Tag Archives: travel

Ода за смилянския боб

Пътешествия, , , ,

Вчера (събота), след като сменихме посоката на пътешествието ни от Мальовица на Златоград и в крайна сметка отидохме в село Смилян. Баща ми ми каза, че същия ден има празник на смилянския боб и ние веднага решихме да отидем там. Дори успяхме да се съберем 5 човека за пълна кола, докато в началото нещо (почти) никой нямаше желание за пътешествие.

Такааа, оказа се всяка последна събота на ноември, в село Смилян има празник на смилянския фасул. Има конкурси за производител на годината, за най-вкусни ястия, и дори за най-красиво пано, изработено от смилянски фасул ! Ние, за съжаление, изпуснахме самия празник, защото успяхме да пристигнем чак след 14 часа, но успяхме да се насладим на финалната част – безплатната фасул-чорба 🙂 Седнахме в местната механа и там се оказа, че чорбата е безплатна този ден. Много ни хареса ! След това решихме да опитаме и други специалитети  на заведението. Топ едно според мен беше смилянски боб пане ! Да, наистина всяко едно бобче беше отделно панирано и беше невероятно вкусно ! След като порцията беше донесена, беше изядена за нула време. Дори се замислих да я снимам, но вече беше късно. За финал си взехме пататник с месо. Всъщност месото беше малко, но иначе си беше най-богатия пататник, който съм ял – голям с кори и с кашкавал … страхотия ! Всичко, което поръчахме, беше много вкусно – празно нямаше.

Купих смилянски фасул и за вкъщи. Как го правят в толкова различни цветове не ми е ясно, но е много вкусен ! Трябва пак да отидем.

Букурещ, жици, сгради … и един невероятен Трики

Музика, Пътешествия, Разни, , , , , , , ,

След като подарихме на Йонов билет за Tricky за рождения му ден, заедно с Маги решихме и ние да ходим на концерта. Така на 26-ти ноември вечерта трябваше да сме в Букурещ. Впоследствие Калоян и Лидия също се навиха за концерта и станахме пет човека за колата.  Аз си взех една отпуска от сряда до петък и се надявах, да останем в Румъния повече дни, но другите не можеха и така отидохме само за една вечер.

В сряда сутринта тръгнах от нас 8 сутринта, но докато събера останалите стана 9:30. Времето беше хубаво, слънчево, но само докато изкачим Шипка. Имаше един екстремен момент още в село Труд, когато един така ми пресече пътя, че наистина успях да го избегна буквално на косъм. До последно си мислех че ще се натреса в него и пътешествието ни щеше да се развали още в началото му. Важното е че всичко мина благополучно. След Шипка времето се развали, стана мрачно, започна да вали дъжд (сняг така и не видяхме). Успяхме да изкараме без спиране, чак до Русе и решихме там да спрем, да хапнем, докато още можем с български пари. Досега не бях ходил в центъра на Русе и мога да кажа че ми хареса. Първото нещо, което ме удиви беше цената на паркинга – 30 стотинки за половин час и 60 стотинки за час ! Не знаех, че това все още е възможно някъде. След това си намерихме хубаво място за ядене, където супите им бяха много добри. След това продължихме към Букурещ. Таксата за Дунав мост вече е 16 лева, а пътищата в Румъния по тъмно и в дъжда, са по-гадни и от нашите, задръстванията в Букурещ, са си както в София. Благодарение на GPS-а лесно намерихме залата, където щеше да бъде концерта – Sala Palatului (или Зала ПалавХуи, както ние я прекръстихме). За мое щастие имаше голям паркинг около залата и поради това че беше доста рано, все още имаше места на него, така че оставихме колата там и решихме да се разходим малко. Беше доста хладно и разходката се оказа кратка – само да си намерим банкомат и топло място където да седнем. Мястото, където влезнахме в последствие се оказа пицария, но аз реших просто да пробвам някоя румънска бира. Единствената, която имаха беше Bergenbier – не е лоша, но и не е нещо особено. След като излязохме от пицарията, решихме да влизаме в залата.

Влезнахме в залата и първото впечатление беше точно както и очаквах – съвсем като зала 1 на НДК – огромна зала, цялата със седалки. Първия ни проблем беше свързан с това, че на билетите, които купихме от Eventim България, нямаше написани местата, за които бяха, а ние не ги помнехме. Така сядахме някъде, след което идваше някой и ни вдигаше от там. Така няколко пъти и накрая дори се разделихме на три. Подгряващата група BUMBAPA, бяха доста експериментални, но общо взето никой не ги слушаше, а и залата все още беше доста празна. На мен лично ми харесаха. Аз дори си помислих, че залата ще си остане наполовина празна, но впоследствие се понапълни. Нямаше почти никаква охрана, можеше да си внесеш каквото си искаш (но ние не го направихме, дори големите фотоапарати не си взехме), а освен това не знам защо имаше различни цени на билетите, като всеки можеше да отиде където си поиска.

Tricky излезе на сцената малко преди 10 часа и беше невероятен. Подобно силно сценично присъствие не бях виждал от много време (може би от концерта на Мизар). Всъщност всички свириха и пееха, а Tricky се включваше, когато трябва (или когато той реши). Сигурно през половината време от концерта той стоеше с гръб към публиката, свиваше и пушеше. Аз стоях на една седалка, и по едно време усетих, че ще заспя, ако продължавам така и станах и отидох при Маги и Иван. Много е тъпо подобен концерт, в подобна зала. Трябва време на публиката да се раздвижи. След по-малко от час Tricky каза чао и излезе, тогава публиката малко се оживи и го върна сцената, след което нещата си дойдоха на мястото. Накрая на концерта, дори част от групата привика публиката да се качи на сцената и те това и направиха. Аз също се качих и видях от близо Tricky, който беше обграден плътно от хора, и останалите музиканти. Накрая стана яка импровизация. Имаше пого на сцената. Охраната се побърка какво да прави 🙂 След като сигурно половин час Tricky не спираха да свирят с пълна с хора сцена от организаторите просто спряха тока на групата и чак тогава свърши концерта. Беше невероятно.

