В неделя беше абитуриентския бал на Сара. Това означаваше, че аз цял ден бях ангажиран с логистични дейности 🙂 т.е. прибиране на роднини от гарата, извозване на сестра ми и Донка до Крумово, връщане обратно, после на смени до ресторанта … Освен това бях назначен като официален фотограф, но за мое съжаление това остана някак на втори план и малко закъснях. В крайна сметка поне отидох и пред Новотел-а където нащраках доста снимки. И то станаха хубави. Дори мислех, да ги обработвам, но като гледам колко са много ще ми трябва доста време, така че едва ли ще стане. Вече ги изпратих някои така, а други са във фото за изваждане на хартия. Присъствах още веднъж на лудостта абитуриентски балове.
Category Archives: Събития
От четвъртък до неделя
Гледам, че тази седмица въобще не съм писал, затова ето неделния обзор на по-интересните неща от седмицата:
четвъртък: бях на театър с колегите от работата. Гледахме “Живите от мъртвата махала“. Моят коментар – каква поредна човешка драма. Иначе си признавам, че особено във втората част (пиесата е с антракт), успяха така да навържат историята, че дори не се досетих досетих за някои неща. А какво става на края не се знае до последния момент. По-скоро ми хареса театъра, но не ми е в топ препоръки.
В петък изненадахме Дарко по случай рождения му ден (който всъщност беше във вторник). След като той така и нищо не организира, ние му организирахме парти. Навихме Цвета, да го извика у тях, а всъщност ние всички вече бяхме там (то за малко да не бъдем, но това е една друга тема). Той горкичкия така се изненада, че дори се уплаши. Мисля, че се получи добре – наистина нищо не беше заподозрял преди това. А и никой не се изпусна в mail групата 🙂 След това си стана готин купон. Моите снимки (че дори и едно видео) вече са online ето тук.
събота: отново бях на сноуборд ! Отново с Димитър, но този път на Боровец. Колкото и да е странно излиза, че там е най-евтино през събота и неделя. И двамата на практика карахме за първи път там, и въобще не бяхме наясно с писти, кое какво, къде. Не успяхме да обиколи всички писти, а тези които пробвах ми се сториха леко стръмни за мен. Като цяло не се разбих от каране и дори вечерта нямах мускулна треска. Като се има в предвид цената, явно пак ще се ходи там, така че ще го разучим Боровец. Иначе като път от Пловдив е малко повече от колкото до Пампорово, но като време е същото, защото до Боровец пътя е сравнително прав и съвсем ненатоварен.
Събота вечер се видях с Гери и Яна, с които отидохме в едно заведение, където се оказа Дора, а после с нея минахме през Фабрика и Найлона и в крайна сметка завършихме в Петното.
в неделя се събудих с настройка, че отново ще ходя на сноуборд. Трябваше да мина да взема Цецо от някаква хижа и да ходим на Чепеларе, но след няколко телефонни разговора се оказа, че всъщност се намира на 15 километра от най-близкия път (до който мога да стигна с кола в този сняг), а няма кой да го свали до там толкова рано. И така отложихме ходенето. Тъкмо взе да се очертава спокойна неделя в къщи, когато се обади Дарко, с предложение да ходим някъде. Аз имах малко работа, но веднага след това бях готов за пътешествие. Взех го, след това забрахме Елица и Габи и потеглихме към Родопите. За цел си поставихме Бяла Черква и много добре направихме. На хижа Здравец беше препълнено с коли. На Бяла Черква имаше много сняг, а Ели бяха взели едни шейни и се получи чудна разходка. Габи доволно го изморихме, но си мисля, че така трябва. Много съм доволен, че станали и чудни снимки !
Нощта, къщата, деня, концерта
В петък вечерта беше нощта на музеите и галериите (а.к.а. нощ на бурдеите и таверните). Аз нямах никакви уговорки, и по някое време просто тръгнах сам, като знаех, че ще срещна все някой (както и стана). Още на първото място, където отидох – Баня Старинна, срещнах Спасчо, както и всичките ми колеги от работата. След това се чух със сестра ми и се разбрахме да се видим на пощата. Наложи ми се да мина през цялата главна и тогава осъзнах какъв ужас от хора е в целия град. Не целия град, а цяла България е беше събрала тук. То хубаво, да има големи събития, но толкова много хора ми дойдоха в повече. Главната беше непроходима. Все пак успях на стигна до ArtNewsCafe на път за пощата, където се оказаха повечето ми приятели. Ей така без да се уговаряме се намерихме. То тази вечер при толкова хора навсякъде, всички уговорки бяха обречени.
