Tag Archives: имен ден

Божидар на 1 седмица

Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.

Божидар

В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂

Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.

Великден на Мандрица

Тази година се събраха на куп много празници – 1-ви май, Великден и Гергьовден. С още 2-3 дена отпуска с Вили успяхме да си направим една голяма 10-дневна отпуска на Мандрица. Отидохме още предишната събота със Софи и Сара. Първите дни, майка ми само ни беше чакала, за да ни впрегне на работа. Мога да кажа, че доста работа свършихме по къщата и по градината, но беше хубаво. Първо малко физическо натоварване. Второ – хубаво е като виждаш как нещата, за които си си мислил, се получават на практика и къщата става все по-хубава и уютна.

Работа намаля към четвъртък-петък, когато вече настанаха празници и започнахме приготовленията за Великден. Боядисване на яйца и печене на агне. Вилито има имен ден на Великден и бяхме поканили цялата рода в неделя на обяд. В събота пристигнаха и родителите на Вилито, които идваха за първи път на Мандрица. Взехме цяло агне и имаше лека драма къде да го опечем, но в крайна сметка всичко се подреди чудесно. Агнето престоя цяла нощ в нагорещена фурна и беше чудесно – дори на мен, като не съм голям фен на агнешкото, ми беше много вкусно. Въобще целия имен ден се получи много добре. Само ни липсваха приятелите, но този път така се получи. Надявам се да отидем всички скоро там на по-спокойно.

Великденски яйца

 

допълнение: ето и всички снимки.

За последните 30 дни

На практика не съм писал от 1 месец. Вчера си гледах директорията със снимките и нямам нито една специална директория за месец май. Въпреки че беше супер дъждовен месец и бях останал почти без пари след пътешествията до Италия и Гърция, все пак не беше напълно загубен. На 19-ти с Вилито бяхме в Асеновград (на Толкин фест) и след това на Бачковския манастир, последван от изяждане на едно огромно блюдо в една механа в Бачково с ваучер от Грабо.

За почивките дни около 24-ти май всички имаха големи планове, но лошото време май провали повечето. Аз с Вилито отидохме на бунгалото им на Върховръх и си изкарахме чудесно, въпреки неспирните дъждове и хладното време.

Дойде юни и най-сетне дъждовете започнаха да спират. Температурите се качват. Като си гледам снимките с Вили направихме едно неуспешно търсене на геокеш край язовир Въча, но след това отидохме на Чилингира, от където аз не знаех че има такава хубава гледка 🙂

Изглед от ресторант Чилингира към язовир Въча

Приютих и няколко партита у нас – първо именния ден на Елена, съчетан с рождения на Йонов, след това рождения на Ники, а на следващия ден курбана, който даваме с Таня всяка година след катастрофата. Според мен добре се получиха 🙂

Миналия уикенд (9-10 юни) отидох на вилата на колегата ми Марин в Лилково (всъщност в махала Брезовица), където беше много хубаво. Направихме си разходка в неделя до един скалист връх на час и половина ходене и добре ми дойде. Ето снимки ми, а Ели е описала много хубаво мини-пътешествието ни.

Този уикенд повечето ми приятели отидоха на Карадере (от онези уикенди от петък до вторник), а аз си останах в Пловдив по един неприятен повод. Днес (вече вчера) направихме помена за 9 месена на баща ми. Събрахме се доста роднини и го почетохме. Добре мина, до колкото може да се каже добре за помен. Поне вечерта завърши с две добри новини – оказа се че Софито е спечелила първа награда на фестивала Златен кукер ! Чух се Донка за рождения й ден, а тя ми каза че вече си гледа сина, който се е родил само преди няколко дена.Тези две новини направо ми направиха вечерта и стоя тук по сред нощите да пиша сумати несвързани работи.