След концерта отидохме до хостела, който си бяха намерили Калоян и Лидия. С GPS-а сравнително лесно се оправихме и свърши супер работа, само където не знам защо винаги ни прекарваше покрай банката, може и така да си трябва.Тъпото като караш с GPS, е че слушаш само него а не научаваш местата от където минаваш, но когато бързаш си е идеално. След като ги оставихме на хостела, с Маги и Йонов трябваше да намерим Horia от couchsurfing. Оказа се че не е много близо. Horia живееше в един от огромните блокове в Букурещ. Там наистина всички сгради са огромни. Horia се оказа много точен пич 🙂 Наистина много се радвам,че се запознах с него. Посрещна ни след един часа през нощта, направи ни чай, пихме го на пода, говорихме за пътешествия – ние му препоръчахме места в България, а той в Румъния (и в Молдова всъщност) … супер си изкарах, макар наистина за малко.

В четвъртък сутринта трябваше да тръгнем в 8, защото Horia беше на работа. Закарах го някъде в центъра, след това отидохме до хостела, да вземем Лидия и Калоян. Докато ги изчакахме, напазарувахме от един супермаркет разни ежедневни неща плюс някакви странни алкохоли, които да занесем в България. След като се събрахме петимата, решихме до обяд да се разходим из Букурещ. Първо отидохме до огромната известна сграда (май е парламента им, освен сумати други неща). Влезнахме през входа на оградата и видяхме нещо наистина гигантско. В последствие се оказа, че това не е нито отпред, нито отзад, а просто една от страничните страни на сградата ! За съжаление не се прие предложението ми да разгледаме по-подробно и си тръгнахме. Отидохме някъде за закусообядваме. То заваля и просто влезнахме в първото работещо заведение. Там все още не работеше кухнята и пихме кафе и ядохме сандвичи. Сандвичи малко силно казано, защото си бяха в чиния с гарнитура и бяха вкусни. След това решихме да напуснем мрачна Румъния. Излизайки от Букурещ за пореден път се изумихме от огромните сгради и всичките жици, които висят по стълбовете. От друга страна съм приятно изненадан, че навсякъде, където трябваше, успяхме да се оправим на английски (дори и полицайте говореха английски).

Като стигнахме в България времето се оправи. Изгря слънце. Първото място където спряхме беше моста на Колю Фичето. Вече и там има кабърче на картата ми 🙂 След това успях да навия другите да отидем и до Никополис Ад Иструм – римския град, който беше на два километра встрани от пътя. Там имаше вход от 6 лева на човек, но ние казахме че нямаме толкова пари и човека ни пусна безплатно и дори ни разказа всичко за града. Наистина невероятен града за времето си ! От снимки, които бях гледал, всъщност имах и по-големи очаквания, но и това което видях не беше малко. Лошото беше, че не беше много поддържано мястото. Може да го почистват малко повече от треви и евентуално малко табели кое какво е. В това състояние наистина не си струва шестте лева вход. След Никополис Ад Иструм не спирахме никъде другаде до Пловдив. На Шипка беше валял сняг през нощта, когато ни е нямало, защото предишния ден нямаше въобще, но вече беше почистен добре.

Така завърши двудневното ни пътешествие в средата на седмицата. Един незабравим концерт, страхотно couchsurfing преживяване, разходка из Русе и още две посетени места в България (моста на Колю Фичето и Никополис Ас Иструм). Супер ! А сега да видя какво ще пртавя през истинския уикенд.

20-24 ноември 2008

Ежедневие, Разни, , ,

Пак от доста време не съм писал, но не ми оставаше време. Първо от четвъртък до събота имах нов гостенин от couchsurfing – Brendan от Нова Зеландия. Този път по-нормален от Тамаки 🙂 Първоначално щеше да идва в петък, но в последния момент реши да дойде още в четвъртък вечерта. В петък вечерта се събрахме у Йонов, като взех и Brendan. На другата сутрин ми каза, че много добре си е изкарал. Хареса му българската ракия 😉 То наистина добре се получи събирането. В събота той избра може би най-неподходящия ден да се разходи до Широка Лъка – времето беше наистина ужасно. Всъщност сутринта започна учудващо добре със слънце, но сестра ми каза, че в София вече натрупало сняг и аз си знаех, че няма да остане така през целия ден. След обяд си стана истинска буря, но сняг не заваля, само много дъжд. Brendan се върна целия прогизнал, но все пак май му е харесало. Аз не можех да го приютя и в събота вечерта, защото сестра ми дойде на гости за уикенда, и го “предадох” на Иван.

Сега се сетих да похваля Eee PC-то, което си свърши първата истинска couchsurfing работа 🙂 Както си стояхме с Brendan във Верди в петък, преди да отидем към Йонов, той реши да остане още една вечер в Пловдив. Аз веднага извадих мини-PC-то, хвана безплатния wireless (вече все повече заведения го предлагат, което е много хубаво) и уредихме Brendan да остане у Иван за следващата вечер.

В неделя ме изненада невероятно слънчево време и аз реших че не може така и трябва да изляза някъде извън града. Учудващо не намерих много поддръжници на идеята и само с Маги и Дарко си направихме една разходка до Лясково. Там се разходихме около селото, отидохме до кръста, после до един параклис, и накрая дори разгледахме и самото село. За мое учудване, все още беше светло (като се има в предвид, че тръгнахме в 2 часа след обяд, а се стъмва в 5) и решихме да отидем и до Яврово, което беше следващото село. До Лясково нямаше много сняг, но нагоре към Яврово пътя си беше заледен на места. Много не се разхождахме, а отидохме в местното заведение на центъра и пихме чай. След Яврово се върнахме в Пловдив и отидохме в Мария Луиза, където бяха (или в последствие дойдоха) останалите (то май е ясно кои са останалите 🙂 ). Там продължихме с чайовете и ромовете, но не за много – рано-рано в неделя вечер се прибрах преди 8 часа. Не само се прибрах, но не ми се правеше нищооо, мръхтях, мръхтях и си легнах по някое време също доста рано. Дори ме мързеше да изкарам снимките, може да си представите в какво състояние съм бил.

