Цяла седмица се чудя и днес накрая го реших. Говорих с шефа и утре няма да съм на работа, а заминавам до София на WebTech 2005 🙂 Едва ли друг път ще имам възможност да видя Столмън на живо, така че не е за изпускане. С Дафо го обсъдих по ICQ и решихме да ходим 🙂 Може и fla да дойде, може и още хора, но всъщност ми е все едно вече – аз отивам 🙂 (а докъде ще стигна е друг въпрос). Дори благодарение на Силвина, може да си имам и VIP място 😉 Днес я попитах дали ще доиде, за да пътува с нас, а тя каза, че има работа и няма да може, но спечелила една VIP покана и се чудела на кой да я подари 🙂 Май аз ще съм жертвата 🙂 Богомиле, пази едно място, ако има още свободни 🙂 Силвина, БЛАГОДАРЯ още веднъж ! Всъщност и да не съм на специално място, важното е че ще бъда там и ще се видя с много хора. То май това им е основното на конференциите 🙂

Включете се в търсенето на отговора на “какво е рекламо-sapiens ?” 🙂

като не гледам телевизия, не схванах някои неща, но като цяло е много яка тема от форума на *bpm:)

Тази вечер отидох до Петното да дам на Таня двата диска на Fischerspooner, които й бях записал вчера. Един за нея и един за Пухи. Малко след това във заведението звучеше диска и на Тан й хареса новия албум още на първо слушане 🙂 Пийнах една биричка, но не ми се оставаше повече, защото имаше разни хора (разбирайте пияни), които ме дразнеха и реших да не се застоявам. Не ми се прибираше и реших да се разходя малко сам. Тръгнах по главната, с идеята да стигна до градската градина и да се връщам, но на Джумаята кривнах съвсем спонтанно към стария град. Малко след това свих лъм античния театър и дори постоях малко на терасите. Знам си, че с фотоапаратът ми не стават нощни снимки, но реших пак да пробвам, да не се е променил нещо 🙂 Тц, все още са тъмна Индия 🙂 Тръгнах да се връщам, но се отказах … минах по разни улички и се озовах на “Конюшните на царя”, от там към Хисар капия и от там се спуснах към кръстовището на Баня Старинна. Винаги ми е харесвала, как както си вървиш из калдаръмените улички на стария град и изведнъж рязко се озоваваш в самия център на града. Така за няма и половин час обиколих почти всички части на старинната част на Пловдив, а дори не бях тръгнал натам. Обичам такива нощни разходки, в който никога не стигаш там където си замислил 🙂 После по познатия ми път, по който се прибирам почти всеки ден (по-често нощ 🙂 ) през моста на панаира и към вкъщи. Покрай целия панаир след мен вървеше едно улично кученце, което въобще не се трогваше на мойте заплахи и упорито се следаше. Чак на спирката до нас се сетих да извадя фотоапарата и го стреснах със светкавицата 🙂

Сега се прибирам от така нареченото парти с “електроиндустриална и експериментална музика” в Петното. Всъщност това беше първото парти на Стоян и според мен беше много добро. Музикалната селекция беше много добра и единствената ми забележка е, че имаше паузи между песните, което не мисля че трябва да се случва на парти с DJ. Най-сетне успях да се видя с него и да му върна чадъра, който беше забравил в колата ми при прибирането ни от София от партито в “3 уши”. На моменти за кратко като DJ се включи и Миро и се получи доста добре, поне според мен 🙂 Не стоях до края и може да се е станало още по-яко парти, но сутринта съм на работа, а и останах сам, след като Йонов и Здравка си тръгнаха, и нямах компания.

На входа получих CD, защото бях сред първите 20 посетители, но в последствие се оказа, че на него има новия албум на Fischerspooner, който благодарение на пиратството в интернет вече имам 😛 Ако човек търси може да намери неща още преди да са издадени …

Сега на три бири си мисля само за леглото и се надявам бързо да заспя, че снощи много нетипично за мен се въртях до късно. Дори по едно време станах и ядох, което не беше се случвало сигурно с месеци, ако не и с години. Какво толкова съм мислил така и не мога да разбера ?!? По принцип напоследък си лягам все след предвиденото и заспивам на момента, дори много рядко се случва да сънувам нещо … Днес дори проверих, но и пълнолуние не е било 🙂 не че ми влияе, но се зачудих 😉

добавка от другия ден : тази нощ сънувах 🙂 , но алармата на GSM-а ме прекъсна …

След много и положителни коментари отностно замисления от мен Free CD flood, вече съм убеден, че може да се получи нещо. Този следобяд седнах и се опитах да направя “банерчета”, с основните (според мен) идеи на Creative Commnons. Първото е с идея подобна на пропагадното от CD-то на Wired – “Fight for your right to copy”. Моят вариант е просто – “Ти имаш право да копираш“. Второто и третото са нещо като първа pre-alpha версия на евентуален надпис върху самото CD и подканят притежателя да копира това и респективно на английски – copy this. Четвърото (и последно) е една много хубава възможност при Creative Commons лицензите, а именно да споделиш творбата с някой напълно свободно и непринудено.