Още една нова година

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

Пълен уикенд от петък до понеделник

Този уикенд беше много силен 🙂 пълен с празници … или просто дъъълги вечери. Всичко започна още в петък, когато отидохме на откриването на изложбата на Сашо в Basquiat. Там не знам какво правихме, но още в 11 решихме да отидем направо в Найлона … а това знаете какво означава – дълга и безпаметна вечер. Въпреки това в събота станах още в 9 и отидохме на разходка в Родопите. Такова слънчево време нямаше как да се пропусне. Тръгнахме към Върбово, но по пътя решихме че е много далече, а ние искахме просто да лежим на някоя полянка. В Хвойна свихме наляво към хижа Пашалийца, но и до нея не стигнахме 🙂 Намерихме си една горска пътечка, тръгнахме по нея и на първата голяма, слънчева и прекрасна полянка се спряхме. Там полегнахме, похапнахме … въобще наслаждавахме се на лятното време през ноември. Много хубаво ! Когато взе да се скрива слънцето се върнахме към Пловдив. Вечерта бяхме на рожден ден на Таня (Честитооо, Тан !!!). Първо се събрахме в Йонов, където иху-аху, вкусни домашни торти, аху-иху и така. След това отидох до Петното, уж за 1 бира, защото след предишната вечер в Найлона не ми се стоеше много … А то какво стана, останахме в Петното до 4 и пак си легнах в 5. В неделя сутринта пак се наложи да стана сравнително рано, но поне после си доспах до 3 след обяд. Тогава станах и отидох на сватбата на Донка (Честитооо !!!). Всъщност бях само за службата в църквата (и ми хареса, което дори и мен ме изненада). След това мислех да се прибера веднага, но Пухи ми се обади с предложение да отидем в Бойково. Аз не бях ял цял ден и нямаше как да откажа 🙂 Така неделя вечер отново завърши в топлата кръчма високо в планината. В понеделник беше именния ден на Дарко (Честитоооо !!!). Отново в Петното, какво да кажа …

Три именни дни, два рождени и едни палатки

Напоследък все не ми остава време да почивните дни около гергьовден. На принципа по-добре малко, отколкото хич, сега сядам да въведа нещо 🙂

Общо взето не се случи желанието ми да забегнем на някъде за четирите дни, така че започнах с семеен имен ден на баща ми в четвъртък на обяд. За повода бяха дошли братовчедките ми (едната Гергана) с Мимито, както и Софито със Жоро (както се сещате и той именник). Освен това чичовци, лели и други роднини. Голяма работа, голямо нещо ! Вечерта си направихме разходка до центъра и пеещите фонтани. Софито заминаха за Ямбол, а аз завърших вечерта в ArtNews-а.

В петък отидохме до Крумово, и докато другите пийваха кафенце, аз използвах случая да си измия колата и да сменя зимните гуми с летни. На обяд се прибрахме в къщи, където празнувахме рождения ден на Гергана. Добре се получи, но аз трябваше да бързам, защото вечерта бях на друг рожден ден – на Йонов.

Йонов ни събра в Белащица, като се бяхме разбрали с него да напазаруваме предварително. В 16 часа пред Пухи се събрахме всички, където имаше чудесна домашна торта от Динчето, която веднага унищожихме. Вечерта на Белащица се получи чудЯсно. Бяхме на открито пред къщата. Добре си хапнахме и пийнахме, а на мен въобще не ми се спеше и със Стринето откарахме до не-знам-колко часа.

На сутринта спането нещо не се получи (на мен нещо не ми беше много удобно) и всички се събудихме сравнително рано. Планът беше да ходим някъде на палатки. Времето беше много хубаво и сменихме доста дестинации – от Батак, през Смолян, докато накрая решихме да е някъде по-ниско, където евентуално няма да е толкова студено и няма да вали. Тръгнахме в посока Белинташ, като по пътя спирахме доста и избирахме място за лагер. Цялото търсене беше малко изнервящо, защото където и да спряхме се бавихме по поне половин час. Стигнахме дори почти до Белинташ, след което тръгнахме да се връщаме. Дарко беше видял едно място и решихме да го проверим. Оказа се доста добро. Дори имаше горичка, в средата на която има равна полянка – просто прекрасна комбинация. Имаше и доста сухи дърва за огън. Чудно място си намерихме. Междувременно времето се беше оправило и грееше едно слънце. Остатъка от деня го прекарахме на една слънчева полянка на билото. Ритахме топка, която бягаше ту по единия склон, ту по другия и голямо гонене падаше. Играхме и нещо като скрабъл 🙂 Ядохме. А като започна да залязва слънцето, си опънахме палатките и си запалихме огън. Седнахме покрай огъня, но аз нещо бързо се отрязах и се прибрах в палатката да си спя сладко.

В 6:06 сутринта Спачо ни събуди всички, че наближава буря. Наистина валеше леко (аз дори му се кефих, защото се спеше много добре), но наближаваха гръмотевици. Всички се обедниха върху идеята, че трябва да се изнасяме преди да ни завали здраво. Така се наложи и аз да стана. Събрахме лагера за рекордно кратко време – в 6:34 вече се бяхме изнесли ! По пътя надолу вече валеше стабилно и гърмеше яко ! Така за резил в 9 сутринта си бях у нас. Времето вече се беше оправило, но не е ясно как е било в планината. У нас нямаше какво друго да правя освен да спя. Надвечер се събрахме отново за вече традиционното неделно Бойково на кръчмата 🙂

и туй то.