След като се събрахме решихме да отидем на Античния театър, където да гледаме танцов спектакъл. Там обаче вратите бяха затворени и не пускаха … изчакахме повече от 20 минути, след което започна да вали. Решихме да не стоим на античния и си тръгнахме. Отидохме в галерия Коридор, след което тоново в Баня старинна. След като дъжда не спираше, решихме да отидем в Петното, където Пухи пускаше (вижте и чуйте какво) като част AntiArt Movement програмата.
В Петното въобще не беше лошо – събрахме се доста познати, а и станах свидетел на доста странни познанства … т.е. хора които познавам независимо, се оказа, че се познават. Така изкарахме до някое време в Петното, докато Гергана каза да ходим на някакъв купон в една къща в Стария град. Там се довършихме тотално. Точно както се полага на голям купон. По някое време се появи и Цецката с още хора. Аз цялата вечер пих толкова различни алкохоли, че направо не знам как не припаднах някъде като някои от нас 🙂 Като цяло беше много яко ! Имаше дори екран на който се прожектираха сноубордски филми. По някое време приятелите ми решиха да си тръгват. Подпирайки се тръгнаха в различни посоки, а аз като установих, че трябва да си тръгвам сам, реших да се върна и с Цецката останахме още около час. Накрая като установихме,че няма повече алкохол, т.е. няма какво да правим, изпратихме неговите приятелки до хостела, а аз най-сетне се отправих пеша към вкъщи. Когато се прибрах беше 6 сутринта.
В 11 ми се обади Еличката, като ме замоли да й дам нашата тента от морето за HandMade деня. Аз вече бях обещал и отидох да я занеса, но само им я оставих и се върнах обратно у нас. След това трябваше да закарам сестра ми и Жоро до гарата, след което имах една среща на пощата и чак тогава (към 15:30) успях да стигна до деня на ръчните неща. Там въпреки дъжда се бяха събрали много хора. Всички стояха под найлоните и на никой не му се тръгваше. Мисля че отново се получи чуден, макар и влажен 🙂 handmade ! Имаше и хора и музика и неща … а какво друго му трябва ?!? 😉
След HandMade-a отидохме да хапнем в ресторанта на Петното. Там Гергана ме зариби да отидем на концерт на група О.Х. в Лебовски. Въпреки, че другите не дойдоха, аз се радвам че отидох, беше голямо шоу !
Събота вечерта отново завърших в Петното, където Пухи пускаше отново, но този път просто не издържах до късно. Нещо батериите ми се бяха разредили и се прибрах да спя.
Чудеса се случват … и Spirit of Burgas 2009
До миналия четвъртък си мислех, че въобще няма да ходя на Spirit of Burgas, защото повечето ми приятели се отказаха по една или друга причина. В четвъртък след дълго чудене между ходене на Мусала или на Патън, везните наклониха в полза на Бургас и си купих билет само за петък за Faith No More. Реших, че дори и сам ще ходя ! Нямах никакви други планове за останалия уикенд. В петък сутринта, точно след като си включих телефона, ми се обади Пухи, че Стринето му е предложила два тридневни билета за Spirit, всеки за по 20 лева от хора, които няма да могат да дойдат. Аз дори успях (отново благодарение на Стринето) да си продам моя еднодневен билет, и така отидох на работа в петък, с мисълта, че трябва до вечерта да стигна до Бургас, където ще прекарам следващите три дни. Сега само някой да каже, че не се случват чудеса – да ти попадне билет за фестивал, на който много искаш да отидеш, и то в деня на фестивала и то на символична цена си е истинско чудо !
Така без каквито и да е други планове за уикенда (от рода, на къде ще спим, какво ще правим през деня …) към 16 часа с Пухи потеглихме към Бургас. По пътя дори си взехме стопаджия, който се оказа почти познат (общи познати) и също беше за фестивала. Ние вече яко подгрявахме колата с Faith No More.
