Самотраки

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис – само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас – така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! 🙂 Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път 🙂 Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова – към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки – хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем – доста е голям. Избрахме си едно страхотно място – леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера 🙂

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира – Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери 🙂 Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки – освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж – единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове – просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става – поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде 🙂 Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! 🙂 И един съвет, който ни дадоха – не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме – работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен 🙂 В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот – на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме 🙂 Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …

Никой не ме разбира

Ежедневие, Лични, Разни, Смях

Мислех тази вечер да пиша, за това как изкарах великден на Мандрица, как валеше през цялото време, как прочетох “любовта трае три години” за два дена, как се наядох … но няма. Ще Ви разкажа^H^H^H^H^H^H^H помрънкам какво ми се случи преди малко. Отивам аз в един магазин, вземам една двулитрова бира от фризера и отивам на касата да си я платя. Бирата струва 2,60 лева, аз поглеждам в профейла, виждам едно 2 и едно 20 лева. Знам че имам и доста монети, така че сигурно ще събера 60 стотинки, но подавам двадесетолевката и решавам да попитам момичето дали има да ми ги развали. Тя ме поглежда и казва: “two sixty”. Аз – шах и мат ! Знам че не ми се разбира като говоря, но чак толкова ли ?!?

Четири

Разни,

Честит рожден ден, бебинцеее (или по-точно месец, защото не знам от кога точно се води) 🙂 Да ти е живо и здраво името, журналчо ! Наскоро казаха за теб “електронните медии писаха …”, което малко ме учуди, но също така се почувствах леко горд.

Букурещ, Бряновщица … все едно

Ежедневие, Пътешествия, , , ,

Днес трябваше да съм в Букурещ по работа, но снощи се разбра, че се отлага пътуването. Някои хора ще ме бият, и то не без основание, за това че не отидох … но да започна от началото 🙂

Всичко започна в петък вечерта, след вечерята в Йонов, когато отидох в Петното. Навих се уж да изпия една бира, “и без това ми е на път”. В Петното още от врата започнах да срещам сумати познати, които не бях виждал от доста време. Няма да изброявам всички, но виновниците за тази история са Тишо и Вилито. Така стояхме в Петното до по-големите малки часове.

Сутринта станах в 9 и се напънах да ходя на лекции. Отидох в университета, отново не намерих никой и се прибрах. Използвах предиобеда да си сменя гумите на колата. Взех си две нови гуми Goodrich (ако някой смята, че съм сбъркал да казва – нищо не разбирам и ги харесах по вида и цената). Докато сменях гумите, разбрах, че пътуването до Букурещ отпада и аз се зачудих какво да правя двата дена. Отидох в Таня и Пухи, където имаше някаква уговорка да се ходи до Косово, но нещо всеки от групата беше на някъде или имаше ангажименти. Аз все повече се замислях над идеята да отида при Вилито и Тишо, които ми казаха, че ще бъдат някъде из Родопите на палатка. След като знаех че и неделята ми е свободна, нищо не ме спираше. Звъннах им информативно да видя къде са и те ми казаха, че хващат рейса за Брестовица и после нагоре пеша или на стоп до някаква място, което аз си помислих, че е село или местност, която не съм чувал. Пийнахме кафенце у Таня и реших да закарам Таня до Кричим (тя беше решила, че ще си ходи), а аз след това към Брестовица. Така отидох до Кричим, след което поех към Перущица. Лошото беше, че след като излязох от Кричим и се опитах да звънна на Тишо или Вилито, те вече бяха някъде където нямаше обхват и аз се наложи да се хвана за последната информация, която имах – нещо с много щ-та, ц-та и ч-та 🙂 Погледнах в картата и видях хижа Бряновщица – казах си – това е ! Въпреки ,че според моята карта имаше път до там само през Храбрино, аз все пак реших да мина през Брестовица и да се надявам да срещна другите някъде по пътя. Оказа се, че има асфалтиран път почти до самата хижа (на 50 метра може би) и точно я виждам и гледам пред нея – Тишо, Вилито, Здравка и Марто 🙂 Зарадвах се, че ги намерих, защото това ми беше последната информация от тях, иначе не знаех къде щях да ги търся.

