Насекомикс на живо … и в София

Музика, Пътешествия, , , ,

Така се случи, че след съботния концерт на Насекомикс в Сохо в Пловдив, се озовах и на следващия им в София. Това май е първата група, на която ходя на два концерта от едно и също турне. Като влязох в салона на Модерен театър си казах, “еха сега ще гледам истинското театрално представление”, което не се случи в Пловдив. Андрония излезе и й закачиха 4 огромни крила, който на практика закриваха зялата сцена. Наистина като на театър. Обаче хубавите изненади за мен спряха до тук. Още със самото започване се установи, че звукът в ужасен. В Сохо бяха постигнали по-добро озвучаване. Второ, сцената остана непроменена през целия концерт. Аз лично очаквах някакво развитие, като в театър. И трето, като следствие на второто – цялата група с изключение на Рони остана невидима за публиката чак до финалните аплодисменти. Хайде аз бях на балкона и от там се виждаше барабаниста, но от долните редове се е виждала само Рони. А всички си струваше да се виждат или поне да се открият по някое време. В Сохо се наслаждавах на визията на всички. От всичко до тук си мисля, че Nasekomix е по-добре да правят клубни изяви.

След концерта отидохме в Баба Яга, където се оказах на една маса с PR-ката на Насекомикс, с която си поговорихме за концерта и гледахме снимките които направих. Аз преди това си мислех, че няма да дават, но тя лично ми каза да снимам 🙂 Запознах се и с мъжа й, чийто глас пък се оказа че много добре познавам от Z-Jungle по Z-Rock 🙂 Съвсем не изглежда, така както съм си го представял, но това предполагам е повече от нормално за радиоводещ.

Сега ме е яд, че не снимах (въобще не си взех фотоапарата) на концерта в Пловдив, когато бях буквално на 1 метър от Насекомикс, а и те не скачат много по сцената, и щяха да станат хубави снимки. Ето поне три снимчици от София:

допълнение: някой да не си помисли, че не ми е харесал концерта в София. Напротив 🙂 Просто направих няколко сравнения между това да изнасяш концерт в клуб и в театър. На практика са напълно различни неща.

Номер 1000

Разни

Точно преди да пиша този пост в Dashboard-а на WordPress-а забелязах, че до сега съм написал 999 поста.

Тоест това е хилядният ! Не звучи много при положение, че това е за повече от 6 години, но все пак си е юбилей 🙂 А и никога не съм се старал да пиша много тук. Само когато си искам. Дано така да е и за напред и още много хилядарки !

п.с. а id-то на поста е 2001.

Балът на Сара

Разни, Събития,

В неделя беше абитуриентския бал на Сара. Това означаваше, че аз цял ден бях ангажиран с логистични дейности 🙂 т.е. прибиране на роднини от гарата, извозване на сестра ми и Донка до Крумово, връщане обратно, после на смени до ресторанта … Освен това бях назначен като официален фотограф, но за мое съжаление това остана някак на втори план и малко закъснях. В крайна сметка поне отидох и пред Новотел-а където нащраках доста снимки. И то станаха хубави. Дори мислех, да ги обработвам, но като гледам колко са много ще ми трябва доста време, така че едва ли ще стане. Вече ги изпратих някои така, а други са във фото за изваждане на хартия. Присъствах още веднъж на лудостта абитуриентски балове.

Насекомикс на живо в Пловдив

Музика, , ,

В събота вечерта беше дългоочаквания от мен концерт на Nasekomix в Пловдив. Първоначално трябваше да е в театъра, както всичко останали концерти от турнето за новия (всъщност първия) албум. В последния момент обаче концерта се измести в Сохо. Така се получи, че това беше първия концерт на който съм бил и билетите на входа да са по-евтини от предварителната продажба. Хората като мен, които си бяха купили вече билети, се оказа прецакани. Освен това вместо театрално представление, за каквото се бях настроил, групата буквално се гъчкаше на малката сцена в Сохо. Въпреки всичко концерта ми хареса много ! То и беше трудно да не ми хареса, след като техния албум е най-слушания от мен от както е излязъл. Дори сега забелязвам в last.fm че за последните три месеца Насекомикс са ми първи по слушане и то с голяма преднина. Стана супер концерт !