Пристигнахме в Бургас към 8 вечерта. Намерихме се с Гергана в една кръчма точно пред входа на фестивала, където тълпата се трупаше все повече и повече. Междувременно се видяхме и с Петя и Краси, които току що идваха от Кара Дере и бяха попаднали директно в тази навалица. А хората наистина бяха брутално много. Когато най-сетне се наканихмне да влизаме ни отне 20 минути блъскане с хора. Организаторите определено не бяха подготвени за толкова много хора. Дори не ни раздадоха гривнички, а гледаха да пропускат колкото може по-бързо хората. Вътре държиш другарчето си за ръка, защото иначе рискуваш много минути мобилни разговори, за да се намерите. Ние влезнахме някъде към края на изпълнението на Panican Whyasker, и малко преди Faith, който излязоха само с 10 минути закъснение от обявеното в програмата.
Faith No More бяха невероятни. Тези дори и на пръв поглед чичета успяха да ни разцепят !!! Просто няма какво да обяснявам – който беше знае, който не, дано от снимките и клипчетата в интернет успее да почувства поне малко атмосферата.
След Faith No More отидохме на Jack Daniel’s сцената, където единствената група, която ставаше за гледане след Патън беше Babyface Clan. На LTJ Bukem имаше хора, които се кефиха, на на мен въобще не ми беше такова настроението. След като свършиха Babyface на/пред сцената пуснаха “Always look at bright side of life” от Monty Python, което много ни накефи ! Толкова добре ни беше, че решихме, че ни стига за тази вечер и излязохме от фестивала.
Решихме да си намерим нещо за ядене и първоначалното ни убеждение, че Бургас все пак е крайморски град и сега е сезон … т.е. ще има храна по всяко време на денонощието се оказа грешно ! Стигнахме чак до гарата, и се оказа, че има много малко места за ядене, а където имаше вече беше препълнено с хора. Така дори малко се поизнервихме, но след по две кренвиршки си взехме чувалите и шалтета и отидохме на плажа. Часът вече беше към 6:00 и на съседния плаж до фестивала вече се беше образувало едно голямо variety of sleeping people. И ние се настанихме там. От главната сцена се чуваха неземните звуци на Cooh и Ogonek, ние си отворихме бутилка мастика, но всъщност бързо заспахме.
Към 9 на плажа вече не се стоеше от жега и ние тръгнахме да търсим сянката. Така се озовахме в едно заведение на морската градина, където нямаше шкембе и супи, но изпихме по една бира. Последва още едно такова заведение със същия сценарии. За третото вече използвахме жокер “обади се на приятел”. Общо взето цяла събота през деня изкарахме от кръчма на кръчма. Направихме класическото да седнеш някъде на обяд и преди да довършите питиетата да си поръчате и вечеря 🙂 Видяхме толкова хора по тези заведения а и доста пийнахме. Аз към 6-7 реших да отида до колата да дремна малко преди втората вечер на фестивала. Аспарух добре си поспа на заведението.
Втората вечер на Spirit също беше доста силна. Този път влезнахме по на време, хората бяха чувствително по-малко и като цяло беше по-добре. Вече ни сложиха гривнички и ние с Пухи се успокоихме, че ще имаме. Започнахме със Сепуко 6 на Jack Daniel’s сцената. Пухи дори успя да хване един от дисковете, които разхвърляха накрая. След Сепуко се пренесохме на основната сцена за De-Phazz, които ги гледам за втори път на живо и принципно много им се кефя. Дори мисля, че ми харесаха повече от основната група тази вечер – Fun Lovin’ Criminals. Освен това и доста закъсняха, което не е много типично за фестивали, но в България явно става. Между двете групи успях да отскоча отново до Jack Daniel’s сцената да видя финала на изпълнението на група Млък!, на които малко странно, но съм им фен.
След Fun Lovin’ отново се понесохме към Jack 🙂 Там по програма бяха Светльо and the Legends а след това Черно Фередже. Пухи и Гергана по едно време си тръгнаха от там, но аз останах и пях до края на Черно Фередже (които са си взели барабанист). След финала отново имаше Monty Python, но нещо взе да ми се повтаря и този път не можаха да ме изненада толкова приятно.