Днес (понеделник) съм доста по-добре. Имах доста и разнообразна работа в работата и ми мина бързо деня. Сега дори имах ентусиазма да напиша всичко това.

И накрая – честит имен ден, мамче 🙂

Рилските езера

Пътешествия, , , , ,

Този уикенд още една от мечтаните ми туристически посоки бе посетена, именно Рила и рилските езера. Избрахме за изкачването маршрута от хижа Вада. Избрахме го защото ни казаха че е сравнително кратък (2 часа и половина) и незасегнат от строежите. В събота успяхме да тръгнем в 10 часа сутринта от Пловдив, и с едно дъъълго пазаруване в Костенец успяхме да стигнем до хижа Вада към 14 часа. Там си оставихме колите (паркинга е вече 5 лева за 24 часа). Взехме си всичкия багаж – раници, палатки, чували, шалтета, част от храната – и 9 човека тръгнахме нагоре, сякаш отиваме в Кербала 🙂 Прехода е наистина доста стръмен, хубавото беше, че не беше много слънчево и се вървеше една идея по-лесно 🙂 Дори като спирахме беше хладно. Аз общо взето за първи път си носех голямата раница, която ми подариха на последния рожден ден, и съм доста доволен – въобще не я свалих от гърба. Доста е удобна – браво на Tashev ! Решихме преди да свърши гората, да си намерим хубаво място за лагер и така и направихме. Спряхме се на едно хубаво местенце на завет и там си опънахме палатките. Така в събота не успяхме да стигнем до езерата и оставихме останалата част от разходката за утре без багаж. Вечерта си беше доста хладно и се наложи да си сложим зимните якета, а огъня наистина служеше за сгряване. В пълните палатки положението с температурата беше доста добре. На мен поне въобще не ми беше студено.

В неделя сутринта зарязахме лагера, оставихме палатките да изсъхнат от конденза, и тръгнахме към езерата. Взехме двете торби боклук от вечерта с идеята за го изхвърлим в близката хижа “7-те езера”, но там ударихме на камък. Оказа се че няма кош за боклук и там изнасянето на боклука ставало с коне, за което хижаря си плащал. Така цял ден мъкнахме две торби боклук из Рила 🙂 Поне събирахме и разни други боклуци, които срещахме по пътеките.

Не можахме да обиколим всичките седем езера, а посетихме Долното (Седмото), Рибното, Трилистник, Близнака и Бъбрека. За останалите решихме, че нямаме достатъчно време. Времето беше доста динамично – както си грее слънце, изведнъж минава някой облак, всичко става в гъста мъгла и след три минути отново грее слънце. Всъщност си беше идеално време за разходка в планината – много добре го случихме. Станаха и доста хубави и разнообразни пейзажни снимки. След петте езера, се върнахме на обратно до лагера, събрахме палатките и багажите и тръгнаме към хижа Вада. Чакаше ни и път до Пловдив. Слизането го взехме точно за два часа.
Пътьом към Пловдив спряхме за вечеря в един ресторант в Костенец и после по магистралата се прибрахме.

Чудесен преход си направихме ! Надявам се скоро пак да има … пък и на Пирин ми се ходи, че само там остана.

Ваканция 2008

Пътешествия, , , , , , , , , , ,

А сега да се опитам да си припомня на кратко какво правих през отпуската. Такааа първо Мандрица. Още преди да тръгнем до последно не се знаеше кой, как, кога ще идва … но това е нормално преди всяко наше пътешествие. Иначе на Мандрица беше чудесно както винаги. Нямаше празно място … така де време без простотии. Дори в дадени моменти изпростяването премина някои граници … какви ти граници направо подмина Вояджър ! Беше хубаво !!! Реката си беше чудесна. Скачахме много от скалата. И дори си направих огромна синка на крака при скок от най-високото място на скалата … а да и междувременно си разбих главата на един стърчащ кол от къщата … но тези неща със самонараняването гледам да не ги помня. Да бях запомнил нещата който в последствие са се появили във фотоапарата ми, докато някой беше взел телата ни и са правили ужасни неща. Честно разни неща от едната вечер май никой не си ги спомня. Така весело си изкарахме от събота до вторник, когато потеглихме към морето.

Пътуването от Мандрица до Кара Дере ни отне цял ден. Няма да се спирам на подробности. Не са за телефон ! В крайна сметка в Бяла се събрахме 4 коли и 16 човека. На Кара Дере бяхме някъде чак след 22 часа. Нашето място беше заето 🙁 🙁 🙁 Настанихме се на едно близко, но не беше същото и беше много мръсно и миришеше. Там изкарахме до неделя, когато част от нашата компания си тръгна, а между временно и хората от мястото на което обикновено се настаняваме. Така поне малко ни се намали депресията, че оставаме толкова малко хора.

