Пак се събраха четири почивни дни. Ето на кратко как ги изкарах, че нещо не ми се пиши, а изненадващо много неща се случиха.

Първоначално трябваше и четирите дни да съм в Мандрица с нашите и леля, но се оказа, че в неделя ще имам изпит и се върнахме в събота вечерта. В Мандрица бях взел служебния лаптоп и почти през цялото време или си четях лекциите или спях. Мислех да ходя до крепостта Лютица, но нямах време, а и валеше и беше доста кално, така че другия път – специално за това ще се ходи.

Вчера (неделя) отидох на изпита по софтуерни технологии, взех го и в 12 часа на обяд бях готов. Много ми се пътуваше на някъде, но никой не се нави, така че тръгнах сам. Магито заедно Митака, Жоро и Любо бяха ходили предишния ден към Видин и Белоградчик и с тях си ударих една среща в Ловеч 🙂 Пуснах си Нова Генерация и минах през минах прохода Кърнаре-Троян (в тази посока 🙂 ) за първи път. Това е най-красивия проход, през който съм минавал (поне в хубаво време по това време на годината). Отидох и горе на паметника и снимах 🙂

В Троян също се направих на класически японски турист с фотоапарат и се разходих из града. След като разбрах, че Магито ще се забавят, реших да отида и до Троянския манастир. Хубав е манастира, но с тези бележки, табели, надписи и картинки навсякъде в стил – “забранено за фотоапарати”, “забранено снимането”, “забранени камери”, “с GSM-а до тук” … направо бяха прекалили !

Малко по-късно се разбра, че няма да стигнем до Ловеч, и решихме да се видим някъде другаде, след като другите бяха още преди Враца. Някъде по средата видяхме пещерата Съева дупка и решихме да се срещнем в Брестница. Аз отново стигнах първи и реших да видя как е положението с пещерата. Отидох към 5:40 и човека там ми каза, че вече е затворено и последната група влизала в 5:30, така и този туристически обект пропадна. Аз се покатерих малко по-нагоре в планината към Ледницата, което май е хубаво място за катерене – много добре направено, точно като за начинаещи като мен. Някой ден трябва да го посетя отново.

В крайна сметка се срещнахме в Ябланица … пред пощата 🙂 където беше поредно уговорено място за среща. Там се почудихме къде да ходим, но след като се стъмваше вече решихме, че ще е най-добре да се връщаме към Пловдив през София, за да използваме магистралите. Магито реши направо да остане в София, а аз си уговорих среща със сестра ми да ходим да хапнем пица. Уникалното беше, че на обяд преди да тръгна, майка ми ми се чудеше защо ходя все някъде далеч, а не отида примерно да видя сестра ми в София, моя отговор беше: “че какво да правя в София ?!? и то лятно време ?!?”. Вечерта като ми се обади аз ядох пица именно там 🙂 Така отново се потвърди тезата ми, че става винаги обратното на каквото си мислиш 🙂 Тръгнах си от столицата точно в полунощ и в 1:30 благополучно се прибрах. Изкъпах се и си легнах усмихнат.

Тази вечер (понеделник) пък най-неочаквано гледах за втори път “Кървава сватба” в театъра. Отидох да купя билети за “Мъжка забавачка”, но се оказа, че няма за утре и взех чак за другия понеделник. Герито пък ме попита какво има тази, и решихме да ходим 🙂 За “Мъжка забавачка” реших да видя лично за какво става дума, след като чух много хубави и много лошо неща за тази постановка.

Този последният абзац нямаше нищо общо с останалото, но така и така вече го написах …

п.с. пфуу май не мога много на кратко 😛

За хората, които искат да опознаят (и обикнат 🙂 ) България горещо препоръчвам блогът на Иво Сотиров – България. От както ми изпратиха един линк, преди няколко седмици, не преставам да си харесвам туристически дестинации, които да посетя. Сега си направих труда и (почти) го изчетох целия. Мога смело да кажа, че може да служи за справочник на туриста в България ! Просто отворете линка :

http://ivoso.blog.bg

В неделя отново ми беше ден за пътешествие. Всъщност деня ми започна кофти, защото нямаше навити да ходим някъде по надалече и аз дори сутринта отидох на упражнения. Бях изпаднал и в една финансово-сексуална криза (знаете – отваряш портфейла и вътре х*й) и нямах пари да си направя сам пътешествието. Единствено Яна се нави, но пък за малко да се развие. Тогава се сетихме аз Жорето и Митака, които по принцип са навити за подобни пътешествия. Отидохме в Игуаната и там им обяснихме нашия план, а именно село Емен, каньона и Негодинската екопътека. Вече беше минало 12 часа, а ни се искаше да тръгнем по-рано, но все пак по-добре късно … В последния момент и Гери се нави да дойде с нас. Този път дори не бях шофьор, а се настаних удобно на задната седалка 🙂 Някакси дори ми беше странно да не държа волана, но си е хубаво да те возят.

