Category Archives: Пътешествия

Уикенд в Хасково

Пътешествия, , , ,

Уикенда вече отдавна мина, но все нямам време да пиша за отминалия. А той беше за отбелязване. Таня почиваше и двата дена и с Асен решиха да отидат в Хасково. Аз и Вила решихме да отидем с тях, и без това ни се ходеше някъде, без значение къде. Така в събота преди обяд тръгнахме за Хасково. Междувременно Спасчо организира още една кола хора и решихме да отидем да разгледаме тракийската гробница до село Александрово. Срещнахме се направо на „центъра“ на селото, където имаше доста хубава детска площадка, на която се радвахме на краткото хубаво следобедно слънце. След като се събрахме решихме да отидем пеша до гробницата, която е на около 15 минути по пътя.

Тракийската гробница до Александрово всъщност е „музей на тракийското изкуство в източните Родопи“. Доста модерно направен ! Вътре е и копието на самата гробница, която се е намира в могилата, която е непосредствено до музея. Естествено в оригинала не пускат. Входа за музея е 4 лева (2 за учащи) и наистина си струва. Персонала също са относително любезни и добронамерени. С други думи препоръчвам да го посетите. Аз най-сетне го направих, след като толкова пъти съм виждал само табелата на отбивката за Александрово.

Събота вечерта бяхме в мото-клуб Хиените – частен клуб на хасковските мотористи. Култово място ! Много се радвам, че по някаква случайна връзка попаднахме там.

За неделя оставихме разходката из Хасково. Отидохме до статуята на дева Мария (която държи рекорда в Гинес за най-голяма) и какво да ви кажа … останах очарован. И то не само от самата статуя, а от всичко наоколо – чудесен парк, кула за наблюдение на статуята и града, просто всичко … Наистина не очаквах Хасково толкова да ме впечатли. След това се разходихме и из други части на града и отново хубави паркове и чисти алеи. Личи си че има развитие. Нещо подобно на Бургас се получи – замислям, че само в Пловдив нищо не се случва. Ако не вярвате, вижте снимките от Хасково в Нашите снимки.

хижа Чернатица

Пътешествия, , , ,

Стана студено и дойде времето на хижите 🙂 Този уикенд бяхме на хижа Чернатица. Тя се намира на около час път пеша след хижа Здравец. Върви се по черен път и последния участък е маркирана пътека (всъщност може да се върви и само по черния път, но тогава е около час и половина). Хижата е доста голяма и в момента течаха доста ремонти. Въпреки това според мен ще е трудно да я обновят напълно и ще си запази соц стила 🙂 Което не е задължително да е лошо. Тази събота вечер нямаше никой друг освен нас – 8 човека, и си изкарахме много добре. Нямаше с кой да се съобразяваме за музика, а и всичко (разбирайте кухня, трапезария, посуда …) беше само за нас. А хижата, както казах, въобще не е малка.

Направих си и няколко разходки наоколо с цел да поснимам есенни пейзажи, но бях позакъснял. Времето си беше почти зимно. Дори днес сутринта прехвърчаше нещо като сняг. Ами така е – есента я пропуснах тази година. Време е да се настроя за зимата. Нямам против вече да покарам малко сноуборд.

Само финала на престоя ни на хижата беше неприятен, като научихме една лоша новина и се наложи да се върнем бързо в цивилизацията.

п.с. ето и снимките.

Уикенд във Велико Търново

Пътешествия, , , , , , ,

Този уикенд ми предложиха да ходим до Велико Търново. В началото имах някои съмнения, дали ще мога да ходя, но нещата се подредиха и се навих да ходя, въпреки че отново не можах да навия никой да дойде с мен и в крайна си хванах рейса в събота. Вилито, Таня и Асен вече бяха там от миналата вечер. Аз пристигнах към 16:30 на автогара Запад във Велико Търново и честно казано въобще не знаех че има подобни квартали в този град. Явно преди това съм ходил само по централните туристически места.

След като пристигнах първо отидохме в Хостел Мостел, където Таня беше запазила места. Бяхме си четиримата сами в голяма стая 🙂 Те бяха се разхождали цял ден на Царевец, но аз и убедих че няма време за почивка и да ходим да пием бири. Решихме да се качим на университета от където има чудесна гледка към крепостта и целия град (или не съвсем, както бях разбрал малко по-рано). Имаше нещо като светлинно шоу, но на мен ми се стори много кратко (~10 мин) да е „Звук и светлина“ ?!? Толкова ли е кратко по принцип ? След това гледахме и заря, която се оказа за тийм билдинга на Яна. Да, и Яна се оказа че е във Велико Търново, но така и не можахме да се видим.