Потвърждавам си мнението (поне до това лято – за догодина ще видим, ако го застроят) че Кара Дере си е най-хубавото място във вселената. Страхотен плаж, невероятно море – кристално, бурно, спокойно, плитко, дълбоко … просто за всекиго, пуст – няма хора с хавлии и чадъри на по-малко то 20 метра един от друг, чудесни хора, всеки е свободен да прави каквото иска, атмосферата е толкова творческа … пък дори и новия бар не е толкова лош, с барманите, които постоянно не знаят къде се намират 🙂 Още в първия момент след като пристигнах, както споменах някъде след 10 вечерта, веднага се топнах в морето, което ми се стори най-топлото, в което някога съм се гмуркал – дори в банята като влизам ми се струва по-студено. Иначе постоянно си намирахме забавления – играх плажен волейбол, което страшно ми харесва, играхме с фризби, с топка, имахме дюшек, лодка (гребането било трудна работа !), събирахме миди, рапани, правихме бижута, украса на тентата (тентата се оказа добра инвестиция), почиствахме плажа от изхвърлените от морето боклуци (повечето хора на плажа си пазеха чисто), разхождахме се – аз дори си направих една разходка до Горица (знаете че не мога да стоя на едно място твърде дълго, пък било то и Кара Дере) … въобще времето течеше неусетно и все отлагахме тръгването си. Имахме планове да отидем някъде и после да се върнем, но в крайна сметка останахме до петък. Решихме да си тръгнем и запомним Кара Дере относително спокойно, преди да дойде навалицата през уикенда, а и без това ми се искаше да разгледаме и нови места.

От Кара Дере се отправихме на север, където вече наистина минахме някои граници и отидохме в Румъния във Вама Веке. Бяхме само чували за този плаж и решихме да го видим на живо. Отново пристигнахме по тъмно и без никакви пари (добре че имах малко евро за винетки). Вама Веке е на около километър от българската граница от пункта Дуранкулак, така че е съвсем близо. В първия момент като пристигнахме си казахме “О, ужас ! Попаднахме в Слънчев бряг”, но скоро разбрахме че не е съвсем така. Всички хора, които наистина бяха много, бяха все млади и много се забавляваха. Всъщност това е най-голямото (и може би единственото) предимство на Вама Веке – нощния живот. Има супер много барове директно на плажа, като от всеки със все сила дъни музика и има за всеки вкус. Пред всеки бар стотици хора на плажа се веселят до зори. Палатките също са на плажа и са една до друга в продължение на може би километър. Яка работа ! Там може би се напих най-много от цялото пътешествие и се слях с тълпата 🙂 Ама така става като бях на един сандвич цял ден.

Почти веднага след като пристигнахме във Вама веке се запознахме с една групичка българи, които също се оказа че идваха от Кара Дере. Точно когато отидохме, без да знаем, течеше музикалния фестивал stufstock. Главната група за вечерта бяха Kultur Shock !!! Нещо ми върви да ходя в друга държава и случайно да попадам на як концерт. Така отново гледах Kultur Shock, след като им бях на концерта в София малко по-рано тази година. Този път извън оградата, но се виждаше чудесно сцената. Принципно се накефих много на концерта, но имаше някои фактора, които малко помрачиха пълното щастие на всички. След концерта бяхме на плажа в един бар еквивалент по музика на Петното и така докато повечето припаднаха и отидохме да спим в колата, защото така и не опънахме палатки. Оказа се че сме спали до една крава, която си живее под чадър на бира Carlsberg 🙂 Миришеше яко, но вечерта на никой не му пукаше … най-малкото на мен.

Сутринта в събота се събудихме рано, оказа се че целите ни крака са бели, което означава че нещо на плажа не е като трябва (измислихме слогана – “Плажовете ни са бетон”). Разгледахме Вама Веке на светло – аз си мислех че ще ми хареса повече, но точно обратното – цялата сила е в нощния живот (който всъщност си тече и през деня 🙂 ) Мислехме да променим табелата за край на Vama Veche на Nyama Veche, но го оставихме само за компютър. Другия път трябва да отидем с повече пари … всъщност с някакви пари – този път не оставихме и една стотинка в Румъния, а всичко си бяхме напазарували от България. Преди да се върнем в родината решихме да отидем до Мангалия – звучи добре, а беше само на 10 километра. Там се разходихме по центъра. Почти научихме румънски, който се оказа не чак толкова неинтуитивен. Мангалия си едно малко крайморско градче от соц тип. Още към обяд решихме да си тръгваме и да потегляме към България.

За последната вечер от отпуската решихме да посетим Езерец. Може би единственото място от Морския жокер на списание 1, което ни хареса и на което не бяхме ходили. Като начало в Езерец има огромен, повтарям огромен ресторант, с изключително бавно обслужване и високи цени. Като второ “смесения магазин и бар” на центъра е много добър с любезни продавачки (позволиха ни и дори ни предложи да ни изстудят ментата и мастиката за вечерта във фризера) и ниски цени. Като трето плажа е на няколко километра от селото и наистина печели първенството за най-голям и най-пуст плаж, но въпреки това нещо не ни хареса – беше доста мръсен със всякакви боклуци, леко е трудно достъпен и има много неприятни летящи насекоми. Въпреки че се изнервихме леко, решихме да останем там и си намерихме по-спокойно място в близката борова горичка. Спах на открито и последния ден от отпуската ми се събудих заобиколен от борчета. Истина е че след Кара Дере така ни е разглезило, че където и да отидем не можа да ни хареса, а Езерец си има всички основни качества за топ плаж по моите разбирания.

В неделя успяхме да тръгнем сравнително рано в 10 часа за Пловдив. Минахме през Варна-Шумен-Котел-Сливен-Стара Загора и не попаднахме на задръствания. Само за 10 часа си бяхме в Пловдив. Котелския проход ме спечели – много е добър и няма движение. Пътя от Котел до Сливен през Ичера също е нов и макар да е планински – става. Междувременно минахме през такива селца, които не мога да опиша – едни са красиви, други просто абсурдни.

И така хем кратко, хем толкова отдавна ми се струва Мандрица премина поредната ми двуседмична лятна отпуска. Тази вечер (вторник вечер) в Асеновград, Алекс ме попита кое е най-хубавото място което съм посетил, докато тя беше в Италия, и аз без да се замисля отговорих: Кара дере ! Дано и следващите години да мога отговорям така, а и дано да има още много нови места с които да го сравнявам. Конкретно доказателство, че е толкова хубаво е Софито, която първо каза, че едва ли ще издържи повече от 2-3 дена там, а след това остана и двете седмици.