След концерта се оказах поканен на after-party заедно с групата в една къща в Стария град. В същата онази къща, в която бях и след последната Нощ на музеите и галериите. Тогава се получи голям купон, сега също ! Насекомикс се появиха само за малко, но имаше много други хора и се забавлявахме добре. Под мотото хора, музика, алкохол го откарахме до сутринта. С Ели си направихме едно Underworld patty когато всички взеха да умират. Прибрах се и си легнах към 5, а следващия ден се очакваше да ми е плътно запълнен със задачи. Все пак въобще не съжалявам за концерта и за вечерта след това 🙂

Нов телевизор

Технологии,

Както може би повечето знаят, отдавна не гледам телевизия и покрай това съм изпуснал цялото им развитие. Преди няколко дена на нашите им изгоря малкия телевизор в кухнята и решиха да си купят нов. Така днес всички отидохме в един от големите магазини да изберем един. Аз предполагах, че новите телевизори са монитор плюс тунер, но се оказа, че имат още много неща. Имайки предвид, че това е доста малък телевизор (19″) и абсолютно нисък клас, има антенен вход, 2 SCART-а, HDMI, D-SUB, DVI-D, оптичен звуков изход, аудио и видео чинчове, 3,5mm звуков вход, RS-232 … за капак на всичко има USB, където да мушнеш флашка и да си гледаш снимки и да слушаш музика. Има и цифров тунер, което ни беше единственото изискване, защото се говори, че от догодина в целия ЕС трябва да се излъчва само цифрово. А телевизора си е и напълно функциониращ монитор, дори има бързо копче на дистанционното за превключване на режимите TV/PC. Само Wi-Fi май няма 🙂 Ако можеше и да boot-ва от USB-то направо не ви трябва компютър. Прогнозирам, че в скоро време и това ще стане. За сега наистина съм учуден до къде и в каква посока са се развили телевизорите. Ако наистина се интересувате взехме LG модел M197WDP. Сега му разглеждам ръководството (на български) от CD-то и приятно впечатление ми прави, че са си описали дори сервизния протокол по RS-232, както и IR кодовете на дистанционното.

Крепост Моняк

Пътешествия, , , , , , , ,

Планираното ми за събота пътешествие до Родопите в крайна сметка се отложи за неделя. Освен това, както едвам се събирахме хора за една кола, в крайна сметка станахме три. Всичко това естествено свързано с огромно закъснение, заради организацията и събирането на всички. Както и да е – исках да кажа, че се събрахме много хора и тръгнахме към старата крепост Моняк, за която единствено знаехме, че се намира близо до село Широко поле, Кърджалийско и бях гледал малко снимки в интернет. Казах си, че дори и да не я намерим, ще се порадваме на язовир Студен кладенец, който е в непосредствена близост. Прогнозата беше за превалявания, но по пътя ни грееше жарко слънце. След като спряхме колите в края на село Широко поле, това което ни изненада беше брутално силния вятър.

Според GPS-а, крепостта трябваше да се намира на върха на един доста голям хълм, в подножието на който спряхме. Лошото беше, че не виждахме пътека нагоре, а имаше и доста отвесни скали. Продължихме по черния път, но той само си обикаляше около хълма. Вървяхме, вървяхме, пък като видяхме, че няма да тръгне нагоре, решихме просто да цепим през гората. По едно време се появи маркировка, която следвахме. Вятъра продължаваше да бъде много силен. Не знам как Габи се одържаше. Нагоре така и не открихме пътека. Аз продължих напред и на места ми се наложи да се катеря по едни скали за да стигна до върха. Част от групата така и не стигна до горе. Почувствах се малко гузно, защото миналия път се разсърдих на Спасчо и Маги, а сега аз направих същото, като се отделих. Иначе чисто егоцентрично много се радвам, че изкачих още един връх. Отгоре имаше невероятно красива гледка във всички посоки – към Кърджали, към Родопите и към Студен кладенец ! Самата крепост Моняк не е нищо особено. Всъщност не е останало почти нищо. Има няколко обозначителни табели, без които може и да не забележите нищо. Единствено водохранилещето беше малко по запазено. Въобще крепостта оставете, а се наслаждавайте на гледката навсякъде. Само времето продължаваше да е супер променливо. Накрая дори заваля, останалите решиха да се връщат в колите, и аз се наложи да слизам бързо бързо по мокрите камъни. Дори отгоре не можах да видя „официална“ пътека и слизах директно надолу по улеите между скалите. Сега имам брутална мускулна треска на краката, каквато и след цял ден сноуборд не съм си докарвал. Беше наистина доста натоварващо и опасно слизане по тези мокри, наклонени и търкалящите се скали по време на дъжд. В крайна сметка ги настигнах останалите, преди да стигнат колата.