Петимата тръгнахме нагоре по пътеката за хижа Върховръх, като целта ни беше да намерим някоя хубава полянка, където да останем за през нощта. Това не се оказа много лесна задача и вървяхме половин-един час преди да стигнем до първата полянка, на която в крайна сметка останахме, защото други нямаше наоколо. Всъщност наоколо беше доста апокалиптично. Наскоро явно е имало страшна буря, защото много, дори здрави и високи, борове бяха изпочупени. Видяхме истинската сила на природата. Пътеката беше затрупана от буквално измъкнати с корените огромни дървета и се минаваше трудно дори и пеша. Беше гадничко да гледах, как току що цъфнали дървета са изпочупени и цветчетата им все още стоят на падналите клони. Снощи вечерта звездите също ни говореха, че е облачно (нямаше никакви звезди 🙂 ) и решихме по-навреме да си направим лагера, преди евентуално да завали.

За щастие нямаше никаква буря и дори не валеше, а мога смело да твърдя, че вече времето е идеално за палатки. Сутринта ни посрещна едно жарко слънце, на което се печахме чак до обяд. Някой твърдят, че дори съм хванал тен и имам “черта” (тип ТеКеЗеСарка). Всъщност ако имахме повече вода, сигурно щяхме да останем и до по-късно, но ние последната вода си я направихме на кафе 2 в 1 и останахме само на бира. Върнахме се в горещия Пловдив, хапнахме на пицария. и ги закарах останалите на стопа за София.

Букурещ, Бряновщица .. все едно – важното е да се ходи някъде !

Спане ли ?!?

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , ,

Тази седмица спането въобще не беше на мода. Като се започна още в понеделник, когато Магито и Йонов донесоха от Гърция едно двулитрово узо с маслини и октопод (някакъв маринован, на мен не ми хареса). Така се направихме, че не успях да си тръгна и спах в Таня и Пухи. На сутринта Спасови се наложи да ме закарат на работа, след като предишната вечер ме бяха оставили на центъра. Вторник вечерта беше единствената с малко повече почивка. В сряда беше рождения ден Магито и невероятното парти на PoRN In Da USA в Петното. В четвъртък пък беше рождения ден на Райо. Беше в един детски център в стария град – хубавко, свежо, на открито, само където аз бях скапан и се прибрах рано. В петък ми дойде първият гостенин от couchsurfing – Daniel от Австралия. След работа го взех от копчетата, отидохме до нас, за да си остави багажа и после го навих да дойде с мен към Йонов. Всъщност той не беше сам, а с още една австралийка, която живее в Пловдив и се видяли по-рано през деня. Madeleine (така се казва тя) е много готина – австралийка, която учи български фолклор в музикалното в Пловдив и много харесва България. По пътя към Йонов седнахме за малко в Гражданския клуб, където от тях двамата научих доста неща за Австралия, а и за още доста страни от Daniel, който е на пътешествие вече повече от година. Междувременно се запознах и с още една couchsurfer(ка) от Пловдив – Петя. След като изпихме по една бира в Гражданския, най-сетне отидохме в Йонов. Там планираното прожектиране на късометражни филми пропадна, поради технически проблеми 🙂 (не тръгнаха на DVD-то), но за сметка на това се събрахме много хора, Daniel пи ракия, ядохме китайска храна, и много се забавлявахме.

В събота трябваше да ходя на работа, защото решихме сега да отработваме един от двата дни от “майските поразници” (от кога има такива, че ги рекламират по туристическите агенции?). Аз бях забравил да цъкна и съботата в алармата на GSM-а и добре че че събудих сам в 8 часа (иначе мислех да стана в 7:30). Закусихме с Daniel, и се наложи да го оставя на спирката от където да отиде на гарата и там да си хване рейс/влак за Бургас, а аз отидох на работа почти без да закъснея. В събота вечерта стандартно си бяхме в Петното, където Пухи пуска музика и трудно ме оставя да си тръгна.

В неделя сутринта отидох на лекции (започна и последния ми триместър), но изкарах само до обяд, когато решихме да ходим към Асеновград. Идеята беше да се качим на параклиса св. Илия, но нещо на повечето не им се ходеше много и само спирахме по пейките и не стигнахме до никъде. Все пак бяхме в планината и беше хубаво. След това изядохме една цаца с пържени картофки и бира в Асеновград, и се прибрахме в Пловдив. От цялата седмица, чак сега ми остана малко време да седна на компютъра. А това лошо ли е ? 🙂

Future Shorts и PoRN In Da USA

Култура, Музика, Събития, Филми, , ,

Тази вечер бях на първото издание на Future Shorts в Пловдив в Петното. Общо взето бях последния, който успя да влезне. След мен дори с покана не пускаха и доста хора останаха отвън. Късометражните филми бяха разделени на две части, като на мен първата определено ми хареса повече. Двете бяха доста емоционално различни (поне според мен). Иначе Future Shorts си заслужава да се посети ! Селекцията наистина е много добра !

