Неделята след OpenFest реших да си дам един ден почивка, или както се казва да изкарам така както само аз си искам ! Това в моя случай означава – пътешествие 🙂 Времето не беше така хубаво както предишните дни от седмицата, но това не ме отказа. Предишната вечер в Петното се бяхме разбрали с Магито, Таня и Тишо и в неделя сутринта потеглихме към Витоша. Герито пак се отказа в последния момент, така че останахме четирима. Минахме лесната част – пътя до София, и от там малко се затегнахме. Никой от нас не беше ходил на Витоша и не знаехме дори как да стигнем. Хората на които звъняхме или не си чуваха телефона, или и те не знаеха, така останахме да разчитаме на картата. Поразгледахме и решихме да отидем през Драгалевци, на лифта и от там нагоре 🙂 Речено-сторено ! С малко объркване на пътя и с две-три питания стигнахме 🙂 За пръв път се качих на лифт (поне от както се помня). Хареса ми. Много мързелив начин за катерене на планина. Като цяло това ми направи най-голямо впечатление на Витоша – всичко е доста цивилизовано (или поне там където аз бях). В Родопите, не бях изпитвал такова чувство.
Когато стигнахме горе (“Голи връх”) вече повечето хора се връщаха. Ние бяхме единствените, които се изкачваха. Порадвахме се малко на снега, въпреки, че не бяхме много екипирани, качихме се на близкото по-високо хълмче и решихме да се връщаме преди да се стъмнило. За наша радост лифта все още работеше – беше 16:30, а ни бяха казали, че работят до 16 часа. Лелката ни изчете едно конско, но все пак ни качиха и слезнахме отново с лифта. Все пак не е хубаво нощта да те свари в непозната планина, а и мъглата ставаше все по-гъста. Някъде по това време разбрах, че сме се разминали много странно с Еми, която също е била на Витоша, но аз така и не й се обадих по-рано с мисълта, че е невъзможно да се засечем.
Върнахме се отново в София, за да хапнем някъде. Направихме си една среща с Вилито и Стефан и отидохме на пицария. Някои ядоха, други не, но по-важното беше, че стана към 8 часа, а (някои от) нас ни чакаше още много път. Трябваше да минем за по-пряко през Казанлък за Пловдив 🙂 Шегувам се – трябваше да оставим Тишо в Казанлък и след това с Таня да си се приберем във Филибето. Магито я оставихме в София (за нейно и наше най-голямо съжаление 🙁 ).
Хванахме подбалканския път, който принципно е много красив, но когато е светло 🙂 На места дори имаше много гъста мъгла (сигурно се виждаше не повече от 20 метра) и това допълнително ни забави. Поне в неделя вечер почти няма движение и пътувахме спокойно. Малко преди полунощ стигнахме в Казанлък и отидохме за малко на гости на Тишо.
В крайна сметка в 1:30 се прибрах у нас – след 500 км. шофиране и почти изкачен един връх за един ден. Да не забравя и махмурлука от предишната вечер, който някъде из Витоша си отиде. Май за първи път ме болеше глава само от бири.
Като цяло си изпълних задачата – да си изкарам един хубав ден 🙂 Обичам да тръгна на някъде и дори да не знам къде точно ще стигна и какво ще стане. Само сестра ми ми се разсърди, че не се видяхме. Извинявай, Софи, ще гледам да се реванширам 🙂