Днес с Магито си направихме поредното неделно пътешествие. За посока си избрахме Равногор, като по пътя настоях да разгледаме и Брацигово – отдавна му се каня да го посетя. Така първо разгледахме Брацигово, или поне центъра му. Извадихме фотоапаратите, като японски туристи, само където Магито ме засенчи с новия й апарат и аз само от време на време си вадех сапунерката 🙂 Хубаво градче е, но след като толкова време се канех да го посетя очаквах повече 😛

Потеглихме нагоре към Равногор и по пътя Магито каза, че едни нейни познати щели да ходят в някакво място, само където се сещаше единствено, че започва с “А” и е някъде там 🙂 След като стигнахме в селото видяхме табела за Атолука и двамата си казахме, че трябва да е това. Попитахме за всеки случай и един дядо и той ни каза да караме само по асфалта и ще стигнем. Това хубаво, но ние дори не знаехме какво търсим. Честно казано преди днес, не бях и подозирал за съществуването на Атолука (в смисъл, не бях го и чувал). Не знаехме дали е местност, дали е село … и дори как ще разберем дали сме стигнали 🙂

Атолука се оказа вилно-туристически център в планината на няколко километра от Равногор. Заобиколено от всякъде с планини и иглолистни дървета, изпълнено с много вили. Невероятно красиво място ! Единствено не разбрах, дали вилите са частни или туристически. Като цяло имаше много малко хора – никакво движение, а толкова красиво ! Единствения шум се създаваше от птичките. Имаше и сняг 🙂 Зарадвах се, че все още успях да направя няколко снежни топки, след като тази зима не видях истински сняг. Минзухарите точно бяха цъфнали и имаше огромна поляна с тях.

Като цяло много се зарадвах на Атолука – най-вече факта, че все още има такива кътчета за туризъм, които не са прекалено комерсиализирани и може би искат да останат такива.