С напредването на вечерта пиенето пред университета взе да става все по-студена работа и решихме да отидем някъде на закрито. Първо бяхме „При 5ко“ (култова кръчма за която Вили се сети), където обаче се оказа че няма ядене и само пихме по още едно. След това се направихме на гъзари и взехме такси до центъра. Там за първи път в този живот видях свободна маса в „Щастливеца“ и седнахме да ядем. Хапнахме по една пица или салата и решихме че е време за бар. Влезнахме в първия, който ни хареса – Scandal. Беше нещо като пловдивския Download, т.е. приятно място с доста странно разнообразна музика (но все пак хубава). За финал на вечерта бяхме на верандата на Хостел Мостел на едни люлки. Много е хубав великотърновския Мостел !

Неделята уж беше отредена само да се приберем, но изтръшкахме доста места. Първо посетихме църквата Рождество Богородично в старата част на Велико Търново. След това се отправихме към Арбанаси. Там обаче след кратка разходка, седнахме да се наядем. След като станахме така и не можах да ги навия за още една разходка и решихме да бързаме за Етъра. По пътя само спряхме на Дряновския манастир, другите да си вземат печат за 100-те национални туристически обекта (аз си имам от пещерата Бачо Киро). Пристигнахме на Етъра към 15:30 и ни изненадаха, като ни пуснаха без да си плащаме вход. Скоро майсторите затваряли и затова. До сега не бях ходил на Етъра и аз си взех един нов печат от това пътешествие. Като цяло ми хареса – много добра идея и добро изпълнение. Ядохме захарни петлета, но за съжаление гевреците бяха затворени. Разгледахме и доста от останалите дюкяни – въпреки, че някои вече бяха без майсторите, това не пречеше да се разгледат. Така че си струва да се отиде по това време 🙂 За финал на деня дори се качихме на Шипка с колата, като бързахме да хванем печат и от там, но го изпуснахме с 15 минути. Всъщност аз и от там си имам – за останалите 🙂

Така за уж не много време, посетих доста хубави места. Проветрих си главата от тъжните случки и мисли напоследък. А и посетих няколко нови места.

Нищо подобно 2

Музика, Пътешествия, , , , , , , , ,

Изпълних си заканата за три последователни фестивални уикенда. Къде за повече, къде за по-малко но бях и на трите места – Бургас (за Spirit of Burgas), язовир Голям Беглик (за Беглика фест) и сега в Стрелча (за Нищо подобно фест). Миналата година, първото издание на Нищо Подобно Фест беше едно незабравимо преживяване, и не исках да пропусна тазгодишното. Този път бяхме по-малка група, но то и като цяло събитието беше видимо по-слабо посетено. Миналата година из целия град се усещаше, че е пълно с гости, докато сега всичко беше много по-спокойно. Това обаче не попречи фестивала да бъде не по-малко силен от миналата година. Ние поне много се забавлявахме. Седнахме на килимче близо до тъч линията и се събрахме с компанията на Спастнята.

Откриването започна почти на време в 19:30. Веднага след това започна много приятен сет на Revivalist Echoes. Много добро начало. Веднага след тях на сцената излязоха асеновградчаните от Plastic Bo.


Честно казано те ми бяха едни от малкото познати ми имена и знаех какво да очаквам. Представиха се много добре и фестивала започна с пълна сила. Започнаха вече да идват и повечко хора, но както казах, като цяло не бяха много.
Следващите бяха рапърите от Bezizhodica, който от самото начало ни показаха какво могат и не се спряха до края на изпълнението си. Много ни харесаха.

Следващи бяха Delate – групата, която най-много ни хареса. Някакъв тежък hardcore, но много добре се представиха. Отгоре на всичко са пловдичани, а не ги знаех. Понякога така се случва, но и затова са фестивалите – да си намираш по някоя готина банда.

Следващата група Mazut по описание в програмата ми се струваше, че ще ми допаднат, но нещо не се получи така. Много много не ги слушах.

Групата, която трябваше да закрие частта от фестивала с изпълнения на живо беше Da Small Tragoediaz, които обаче имаха някакъв проблем и излязоха без основния си вокалист. Въпреки подкрепата от останалите групи от фестивала, някак си не успяха да се представят като „хедлайнер“ и да ни довършат след като предишните банди така ни вдигнаха настроението. Някак си очаквах повече от тях.

