Тази вечер беше откриването на поредната изложба в Баня Старинна, организиране от Сдружение Изкуство Днес. Както винаги Елито ме спамна (в добрия смисъл) още вчера с SMS. Първо си помислих – малее в този студ (декември месец) изложба в Банята ??? Официално името на изложбата е “Аудиогид”, с нещо като подзаглавие “Изложба без произведения”. Наистина в банята няма нито едно произведение ! Има табелки със заглавия и автори, но ги няма самите произведения. На входа получаваш една джаджа със слушалки и с нея обикаляш “творбите”. Устройството представлява нещо като GSM с клавиатура цифрите от 0 до 9, още няколко функционални бутони и малък текстов дисплей. Като се спреш пред някое произведение – набираш съответния номер (написан на табелката с името) и започваш да слушаш описание за творбата и автора. Така в банята има картини, фотографии, скулптури, инсталации, видеа, а физически няма нищо ! На мен лично много ми хареса идеята ! Някои описания са доста детайлни, а други започват с нещо от сорта “огледайте картината от всички страни. Забелязвате ли … ” 🙂 Като цяло Ви трябва добро въображение, за да посетите тази изложба. Има наистина много творби и някои описания са доста дълги и не ги изслушах до край.

Ако написаното до тук Ви се струва интересно – отидете и вижте … опаа изслушайте изложбата 🙂  Ще бъде в Баня Старинна още десетина дена. Не разбрах точно колко, а и май не пише на сайта (Йонов, оправи го 🙂 )
п.с. носете си личната карта, защото аудиогид-а го дават срещу нея.

Днес на кратко, че нямам време – трябва и да поспя малко 🙂 Упражнения … обедна почивка … Маги и Вили със зимни якета от София … в Пловдив слънце … пропускам останалите упражнения … малко моткане … Асеновград … сандвичи 🙂 … търсене по адрес … Халил … горски пътеки … Асеновата крепост … още пътеки … люлки … реката … Пловдив … Петното … и така … с по една дума какво ми се случи днес. Ха сега лека нощ 🙂

От днес на работата си имаме двама нови колеги. Викам си аз – ще се запозная с нови хора, а то какво се отказа. Единия е от старата ми група в стария университет (ТУ Пловдив), а другия от новата ми група в новия университет (ПУ). Както не веднъж съм казвал – светът е малък, а Пловдив дори още по-малък !

Между другото нали знаете днес какъв ден ? А, така. Да внимавате, ей ! Но Вие и това си знаете. Ама сте умни 🙂

Сътресение

Най-сетне дойде денят, за който имах билет за моноспектакъла на Мариус. Преди представлението се видях с Димитър Цонев, с който си поговорихме на доста разнообразни теми. Искрено се радвам, че пловдивския театър се сдобил с такива млади хора, които да го отворят към новите технологии.

В “Сътресение” отново блясва таланта на Мариус с великолепна игра. Спектакъла е разделен на три части, като първите два разказа са откровено комедийни, а третия може да се погледне малко по-сериозно. За мен този трети разказ потвърди, казано малко по-различно, моята теорема за живота, че хубавите и лошите неща се редуват. С две думи и половина – струва си да го гледате ! Само където, доколкото разбрах за Пловдив, има билети чак за януари.

Представлението наистина ме накара да се замисля и след него тръгнах да се прибирам, по обичайния път от центъра към нас, както почти всяка вечер, и чак на моста на Марица се усетих, че съм с колата и тя ме чака паркирана до Баня Старинна 🙂

Нов компютър

Не, не съм си купил нов компютър. Всъщност, не съвсем 🙂 Купих (т.е. си поръчах) нов компютър за работата ми 🙂 Днес след обяд общо взето с това се занимавах. Избирах си части и накрая отидох в Адроит и си ги поръчах. Утре или вдругиден ще ги взема. Само монитор си взех от другаде. Пак си избрах Philips TFT 19”. Почти като моя вкъщи, на който пък с учудване установих, че не му е паднала цената вече повече от три месеца.

Идеята ми беше да кажа, че до сега от взаимоотношенията ми с Адроит съм много доволен. Купувал съм доста неща за компютъра ми от тях и нямам оплаквания нито от качество, нито от отношението към клиента. Най-хубавото, е че може да си купуваш всичко на части (с отделни гаранции) и после, дори да ти го сглобят компютъра, няма лепенки и може да го отваряш колкото искаш (естествено, може и сам да си го сглобиш, както правя аз). Така, най-малкото може да си сигурен, че не са те излъгали, или може да си сложиш някоя нова мрежова карта или друго дребно нещо без проблеми. Аз лично никога не бих си купил компютър от фирма, която слага лепенки и после две години, да не мога да си го отворя. В Адроит освен това имат готини служителки 🙂

Top 10 откачени USB джаджи

Като за край една статия от Dnes.bg, която прочетох преди малко – 10-те най-откачени USB приспособления.

Имам за толкова неща да пиша и се чудя с кое да започна …

Bai Ganyo

В петък по семейно му бяхме на театър – майка ми, баща ми, сестра ми, та и аз 🙂 Поводът беше именния ден на майка ми. Да ми е жива, здрава и щастлива 🙂 Точно преди представлението, се запознах на живо с Димитър Цонев от театъра, които направи един голям подарък на майка ми. Тя е трогната и се ядосваше, че дори не го е почерпила с нещо. Ама и аз успях да я изненадам и чак в последния моменти й казах, с кого имам среща. Всъщност истинска среща се надявам да стане (както се уговорихме) в понеделник. Тогава ще се радвам да си поговоря за положението на пловдивския театър (като цяло) с човек от вътре.

Иначе Bai Ganyo, го бях гледам преди доста време и пак се забавлявах да го видя. Бях го позабравил и дори не помнех, че е с антракт.