След цял ден (добре де, цял следобед) ходене всички бяхме изморени и решихме да отидем в някой от плаващите ресторанти в язовир Кърджали. Там се събрахме отново всички, а аз се учудих колко късно е станало. Добре че денят вече е доста дълъг и се стъмва късно. На връщане пробвах един път през Хасковски минерални бани, от където не бях минавал, и ми хареса – хубав е пътя, няма трафик, а и се спестява малко разстояние. Прибрах се в къщи чак след полунощ.

Снимки може да видите в Нашите Снимки – моите, на Ели и на Таня.

И моята одисея с новите документи

Разни, , , , , , , ,

Напоследък стана популярно да се пише за издаването на новите документи за самоличност. След като вчера и аз успях да си подам заявлението успешно, реших да споделя моя опит. Първо исках да изчакам възможно най-дълго, за да премине истерията, но след като остана по-малко от месец, докато ми изтече личната карта, реших, че е време да се заинтересувам по-сериозно. Бях чел, че едва ли не, не трябва носиш нищо, освен пари за да си подадеш заявление, но не е съвсем така. Първо трябва да си платиш таксите по банков път т.е. и пари не трябва да се носят а само вносни бележки. Другия момент, който малко ме изненада, е че за подмяна на шофьорската книжка (СУМПС както се казва сега) трябва да се изкара предварително и медицинско. Разбрах, че за категория B е необходим преглед само при очен лекар. В крайна сметка дори и това не направих – цялата работа е за 10 лева, които даваш на личния си лекар и той ти пише медицинското. Ето такава ни е системата. Както и да е, аз бях доволен, че стана бързо. След това оставаше да разбера в коя банка е най-изгодно да преведа пари към КАТ. Някъде прочетох, че ако се преведат през интернет, пак трябвало да се отиде до банка за да се завери с мокър печат, така че реших, че няма смисъл. Разпитах на няколко места в интернет и няколко приятели къде преводите са най-изгодни, но никой не ми даде еднозначен отговор. Реших просто да отида в някоя банка и да питам на място. Първата в която влезнах беше Първа инвестиционна и там ми казаха, че ако имам сметка при тях е 1,5 лева, ако не – 7 (седем!) лева. Аз по някаква “случайност” имах и се навих. Другата преебавка, е че трябва за всеки документ (поне за шофьорската книжка със сигурност) трябва да има отделна вносна бележка, т.е. отделна транзакция, т.е. отделна такса. На мен паспорта ми изтича догодина и бях решил, че сега ще си подновявам само личната карта и шофьорската книжка. Реших да не им давам отпечатъци от сега 🙂 За вноската в банката, не е необходимо да знаете номера на сметката (там ги имат), но трябва да знаете точната сума, която ще внасяте.

Така с две платени такси и едно медицинско в ръка вчера отидох в РПУ-то да подавам. Отидох сутринта към 9, но имаше завидна опашка. Пазачът ме посъветва да отида след обяд, когато нямало никой – всички се тълпяли сутрин да подават. Реших така да направя. Отидох на работа и към 16 часа се върнах отново и наистина имаше 1-2 човека. Много добра стратегия ! Дадоха ми два формуляра да попълвам, като хубавото е че доста от полетата (като име, ЕГН, адрес …) са вече попълнени и само трябва да кажеш дали са верни. Хубаво е да си носите химикал, защото поне в III РПУ в Пловдив нямаше. В крайна сметка се оказа, че трябва още един документ – ксерокопие на шофьорската книжка. Ако ще си издавате такъв документ, си го пригответе предварително, да не търсите ксерокс както трябваше аз да правя. След като попълните заявленията и предоставите всички документи, остава да отидете да ви снимат. Това се случва в една малка стаичка, на едно фотографско столче и един насочен към вас цифров фотоапарат (мисля че беше Canon G1 при мен). Сядате на столчето и се гледате в един монитор пред вас – има си очертание, къде трябва да ви е главата. След това се подписвате върху един мини таблет Wacom. Необяснимо за мен остана защо ме снимаха два пъти и два пъти се подписвах за двата документа ?!?

Така приключи цялата процедура по подаването за около 30-40 минути. Сега остава да изчакам един месец. Последната изненада, която ми казаха беше, че личната карта трябва да си я взема от РПУ-то, а шофьорската книжка от КАТ. Пак ще трябва да се разкарвам.