Нощната DJ програма тази година нещо не ми допадна. Уж trance и progressive, но нещо ми се стори доста еднообразно. Може пък и вече алкохола да ни беше дошъл в повече и в крайна сметка си разпънахме палатките и малко след това си легнахме. Не можахме да хванем сенчесто място в къмпинга и сутринта още към 8 се наложи да станем, защото слънцето нагорещи палатката. За сметка на това след обяд се наспах на полянката около минералния басейн 🙂

Като цяло се получи отново чудесен фестивал, незаслужено слабо посетен. Идеята и мястото много ми харесват, затова догодина пак ще съм там с удоволствие !

Беглика и Широка поляна

Пътешествия, Събития, , , , , ,

Този уикенд беше Беглика фест. Отново цялата ми компания се отказаха да ходят. Аз също до последния момент се чудих дали да ходя. Маги, Бояна, Митака и Слави казаха, че ще ходят, но тръгнаха още в петък вечерта. В събота сутринта получих SMS от една позната на Маги и Бояна, която също искаше да ходи към Беглика и това ме нави и аз да отида. Когато с Мими (въпросното момиче) стигнахме до Голям Беглик, установихме че Маги и другите са решили въобще да не ходят на феста, а вече пътуваха към Широка поляна. Искам да отворя една скоба. За една седмица имах две пътувания с (почти) непознати хора – с Даниел, който качих на стоп от Бургас миналата неделя (а тогава добре че имах с кой да си говоря в неописуемото задръстване от Карнобат до Сливен) и сега с Мими, която бях виждал на един рожден ден на Маги, но не мога да кажа, че не я познавах. Всъщност това което искам да кажа, че с тези хора изкарах по един много готин ден и можех да си говоря на всякакви теми, които ме интересуват. Като цяло ми върнаха надеждата че има готини хора на този свят. Затварям скобата.

С Мими решихме все пак да отидем до Беглика феста преди да отидем на Широка поляна. Оставихме колата на асфалтовия път и както всички останали трябваше да изминем останалите 4km по черния път пеша. На феста дори успяхме да влезем и да разгледаме. Честно казано по-скоро ми хареса – готино място, готини хора, усещаше се хубав дух във въздуха. Мисля, че ако сме цялата компания ще се забавляваме много. Като цяло нямаше и много хора. Може би високата цена все пак е спряла доста хора, но за сметка на това имаше много чужденци (от доста места се чуваха най-разнообразна чужда реч). На Мими толкова й хареса че дори реши да остане и си взе билет. Аз по някое време надвечер си излязох и тръгнах към Широка поляна. Цялостното ми мнение за Беглика фест е доста двустранно – от една страна много ми харесва идеята за еко ориентиран музикален фест в планината, но от друга конкретното му изпълнение в тази форма не ми допада. Не ми харесва така да се ограничава достъпа до планината (тази година с недопускането на коли беше дори прекалено – не мисля че това е начина да убедиш хората да използват автобус – със забрана), да се слага входна такса, която е непосилна за доста хора и която на практика спря моите приятели да дойдем и да се радваме на фестивала. За всичко се разчита на доброволци и участници, като в крайна сметка вътре са само такива хора и се гледат един друг. Разбирам организаторите (и дори ги познавам и знам колко готини хора са), но все пак всяка година нещо ме спира да им отида на феста.

В събота вечерта се присъединих към лагера, който Магито и другите си бяха спретнали на Широка поляна. Дори имахме повод за празнуване – рождения ден на Митака ! Имахме си и голям огън точно до брега на язовира и беше много приятно. Така и тази година не пропуснах спане на Широка поляна 🙂 Макар и по-късно от обикновено. Август месец обаче не е за ходене и на язовир – всичко е пълно с хора.

В неделя сутринта останалите решиха да ходят към Доспат, а аз реших да се върна на феста да се видя с Мими и Гената. Този път охраната си свърши работата и ме изгони от фестивалната зона. Аз се разходих и поснимах около язовира и установих колко е пренаселено – навсякъде дори из гората беше пълно с палатки. Беше един доста горещ следобед, дори и в планината, а аз не си бях взел вода и храна (само бира) и по едно време реших че няма как да изчакам Мими до вечерта и реших да се прибирам към Пловдив. Качих едни стопаджии, но нещо този път не уцелихме много общи теми. Оставих ги на изхода на Пещера, а малко след това реших, че не ми се прибира и набързо организирах едно ходене до кръчмата в Бойково. Така неделята отново завърши доволно наядени в прохладно Бойково.