Такаааа, а сега за избиване на постваканционната депресия, накъде ще ходим ?

На палатки до Върховръх

Пътешествия, Разни, , ,

Лятното ми обикаляне на палатки продължава 🙂 Пак само за уикенда за една вечер, но то си е нещо да се измъкнеш от жегите в Пловдив за малко. Този път целта ни беше Върховръх. Стигнахме там сравнително късно в събота, като очаквахме да си намерим хубаво място за палатки лесно. Уви – не беше така. На върховръх (около хижата) заварихме толкова много хора, че чак се уплашихме. Решихме да пробваме по нататък и стигнахме до село Чурен. Там също малко се въртяхме, но така и не намерихме подходящо място. В крайна сметка се върнахме към Върховръх и по един черен път в дясно (идвайки от Перущица) си намерихме чудесно място. Успяхме дори да докараме и колите близо до нас, така че имахме и музика. Ядохме неща на скара и изпихме всичкия алкохол (естествено). В неделя, както винаги в планината, станахме доста рано – дори аз, напъвайки се да спя колкото може повече, откарах едва до 9:30. Целия ден изкарах на поляната лежейки на тревата или играейки федербал или фризби. Чудно ми беше – дори на разходка не ми се ходеше (което е малко странно).

Топ 1 на всичко бяха водните пистолети ! Не разбрах точно на кой му хрумна идеята, но от магазина в който пазарувахме се взеха осем (колкото човека бяхме) детски водни пистолета, и с тях стана лудо шоу. Още на първата чешма на пътя на която спряхме, пистолетите бяха напълнени и настана стрелба. Хората, който спираха или минаваха съвсем разбираемо ни мислеха за луди, като го изразяваха с красноречиви жестове. Но нас не ни пукаше и ги целихме с вода 🙂 Ако за хората от LARP казват, че имали неизживяно детство, не знам ние в този момент как сме изглеждали, търчейки с водни пистолети в ръце 🙂 В последствие стрелбата дори премина в преследване с коли и стреляне от прозорците. На морето ще е голямата битка – ще трябва да се оборудваме с по-сериозни оръжия 😀

Уфф утре какво ме чака на работата, направо не ми се мисли …

Лека седмица на всички !

На хладно в Бойково

Пътешествия, , ,

Този уикенд дойде много бързо за мен, след само три работни дни 🙂 Трябва всички работни седмици да са така ! Така де … иначе нямах никакви планове за почивните дни. Както винаги всичко се реши в последния момент. Събрахме се в петък вечерта в Таня и Пухи и от въздуха изникна старата идея да отидем до Бойково на палатки. Така и направихме – събота срещу неделя за една вечер на прохладно в Родопите. Събрахме се много хора, много коли, много нещо … 😉 Явно като е на близо се навиват повече хора. В събота вечерта отидохме и до кръчмата в Бойково, за която вече съм споменавал колко вкусно готвят – мисля, че няма нужда да се повтарям. След това вечерта се разви много добре. Постоянно имаше будни и заспали хора около огъня. Въобще пълна класика. Аз също по едно време спах на надуваемия дюшек, след това по някое време съм припаднал в палатката ми. Дори ми се стори странно сутринта като се събудих и нямаше никой друг. Имаше доста палатки и всеки е спал където свари. А мислехме дали ще стигнат. Хубаво се получи. Аз дори не очаквах толкова 🙂

Днес, в неделя, отидохме на реката до Плочник, където си беше идеално прохладно. Добре си полежах на скалите с крака в ледената вода. Много е хубаво малко родопска прохлада в тези горещини.

Хубав 13-ти 🙂

Пътешествие из северна България

Пътешествия, , , , , , , , , , , , ,

Сега всички очакват да напиша как не си спомням нищо от последните четири дена и да кажа – “Припомнете ми !”, но няма. Ще се опитам сам да си спомня.

След като се разбра че пропада посещението на B’estfest-а в Букурещ, решихме поне да си направим едно пътешествие из България. Така поне малко депресията ми да поотмине. Навихме се поне да си направя бленуваното посещение на старите български столици. Така и така вече си бях взел понеделника почивен ден, с тенденции за вторника.

Тръгнахме в петък вечерта след работа, стандартната “самотрашка” група (Таня, Елица, Пухи, Дарко и аз), на север. Идеята за всички дни беше да посетим колко се може повече места и да спим на палатки, където сварим. За първата вечер целта беше да преминем Стара Планина и аз реших да си намерим място за спане някъде около Дряновския манастир (както миналата година, когато отидох на B’estival-а, само че на палатка). Естествено стигнахме доста късно и по тъмно трудно се търсят места. Разгледахме къмпинга, но не ни хареса и се установихме на поляната отстрани на манастира. От съседното заведение, което вече не работеше, идваше малко светлина и беше добре. Дори имаше маса и скамейки. Хапнахме и пийнахме малко каквото си бяхме взели, като нямаше време и място да си сготвим нещо на огън.

Сутринта се оказа, че точно на същата поляна ще има “национален събор на пенсионерите” и ни събуди мощна уредба с думите “проба … проба … шест … шест” 🙂 и Славка Калчева до дупка ! Това беше добър стимул да станем и да тръгнем по-навреме.

Така и така бяхме на близо и разгледахме пещерата Бачо Киро. Аз бях ходил, но пак влезнах.