След филмите започна партито под надслов “PoRN In Da USA presents: Greatest porn soundtracks of 80s” 🙂 Магито имаше рожден ден – ЧРД, Магинцеееее !!! ЧРД Лена !!! Да ти е живо и здраво името 🙂 Купона стана много повече от як. Всички се забавляваха страхотно ! Просто номер едно ! Мисля, че стана парти за което в Пловдив ще се говори още дълго ! Ще има и снимки, няма начин 🙂 Браво на организаторите, браво на присъстващите !

edit: ето и снимките 🙂

Backup – март 2008

Пътешествия, Разни, Фотография,

Преди малко си направих обичайния месечен архив със снимки, в случая за месец март. Понеже още не съм си намерил хубава програма за управление на снимките ми и не ги таг-вам, затова класически си пиша с маркер върху DVD-то от къде са ми снимките. Изумих се на колко места съм бил предишния месец :

и всичко това само за един месец 🙂 Дано да имам още много подобни 30 дена от живота ми !

Бърза седмица

Ежедневие,

Тази седмица излетя нещо много бързо за мен. Още в понеделник в офиса на Йонов започнахме с една водка, а след това се довърших у Таня. Казах си, ако така започва седмицата какво ли ще става по-нататък, а то наистина не се спрях 🙂 Във вторник вечерта бях в Найлона, където се прожектираше един филм – Mondo Kane – много брутален ! Много Як ! Много шокодокументален ! Препоръчвам го на всеки, който се осмели да го гледа. Във сряда бях убеден, че е вторник и дори спорех по въпроса. Иначе вечерта започна с бира в парка и след това отново в Таня и Пухи. В четвъртък пък се събрахме у Йонов 🙂 Днес (петък) малко се спрях от пиене, но пък си имах доста къщна работа на главата. През уикенда всеки от компанията е на някъде (дори и аз), така че в понеделник не очаквайте станалия обичаен за мен, пътепис, къде сме ходили. Хайде дано дъжда да спре и да имаме слънчеви събота и неделя ! 🙂

Мостово и Белинташ

Разни, , ,

Този уикенд беше отреден за голямото празнуване на рождения ден на Дина. Да ти е живо и здраво името, Дина !!! Мястото беше село Мостово. Там имахме цяла запазена къща, от модерните напоследък селски туризъм. Всъщност къщичката си беше направена чудесно. Има си всякакви чудесии, но всичко е опитано да се запази битово (гардероба рулира !). Все пак на мен нещо като сателитна телевизия ми идва в повече, но това си е въпрос на вкус 🙂

Отидохме в събота след обяд, слънцето грееше приятно и веднага започнахме с бирите 🙂 Бяхме се събрали доста голяма компания – 13 човека в основната си част, а на моменти пред къщата имаше 5 коли, което си е много. Приготвяхме си разни манджи, запалихме камината, слънцето залезе, влезнахме в трапезарията(бивш обор 🙂 ), минахме на ракия … 🙂 Ядохме, пихме и се забавлявахме. Само където не беше три дена. Лично за мен мога да кажа, че се забавлявах на максимум. Дори Пухи и Ники ми се вързаха на акъла и след като бяхме загряли доволно вътрешно, решихме да спим на палатка в двора. Така и направихме, което ми беше първата палатка за тази година.

В неделя решихме да отидем до Белинташ. Вече някои участъци от пътя са асфалтирани, но все пак по-голямата част си остава черен път. Това не е проблем за мен, аз си обичам да ходя на закътани места, но мисля за хората, които живеят в близките села и в 21-ви век, в европейския съюз, дори няма път до тях.

На Белинташ ни изненада много силен вятър и го обиколихме набързо (дори по едно време се опита да завали сняг). Аз вече съм бил няколко пъти там, но отново исках да видя повечето места на скалата. Този път имаше доста хора, и цялото място го усетих повече като туристическа дестинация, отколкото като мистично енергийно място. Все пак си струва ходенето до там, най-малкото заради величествената скала и величествената гледка.

Върнахме се в къщата в Мостово. Там ни дойдоха на гости за малко Еличката и Райо 🙂 Почистихме къщата и след това трябваше да си ходим … колкото и да не ми се искаше, уикенда свърши. Хайде дано да има още много подобни хубави поводи да се събираме така и да се забавляваме така !