Маслен нос – една година по-късно

Пътешествия, , , ,

Неделята след Spirit of Burgas си я бях отделил за почивка на някой плаж. Много се радвам че Ели се нави и дори тя самата предложи да отидем на Маслен Нос. А плажа на Маслен Нос го считам за моето откритие на миналата година по време на пътешествието ни из южното черноморие. Така (почти) точно една година по-късно отново бях на това слабо известно, но много приятно място.

Изцяло мидения плаж с кристалната вода отново ни накара да забравим всичко и да му се отдадем за няколко часа. Идеално място за плуване и гмуркане е. Барът със студена бира и морски деликатеси само допълва прекрасната обстановка. Все още има малко хора, което си е голям плюс за мен. Основно чужденци туристи, които ги карат от Приморско.

Единствения проблем (или може би е предимство) е лошия черен път до там. След като се чудих точно от къде започваше и реших да попитам едни хора, които товареха екипировка за гмуркане, човека ми обясни и само добави: „ти с каква кола си ? пътя е забавен ! особено след дъжда.“ (да, каза точно „забавен“ 🙂 ). Астралката все пак успя да го мине. Иначе препоръчвам и разбирам всички, които идват до плажа с лодка.

А самия нос Маслен Нос си струва да се разгледа и от другата страна (не само от страната на плажа) заради ето такива гледки:

Да не отварям нова тема в блога – след Маслен Нос посетихме и резервата за водни лилии Ропотамо. Общо взето представлява едно блато, в което видяхме само една цъфнала лилия и то доста от далече. Има направена дървена пътека, но тя е съвсем не е близо до плантациите с водните лилии. Разглеждате основно водни костенурки, жаби и тръстики. Интересно е, но не е нещо впечатляващо. Пътеката е доста кратка, а ви взимат и по 2 лева за вход.

Духът на Бургас 2011

Музика, Пътешествия, , , , , , , , , , ,

Тази година малко ми кипна всичко и си казах „майната му, отивам на фестивал“. Програмата на втория ден на Spirit of Burgas ме впечатли достатъчно, че да тръгна сам от Пловдив. На място естествено се видях с много хора. В четвъртък след 18 часа в последния момент си купих един билет от Music Center-а и в събота сутринта запалих Астралката към Бургас. За мое искрено учудване не срещнах нито един стопаджия и така пътувах сам.

Фестивалната вечер започна с P.I.F., които обаче а изслушах от тераската в Морската градина, докато чаках да се съберем. Звучаха добре и хората, които са ги гледали са доволни. Първата група, която реално гледах бяха La Muchedumbre На Тъмно сцената, които Гурко ми ги препоръча. Бяха нещо като ska и звучаха весело, но не мога да кажа че ме впечатлиха особено. Може би трябва да им обърна отново внимание. А и сега ги слушах само малко докато от основната сцена не се чу, че започват Skunk.

Концерта на Skunk Anansie беше невероятен. Според мен най-добрия на фестивала. Всички от групата се раздадоха напълно и дори им личеше че се кефят. Skin на няколко пъти минаваше по цялата сцена и слизаше до публиката, като на края просто тръгна да ходи върху морето от ръце. Беше невероятно. Почти на самия край на концерта пък просто влезе между хората и накара всички да клекнат. След като всички се наведоха и замлъкнаха, последва кулминацията на едновременно избухване на цялата тълпа. Както казах – невероятен концерт !

Веднага след Skunk Anansie отидох на Jack Daniel’s сцената, където започваха моите любимци от Kultur Shock. И този път бяха страшни ! Аз си мислех да ги изгледам и да се върна да видя Moby, но не стана точно така. Нито Kultur Shock искаха да свършат последния си концерт от турнето, нито ние (публиката) ги оставяхме да го направят. След като си тръгнаха последва бис, но и след него не спираха виковете „Култур Шок“, след това Джино каза просто „добре, заслужихте си го !“ и направиха още 3-4 песни и импровизации. Беше едно безкрайно и приятно изживяване ! Парис (любимата ми жена от групата) отново беше страхотна. Останалите също, разбира се. Цялата група винаги се раздава напълно.

