В края на лежерната мрачна неделя спасението дойде изневиделица с ходене на кино. Маги ми се обади и в последния момент хванахме прожекцията. Както сигурно се досещате от заглавието гледах “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (за филма в iMDB). От доста време бях слушал за този филм и ме впечатли още със заглавието си, което много ми допада като израз 🙂 Почти нищо не знаех за историята и честно казано очаквах по-оптимистичен филм (особено с такова заглавие). Лично мен ме потресе още с първите кадри с катастрофата, като имаше момент с камера, поставена сякаш вътре във въртяща се кола, и веднага ми изникнаха спомени, че гледката всъщност е точно такава (да, за съжаление или по-точно за радост имам такива спомени). Последвалата история е свързана с комунистическия режим в България. Май това е модерно напоследък – последните два български филма, който гледах (Дзифт и този) са на тази тематика. Все пак това е добре – аз също научавам някои неща от онова време, от което нямам много ясни спомени. Актьорската игра е добра, за разлика от Дзифт, ама този път половината не са българи. Идеята Сашко да се играе от небългарски актьор с голям акцент също ми хареса (все пак според историята, не е живял в България от малък). Само дядо му защо е сърбин не става ясно, но поне Мики Манойлович си е голям актьори добре си играе ролята.

Ретроспективните кадри бяха доста тежки и депресивни, докато в настоящето филма си беше почти комедия. Един контраст който сигурно трябва да внушава оптимизма от заглавието и да Ви кажа – при мен работи. Пътешествието с колело беше много добро 😉

Единствено не ми хареса звука и се надявам (и вярвам), че проблема беше в залата на Лъки синема, а не в самия филм. Много голяма част от репликите се чуваха трудно, а на други места звука беше много силен.

Като цяло – хубав филм. Радвам се че го гледах. Препоръчвам да го гледате – макар трудно и рядко, все пак се случват хубави неща в българската киноиндустрия.