След Дряновския Манастир тръгнахме към Велико Търново. Там посетихме Царевец. Хареса ми ! Наистина си струва да се види (да знаете, че в четвъртък е безплатно за български граждани – поне така пише). А знамето беше огромно ! Направих доста снимки, взех си печат за стоте туристически обекта и решихме да разгледаме малко и Велико Търново. Първо се заехме да напазаруваме нещо за ядене и пиене за следващите две вечери. След това си взехме по една Болярка и седнахме в един парк, където ги изпихме заедно с няколко филии с лютеница 🙂

Следващата цел беше Велики Преслав. По пътя спряхме в една бензиностанция – семейство Флинтстоун. Голяма забава, направо трябва да стане туристическа дестинация (ще има снимки). Иначе в Преслав намерихме историческия център, като влязохме от най-главния вход, което се оказа, че е доста далече от самите останки. Имаше нещо като детска площадка, където се пързаляхме и люляхме. Музея вече беше затворен (след 18 часа) и не можахме да си вземем печати (не че нямам вече сумати места, на който ходя и не си взимам печат). Стигнахме до църквата “Св. св. Кирил и Методий”, близо до която другите останаха на кръчма, а аз отидох да разгледам разкопките. Все пак това ми беше една от основните цели на пътешествието, нямаше как да пропусна. Искам да изкажа искреното си мнение за трагичното положение на стария Велики Преслав ! Повтарям – ТРАГИЧНО !!! Всичко беше толкова обрасло в трева, нямаше пътеки, ужас ! Постоянно трябваше да си чистя краката и обувките от трънки и треви. А иначе Преслав е бил толкова велик и голям град. Отне ми сигурно два часа да го разгледам, борейки се с тревите. Трябва да се направи нещо там, да се поддържа по-добре.

На тръгване от Велики Преслав вече се стъмваше, а ние все още нямахме представа къде да спим тази вечер. Потърсихме си някое място около река, но нищо не харесахме и решихме да стигнем до следващата ни цел – Мадара и спим някъде там. Първо си потърсихме място в едни поля, близо до “реката” (нарочно в кавички), но нямаше подходящо (браво на Астралката, от къде мина). След това отидохме близо до Мадарския конник и след кратко лутане и отново несполучлив къмпинг, се установихме на една полянка точно до туристическата пътека. Беше вече доста късно да търсим друго място. Направихме си вечерята направо на пътеката под една улична лампа. Добре че някой не реши да мине с кола, че щяхме да влезнем в наградите на Дарвин. Иначе беше приятно – имахме си компания от три кучета, които дори ни пазиха палатките цяла нощ. Отново нямаше начин за огън и готвено и изядохме както имаше готово. Следващата вечер вече трябваше да си намерим по-подходящо място, защото ни свършваше сухата храна.

Сутринта до Мадарския конник отново трябваше да станем рано, преди да са тръгнали туристите. Един човек от охраната само ми каза “Батка, махни поне колата” 🙂 Разгледахме Мадарския конник, качихме се горе на крепостта – там има невероятна(!) гледка, след това отидохме и до пещерите. Забравих си GPS-а, иначе мислех и едно съкровище от geocachaing да намеря, но май други го намериха, точно докато минавахме.

След Мадара, последната цел от старите български столици, остана Плиска. Там поне оптимизма, че в България може да има хубави неща, ми се възвърна. Археологическия комплекс Плиска си е перфектен. Добре поддържан, модерно направен, учтиво обслужване … въобще както трябва. Табели, описания … всичко. Просто много добре са си усвоили парите явно, за разлика от Преслав. Музея също беше перфектен – по-хубав дори от този на Самотраки в Гърция, където бяха наляли милиони евро. Много ми хареса целия комплекс Плиска !

След Плиска, последната  цел на нашето пътешествие остана морето ! Тръгнахме по някакви второкласни пътища до Добрич, където само спряхме в един магазин и след това решихме да минем по главния път към Балчик. Според GPS-а по малките пътища беше само няколко минути по-близо. За място на морето си избрахме селцето Крапец (почти до Дуранкулак). Стигнахме там, попитахме къде е плажа и за мое учудване имаше чудесен пясъчен плаж, което е рядкост на най-северното ни черноморие. Така дори леко изнервени, че пътуваме три дена до морето се топнахме веднага 🙂 Чудесно усещане.

Плажът в Крапец беше почти пуст и е идеален. Близката гора беше страшно гъста, така че решихме да си разпънем палатките близо до плажа. Този път по светло 🙂 Дори пробвахме новата палатка на Елица. Обнадеждихме се,че сме намерили най-перфектното място, дори поискахме да докарам колата по-близо, за да слушаме и музика. Грешка ! Затънах брутално в пясъка – уж отъпкано, но не съвсем. Бутахме, тикахме, въртях .. само затъна още повече. Нямаше начин – повиках едни съседи, да ни издърпат. Една готина мацка се притече на помощ, но дори и с кола не стана от първия път. Астралката беше потънала до половината на предните гуми и дори бронята се беше закопала. Наложи се с крика да вдигам колата, като отдолу поставям камъни и плоскости, за да се вдига колата, а да не потъва крика. В крайна сметка стана – вдигнах я, сложихме пясък и камъни под гумите и ни издърпаха. Мисля, че си го заслужавам, след като изтеглих толкова закъсали хора през зимата с въжето за теглене.

Вечерта в Крапец изкарахме без музика, но поне имахме огън и си сготвихме леща. Пихме мастика, имаше много комари … това си спомням от вечерта 🙂

В понеделник сутринта се събудихме очаквано от голямата жега, която става в палатката, като напече слънцето (добре че поне палатката на Елица беше по-широка от моята и за тримата имаше малко повече място) и единственото ти желание е да се буфнеш в морето 🙂 Това поне беше осъществимо 🙂 Лежахме на плажа, някъде до обяд и потеглихме отново. Стигнахме до Дуранкулак и къмпинг Космос (разбрахме как мирише). След това тръгнахме на обратно.

Решихме да отидем до Шабла. В градчето не беше нищо особено и отидохме до носа и фара. Там разбрахме, че при Бай Пешо имало вкусни рибени гозби и отидохме там на обяд. Самия Бай Пешо нещо беше изнервен и дори трябваше да изчакаме 15 минути, докато оправят някаква стока. Иначе наистина е добро място за хапване.  След като стана 15 часа, а ние бяхме още в Шабла, решихме всеки да се обади на шефа си и да каже, че и във вторник няма да е на работа. Така си осигурихме още един ден за пътешествие. Междувременно се сетихме че сме забравили близо два килограма картофи, заровени в жарта на плажа на Крапец, които си мислехме да изядем на закуска.