Kultur Shock направиха един двучасов концерт и когато най-накрая свършиха и реших все пак да отида до главната сцена да видя Moby, хванах само песен и половина. Като аз разбира се бях на съвсем друга вълна. Като все пак усещането беше на неповторим концерт. Коментарите след това също бяха много положителни. Според Moby пред него имаше 40 000 човека и всички скачаха и пяха като един. Едно неописуемо преживяване да си част от тази тълпа.

Реших да посетя изпълнението на The Pomorians, като дори си мислех, че съм ги изпуснал. Отидох на На Тъмно сцената, където с радоста установих, че още не са. Обаче това, което видях леко ме разочарова – Янко беше толкова пиян, че почти не можеше да говори. От него разбира се винаги го очаквам това, но този път беше много повече. Свиреше със скъсана струна на бузукито, а смяната на китарата му отне сигурно 10 минути. Това чак леко ме подразни.

Някъде по време на изпълнението на The Pomorians установих, че вече е след 2 часа през нощта, а аз съм изпил само една бира в 22 часа по време на La Muchedumbre, като през цялото това време не съм се спрял. Реших че е време за почивка и се излегнаха на хамаците на Мастика Пещера с биричка в ръка. Малко след това отидох до шатрата на цирк Кумбо, където се прожектираха неми филми с Чарли Чаплин. Беше забавно и релаксиращо.

Минах за последно през главната сцена където вече бяха започнали хората от HMSU. Беше готино не е моята музика. Иначе хората се кефиха. Единствено на сцената На Тъмно продължаваха някакви бг реге-та (Zionilionz Reggae Experience според програмката която имам), които горе-долу ставаха. Аз си мислех че минали години имаше концерти до по-късно ?!?

Някъде към 4:30 си тръгнах от единствената ми фестивална вечер и отидох да подремна в колата. Бях толкова доволен и изморен, че дори спах много добре. Много добре се получи този Spirit of Burgas. Поздравления за организаторите !

Do you want to go to the plage with me?

Пътешествия, , , ,

Миналия понеделник, след Мандрица, се наложи да се прибера за няколко часа до Пловдив, но вечерта бях отново на път. Прекарах няколко приятни часа в града и към 23 часà с Таня, Пухи и Аспарух Ники потеглихме към Кара Дере. Точно към 4 часà през нощта бяхме вече на черния път след Бяла с тази песен на Crystal Fighters надута в колата (и както се оказва с леко не правилно чут текст) – ето как го чувахме ние:

Do you want to go
to the plage with me?
I’m going down-down-down
there four in the morning,
most beautiful girl I’ve ever seen.
Calm down-down-down,
my love is calling.

Другите разбира се вече бяха си легнали, но ние ги събудихме и дори пак ги напихме 🙂 С Пухи направихме едно нощно къпане с най-многото светещ планктон, който съм виждал някога. Просто бях като магьосник при всяко движение ! След това гледахме невероятен изгрев ! Така е … на джулай няма, но на 2-ри август става.

След това се започнаха едни безметежни дни в пълно забвение, в които се редуваха все приятни работи. Изключение беше само петъка, в който още от през нощта започна един дъжд и не спря почти до вечерта, а времето остана супер мрачно и депресивно. Това наистина беше най-лошото време на което съм бил на Кара Дере. Кофти беше за хората които дойдоха точно в четвъртък вечерта.

Изкарах една седмица на Кара Дере и в неделя трябваше да си тръгвам. Разбира се не ми се тръгваше, но трябваше. Сега като се върнах разбрах, че е не било абсолютно наложително … и естествено всичката работа се оставя за след 1-ви септември. А някои останаха … и все още са на Кара Дерето. Аз се утешавам, че пак ще отида и по възможно не през август, когато дори този огромен плаж се претъпква от хора.