За финал на вечерта ни беше Surmata Harry на сцената “На тъмно”. Аз помислих, че съм го изпуснал, но хванах поне половината му представяне. Общо взето ми хареса – не престана на намила, докато не трябваше да се качат други хора на сцената. А около сцената се случваха интересни срещи 😉 Аз най-случайно видях Цецката. След това пообиколих да видя какво става по другите сцени. Имаше сцени до които не бях ходил до сега и огледах като цяло фестивала. Гергана се беше заприказвала с едни познати бармани на един бар и дори когато всичко свърши, ние останахме на бара. Вече стана светло, дойдоха една хайка хора и почистиха целия плаж от боклуци, а ние все още бяхме на бара. Някъде към 7:30 аз казах, че отивам да спя в колата (за плажа вече и дума не можеше да става). За малко да не ме пуснат да изляза, а Гергана по-късно каза, че на нея й е било още по трудно и е трябвало да търси някакъв авариен изход, заради глупавата причина, че просто не те пускат да излезеш ! Казват – с тази гривна не можеш да излезеш от тук и това е !
Така неделята започна с опит за спане в колата, където поне беше сянка, но по някое време си стана топло и аз се пренесох на една пейка в парка с книжка в ръка. След като се събрахме към обяд решихме да отидем някъде да изядем по една супа с бира. Като цяло бяхме недоспали, а аз трябваше да изтрезнявам и да се подготвям за шофира обратно до Пловдив през нощта. Така следобеда го изкарахме излегнати на един спален чувал в морската градина. Чак докато стана време отново за фестивал.
Третата вечер си беше най-слабата и освен това въобще не ни беше по вкуса. Изгледахме Hyperqube, които са наистина много интересна банда и на живо са много добре. Останалите групи от Jack Daniel’s сцената за вечерта не ни се нравиха. Отидохме На Тъмно, където нещо го избиха прекалено много на чалга. Salsa-та по принцип не ни беше оферта. На Blues и Go Dutch сцените така и не изгледах нищо. На основната сцена Clawfinger закъсняха с повече от половин час, ние им изгледахме първите 2-3 парчета и нещо ни отказаха. Разходихме се и до Dub сценичката, но след като и там имаше отчайващо малко хора, решихме, че ще е най-добре да си тръгваме към Пловдив. Малко след 23 часа си тръгнахме от Spirit of Burgas 2009.
Една от причините да се навия да отида на фестивала, макар и сам, беше да видя как се организира подобно събитие в България. Като цяло от организацията съм раздвоен – първоначално много ми допадна как беше направена програмата, която като времена си е почти перфектна (ако се спазваше малко по-стриктно човек може да изгледа доста групи). Негативно впечатление на организацията ми направи първата вечер, когато си пролича, че един вход с 4-5 лентички за преминаване на хора е малко, за всички желаещи (все пак за следващите два дни си беше ОК). Палатковия лагер беше ужасен и аз не бих си платил за него. Палатките, осигурени от Tuborg, бяха черни и на този плаж, не ми се мисли как е било вътре през деня. Въпреки всичко като – евала на организаторите ! Все пак друг подобен фестивал няма в България и заслужават поздравления.
Лично за мен усещането на целия фестивал беше неповторимо. Изпитахме от всичко по много и до крайности ! Но на фестивал, като на фестивал ! 🙂 Объркваш си тотално режима и живота и за няколко дена си съвсем друг. Точно това, което не се забравя.
HMD7
поредния ден с хора, музика и неща беше чудесен. Особено много бяха хората и нещата 🙂 Всичко благодарение на тази усмивка:
HandMade Day в събота
За който е забравил, или за който не знае – тази събота на обичайното място.
19 – 25 май 2009
Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица
Mariann
Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.
21 май 2009
В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.
Ревю, Контрол Хиподил
Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.
23 май 2009
След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.
24 май 2009
24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.
25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂
И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.
Нова година в Белащица
Честита нова 2009-та година !
Тази нова година я посрещнах в Белащица на вилата на Йонов. След три поредни години на Мандрица, решихме този път някъде по-наблизо и се завърнахме в Белащица. То пък наистина прекалено наблизо. Дори се връщахме до Пловдив да си донапазаруваме. Иначе първата група заминахме на 30-ти декември. Бяхме 9 човека и на мен лично много ми хареса първата вечер. Дил ни учеше на хорà, но аз дори и не се пробвах много.
На 31-ви дойдоха и останалите. Най-много бяхме общо 16 човека – доста голяма група за не чак толкова голямата вила. Но … както се казва – колкото повече, толкова по-весело. Междувременно през деня с Йонов отидохме до Кауфланд в Пловдив, където беше истинска война. Вечерта премина както си трябва – с много танци, шиене, ядене, шампанско, дунавско хоро … Тази нова година издържах до доста късно всъщност – до 5, може би 6 часа сутринта, не знам със сигурност … и дори не ми беше много лошо от алкохола.
