислех, че Пазарджик е по сив и с повече блокове. На края на разходката ми се пльоснах в един парк пред театъра, където имаше доста фонтани. Времето беше чудесно¸ а аз бях само по тениска. А уж очаквахме дъжд и сняг. Наснимах и Пазарджик 🙂 трябва да се пътешества – лоши места няма.
п.с. маги, надявам се подаръчето да ти хареса 🙂
Всенародни рожденства
Изминалия уикенд отдавна беше отреден за двойното празнуване на рождени дни на Дина и Марина и едно хубаво прекарване в Кольо Мариново. А то се получи дори по-хубаво от колкото го планувахме ! Толкова хора до сега не бяхме се събирали там. Половината отидохме още в петък вечер и подгряхме атмосферата. Ама то как няма да я подгреем с една туба мастика. Случи ми се и първото (дори и второто 🙂 ) спане на палатка за тази година. За това поне нямаше нужда от подгряване, а времето се беше погрижило. Пролетта дойде, цъфна и върза със пълна сила. Така хубаво почервеняхме всички, но просто не ни се мърдаше от тераската или от полянката, унесени в забавни игри 🙂 Направихме си разходка в гората, спасихме няколко дървета 🙂 Като цяло бичихме айляка … е, и малко пооправях сървъри, когато се налагаше 🙂 Но много се забавлявахме. Такава е тя !
От четвъртък до неделя
Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:
четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.
В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.
събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.
в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !
РД 2009
Тази година празненствата за рождения ми ред започнаха от снощи. Този път посрещнах среднощния час на появяване ми на този свят в Розовец (да благодарим на Ели за домакинството). Събрахме се не много хора, но пък всички бяхме много в настроение и се забавлявахме много. Йонов направи невероятно вкусна вечеря. След това музика, танци … до кога сме откарали никой не помни. Сутринта се появиха разни снимки и клипчета, който ни припомниха, или поне ни изясниха някои неща от вечерта 🙂
Днес след като си тръгнахме от Розовец решихме да отидем до Свежен. Аз имам много хубави спомени от предишните ми ходения там (1, 2, и снимки), като чудесно зелено село, и сега се чудих дали ще им хареса и на другите в мъгла и студено време. На мен лично и сега ми хареса и трябва наистина някой ден да отидем на палатки в околността за няколко дена. Но това като се стопли, защото сега като застудя и заваля малко по-силно и ни накара да си тръгнем.
В Розовец и Свежен нямаше обхват и телефона ми беше изключен. Да знаете колко по-спокойно е като ти е изключен телефона на рождения ден 🙂 Включих си го чак след като се прибрах в Пловдив и всички започнаха да ме търсят. Благодаря на всички за пожеланията ! Благодаря и на тези които бяха с мен снощи !
Рожденните дни са полезни
Хората разправят, че рождените дни били полезни за здравето. Колкото повече имаш, толкова по-дълго живееш 🙂