Пътьом минахме през Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Там вече окончателно ми се оправи настроението ! 🙂 Дори си взех печат за 100-те туристически обекта. Не бях го правел от много време. Напоследък май все ходя по места, където дори не са отбелязани 😛 Пещерата си струва да се види, но май не повече от веднъж. Дори ни пуснаха свободно да си я разгледаме и снимаме, без екскурзовод, но си ни взеха вход.

Дряновския манастир си е друго нещо – красив, подреден, чист … хареса ми. За съжаления останахме малко, защото все пак не това ни беше целта на пътешествието.

Пристигнахме в село Емен чак към 17 часа (или дори беше по-късно ?). Упътиха ни как да стигнем до екопътеката. Някъде в интернет четох, че Негованската екопътека е най-старата в България. За сметка на това е най-красивата, на която съм бил до сега. Минава по и около Еменския каньон.

На места каньона се пресича по дървени мостчета, от които най-вече си личи колко стара е пътеката. Разбира се така тръпката е много по-голяма 🙂

На всякъде по пътеката се разкриват невероятни гледки. Невероятно място ! Трябва да се посети задължително. На края на каньона, преди езерото Негованка, е водопада “Момин скок”, който не е нещо особено (или поне по това време на годината няма много вода), но около него се образуват хубаво заливче и вирче за почивка.

Тръгнахме си чак след 20 часа, защото започна да се стъмва. За край разгледахме една изоставена постройка (почти сигурно военна), която се свързваше с пещера под нея. Имаше (останки от) асансьор, а пещерата беше циментирана и имаше направени тухлени стени. Някой ако знае за какво е служила, ще се радвам да разбера, защото единствените хора, които видяхме да попитаме, и те не знаеха нищо. Пещерата си продължаваше естествено на вътре, но нямахме хубави фенери и време да я разгледаме по-подробно. Имаше и много прилепи.

На връщахме мислехме да минем по друг път, но се решихме,че много трябва да заобикаляме и затова отидохме само до Велико Търново. Това ми беше първото стъпване в този град. Отидохме до Царевец, където се надявахме да има “звук и картина”, но уви нямаше и си тръгнахме.

Прибрах се у нас към 1:30 след полунощ зареден с много приятни емоции, с които да ми започне новата седмица. Изкарах си още един много хубав 13-ти 🙂

… да си продължа предишния пост, защото си знаех, че ако го напиша няма да стане … във вторник сутринта се събудих в хижа “Триградски скали”. Беше малко студено и повече валежно за палатки и прежалихме по 10 лева за нощувка – което не е много за хубаво отоплена стая.

В Триград отидох за втори път, след като от предишния път имам прекрасни спомени. Този път бях с Магито и Спас на които им беше за пръв път и аз ги разведох из местностите там. Всъщност посетихме главно пещерите – Дяволското гърло и Ягодинската. От дяволското гърло си бях взел печат за 100-те национални туристически обекта още миналия път, но не бях влизал вътре и този път поправих този нечестност 🙂 Общо взето най-голямата пещерна зала, която съм виждал, но нищо друго интересно. Ягодинската за сметка на това с удоволствие посетих за втори път – има доста повече красоти, които да се видят.

Иначе разгледахме и Триград и Ягодина и направихме доста снимки. Да знаете, че Ягодинската почива от 12 до 13 часа (както и всеки понеделник) и така успяхме да разгледаме и селото, на което е кръстена.

Така успях да си направя четиридневно пътешествие, но минах и през Пловдив – мислех да не го правя, но така се случи. Общо взето маршрута ми беше Пловдив – София – Крушуна – Шипка (х. Теменуга) – Пловдив – Триград – Ягодина – Пловдив. Следващото място на което ми се ходи и за което ми каза Йордан, който качихме на стоп от София до (почти) Крушуна е Еменския каньон – някой навит ?

Най-сетне, след като толкова време се каня, посетих водопадите край село Крушуна. Отпадна първоначалния вариант за почивните дни да се ходи до Румъния, поради липса на кворум, но все пак настоях да запазим посоката и да ходим някъде из северна България.

