Пак от доста време не съм писал, но не ми оставаше време. Първо от четвъртък до събота имах нов гостенин от couchsurfing – Brendan от Нова Зеландия. Този път по-нормален от Тамаки 🙂 Първоначално щеше да идва в петък, но в последния момент реши да дойде още в четвъртък вечерта. В петък вечерта се събрахме у Йонов, като взех и Brendan. На другата сутрин ми каза, че много добре си е изкарал. Хареса му българската ракия 😉 То наистина добре се получи събирането. В събота той избра може би най-неподходящия ден да се разходи до Широка Лъка – времето беше наистина ужасно. Всъщност сутринта започна учудващо добре със слънце, но сестра ми каза, че в София вече натрупало сняг и аз си знаех, че няма да остане така през целия ден. След обяд си стана истинска буря, но сняг не заваля, само много дъжд. Brendan се върна целия прогизнал, но все пак май му е харесало. Аз не можех да го приютя и в събота вечерта, защото сестра ми дойде на гости за уикенда, и го “предадох” на Иван.

Сега се сетих да похваля Eee PC-то, което си свърши първата истинска couchsurfing работа 🙂 Както си стояхме с Brendan във Верди в петък, преди да отидем към Йонов, той реши да остане още една вечер в Пловдив. Аз веднага извадих мини-PC-то, хвана безплатния wireless (вече все повече заведения го предлагат, което е много хубаво) и уредихме Brendan да остане у Иван за следващата вечер.

В неделя ме изненада невероятно слънчево време и аз реших че не може така и трябва да изляза някъде извън града. Учудващо не намерих много поддръжници на идеята и само с Маги и Дарко си направихме една разходка до Лясково. Там се разходихме около селото, отидохме до кръста, после до един параклис, и накрая дори разгледахме и самото село. За мое учудване, все още беше светло (като се има в предвид, че тръгнахме в 2 часа след обяд, а се стъмва в 5) и решихме да отидем и до Яврово, което беше следващото село. До Лясково нямаше много сняг, но нагоре към Яврово пътя си беше заледен на места. Много не се разхождахме, а отидохме в местното заведение на центъра и пихме чай. След Яврово се върнахме в Пловдив и отидохме в Мария Луиза, където бяха (или в последствие дойдоха) останалите (то май е ясно кои са останалите 🙂 ). Там продължихме с чайовете и ромовете, но не за много – рано-рано в неделя вечер се прибрах преди 8 часа. Не само се прибрах, но не ми се правеше нищооо, мръхтях, мръхтях и си легнах по някое време също доста рано. Дори ме мързеше да изкарам снимките, може да си представите в какво състояние съм бил.

Днес (понеделник) съм доста по-добре. Имах доста и разнообразна работа в работата и ми мина бързо деня. Сега дори имах ентусиазма да напиша всичко това.

И накрая – честит имен ден, мамче 🙂