Инеада

Пътешествия, , , , , , ,

Били ли сте в Резово ? Ако да, навярно сте виждали онези безкрайни пясъчни плажове от „другата страна“. Да, аз също исках да ги посетя. Бях чел няколко блога (един и друг) из мрежата за тези места и дълго време се канех да отида. И така до този вторник, когато започнах да се чудя какво да правя уикенда и реших, че нямам някаква спешна работа, а и на море ми се ходи 🙂 В сряда започнах да събирам желаещи, но нещо всички или нямаха паспорт или имат друга работа/планове. В четвъртък вече се чудих на кой да се обадя, който като кажа „хайде утре в Турция ?“ не само да не се изсмее, но и да се навие. Ако сте в подобна ситуация – отговора е „пробвайте някой зодия Стрелец“. Така в петък се събрахме групичка от трима стрелци (Ели, Нина и аз) и решихме да направим нощен преход. След обичайните неразбории за зодията, Ели си забрави паспорта, а аз картата за плащане на турските магистрали, и се връщахме и за двете, в крайна сметка тръгнахме към полунощ. Пътя до Капитан Андреево минахме бързо. Спряхме чак на бензиностанцията преди границата (не забравяйте да заредите, че в Турция бензина е вече над 4,20). За разлика от тъпите шеги на българските митничари, турските както винаги бяха много усмихнати и готини. Все пак през нощта границата се минава сравнително бързо. След това продължихме по магистралата. Зарадвах се че се върнахме за картата, която ми беше останала от миналото ми ходене в Истанбул и дори имаше още заредени пари. Въобще не знам дали в 2 часá през нощта има от къде да се вземе и щяхме да загубим още време. За около 100 километра до Люлебургаз, машинката на изхода ни взе 2,75 лири, което ми се стори съвсем добре. От там вече тръгнахме по малките пътчета към Инеада (İğneada)- целта която бях задал на GPS-а. А пътчетата се оказа доста и към края особено планински. Там си е Странджа и отново бяхме едни „странджърс ин дъ найт“. Последните 60km пътя беше в ремонт, тесен, завои и бяха сложили много табели … на места дори ми идваха твърде много – особено в тъмното когато ти блеснат всички на куп и се опиташ да ги осмислиш всичките от къде точно трябва да минеш. Поне трябва да призная че никъде по целия път нямаше дупки. Просто този път на тъмно за първи път и то между 3 и 5 през нощта наистина ме измори.

Целия път от Пловдив до Инеада е около 350km и се взимат за около 5-6 чáса. Пристигнахме в селото точно на зазоряване. Спряхме на центъра и първото ни впечатление беше отчайващо – всичко тънеше в мръсотия и боклуци – на плажа, в паркчето пред него, по улиците … Направо решихме да се махаме и да тръгваме на юг към „необятните плажове“ за които бяхме дошли. Започнахме да пробваме ту една, ту друга улица, но всички завършваха в селото. В крайна сметка е върнахме 1-2 километра преди селото и хванахме един черен път. Започнахме да осъзнавам че не само на GPS-а, но и наистина няма път на юг покрай морето. Хванахме първата отбивка от черния път (разбирайте още по-черен път) към някакво gölü, но по едно време дори Астралката задра яко и решихме да се върнем към „главния“ черен път и да продължим още на юг към следващите gölü-та, защото бяхме видяли табела за четири gölü-та. Аз лично имах тайна надежда че gölü е плаж (забележка: вече знам че gölü е езеро). Карахме още десетина километра по черния планински път, когато стигнахме до едно място, където през пътя минаваше една доста голяма река – веднага осъзнахме че няма път напред за нас. Бяхме наистина на сред нищото ! Изморени, неспали и с надежда за плаж и море. Беше станало вече 7-8 часá и решихме просто да спрем, да извадим шалтетата и да поспим малко. Не знам дали съм успял да заспя, но изведнъж от всякъде започнаха да идват крави, много крави и нещо стана неспокойно положението и в крайна сметка след по-малко и час на полянката си тръгнахме.

Върнахме се в Инеада, където деня вече беше започнал. Беше оживено, магазините и заведенията работеха … вече дори не изглеждаше толкова мръсно, или поне ние вече бяхме една идея по-свежи. Вече беше крайно време за плаж. Оставихме колата в началото на 20-километровия плаж и продължихме пеша по него. След като минахме началото, където се скупчваха всички, се спряхме на вече по-спокойно. Там вече под чадъра успях да заспя добре за първи път от доста часове.