След като от толкова време си мисля за тази Крушуна си помислих, че в крайна сметка ще ме разочарова, защото ще имам по-големи очаквания, но това въобще не се случи ! Наистина природата около водопадите, както и самите водопади са неописуемо красиви ! Подобно място не бях виждал никога. Поредица от каскадни водопади, които просто ти вземат дъха.

Друго нещо ми направи лошо впечатление, дори много лошо. Беше препълнено с хора ! И не това беше най-лошото, а чалгата и скарата която се носеше от всякъде. Може би просто ние попаднахме в хубав почивен ден, но всички полянки бяха пълни с хора и коли. Ето тук ми се разминаха очакванията с реалността – очаквах едно по-диво място, почти без хора. Явно мястото е популярно за хората от онзи район. Единственото хубаво от цялата работа, е че са направени хубави мостчета през които може лесно да се обиколят водопадите. Не че на мен ми трябват, но за някои са необходимост.

Въпреки всичко си мисля, че си струва да се посети Крушуна и въобще не съжалявам, че го направих

След купона от предишната вечер и дългия път през целия ден с Магито решихме, че сме доста изморени и няма да издържим да се приберем до Пловдив. Сетихме се за хижа Теменуга на Шипка и отидохме да пренощуваме там. Поредното различно (и хубаво) място на което се събудих за последната седмица 🙂 Да видим утре къде ще е 😉

De-Phazz

Несъмнено най-голямото събитие на което бях напоследък беше концерта на De-Phazz в НДК. Въпреки че беше в зала 1 със седалки и места, много ми хареса. Тези хора пеят и свирят невероятно. Дори по-добре от на запис !

София

Заради концерта и заради още няколко приятели, които пък бяха на концерта на Babyface Clan и Sheep on drugs, отидох в столицата още в петък вечер. По пътя на магистралата се натъкнахме на задръстване, причинено от запалил се рейс (както разбрах по-късно) и се наложи да заобиколим извън магистралата през стари пътища. Слава богу няма пострадали, а ние все пак не закъсняхме за концерта. Така дори ми хареса повече, да науча един нов път, а не отново писналата ми магистрала.

Като стигнахме в София отново движението беше ужасно. Всички светофари по центъра не работеха, а имаше регулировчици. Въобще като цяло (от трите ми дена престой там) движението в София става все по-зле (особено намирането на място за паркиране).

Витоша

Събота ми беше един почивен ден, за разлика от повечето хора, и предварително нямах никакви планове. Сутринта се навих да ходя със Софито на лекции в НАТФИЗ – особено на кинопрожекциите, но се оказа, че там също са си дали почивен ден. Така още от обяд седнахме на бира. Още не бяхме допили и първата бира и с Мони (който бяхме срещнали случайно пред театъра) решихме да отидем на Витоша. Сестра ми не се била качвала на лифта и реших да ги заведа там (пфу, един пловдивчанин да ги заведе на Витоша 🙂 ). Направихме си една кратка разходка в слънчевото време. Витоша обаче все още не е зелена и не можах да си изпробвам на воля новия ми фотоапарат. Все още ми стои сива и мрачна – в един такъв период между снега и пролетта.

3 годни

Хайде да не пиша друг пост –  междувременно, докато ме нямаше,  в петък (20-ти април) този блог стана на 3 години от първия ми истински пост в него. Честит рожден ден, журналчо ! 🙂 Аз пък на тази дата няма как да не се сетя, че става и една година от както се разделих с Герито. Такъв е животът – случват се и хубави и лоши неща. Трябва да ги помним и двете !

Днес с Магито си направихме поредното неделно пътешествие. За посока си избрахме Равногор, като по пътя настоях да разгледаме и Брацигово – отдавна му се каня да го посетя. Така първо разгледахме Брацигово, или поне центъра му. Извадихме фотоапаратите, като японски туристи, само където Магито ме засенчи с новия й апарат и аз само от време на време си вадех сапунерката 🙂 Хубаво градче е, но след като толкова време се канех да го посетя очаквах повече 😛

Потеглихме нагоре към Равногор и по пътя Магито каза, че едни нейни познати щели да ходят в някакво място, само където се сещаше единствено, че започва с “А” и е някъде там 🙂 След като стигнахме в селото видяхме табела за Атолука и двамата си казахме, че трябва да е това. Попитахме за всеки случай и един дядо и той ни каза да караме само по асфалта и ще стигнем. Това хубаво, но ние дори не знаехме какво търсим. Честно казано преди днес, не бях и подозирал за съществуването на Атолука (в смисъл, не бях го и чувал). Не знаехме дали е местност, дали е село … и дори как ще разберем дали сме стигнали 🙂

Атолука се оказа вилно-туристически център в планината на няколко километра от Равногор. Заобиколено от всякъде с планини и иглолистни дървета, изпълнено с много вили. Невероятно красиво място ! Единствено не разбрах, дали вилите са частни или туристически. Като цяло имаше много малко хора – никакво движение, а толкова красиво ! Единствения шум се създаваше от птичките. Имаше и сняг 🙂 Зарадвах се, че все още успях да направя няколко снежни топки, след като тази зима не видях истински сняг. Минзухарите точно бяха цъфнали и имаше огромна поляна с тях.