Що чина аз в цирка с номер на трапец,

Да бе, снощи, пихме мастика в Крапец

Отидохме спокойно в Тюленово. Разгледахме скалите, а с Елица и Дарко дори си начесахме крастата и скачахме. Чудесно беше. Другите нещо бързаха и решихме да не ходим никъде другаде, а да отидем направо на най-хубавото място – Кара Дере. Дори не се обадихме на никой в Каварна (където бяха всички покрай концертите), а само я пресякохме набързо. По пътя Варна-Бургас за пореден път се уверявам, че карат като луди през лятото. Няма и един път да съм минал и да не съм видял катастрофа. Този видяхме Бай Пешо от Шабла, който явно е имал кофти ден, след като беше изнервен в ресторанта, а сега го бяха ударили.

Стигнахме до Кара Дере, където за пореден път се уверихме, че е най-прекрасното място на вселената. Беше толкова спокойно. Все още нямаше много хора. Плажа си е чист, има само стъпки от птици. Нашето място беше свободно … само за нас. В морето имаше хубавите малки вълнички, с които може да си играеш с часове.

Аз направих една глупост, като реших да си изтръскам водата от ушите точно на пътеката и загубих равновесие и направих едно салто в къпинака отстрани. Одрах се целия и имах забодени трънчета по цялото тяло. Елица ми чисти трънчетата от главата до петите. Сега имам драскотини навсякъде. После ми се чудиха, защо не съм извикал, като паднах, но аз имах по-важна задача да се опитвам да се освободя от захвата на тръните, а и ме беше срам какво съм направил.

Като изключим това преживяване и едно ухапване по крака от някакво насекомо си изкарах чудесен вторник на Кара Дере. Плаж, къпане, разходка до малкото плажче … Бяхме разбрали, че вече има бар на плажа и в началото ми мислехме да го изгорим, за да не допуснем никаква цивилизация там, но в последствие размислихме. Добре си е след цял ден на жаркото слънце на изпиеш едно студено питие, а и най-важното – хората, които работят там са супер готини. Иначе слънцето беше наистина много силно и всички добре изгоряхме 😛 А бара носи едноименното име на едноименната песен на едноименната група Chambao 🙂

От Кара Дере едвам си тръгнахме чак в 17 часа. Така си направихме невероятен четиридневен уикенд, като накрая дори не си спомняхме на какви места сме ходили. Някой да стигна до тук с четене ?

Прекрасно беше – като изключим фактите, че рамената са ми изгорели и не мога да спя по гръб (добре че обичам по корем), целия съм надран от къпините (раните по изгорелите места особено болят), кракът ми е подут и пристига на срещите ми 5 минути преди мен, блъснах два пъти Астралката (веднъж в оградата на останки от IV век и веднъж в едно дърво на Кара Дере, което беше по-драстично) и веднъж почти я зарових на плажа, всичко беше ПРЕКРАСНО !

п.с. и до колкото си спомням не сме били в никаква къща

п.п.с. този репортаж достигна до Вас, благодарение на пещерата Бачо Киро (Bacho Kiro Cave и брат му Nick)

Широка поляна 2

Пътешествия, ,

То вече малко остаря новината, но да си запиша. Една година след първото ми ходене, отново бях за един уикенд в района на язовир Широка поляна. Както съм казвал и преди – там е небивала красота !

Този път бяхме само четири човека (Таня, Дина, Пухи и аз). Другите нещо се отказаха, но ние не 🙂 В събота чак в 17 часа тръгнахме, след много чудене, но все пак отидохме. Направихме си чудна вечер на палатки. Спах прекрасно ! Все още горе е дори малко хладно и не се къпахме, но пък в неделята се разходихме. Първо отидохме до Караджа дере, където също е толкова хубаво и дори по-спокойно, защото няма толкова рибари навсякъде. После решихме да отидем до местността Чатъма, но май не стигнахме до там. Честно казано мислех си че е по-близо до пътя, а вече бяхме тръгнали да се връщаме. Все пак в онзи район също си набелязахме чудесно място за палатки.

След като се върнахме от Широка поляна, минахме през Пловдив само да вземем Дарко и веднага отидохме в кръчмата в Бойково на вечеря. Не знам дали съм споменавал, но ще повторя -*много* вкусно готвят. Ако сте от Пловдив или околността, нищо не ви пречи да отидете на вкусна вечеря на прохладно в Бойково. Силно препоръчвам ! Ще искате да оставите голям бакшиш 🙂

Как закарах мама в София, а се озовах на концерт в Скопие

Музика, Пътешествия, , , ,

В събота, след като се разбра, че и този уикенд ще е дъждовен се навих да отида с нашите до София, защото майка ми имаше малко работа там в неделя. Казах си по-добре София, отколкото никъде. Такаа, отидохме, видяхме се със Софито и след това ги оставих при братовчедките ми. Аз реших да отида да видя какво прави Магито. Отидох и се зачудих какво да правим. По едно време Магито каза – дай да ходим в Македония, там не сме ходил, а аз казах “ОК ! Само че какво да правим там ?”. Беше 18 часа в събота, а в неделя в 14 трябваше и двамата да сме в София. Решихме че Охрид е доста далеч и се концентрирахме в Скопие. Започнах да търся в Интернет какво интересно има в Скопие, докато Магито се приготвяше. Дори писахме на един от CouchSurfing, че тръгваме натам и нямаме време да изчакаме отговор, а да пише SMS ако е съгласен. По едно време Магито подхвърли – я виж в last-а дали няма нещо тази вечер в Скопие. Отварям аз и какво да видя – Róisín Murphy ! Викам си – отиваме със сигурност ! Добрата новина – началния час беше обявен за 23:55, т.е. имаме достатъчно време. Лошата новина – никъде не намерих колко струва билета, а вече имаме едно подобно разочарование, когато отидохме до Солун за Nouvelle Vague, и се оказа, че искат много пари. Все пак решихме, че като за Македония, ще е по-евтино.