След спане, печене, къпане (кой каквото искаше) … ни кипнаха главите и решихме да отидем до селото на разходка и да пием бира. С ужас установихме че още няма 12 часа на обяд, но какво значение има часа, когато си на почивка. В селото попаднахме на съботния пазар, който беше огромен и типично турски – плодове, зеленчуци, дрехи, живи пилета, зайчета, подправки, дрехи, фотьойли, плазмени телевизори … казах ли всичко ? По време на разходката стана ясно че Инеада съвсем не е малко селце, а дори е известен за Турция курорт. Вярно нямаше чужденци (за цялото време видяхме само две български коли), но турците си го знаеха. Влезнах в случаен магазин да взема по един Efes и младежа зад щанда ме изненада с чудесно произношение на „nine turkish lira“. Седнахме на сянка в парка с изглед към морето (на плажа вече беше пълно като всеки „централен плаж“). На втората бира вече си поговорихме на дълго с младежа за разни неща за селото, околността и къде може да си разпънем палатки. След като изпихме и вторите бири се разходихме из селото и тръгнахме да се връщаме към плажа, където си бяхме оставили нещата. По пътя пред един магазин си взехме още една бира да си връткаме … ама то такава жега и така хубаво влизаше, че не устояхме на още една. От връткане така се завъртяхме, че когато стигнахме на плажа и тримата просто паднахме и заспахме около чадъра, всеки в различна посока, само главата на сянка. Били сме страшна гледка. Със сигурност са ни снимали.

Вечерта започнахме да установяваме, че въобще не ни е лошо в Инеада. Има огромен плаж, на който гъстотата на хората е като на Кара Дере в хубавите му периоди, като ако не те мързи да походиш, може да стигнеш до места, където няма да различаваш ясно съседите ти. Има и един черен път покрай плажа, но до него се минава покрай едно езеро и аз не посмях да закарам Астралката, въпреки че доста турци си идваха с колите. Най-яките бяха тракторите натоварени с 20-30 човека в ремаркето. С други думи, ако/като свикнеш с боклуците навсякъде, Инеада е едно прекрасно място. Намерихме си място за палатката, направихме си лагер, направихме и огромна салата с домашните домати на Нина и беше супер. На края си допихме питиетата на плажа до морето, където въпреки че духаше вятър беше много приятно. Решихме да не чакаме изгрева, а да си легнем по на време. Все пак 2 изгрева за един ден си е много (щом не си спал, значи е един ден !).

През нощта беше прохладно (дори е поваляло малко), но сутринта бързо стана жега. Аз все пак хубаво си поспах. Като излязох от палатката и отидох на плажа, двете жени с които бях, вече бяха отворили бирата 🙂 Другото хубаво беше че в морето се бяха появили вълни и си направих чудесно сутрешно освежаване в морето. Това ми е едно от любимите неща – спиш до морето и сутринта първото нещо е да се топнеш.

Към обяд отидохме към палатката и с изненада установихме че на полянката се настанява огромно турско семейство. Малко нахално, но и ние не се смутихме – седнахме си до палатката, направихме си отново голяма салата, наядохме се, и след това си събрахме лагера. Отидохме в центъра на селото, където първото което направихме беше да си вземе по един турски сладолед. Учудващо ми хареса 🙂 може би просто беше голяма жега. След това седнахме в едно кафе-ресторант и изпихме по един чай или турско кафе. Въпреки че сравнихме цялото преживяване като „да отидеш в Равда на курорт“ все пак не ни се тръгваше от Инеада. Дори първоначалното мнение за мръсотия го приех като някакъв културен шок или просто от умора и изнервяне от пътя. Да, найлоновите торбички и кутиите цигари наистина са навсякъде, но това е нещо, което според мен ще го превъзмогнат, а сега остава докосването до друга култура и ценности. Както казах – не ни се тръгваше. За подарък за вкъщи си взехме по един хляб – от онези истинските, които току що са излязли от пещта, и които имат вкус на хляб. Безмитния хипер-мол на границата го подминахме без дори да му обърнем внимание.

На българската граница отново изнервяне. Като този път дори не бяха митничарите – там само обичайния въпрос: „ама никакви цигари и алкохол ли не носите ?!?“. След това едно гише на което ти дават един лист и казват – плащай на друго. Ама как ?!? Какво ??? Гледам – такса „дезинфекция“ – 4 лева. На друго гише давам листа и 5 лева, онзи ми дава някакви листове. Аз: „нали 4 лева?“ очаквайки ресто, онзи:„не виждаш ли там какво пише?“, аз още по-учуден о обиден от отношението поглеждам „такса превод – 1лев“, тогава осъзнава, че това гише е банка и има такса за превода на парите. Ужас ! Защо трябва да завършвам всички пътеписи от Турция с коментари за българската граница (ето един и втори път).

А колко е чудесно да се върнеш вкъщи и още да имаш пясък по краката !

Снимките са тук.

п.с. ето и пътеписа на Ели.