Tag Archives: Студен кладенец

Крепост Моняк

Планираното ми за събота пътешествие до Родопите в крайна сметка се отложи за неделя. Освен това, както едвам се събирахме хора за една кола, в крайна сметка станахме три. Всичко това естествено свързано с огромно закъснение, заради организацията и събирането на всички. Както и да е – исках да кажа, че се събрахме много хора и тръгнахме към старата крепост Моняк, за която единствено знаехме, че се намира близо до село Широко поле, Кърджалийско и бях гледал малко снимки в интернет. Казах си, че дори и да не я намерим, ще се порадваме на язовир Студен кладенец, който е в непосредствена близост. Прогнозата беше за превалявания, но по пътя ни грееше жарко слънце. След като спряхме колите в края на село Широко поле, това което ни изненада беше брутално силния вятър.

Според GPS-а, крепостта трябваше да се намира на върха на един доста голям хълм, в подножието на който спряхме. Лошото беше, че не виждахме пътека нагоре, а имаше и доста отвесни скали. Продължихме по черния път, но той само си обикаляше около хълма. Вървяхме, вървяхме, пък като видяхме, че няма да тръгне нагоре, решихме просто да цепим през гората. По едно време се появи маркировка, която следвахме. Вятъра продължаваше да бъде много силен. Не знам как Габи се одържаше. Нагоре така и не открихме пътека. Аз продължих напред и на места ми се наложи да се катеря по едни скали за да стигна до върха. Част от групата така и не стигна до горе. Почувствах се малко гузно, защото миналия път се разсърдих на Спасчо и Маги, а сега аз направих същото, като се отделих. Иначе чисто егоцентрично много се радвам, че изкачих още един връх. Отгоре имаше невероятно красива гледка във всички посоки – към Кърджали, към Родопите и към Студен кладенец ! Самата крепост Моняк не е нищо особено. Всъщност не е останало почти нищо. Има няколко обозначителни табели, без които може и да не забележите нищо. Единствено водохранилещето беше малко по запазено. Въобще крепостта оставете, а се наслаждавайте на гледката навсякъде. Само времето продължаваше да е супер променливо. Накрая дори заваля, останалите решиха да се връщат в колите, и аз се наложи да слизам бързо бързо по мокрите камъни. Дори отгоре не можах да видя „официална“ пътека и слизах директно надолу по улеите между скалите. Сега имам брутална мускулна треска на краката, каквато и след цял ден сноуборд не съм си докарвал. Беше наистина доста натоварващо и опасно слизане по тези мокри, наклонени и търкалящите се скали по време на дъжд. В крайна сметка ги настигнах останалите, преди да стигнат колата.

След цял ден (добре де, цял следобед) ходене всички бяхме изморени и решихме да отидем в някой от плаващите ресторанти в язовир Кърджали. Там се събрахме отново всички, а аз се учудих колко късно е станало. Добре че денят вече е доста дълъг и се стъмва късно. На връщане пробвах един път през Хасковски минерални бани, от където не бях минавал, и ми хареса – хубав е пътя, няма трафик, а и се спестява малко разстояние. Прибрах се в къщи чак след полунощ.

Снимки може да видите в Нашите Снимкимоите, на Ели и на Таня.