Искам да ви предупредя (или вече е късно 🙂 ), че въобще не ставам за дизайнер и тези неща са повече като мой ориентир какво ще става. Много ще се радвам ако някой ги дооправи или направо преработи 🙂 Ако някой има желание, може да му пратя и .xcf файла.

Днес ми попадна втората част на The Ring (“Предизвестена смърт” на български) и реших още днес да я гледам, защото първия филм ми е един от любимите. Началото беше както и в предишната част и си помислих, че ще бъде просто едно тъпо продължение (както става с повечето големи заглавия) и ще е наблегнато повече на специални ефекти и стряскащи моменти. Постепенно обаче сюжетната линия се промени в нова посока, различна от първия филм. В The Ring 1 най-интересното за мен беше мистерията, която страшно ме завладя, особено като се има в предвид, че започнах да го гледам с нагласата за глупав тийнеджърски филм. Във втората част, за мое щастие, основното вече не е касетата, а Самара започва да убива по друга причина, която няма да кажа, за да не разваля изненадата на някой (не че е твърде неочаквано, но все пак). Филмът може би отстъпва леко в наситеността на сюжета спрямо първата част, но определено си струва да се гледа.

Преди една година … всъщност няма значение … мислех да пиша какво се е променило за това време, но се отказах … главното е че точно преди една година се регисрирах в LiveJournal.com и започнах пробно да водя този журнал. Всичко започна малко ненадейно, като видях че новата (за тогава) версия на CenterICQ (супер клиент, от който едва ли ще се откажа) подържа вече и LiveJournal и реших да пробвам. Същинското начало беше на 20-ти април миналато година, когато си прекарах кабелен интернет и вече можех по-редовно да си записвам случките от моя живот. В началото на 2005-та, пък преместих блога ми на drundrun.org и всъщност искам да кажа, че не е ясна рожденната дата на Ik0’s WebJournal. Тъкмо ще имам повече годишнини 🙂 Днес е първата 🙂

Снощи бях на рожеден ден на Магито (още веднъж ЧРД 🙂 ) и покрай вкусната торта (ръчно творение на рожденичката), решихме днес да отидем някъде на планина. След кратко чудене се спряхме на Белинташ. Аз лично не бях го чувал преди, но ми стана интерсно като ми обясниха за мястото. Всъщност никой от нас не беше ходил там и не знаехме как се отива. Разбира се това не ни спря и дори първоначалния план беше да сме с две коли. Сутринта обаче се оказа, че бащата на Магито има работа с колата и отново останахме само с моята кола. Преди да тръгнем, направихме малко проучване в Интернет и попаднахме на това, което малко ни стресна с над 3 часов преход пеша в едната посока, а ние нямахме толкова време. Към 11:30 се събрахме Магито, Вилито, Стефан, Таня и аз и тръгнахме към Асеновград. Това беше първоначалната посока, а от там щяхме да видим. По пътя ченгетата ме спряха за неправилно изпреварване и сега си има още един акт 🙁 Това не успя да развали настроението ми, дори намеците им за подкуп от рода на “К’во шъ праим ся ? трябва да пишем акт”. В Асеновград се обадихме на Халил и той ни упъти за посоката нататък. Трябваше да намерим пътя за Кърджали и от него в село Червен, да завием нагоре след бензиностанцията. В едно заведение попитахме за посоката и как да излезем от Асеновград на правилния път и се отправихме натам. Лесно намерихме отбивката, където между другото за пръв път тази година видях щъркел 🙂 Оттам нагоре през разни селца, на някои от които не им разбрах и имената, и все нагоре. Пътя ставаше все по-лош, но поне ни казваха че това е правилния път 🙂 По едно време пътя стана обсолютно черен и здравата се раздрусахме. Двама колоездачи ни разказаха за пътя и казаха, че може да се отиде почти до самия Белинташ с кола, но последните 1-2 километра са особено лоши и е по-добре да спрем до едни гробища. Продължихме безотказно напред и нагоре, докато ни заглъхнаха ушите и намерихме мястото където имаше и други спряли коли. Оттам взехме раниците и тръгнахме пеша, поне да се оправдаем че сме планинари 🙂 Пътеката наистина беше тясна и едва би минала кола. Това което ми направи впечатление, е много чешми по пътя, посветени на различни хора. Повечето дори течаха през този сезон и жадни нямаше да останем 🙂 Пътеката до Белинташ беше маркирана с червено-бяла боя и така успяхме да не се изгубим. Белинташ е древнотракийско свещенно място и наистина е много странно. Представлява много висок гол скален масив, поставен някак неестествено сред долина и заобиколен с планини. Най-странното, е че е изпълнен с странни абсолютно правилни и симетрични знаци. Има множество полусфери с различна големина, в някой от които има вода. Много е лесно да си ги представиш, като отпечатъци от кацането на извънземни космически кораби 🙂 Има и два абсолютно кръгли “кладенеца”, в които имаше много странни живи същества. Самите скали погледнати от различни ъгли може да видите образи на хора, подобни на египетските фигури. Въобще Белинташ е място, което може да ви накара да повярвате, ако не в извънземни, то поне в свръхестествени сили. Има вярвания, че е място с много енергия и е предпочитано място за медитация 🙂 Когато отидохме имаше една не малка групичка алпинисти, но отидохме по-нагоре, където останахме само ние. Направо ахнахме от гледката. Всеки започна да ходи нанякъде, да гледа, да снима или просто да се отпусне. По едно време установих, че всеки е легнал някъде и релаксира на приятно греещото слънце, и дори поспахме. После се шегувахме, че един час спане там, ни е заредил за цяла седмица и сега няма да спим 🙂 Към 17 часа тръгнахме обратно. Връщането беше по-лесно, най-малкото защото вече знаехме пътя 🙂 Стигнахме до колата, която беше останала последна и поех по 10 километровия черен път и когато стигнахме до асвалт, направо благослових, човека, който го е измислил. Бяхме събрали малко боклуци от планината да изхвърлим, но по едно време замириса на газ от багажника и оставихме една стара газова бутилка, която се беше разтекла. Осталата част от пътя мина без проблеми и се прибрахме усмихнати и доволни от днешното пътуване 🙂

