До миналия четвъртък си мислех, че въобще няма да ходя на Spirit of Burgas, защото повечето ми приятели се отказаха по една или друга причина. В четвъртък след дълго чудене между ходене на Мусала или на Патън, везните наклониха в полза на Бургас и си купих билет само за петък за Faith No More. Реших, че дори и сам ще ходя ! Нямах никакви други планове за останалия уикенд. В петък сутринта, точно след като си включих телефона, ми се обади Пухи, че Стринето му е предложила два тридневни билета за Spirit, всеки за по 20 лева от хора, които няма да могат да дойдат. Аз дори успях (отново благодарение на Стринето) да си продам моя еднодневен билет, и така отидох на работа в петък, с мисълта, че трябва до вечерта да стигна до Бургас, където ще прекарам следващите три дни. Сега само някой да каже, че не се случват чудеса – да ти попадне билет за фестивал, на който много искаш да отидеш, и то в деня на фестивала и то на символична цена си е истинско чудо !

Така без каквито и да е други планове за уикенда (от рода, на къде ще спим, какво ще правим през деня …) към 16 часа с Пухи потеглихме към Бургас. По пътя дори си взехме стопаджия, който се оказа почти познат (общи познати) и също беше за фестивала. Ние вече яко подгрявахме колата с Faith No More.

Пристигнахме в Бургас към 8 вечерта. Намерихме се с Гергана в една кръчма точно пред входа на фестивала, където тълпата се трупаше все повече и повече. Междувременно се видяхме и с Петя и Краси, които току що идваха от Кара Дере и бяха попаднали директно в тази навалица. А хората наистина бяха брутално много. Когато най-сетне се наканихмне да влизаме ни отне 20 минути блъскане с хора. Организаторите определено не бяха подготвени за толкова много хора. Дори не ни раздадоха гривнички, а гледаха да пропускат колкото може по-бързо хората. Вътре държиш другарчето си за ръка, защото иначе рискуваш много минути мобилни разговори, за да се намерите. Ние влезнахме някъде към края на изпълнението на Panican Whyasker, и малко преди Faith, който излязоха само с 10 минути закъснение от обявеното в програмата.

Faith No More бяха невероятни. Тези дори и на пръв поглед чичета успяха да ни разцепят !!! Просто няма какво да обяснявам – който беше знае, който не, дано от снимките и клипчетата в интернет успее да почувства поне малко атмосферата.

След Faith No More отидохме на Jack Daniel’s сцената, където единствената група, която ставаше за гледане след Патън беше Babyface Clan. На LTJ Bukem имаше хора, които се кефиха, на на мен въобще не ми беше такова настроението. След като свършиха Babyface на/пред сцената пуснаха “Always look at bright side of life” от Monty Python, което много ни накефи ! Толкова добре ни беше, че решихме, че ни стига за тази вечер и излязохме от фестивала.

Решихме да си намерим нещо за ядене и първоначалното ни убеждение, че Бургас все пак е крайморски град и сега е сезон … т.е. ще има храна по всяко време на денонощието се оказа грешно ! Стигнахме чак до гарата, и се оказа, че има много малко места за ядене, а където имаше вече беше препълнено с хора. Така дори малко се поизнервихме, но след по две кренвиршки си взехме чувалите и шалтета и отидохме на плажа. Часът вече беше към 6:00 и на съседния плаж до фестивала вече се беше образувало едно голямо variety of sleeping people. И ние се настанихме там. От главната сцена се чуваха неземните звуци на Cooh и Ogonek, ние си отворихме бутилка мастика, но всъщност бързо заспахме.

Към 9 на плажа вече не се стоеше от жега и ние тръгнахме да търсим сянката. Така се озовахме в едно заведение на морската градина, където нямаше шкембе и супи, но изпихме по една бира. Последва още едно такова заведение със същия сценарии. За третото вече използвахме жокер “обади се на приятел”. Общо взето цяла събота през деня изкарахме от кръчма на кръчма. Направихме класическото да седнеш някъде на обяд и преди да довършите питиетата да си поръчате и вечеря 🙂 Видяхме толкова хора по тези заведения а и доста пийнахме. Аз към 6-7 реших да отида до колата да дремна малко преди втората вечер на фестивала. Аспарух добре си поспа на заведението.

