De-Phazz
Несъмнено най-голямото събитие на което бях напоследък беше концерта на De-Phazz в НДК. Въпреки че беше в зала 1 със седалки и места, много ми хареса. Тези хора пеят и свирят невероятно. Дори по-добре от на запис !
София
Заради концерта и заради още няколко приятели, които пък бяха на концерта на Babyface Clan и Sheep on drugs, отидох в столицата още в петък вечер. По пътя на магистралата се натъкнахме на задръстване, причинено от запалил се рейс (както разбрах по-късно) и се наложи да заобиколим извън магистралата през стари пътища. Слава богу няма пострадали, а ние все пак не закъсняхме за концерта. Така дори ми хареса повече, да науча един нов път, а не отново писналата ми магистрала.
Като стигнахме в София отново движението беше ужасно. Всички светофари по центъра не работеха, а имаше регулировчици. Въобще като цяло (от трите ми дена престой там) движението в София става все по-зле (особено намирането на място за паркиране).
Витоша
Събота ми беше един почивен ден, за разлика от повечето хора, и предварително нямах никакви планове. Сутринта се навих да ходя със Софито на лекции в НАТФИЗ – особено на кинопрожекциите, но се оказа, че там също са си дали почивен ден. Така още от обяд седнахме на бира. Още не бяхме допили и първата бира и с Мони (който бяхме срещнали случайно пред театъра) решихме да отидем на Витоша. Сестра ми не се била качвала на лифта и реших да ги заведа там (пфу, един пловдивчанин да ги заведе на Витоша 🙂 ). Направихме си една кратка разходка в слънчевото време. Витоша обаче все още не е зелена и не можах да си изпробвам на воля новия ми фотоапарат. Все още ми стои сива и мрачна – в един такъв период между снега и пролетта.
3 годни
Хайде да не пиша друг пост – междувременно, докато ме нямаше, в петък (20-ти април) този блог стана на 3 години от първия ми истински пост в него. Честит рожден ден, журналчо ! 🙂 Аз пък на тази дата няма как да не се сетя, че става и една година от както се разделих с Герито. Такъв е животът – случват се и хубави и лоши неща. Трябва да ги помним и двете !