НАТУРА 2000

Новината от седмицата, за която споменах и в предишния пост, е че “Висшия експертен съвет по биоразнообразие” (кавичките ги разбирайте двусмислено) прие кои да са предложените територии по програмата НАТУРА 2000. От първоначално предложените 26% от територията на България, са приети да бъдат защитени само 12 % . Ето една карта, която намерих във форума на Да спасим Иракли :

(кликнете за по-голяма версия). С червено са първоначално предложените територии, а със синьо – одобрените. Да, не сте слепи – от Родопите няма и грам защитена територия. Малко успокоение, по това което аз виждам е, че Иракли май е в синьо.

Университета

Тези петък и събота си бях плътно на даскало, за разлика от предишните (все пак тогава си имах извинение – OpenFest). Днес на упражненията дори научих някои нови неща 🙂 Утре пак мисля да ходя на лекции, все пак им плащам не малко пари, дано да е все така полезно.

Араповски манастир

Да не си помислихте, че тази седмица, ми се размина пътешествието 🙂 Понякога става спонтанно и тогава е най-хубаво 🙂 Тази вечер, след като не намерих никой за Gravity CO. в Петното, звъннах на Гери и казах: хайде да ходим на някъде. Тя се съгласи, минахме да си вземем чипс и потеглихме, без да знаем на къде. Мислех да е нещо на близо в стил Белащица или Марково, подминахме отбивката и продължихме към Асаеновград. Сетихме се, че последния път видяхме табела за Араповски манастир и решихме да ходим да го търсим. Е, както винаги се объркахме малко, но по принцип са направили много хубави нови табели до манастира и ако ги следвате ще го намерите. Араповския манастир ме изненада с размерите си. Въпреки, че беше тъмно (или точно заради това) ми стори огромен. Наистина беше много тъмно (да не е новолуние ???) и не ставаше много за разходка. Все пак видяхме старото аязмо и си казахме, че трябва задължително да дойдем пак по светло. Беше тихо. Бяхме само ние, звездите (аххх) и една котка 🙂 Дори ни хвана срам да седнем да ядем чипс на това място и се върнахме в Асеновграда, да свършим тази работа.

Едно хубаво и едно лошо нещо за лека нощ.

• лошото: нашите управници, така и няма да се научат да опазват ценната ни природа 🙁 🙁 🙁
• хубавото : отношението на Пловдивския драматичен театър към Creative Commons лицензите.

Неделята след OpenFest реших да си дам един ден почивка, или както се казва да изкарам така както само аз си искам ! Това в моя случай означава – пътешествие 🙂 Времето не беше така хубаво както предишните дни от седмицата, но това не ме отказа. Предишната вечер в Петното се бяхме разбрали с Магито, Таня и Тишо и в неделя сутринта потеглихме към Витоша. Герито пак се отказа в последния момент, така че останахме четирима. Минахме лесната част – пътя до София, и от там малко се затегнахме. Никой от нас не беше ходил на Витоша и не знаехме дори как да стигнем. Хората на които звъняхме или не си чуваха телефона, или и те не знаеха, така останахме да разчитаме на картата. Поразгледахме и решихме да отидем през Драгалевци, на лифта и от там нагоре 🙂 Речено-сторено ! С малко объркване на пътя и с две-три питания стигнахме 🙂 За пръв път се качих на лифт (поне от както се помня). Хареса ми. Много мързелив начин за катерене на планина. Като цяло това ми направи най-голямо впечатление на Витоша – всичко е доста цивилизовано (или поне там където аз бях). В Родопите, не бях изпитвал такова чувство.

Когато стигнахме горе (“Голи връх”) вече повечето хора се връщаха. Ние бяхме единствените, които се изкачваха. Порадвахме се малко на снега, въпреки, че не бяхме много екипирани, качихме се на близкото по-високо хълмче и решихме да се връщаме преди да се стъмнило. За наша радост лифта все още работеше – беше 16:30, а ни бяха казали, че работят до 16 часа. Лелката ни изчете едно конско, но все пак ни качиха и слезнахме отново с лифта. Все пак не е хубаво нощта да те свари в непозната планина, а и мъглата ставаше все по-гъста. Някъде по това време разбрах, че сме се разминали много странно с Еми, която също е била на Витоша, но аз така и не й се обадих по-рано с мисълта, че е невъзможно да се засечем.

Върнахме се отново в София, за да хапнем някъде. Направихме си една среща с Вилито и Стефан и отидохме на пицария. Някои ядоха, други не, но по-важното беше, че стана към 8 часа, а (някои от) нас ни чакаше още много път. Трябваше да минем за по-пряко през Казанлък за Пловдив 🙂 Шегувам се – трябваше да оставим Тишо в Казанлък и след това с Таня да си се приберем във Филибето. Магито я оставихме в София (за нейно и наше най-голямо съжаление 🙁 ).

Хванахме подбалканския път, който принципно е много красив, но когато е светло 🙂 На места дори имаше много гъста мъгла (сигурно се виждаше не повече от 20 метра) и това допълнително ни забави. Поне в неделя вечер почти няма движение и пътувахме спокойно. Малко преди полунощ стигнахме в Казанлък и отидохме за малко на гости на Тишо.

В крайна сметка в 1:30 се прибрах у нас – след 500 км. шофиране и почти изкачен един връх за един ден. Да не забравя и махмурлука от предишната вечер, който някъде из Витоша си отиде. Май за първи път ме болеше глава само от бири.

Като цяло си изпълних задачата – да си изкарам един хубав ден 🙂 Обичам да тръгна на някъде и дори да не знам къде точно ще стигна и какво ще стане. Само сестра ми ми се разсърди, че не се видяхме. Извинявай, Софи, ще гледам да се реванширам 🙂