Втората вечер на Spirit също беше доста силна. Този път влезнахме по на време, хората бяха чувствително по-малко и като цяло беше по-добре. Вече ни сложиха гривнички и ние с Пухи се успокоихме, че ще имаме. Започнахме със Сепуко 6 на Jack Daniel’s сцената. Пухи дори успя да хване един от дисковете, които разхвърляха накрая. След Сепуко се пренесохме на основната сцена за De-Phazz, които ги гледам за втори път на живо и принципно много им се кефя. Дори мисля, че ми харесаха повече от основната група тази вечер – Fun Lovin’ Criminals. Освен това и доста закъсняха, което не е много типично за фестивали, но в България явно става. Между двете групи успях да отскоча отново до Jack Daniel’s сцената да видя финала на изпълнението на група Млък!, на които малко странно, но съм им фен.

След Fun Lovin’ отново се понесохме към Jack 🙂 Там по програма бяха Светльо and the Legends а след това Черно Фередже. Пухи и Гергана по едно време си тръгнаха от там, но аз останах и пях до края на Черно Фередже (които са си взели барабанист). След финала отново имаше Monty Python, но нещо взе да ми се повтаря и този път не можаха да ме изненада толкова приятно.

За финал на вечерта ни беше Surmata Harry на сцената “На тъмно”. Аз помислих, че съм го изпуснал, но хванах поне половината му представяне. Общо взето ми хареса – не престана на намила, докато не трябваше да се качат други хора на сцената. А около сцената се случваха интересни срещи 😉 Аз най-случайно видях Цецката. След това пообиколих да видя какво става по другите сцени. Имаше сцени до които не бях ходил до сега и огледах като цяло фестивала. Гергана се беше заприказвала с едни познати бармани на един бар и дори когато всичко свърши, ние останахме на бара. Вече стана светло, дойдоха една хайка хора и почистиха целия плаж от боклуци, а ние все още бяхме на бара. Някъде към 7:30 аз казах, че отивам да спя в колата (за плажа вече и дума не можеше да става). За малко да не ме пуснат да изляза, а Гергана по-късно каза, че на нея й е било още по трудно и е трябвало да търси някакъв авариен изход, заради глупавата причина, че просто не те пускат да излезеш ! Казват – с тази гривна не можеш да излезеш от тук и това е !

Така неделята започна с опит за спане в колата, където поне беше сянка, но по някое време си стана топло и аз се пренесох на една пейка в парка с книжка в ръка. След като се събрахме към обяд решихме да отидем някъде да изядем по една супа с бира. Като цяло бяхме недоспали, а аз трябваше да изтрезнявам и да се подготвям за шофира обратно до Пловдив през нощта. Така следобеда го изкарахме излегнати на един спален чувал в морската градина. Чак докато стана време отново за фестивал.

Третата вечер си беше най-слабата и освен това въобще не ни беше по вкуса. Изгледахме Hyperqube, които са наистина много интересна банда и на живо са много добре. Останалите групи от Jack Daniel’s сцената за вечерта не ни се нравиха. Отидохме На Тъмно, където нещо го избиха прекалено много на чалга. Salsa-та по принцип не ни беше оферта. На Blues и Go Dutch сцените така и не изгледах нищо. На основната сцена Clawfinger закъсняха с повече от половин час, ние им изгледахме първите 2-3 парчета и нещо ни отказаха. Разходихме се и до Dub сценичката, но след като и там имаше отчайващо малко хора, решихме, че ще е най-добре да си тръгваме към Пловдив. Малко след 23 часа си тръгнахме от Spirit of Burgas 2009.

Една от причините да се навия да отида на фестивала, макар и сам, беше да видя как се организира подобно събитие в България. Като цяло от организацията съм раздвоен – първоначално много ми допадна как беше направена програмата, която като времена си е почти перфектна (ако се спазваше малко по-стриктно човек може да изгледа доста групи). Негативно впечатление на организацията ми направи първата вечер, когато си пролича, че един вход с 4-5 лентички за преминаване на хора е малко, за всички желаещи (все пак за следващите два дни си беше ОК). Палатковия лагер беше ужасен и аз не бих си платил за него. Палатките, осигурени от Tuborg, бяха черни и на този плаж, не ми се мисли как е било вътре през деня. Въпреки всичко като – евала на организаторите ! Все пак друг подобен фестивал няма в България и заслужават поздравления.

Лично за мен усещането на целия фестивал беше неповторимо. Изпитахме от всичко по много и до крайности ! Но на фестивал, като на фестивал ! 🙂 Объркваш си тотално режима и живота и за няколко дена си съвсем друг. Точно това, което не се забравя.