За финал ето списък какво трябва да носите за да подадете заявления за подновяване на лична карта и шофьорска книжка:

  • вносна бележка за 18 лева (обикновена поръчка за лична карта)
  • вносна бележка за 25 лева (обикновена поръчка за СУМПС)
  • медицинско
  • ксерокопие на сегашната ви шофьорска книжка
  • химикал
  • сегашната ви лична карта и контролния талон (само ги показвате)

Домашен backup сървър

Geek, Линукс, Технологии, , , , , , , , , , , , ,

От както ми изгоря твърдия диск в края на миналата година, се замислих сериозно за домашно съхранение на файлове. Обмислях от най-простото (и евтино) да си купя един голям диск и месечно веднъж да го включвам да си преточвам важните файлове, през външен USB диск до готови решения за NAS сървъри (може би най-скъпия вариант). В крайна сметка се спрях на идеята да си сглобя сам PC. Още в началото ми хрумна за процесор да бъде някой от Atom серията на Intel. Дори леко учудващо за мен лесно си намери дъно BLKD945GCLF2D, което включва двуядрен Atom 330, вградена видеокарта, звукова карта (която в моя случай не ми трябва), USB-та, gigabit LAN карта … и всичко това в доста малки размери.

забележете, че вентилатора е на chipset-а, а не на процесора 🙂

По-голям проблем се оказа да си намеря малка кутия за това дъно. Не че пречеше да го сложа в голяма, но защо ?!? Общо взето това ми беше най-трудния избор и дори направих компромис, като си взех една на Delux, която не беше най-хубавата, но се събираше всичко което исках а и беше на малко по-поносима цена. Това беше и частта, за която чаках доставка до днес.

С кутията, дъното, два хард диска по 1TB и една плочка 1GB DDR2 RAM, хардуера за домашния сървър е готов !

Оставаше да измисля софтуера 😉 Най-лесно за мен би било да му сложа един ArchLinux и да го забравя. Все пак се загледах за алтернативи и попаднах на FreeNAS – FreeBSD дистрибуция, специално направена за домашни сървъри като моя. Освен това реших, че двата диска (в RAID1) ще бъдат само за информация а операционната система ще бъде на USB флашка или SD карта. FreeNAS поддържа такъв вариант, така че това окончателно ме убеди. Така в къщи имам още една операционна система 🙂

Изтеглих си embedded img файла на последната версия на FreeNAS (към момента 0.7.1) и малко ме издразни, че няма ясна документация как да го инсталирам на USB флашка (за начало реших да boot-вам от USB преди да измисля как да сложа носителя с операционната система вътре в кутията). В един блог намерих, че всъщност .img файла е gzip-нат и трябва да се разархивира преди да се сложи с dd или нещо подобно. Там за пример бяха сложили командата:

gunzip -c <path>/FreeNAS-i386-embedded-xxx.img | dd of=/dev/sdc

/dev/sdc е устройството на флашката при мен – трябва да го промените при вас

След това сложиш флашката в USB порта на новият ми компютър, настроих го да boot-ва от там и общо взето това е всичко 🙂 От менюто в терминала единственото, което настроих беше статично IP, за да не го търся какво IP му е дал DHCP сървъра. Иначе всичко друго може да настроите от web интерфейса на FreeNAS-а. Не ви трябва монитор и клавиатура. Като начало трябваше да настроя софтуерния RAID и да форматирам дисковете. Имаше малко време докато му схвана логиката на интерфейса – например има едни плюсове отстрани с които трябва да си добавиш дисковете, защото не ги разпознава веднага, и освен това след като направиш нещо, то се появява и го виждаш, но за да се запише трябва да даваш винаги “apply”. Свиква се. Подкарах си бързо ssh, ftp и rsync сървъри. И в момента дори върви rsync на снимките ми – общо взето най-ценното ми, което го имах до сега само на един хард диск. С новия ми фотоапарата и row файловете напоследък и DVD-тата ми се виждаха малки. Сега вече ще съм доста по-спокоен.

За в бъдеще може да подкарам и torrent клиента на FreeNAS-a (transmission) и да оставя той да seed-ва. Ако кача и всичката ми музика на сървъра може да си пусна DAAP сървър, за да си слушам от всякъде с Rhythmbox например. Другата ми цел е да сложа SqueezeboxServer и squeezebox-а ми да свири от там. Току що видях, че има SlimNAS инсталационен скрипт, който върши точно това и го интегрира в менюто на FreeNAS 🙂 След като направя всичко това домашното ми PC ще стане истинско desktop PC – за интернет, поща, комуникация, документи, филми … а всичко ценно (под ценно се разбира неща, правени от мен) с едно копие на домашния backup сървър.

