– Хей, Пух, защо ти не си зает ? – попитах аз.
– Защото денят е хубав ! – каза Пух.
– Да, но …
– Защо да го съсипвам ? – попита той.
– Но би могъл да правиш нещо важно – казах аз.
– Ами че аз го правя !
– Тъй ли ! И какво ?
– Слушам – каза Пух.
– Какво слушаш ?
– Птичките. И тая катеричка там.
– Какво казват те ? – попитах.
– Че денят е хубав – каза Пух.
– Но ти вече го знаеш – му казах аз.
– Да, но винаги е приятно да чуеш, че и някой друг мисли така – отвърна той.
– Добре де, можеше вместо това да прекараш времето си, като се образоваш, слушайки радио – отвърнах аз.
– Това нещо ?
– Разбира се. Как иначе ще знаеш какво става по света ?
– Като изляза навън – отговори Пух.
– Хм, добре … (Щрак) – А сега послушай това, Пух:Трийсет хиляди души бяха убити днес при падането на пет големи пътнически самолета в центъра на Лос Анджелис … – съобщи радиото.

– Какво ти казва това за света ? – попита Пух.
– Хм. Прав си ! – (Щрак) – А какво казват птичките сега ? – попитах аз.
– Че денят е хубав – отвърна Пух.

Дао-то на Пух

Така и аз две седмици се чувствах като Пух – без радио, телевизия, GSM-и, Интернет … Въобще дните бяха хубави 🙂 Събрахме се доста голяма компания и излязохме от цивилизацията. Първо бяхме няколко дена на Мандрица, точно докато бяха дъждовете на другите места (в Мандрица почти не валя), а следващата седмица и половина бях на Кара Дере. Вече съм черен като циганче 🙂 Скоро не бях изкарвал толкова време на море. Прекъснахме само за два дена за обиколка до Балчик, Калиакра, Каварна и Камен бряг … и то само за да установим, че от Кара Дере по-хубаво няма ! А там постоянно идваха и си тръгваха хора от нашия лагер – супер беше ! Още събирам снимките – някой ден (надявам се скоро) ще се появят на Нашите Снимки.