Имам за толкова неща да пиша и се чудя с кое да започна …

Bai Ganyo

В петък по семейно му бяхме на театър – майка ми, баща ми, сестра ми, та и аз 🙂 Поводът беше именния ден на майка ми. Да ми е жива, здрава и щастлива 🙂 Точно преди представлението, се запознах на живо с Димитър Цонев от театъра, които направи един голям подарък на майка ми. Тя е трогната и се ядосваше, че дори не го е почерпила с нещо. Ама и аз успях да я изненадам и чак в последния моменти й казах, с кого имам среща. Всъщност истинска среща се надявам да стане (както се уговорихме) в понеделник. Тогава ще се радвам да си поговоря за положението на пловдивския театър (като цяло) с човек от вътре.

Иначе Bai Ganyo, го бях гледам преди доста време и пак се забавлявах да го видя. Бях го позабравил и дори не помнех, че е с антракт.

НАТУРА 2000

Новината от седмицата, за която споменах и в предишния пост, е че “Висшия експертен съвет по биоразнообразие” (кавичките ги разбирайте двусмислено) прие кои да са предложените територии по програмата НАТУРА 2000. От първоначално предложените 26% от територията на България, са приети да бъдат защитени само 12 % . Ето една карта, която намерих във форума на Да спасим Иракли :

(кликнете за по-голяма версия). С червено са първоначално предложените територии, а със синьо – одобрените. Да, не сте слепи – от Родопите няма и грам защитена територия. Малко успокоение, по това което аз виждам е, че Иракли май е в синьо.

Университета

Тези петък и събота си бях плътно на даскало, за разлика от предишните (все пак тогава си имах извинение – OpenFest). Днес на упражненията дори научих някои нови неща 🙂 Утре пак мисля да ходя на лекции, все пак им плащам не малко пари, дано да е все така полезно.

Араповски манастир

Да не си помислихте, че тази седмица, ми се размина пътешествието 🙂 Понякога става спонтанно и тогава е най-хубаво 🙂 Тази вечер, след като не намерих никой за Gravity CO. в Петното, звъннах на Гери и казах: хайде да ходим на някъде. Тя се съгласи, минахме да си вземем чипс и потеглихме, без да знаем на къде. Мислех да е нещо на близо в стил Белащица или Марково, подминахме отбивката и продължихме към Асаеновград. Сетихме се, че последния път видяхме табела за Араповски манастир и решихме да ходим да го търсим. Е, както винаги се объркахме малко, но по принцип са направили много хубави нови табели до манастира и ако ги следвате ще го намерите. Араповския манастир ме изненада с размерите си. Въпреки, че беше тъмно (или точно заради това) ми стори огромен. Наистина беше много тъмно (да не е новолуние ???) и не ставаше много за разходка. Все пак видяхме старото аязмо и си казахме, че трябва задължително да дойдем пак по светло. Беше тихо. Бяхме само ние, звездите (аххх) и една котка 🙂 Дори ни хвана срам да седнем да ядем чипс на това място и се върнахме в Асеновграда, да свършим тази работа.