Сътресение
Най-сетне дойде денят, за който имах билет за моноспектакъла на Мариус. Преди представлението се видях с Димитър Цонев, с който си поговорихме на доста разнообразни теми. Искрено се радвам, че пловдивския театър се сдобил с такива млади хора, които да го отворят към новите технологии.
В “Сътресение” отново блясва таланта на Мариус с великолепна игра. Спектакъла е разделен на три части, като първите два разказа са откровено комедийни, а третия може да се погледне малко по-сериозно. За мен този трети разказ потвърди, казано малко по-различно, моята теорема за живота, че хубавите и лошите неща се редуват. С две думи и половина – струва си да го гледате ! Само където, доколкото разбрах за Пловдив, има билети чак за януари.
Представлението наистина ме накара да се замисля и след него тръгнах да се прибирам, по обичайния път от центъра към нас, както почти всяка вечер, и чак на моста на Марица се усетих, че съм с колата и тя ме чака паркирана до Баня Старинна 🙂
Нов компютър
Не, не съм си купил нов компютър. Всъщност, не съвсем 🙂 Купих (т.е. си поръчах) нов компютър за работата ми 🙂 Днес след обяд общо взето с това се занимавах. Избирах си части и накрая отидох в Адроит и си ги поръчах. Утре или вдругиден ще ги взема. Само монитор си взех от другаде. Пак си избрах Philips TFT 19”. Почти като моя вкъщи, на който пък с учудване установих, че не му е паднала цената вече повече от три месеца.
Идеята ми беше да кажа, че до сега от взаимоотношенията ми с Адроит съм много доволен. Купувал съм доста неща за компютъра ми от тях и нямам оплаквания нито от качество, нито от отношението към клиента. Най-хубавото, е че може да си купуваш всичко на части (с отделни гаранции) и после, дори да ти го сглобят компютъра, няма лепенки и може да го отваряш колкото искаш (естествено, може и сам да си го сглобиш, както правя аз). Така, най-малкото може да си сигурен, че не са те излъгали, или може да си сложиш някоя нова мрежова карта или друго дребно нещо без проблеми. Аз лично никога не бих си купил компютър от фирма, която слага лепенки и после две години, да не мога да си го отворя. В Адроит освен това имат готини служителки 🙂
Top 10 откачени USB джаджи
Като за край една статия от Dnes.bg, която прочетох преди малко – 10-те най-откачени USB приспособления.
Хубаво е да умееш да различаваш “кое е за добро и кое е за лошо” в днешния “засукан свят”. Поздрави Илия Деянов от Адроит от (не)скромната ми особа, когато отидеш да си вземеш “щайгата” :).
А иначе…
“… Кози всички искат да имат, мляко да доят, но да отгледа пръч никой не ще. Пръчът, както е известно, нито дава мляко, нито пък месото му струва, та всеки мълком се надява другият да завъди пръч…”
Дааа … хубаво е да умееш, но ако ставаше само с гледане … добри откъси … ама наистина го знаеш наизуст 🙂
А Илия Деянов не го познавам. Може ти да го поздравиш, като го видиш, от един доволен клиент 🙂
Професионална деформация, к’во да правиш… Ама по-добре това, отколкото да гълтам едри залци субкултура (разбирай чалга, във всичките й форми, не само като вид музика (музика!?)). Пък и Мариус ми е приятел, на всичкото отгоре съм му фен.
“Успокоих се, дето се вика, и лека-полека заспах. Колко съм спал, не мога да ти кажа, по едно време чувам като в просъница нещо се дере. Дере се книга! Сепнах се, но не шавнах. “Може, рекох си, да е някаква мишка.” Поослушах се добре, не е никаква мишка: дере се книга листо по листо! Посегнах да взема наганта, скръцнаха дъските и – лунгуррррр – обърна се на земята бакърчето с млякото. И стана мъртва тишина. Само едно дишане се чуваше. Мина ми през ума: дали не е от мойто си дишане, да се връща от стената. Спрях да дишам, онова си диша-а. Ха да те видим сега! Тогава усетих, че косата ми се наежи.”
Колкото до Адроит – едва ли имат недоволни клиенти.