п.с. всъщност така и не ми стана ясно как е правилно да се казва – БелИнташ, както беше на табелите на самото място, БелАнташ, както е правилно според местните жители или БелЕнташ, както е най-често споменавано според google. Не че има значение, но все пак се почудих как да го напиша 🙂

update: моите снимки са вече online 🙂

Днес се наложи да отида до ВЕЦ Девин по работа, защото се оплакали, че една наша газсигнализираща централа не работела. Във фирмата ме научиха, че обичам да обикалям и снимам из България и вече съм обичайния заподозрян, когато трябва да се ходи някъде 🙂 Аз дори се радвам за това 🙂 Сутринта дойдоха, взеха ме с кола и ме закараха до Девин. Там смених предния панел на централата и всичко се оправи. Наистина много странен проблем, защото никога не ни се беше случвало такова нещо. По принцип централите ни бачкат винаги, по-скоро сензорите по някога се издънват. Както се опитаха да ме успокоят, “винаги има първи път” 😛 За половин час свършихме работата и тръгнахме обратно. Лошото беше, че не бях с моята кола и не можех да спирам да снимам където ми харесва 🙁 Минахме през Девин (самия ВЕЦ е на 4 km от града), там хапнахме и решихме да минем през Кричимския ВЕЦ (Въча 2), където да оставим един сензор. Когато отидохме се оказа, че и една от тамошните ни централи, също се държи странно. Наложи се да я отварям, но проблема се оказа прост и свършихме още допълнително работа набързо.

Като цяло мога да кажа, че започват да опознавам един по един повечето ВЕЦ-ове в България. Само по пътя между Кричим и Девин има поне 5 и строят още. Ама то си е е сладък бизнес да правиш ток – държавата е задължена да ти го изкупува, и само трябва да имаш пари да направих централата. Лошото е че не са малко пари, а става дума за милиони …

Най-хубавото от цялата командировка, беше че изпуснах днешната смяна на прозорците и дограмата. Като се върнах вече бяха изкъртили и махнали всички прозорци. Включих се само в местенето на мебели. Ако измисля как в понеделник да се скатая и от чистенето и ще е супер 🙂

Снощи вечерта се събрахме в кварттирата на Таня и докато се прибирах леко на зиг-заг ми хрумна една идея, която не ми излиза от главата и до сега. Мисля си да направим масово разпространяване на безплатни дискове, както се разпространяват например Програмата, Навигатор, Showtime, FameCard и други подобни по заведения и публични места. Естествено на дисковете ще има неща със свободен лиценз – главно Live линукс дистрибуции, но си мисля и за свободна музика, видео, изображения … Нещо предназначено за масовата публика 🙂 Мисля, че хората на такива места са податливи да си вземат нещо и ако ги заинтригува, може да пробват. Тази събота ще говоря с приятелите от OpenClub и ако станем някакво дружество, ще имаме сметка и може да я отворим за дарения. Цените на дисковете са доста ниски и мисля, че ще се съберат пари за едно известно количество. Обнадежден съм за идеята, след като видях каква сума се събра за два дена в сметката на Йовко, за твърд диск за българското огледалото на Fedora. Трябва да се измисли и дизайн за обложките на дисковете с текст, който ясно да разяснява правата на разпространение. Много ми се иска и свободна музика да разпространяваме така (например на Антони Райжеков), в контраст на нашумялата напоследък борба с пиратството и спирането на free сървърите. Мисля че на хората ще им интересно да разберат че имат право, и дори се подтикват, да разпространяват този диск сред своите приятели и познати. Доста хора още не са свикнали да мислят така. А и как да стане като отвсякъде им набиват, че това е кражба, незаконно и може би дори неморално. Трябва да се разясни, че не винаги е така.

Мислите ли, че една такава идея може да има някакъв, макар и малък успех ? Или просто е моя недомислица в нетрезво състояние ?!?