За финал да кажа, че съм доволен от новата ми придобивка. Хубаво че успях да намеря енергийно ефективно дъно и процесор. В едно ревю на дъното, дори бяха изчислили, че ако стои включено 24/7 дори ценово си избива парите от електричество за една година в сравнение с едно “нормално” дъно. Само захранването на кутията ми се вижда малко шумно, но ако много започне да ми пречи може да му взема една wireless карта и да го закарам в някоя друга стая, или просто да сменя кутията 🙂

п.с. благодаря на Адроит и по-точно на Катя, която ми отговаряше на всякакви прищявки и ми намира каквито кажа компоненти. Някой може да каже, че това им е работата, но наистина е приятно да се работи с тях.

Три именни дни, два рождени и едни палатки

Пътешествия, , , , , , , ,

Напоследък все не ми остава време да почивните дни около гергьовден. На принципа по-добре малко, отколкото хич, сега сядам да въведа нещо 🙂

Общо взето не се случи желанието ми да забегнем на някъде за четирите дни, така че започнах с семеен имен ден на баща ми в четвъртък на обяд. За повода бяха дошли братовчедките ми (едната Гергана) с Мимито, както и Софито със Жоро (както се сещате и той именник). Освен това чичовци, лели и други роднини. Голяма работа, голямо нещо ! Вечерта си направихме разходка до центъра и пеещите фонтани. Софито заминаха за Ямбол, а аз завърших вечерта в ArtNews-а.

В петък отидохме до Крумово, и докато другите пийваха кафенце, аз използвах случая да си измия колата и да сменя зимните гуми с летни. На обяд се прибрахме в къщи, където празнувахме рождения ден на Гергана. Добре се получи, но аз трябваше да бързам, защото вечерта бях на друг рожден ден – на Йонов.

Йонов ни събра в Белащица, като се бяхме разбрали с него да напазаруваме предварително. В 16 часа пред Пухи се събрахме всички, където имаше чудесна домашна торта от Динчето, която веднага унищожихме. Вечерта на Белащица се получи чудЯсно. Бяхме на открито пред къщата. Добре си хапнахме и пийнахме, а на мен въобще не ми се спеше и със Стринето откарахме до не-знам-колко часа.

На сутринта спането нещо не се получи (на мен нещо не ми беше много удобно) и всички се събудихме сравнително рано. Планът беше да ходим някъде на палатки. Времето беше много хубаво и сменихме доста дестинации – от Батак, през Смолян, докато накрая решихме да е някъде по-ниско, където евентуално няма да е толкова студено и няма да вали. Тръгнахме в посока Белинташ, като по пътя спирахме доста и избирахме място за лагер. Цялото търсене беше малко изнервящо, защото където и да спряхме се бавихме по поне половин час. Стигнахме дори почти до Белинташ, след което тръгнахме да се връщаме. Дарко беше видял едно място и решихме да го проверим. Оказа се доста добро. Дори имаше горичка, в средата на която има равна полянка – просто прекрасна комбинация. Имаше и доста сухи дърва за огън. Чудно място си намерихме. Междувременно времето се беше оправило и грееше едно слънце. Остатъка от деня го прекарахме на една слънчева полянка на билото. Ритахме топка, която бягаше ту по единия склон, ту по другия и голямо гонене падаше. Играхме и нещо като скрабъл 🙂 Ядохме. А като започна да залязва слънцето, си опънахме палатките и си запалихме огън. Седнахме покрай огъня, но аз нещо бързо се отрязах и се прибрах в палатката да си спя сладко.

В 6:06 сутринта Спачо ни събуди всички, че наближава буря. Наистина валеше леко (аз дори му се кефих, защото се спеше много добре), но наближаваха гръмотевици. Всички се обедниха върху идеята, че трябва да се изнасяме преди да ни завали здраво. Така се наложи и аз да стана. Събрахме лагера за рекордно кратко време – в 6:34 вече се бяхме изнесли ! По пътя надолу вече валеше стабилно и гърмеше яко ! Така за резил в 9 сутринта си бях у нас. Времето вече се беше оправило, но не е ясно как е било в планината. У нас нямаше какво друго да правя освен да спя. Надвечер се събрахме отново за вече традиционното неделно Бойково на кръчмата 🙂

и туй то.