Този уикенд още една от мечтаните ми туристически посоки бе посетена, именно Рила и рилските езера. Избрахме за изкачването маршрута от хижа Вада. Избрахме го защото ни казаха че е сравнително кратък (2 часа и половина) и незасегнат от строежите. В събота успяхме да тръгнем в 10 часа сутринта от Пловдив, и с едно дъъълго пазаруване в Костенец успяхме да стигнем до хижа Вада към 14 часа. Там си оставихме колите (паркинга е вече 5 лева за 24 часа). Взехме си всичкия багаж – раници, палатки, чували, шалтета, част от храната – и 9 човека тръгнахме нагоре, сякаш отиваме в Кербала 🙂 Прехода е наистина доста стръмен, хубавото беше, че не беше много слънчево и се вървеше една идея по-лесно 🙂 Дори като спирахме беше хладно. Аз общо взето за първи път си носех голямата раница, която ми подариха на последния рожден ден, и съм доста доволен – въобще не я свалих от гърба. Доста е удобна – браво на Tashev ! Решихме преди да свърши гората, да си намерим хубаво място за лагер и така и направихме. Спряхме се на едно хубаво местенце на завет и там си опънахме палатките. Така в събота не успяхме да стигнем до езерата и оставихме останалата част от разходката за утре без багаж. Вечерта си беше доста хладно и се наложи да си сложим зимните якета, а огъня наистина служеше за сгряване. В пълните палатки положението с температурата беше доста добре. На мен поне въобще не ми беше студено.
В неделя сутринта зарязахме лагера, оставихме палатките да изсъхнат от конденза, и тръгнахме към езерата. Взехме двете торби боклук от вечерта с идеята за го изхвърлим в близката хижа “7-те езера”, но там ударихме на камък. Оказа се че няма кош за боклук и там изнасянето на боклука ставало с коне, за което хижаря си плащал. Така цял ден мъкнахме две торби боклук из Рила 🙂 Поне събирахме и разни други боклуци, които срещахме по пътеките.
Не можахме да обиколим всичките седем езера, а посетихме Долното (Седмото), Рибното, Трилистник, Близнака и Бъбрека. За останалите решихме, че нямаме достатъчно време. Времето беше доста динамично – както си грее слънце, изведнъж минава някой облак, всичко става в гъста мъгла и след три минути отново грее слънце. Всъщност си беше идеално време за разходка в планината – много добре го случихме. Станаха и доста хубави и разнообразни пейзажни снимки. След петте езера, се върнахме на обратно до лагера, събрахме палатките и багажите и тръгнаме към хижа Вада. Чакаше ни и път до Пловдив. Слизането го взехме точно за два часа.
Пътьом към Пловдив спряхме за вечеря в един ресторант в Костенец и после по магистралата се прибрахме.
Чудесен преход си направихме ! Надявам се скоро пак да има … пък и на Пирин ми се ходи, че само там остана.