Малко е странно, но WIN е съкращение от World of Industry. Изложението на което бях през последните четири дена в Истанбул.

Ден 1: общо взето първи ден отвсякъде – по алейте се разхождаха само самите изложители и много ученици, явно доведени специално. Основно изложителите се опознават взаимно. За нас беше добре, защото бяхме за първи път.

Ден 2: В петък идват хората които наистина търсят бизнес контакти и се интересуват сериозно. Наистина работен ден, в който видяхме колко изморително може да е.

Ден 3: В събота вече започват да се появят всякакви хора – и сериозни и зяпачи. Първият ден в който имаше хора, който въобще не знаеха английски. Още повече хора от петък като цяло. Иначе имаше интересни хора от Израел, Иран, Арабските страни … та дори и от България. Нагледах се на хора от най-различни култури.

Ден 4: Последният ден е с посещение почти като в събота, но наистина бизнес контактите са по-малко. Повечето само разглеждат и не знаят английски. Все пак хората не започват да затварят още в 14 часа, както е по българските панаири, а чак след 18.

И така като на майтап избутахме този панаир. Всъщност дори май доста добре се представихме. Бяхме там наравно с големите и не се давахме. ‘Дет се вика пикаех заедно с хората от Siemens 🙂 Видях какво е голям специализиран панаир. Посещението може би е колкото есенния в Пловдив, но като площ е по-малък (една голяма сграда с 10 зали), и в същото време е доста специализиран. Всъщност това е Хановерския панаир за източна Европа и близкия изток. Доволен съм че бях там и придобих голям опит.