В 19 часа в събота, без каквато и да е друга подготовка тръгнахме към Македония. Само си проверихме дали паспортите са в нас. На границата нямаше проблеми. Само където имах в багажника три торби празни буркани за Пловдив 🙂 Беше ме малко срам, но принципно нямаше какво да ми кажат за тях. Тръгнахме из Македония – първото ми впечатление – пътните им знаци са в много лошо състояние и повечето са изтъркани. Последва още нещо за което не бяхме помислили – част от магистралите им са платени, а ние нямахме денари … дори и евро нямахме. Пича на първото гише каза: “éдно евро. как да немаш ? къде си тръгнал ?” … и в тоя род, но накрая каза: “айде вози, вози …” и ни пусна 🙂 Кредитни и дебитни карти не приемат, а ние честно казано на тях разчитахме. Последва още едно гише на което се разигра същия сценарии … ужас ! Голям срам брахме … И така без да си платим за магистралите стигнахме в Скопие. Видяхме че поне там банкомати има. Остана само да разберем какъв е курса на Македонския денар и колко е билета за Рошин. Нямах карта на Скопие в GPS-а и се оправяхме по добрия стар метод – спираш и питаш хората. С български и английски се оправяш чудесно. Отидохме до центъра, където на едно (затворено) change бюро видяхме, че еврото е около 62 денара. Решихме да рискуваме преди да разберем колко са билетите и изтеглихме 2000. След това отново с питане намерихме Hard Rock Club, където щеше да бъде събитието. Беше към 22:30 македонско време. Там са с час назад, което беше добре за нас, защото имахме нужда от време да се ориентираме в държава, в която отиваме за първи път. На входа се успокоихме, че наистина началния час е 23:55, а билетите се оказаха по 900 денара. Избихме рибата по точност. Взехме си два билета и още беше празно и решихме да се върнем в центъра да оползотворим този един час който имаме. Там си взехме две скопски пиво и разгледахме малко.

Сега малко неприятни моменти в Скопие. Първо циганчета, които просят. Просто е пълно с тях. Много са, много са нахални и не можеш да се отървеш от тях. Ако се опиташ по-грубо дори налитат на бой, псуват и плюят … а са деца на няма и десет години сигурно. Много тъжно ! Второ – отново имах случка с полицаи. Там където бях спрял на центъра, въпреки че беше пълно с коли, се оказа че било пешеходна зона. Точно се качваме да отиваме на концерта и един полицаи ми чука на прозореца. Поиска документите, аз му ги дадох, после каза нещо, което наистина не разбрах, след което ми каза на английски да му дам и паспорта ми. Чак след като ми взе паспорта ми каза, че това било пешеходна зона и трябвало да ми вземе паспорта, и след като си платя глобата да отида от не знам си къде да си го взема. Обиди ми се как не съм го разбрал, като “то било същото”, даде да се разбере, че като сме вече в евросъюза да не сме голяма работа, заплаши с глоба от 200 евро, като аз му казах, че нямам толкова пари … и накрая ми върна документите и ни пусна. Като изключим тези две случки (и момента на магистралата), останалото пътешествие си беше прекрасно.

Към 23:30 (македонско време) отново бяхме пред Hard Rock Club. Та вече беше препълнено с коли, въпреки че има не малък паркинг, едвам си намерихме място за спиране и то не много хубаво (разбирайте правилно). Hard Rock Club е летен бар – на открито, с доста модерен изглед, няколко бара, сцена, модерно осветление, дори прекалено гъзарско място за моя стил, но пък се случват интересни събития там. Трябва да следя повече сценичния живот в Скопие – излиза че хубаво, евтинко и не много далече.

Róisín излеза разбиващо на сцената към 0:30.  Клуба беше препълнен и всички много се кефиха … и имаше защо. Рошин и цялата група направиха страхотен спектакъл .. цял пърформънс, както се казва. Аз до последно не вярвах, че ще я видя на живо, а то си стана истински голям концерт. Цялото сценично поведение беше невероятно ! Рошин се преобличаше и трансформираше директно на сцената. Страшна мадама е ! Шоуто просто не може да опише. Спирам.

След концерта, който продължи почти два  часа, останахме малко (около половин час може би) в клуба, но решихме да си тръгнем и да си намерим някакво място за спане. Човека от couchsurfing, не се обади, така че остана варианта спане в колата. Полутахме се малко в посока към Охрид, но в крайна сметка се върнахме и просто спряхме на един паркинг пред една кооперация в един добре изглеждащ квартал. Беше 4:30 (българско време) и решихме да подремнем малко.

Събудихме се рано в неделя, но няма как иначе на тези неудобни седалки. Направихме една обиколка из Скопие по светло, но решихме да не спираме никъде а да се приберем навреме в България. На светло наистина всичко изглежда различно. В Македония като цяло си е красиво … както в България 🙂 Заредихме малко бензин, като там поне приемаха дебитни карти. По пътя взехме няколко вида македонски бири за подаръци, а и да си изхарчим последните денари. Е, на връщане си платихме магистралите – веднъж 40 и веднъж 60 денара. Странното е че там се плаща на влизане на магистралата.

В 12:30 си бяхме в София, свърших си работата в 14 и след това дори имаше време да подремна преди да се връщаме към Пловдив.

Честно казано в събота имах някаква идея, че може да ходим с Магито някъде извън София, но тозва да отидем до Скопие и то на концерт на Рошин, не съм го и сънувал ! Между другото с това пътешествие запълних и списъка на всички съседни страни, които посетих само през тази година 🙂

п.с. Изпихме бирите. Скопско и Горско стават без да претендират за най-добрата бира на света, а Крали Марко ми дойде малко странно – малко нагорчава като вкус от пелин.