Коледно парти

Вчера (на 25-ти) Пухи се зае да ми организира коледно парти по случай имения ми ден в Йонов. Учудващо дори и за мен се получи много добре ! Дойдоха (почти) всичките ми приятели и се видяхме на едно място. Някои не бях ги виждал от много време (като Цецо и особено Нико). Забавлявахме се в Йонов, след това част от групата продължихме в Лебовски.

Сега като гледам аплета ми “На този ден през …”, си припомням, че и миналата година подобно парти, но в Пухи, също се получи много добре.

Празници безброй

Дойде декември и запознаха безкрайните поводи за празнуване. Поне при мен е така. Изминалия уикенд беше напълно показателен. Започнахме в петък вечер, когато празнувахме рождения ден на Елица (Ч.Р.Д., Ели, на патерици 🙂 ). Събрахме се в квартирата на Йонов. След като миналата година “пропуснахме” да й подарим подарък, този път се опитахме да се реваншираме с двоен такъв. При нас историите с подаръците са пословични. Ели беше поканила доста хора и се получи много хубаво, докато Йонов не ни изгони към 12:30. Решихме да продължим във Фабрика. По пътя Йонов падна лошо, докато се опитваше да кара колело и се наложи да се прибере (сега все още изглежда като пребит). Аз също се прибрах почти веднага след като стигнахме във Фабриката. На другия ден установихме че за всичко това явно е виновна водката от туба, която Ели беше донесла на рождения ден. Общо взето всички имахме тежка сутрин … а и обяд и следобяд. Обаче нямаше време да ни е лошо – вечерта трябваше да сме в София на друг рожден ден. Пухи дойде по някое време през деня у нас да подбира музика за въпросния рожден ден, а аз междувременно му преинсталирах лаптопа с Ubuntu 🙂 Успяхме да тръгнем към София чак към 17:30 с изключение на геройски отпадналите Йонов и Ели (която се бил прибрала късно по светло и просто не можа да тръгне с нас).

Успяхме да паркираме точно пред Гергана до НДК, благодарение на това че синята зона не работи през уикенда, а и София е значително по-спокойна тогава. Бяхме едни от първите гости на грандиозния купон, който се получи. Както си говорихме с Пухи, Гери беше поканила всички народи от ООН и постоянно идваха и си отиваха разни хора. Беше от онзи тип купони, в които всеки не познава 80% от останалите. Дори лично чух как Гери се запознава с някакви хора с думите: “Приятно ми е, Гергана. Рожденичката” 🙂 Имаше всякакви странни индивиди … но точно това се очаква от парти у Гергана, която самата е уникален човек (ъ-ъ-ъ инопланетянин). Отдавна не бях присъствал на такъв купон. Дори накрая като решихме да си тръгваме (към Дина) точно дойдоха още познати и за малко си помислих да остана, но толкова ми се спеше и ми беше лошо, че предпочетох просто да отида да си легна. Заспах у Дина с голям кеф. Поне докато не ме събуди неспирното получаване на SMS-и и не се наложи да поработя малко в 6 сутринта.

В неделя сутринта положението в главата беше много по-добро. Събудихме се дори сравнително рано (преди 10). А неделята беше никулден. Ники беше с нас и започнахме с честитките от сутринта. Междувременно успях да се видя със сестра ми и да й дам един обектив за новия й фотоапарат (да, тя си взе, а аз все още нямам). Все пак Софито временно ми даде нейната сапунерка. След краткото гости се отправих към следващия именник у Стридето 🙂 Там така вкусно се наядохме и хубаво се наговорихме (добре обсъдихме изминалите рождени дни), че бързо бързо стана време да се прибираме към Пловдив. Само минахме да вземем Пухи от една кръчма, което се оказа не много бърза работа 😉 След като се върнахме в Пловдив решихме да завършим този уикенд в клуб Лебовски, където Ники Костиков също почерпи за именния си ден. Видяхме се с още познати и в крайна сметка се прибрах доволен и изморен от тридневния маратон по рождени и именни дни. А този месец се очертават още. В това число и моите 🙂

19 – 25 май 2009

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.