В първия ден от новата година си направихме разходка до Белащинския манастир Св. Георги. Не че е далече, но все пак е нещо 🙂 След обяд закарах Дил до Асеновград, защото трябваше да си тръгва, а ние използвахме случая да си купим още храна и алкохол. По-късно Еличката ни дойде на гости, но пък на тръгване взе Райо и Цецката и така останахме по-малко хора за третата ни вечер в Белащица. Тя (вечерта) се оказа доста лежерна. Всеки си седеше и правеше нещо. Оказа се че сме с 4 лаптопа ! Дори по едно време ходихме навън да търсим wireless, защото трябваше да проверим един e-mail и да задържим Ели … и успяхме 🙂 Иначе имаше филми, но аз след втория неуспешен опит (попаднахме на два адски тъпи) да изгледаме филм, нещо ми стана кофти и се качих горе да спя.
На 2-ри януари се събудих на обяд, с болки в гърлото, но за щастие май нищо сериозно, защото вече съм ОК. След обяд имаше пак гледане на филм, след което почистихме къщата и се приготвихме да тръгваме. Пред къщата се събра завидно количество празни бутилки, които занесохме до Пловдив за разделно събиране. За останалия боклук, не остана място по колите. Все пак всеки си беше оставил багажите да му ги приберем, а бяхме само с две коли.
За капак на цялото “пътешествие” отидохме до кръчмата в Бойково. Машалааа ! На баба мааа 🙂
3-5 октомври 2008
С малко закъснение да си запиша какво се случи през уикенда, че не бяха малко неща. Още в петък вечерта се събрахме в Йонов, но без Йонов, за изпращане на Ани. Йонов беше на някакво семейно събиране, но ни остави ключа за квартирата му и ние си изкарахме много добре. Лично аз се чувствах идеално. Стана си доста хубав купон, както се казва 🙂 Имаше много хора … все хубави ! 😉
В събота беше хубав ден ! Слънчев, топъл, горещ ! Ден само като за ръчни нещица 🙂 Беше чуден, само където аз трябваше да отида в панаира, за да прибираме щанда, на фирмата. Така загубих три часа, но през другото време бях там. Накрая по тъмно стана истинско парти. Имаше много танци и аз имам снимки главно от тогава. Този път не снимах много през деня (а и то ме нямаше през основното време между 3 и 6). Изненадата на деня беше Ани, която се появи с една огромна усмивка и каза, че си изпуснала самолета за Германия 🙂 Така че остана още няколко дена.
В събота вечерта, по традиция след Handmade day, бяхме в Петното. Пухи и през новия сезон разцепва с яка музика в събота. И този път беше супер. Уж не стоях да най-късно, но в неделя се събудих (т.е. ме събудиха) чак към 1 след обяд. За разлика от предишния ден беше дъждовно и мрачно. Към 5 часа ме изненада един гостенин от Couchsurfing – Tamaki, който очаквах на другия ден, но дойде по-рано. Всъщност за Tamaki си струва да отделя отделен пост и може би ще го направя – наистина най-странния гостенин който съм имал и може би който ще имам.
Неделя вечерта беше отредена на ресторанта в Бойково. Една голяма компания от 11 човека отидохме в студеното време, почти когато затваряха, но все пак ни обслужиха. Беше вкусно, както винаги. Не знам какво щяхме да правим, ако бяха затворили точно под носа ни. Много са добри там – във всяко едно отношение !
Future Shorts и PoRN In Da USA
Тази вечер бях на първото издание на Future Shorts в Пловдив в Петното. Общо взето бях последния, който успя да влезне. След мен дори с покана не пускаха и доста хора останаха отвън. Късометражните филми бяха разделени на две части, като на мен първата определено ми хареса повече. Двете бяха доста емоционално различни (поне според мен). Иначе Future Shorts си заслужава да се посети ! Селекцията наистина е много добра !
След филмите започна партито под надслов “PoRN In Da USA presents: Greatest porn soundtracks of 80s” 🙂 Магито имаше рожден ден – ЧРД, Магинцеееее !!! ЧРД Лена !!! Да ти е живо и здраво името 🙂 Купона стана много повече от як. Всички се забавляваха страхотно ! Просто номер едно ! Мисля, че стана парти за което в Пловдив ще се говори още дълго ! Ще има и снимки, няма начин 🙂 Браво на организаторите, браво на присъстващите !
edit: ето и снимките 🙂