Този уикенд беше отреден за голямото празнуване на рождения ден на Дина. Да ти е живо и здраво името, Дина !!! Мястото беше село Мостово. Там имахме цяла запазена къща, от модерните напоследък селски туризъм. Всъщност къщичката си беше направена чудесно. Има си всякакви чудесии, но всичко е опитано да се запази битово (гардероба рулира !). Все пак на мен нещо като сателитна телевизия ми идва в повече, но това си е въпрос на вкус 🙂
Отидохме в събота след обяд, слънцето грееше приятно и веднага започнахме с бирите 🙂 Бяхме се събрали доста голяма компания – 13 човека в основната си част, а на моменти пред къщата имаше 5 коли, което си е много. Приготвяхме си разни манджи, запалихме камината, слънцето залезе, влезнахме в трапезарията(бивш обор 🙂 ), минахме на ракия … 🙂 Ядохме, пихме и се забавлявахме. Само където не беше три дена. Лично за мен мога да кажа, че се забавлявах на максимум. Дори Пухи и Ники ми се вързаха на акъла и след като бяхме загряли доволно вътрешно, решихме да спим на палатка в двора. Така и направихме, което ми беше първата палатка за тази година.
В неделя решихме да отидем до Белинташ. Вече някои участъци от пътя са асфалтирани, но все пак по-голямата част си остава черен път. Това не е проблем за мен, аз си обичам да ходя на закътани места, но мисля за хората, които живеят в близките села и в 21-ви век, в европейския съюз, дори няма път до тях.
На Белинташ ни изненада много силен вятър и го обиколихме набързо (дори по едно време се опита да завали сняг). Аз вече съм бил няколко пъти там, но отново исках да видя повечето места на скалата. Този път имаше доста хора, и цялото място го усетих повече като туристическа дестинация, отколкото като мистично енергийно място. Все пак си струва ходенето до там, най-малкото заради величествената скала и величествената гледка.
Върнахме се в къщата в Мостово. Там ни дойдоха на гости за малко Еличката и Райо 🙂 Почистихме къщата и след това трябваше да си ходим … колкото и да не ми се искаше, уикенда свърши. Хайде дано да има още много подобни хубави поводи да се събираме така и да се забавляваме така !
Повеселихме се повече от добре – снимковият материал ще го докаже, ако някой не верва.
Ице, и на теб да ти е живо и здраво името! Един ден ще чета на внуците си твоите пътеписи и ще умирам от кеф и от носталгия.
Част от присъстващите на партито се събудиха с:
– Пич,къде ми е главата?-………божееееееее:)