Като цяло много се зарадвах на Атолука – най-вече факта, че все още има такива кътчета за туризъм, които не са прекалено комерсиализирани и може би искат да останат такива.

Поредния хубав 13-ти, пък бил той и петък 🙂 Не бях на работа, защото имах лекции в университета и някои други задачи, но към 14 часа вече бях свободен и с Гери решихме да си направим едно пътешествие. Избрахме си село Свежен – едно от местата, които бяхме виждали само по тъмно и беше на едно от първите места за повторно посещение (между другото поста ми от миналото пътуване до там, също е с дата 13-ти 🙂 ). Както стана дума за предишния път – сега вече са оправили пътя от Брезово, през Бабек за Свежен (благодаря ти ЕС, и парите които даваш 😛 ). Миналия път за малко да закъсам, като опитах да мина от там на връщане в един дъжд.

Село Свежен наистина е една задължителна дестинация. Пристигнахме към 15:30 и бях с мисълта, че ще го разгледаме на бързо и после дори си мислех да изненадам Тишо в Казанлък или някъде другаде, но това не стана. Причината – селото е доста голямо и още по-интересно. Почти четири часа непрекъснато обикаляхме с Гери и така и не го обиколихме цялото. Безброй пътечки и къщи в най- , ама най-разнообразен стил – от стари порутени, възрожденски, тухлени, каменни, съвременни, градски, модерни, ултра-модерни и до кичозни … Въобще има какво да се види и снима 🙂 Харесахме и няколко места за палатки, когато отидем отново поне за няколко дена.

Още едно положително качество – както пееха Ъпсурт – “… нямаше ни GSM-и , ни интернет …” . Това беше и причината да не звънна на Тишо, да го видя къде . Обхвата се появи точно на десет метра след табелата на излизане от селото.

Хмм, не съм писал от онзи ужасен ден … да успокоя всички – всичко е ОК. Слухове за счупеното ми стъкло чувах от най-невероятни източници 🙂 Още на другия ден отидох и го смених – 101 лева за задно стъкло за Опел Астра хетчбек (а, дано да го индексира google, че аз като търсих колко ще струва горе-долу, така и не намерих 🙂 ). Родителите на двете лапета, които ми го счупиха, го платиха, така че аз останах само с разправиите.

Иначе почивните дни около Великден прекарах на Мандрица. Хубаво място, хубаво време 🙂 В неделя дори ме изненадаха Маги, Иван и Спас, като дойдоха вечерта 😉 Като цяло много добре си починах (най-вече се наспах 🙂 ) и хубава разходка стана. Скоро пак !

Поредния понеделнишки пост, в който да опиша каква я свърших през уикенда. Противно на нормалното, явно имам повече свободно време през седмицата, отколкото през “почивните” дни.

17 март

Първата седмица от много време насам, в която имах свободно време до обяд да се наспя. По график в 12 трябваше да имам контролно по Java при Найден.  С малко закъснение, така и стана. Дори за мое голямо учудване се справих на теста. Никога не съм чел нищо по Java – само това, което ни е говорил Найден в упражненията. И едно малко домашно вкъщи – един калкулатор на Java, който така и никой не видя. След като го направих през седмицата (без да гледам в google), в петък вечер се занимавах цяла вечер да го накарам да не показва “.0” в края на числото, ако е цяло. Уж дребен проблем, но доста време ме мъчи. Между другото, ако някой има смелостта да ми погледне сорса на калкулатора, нямам нищо против. Лиценз – GPL. Направих и глупостта да мърда мишката от “Не” на “Да” на въпрос от тип – “Ти тъп ли си?”, но там трябваше да търся в google – просто нямаше как да знам как става.

Вечерта в събота бях на годеж на братовчед ми Митко. Стана малко семейно събиране в един ресторант в Смирненски, но все пак беше весело. Особено като казах, че ще се прибираме с такси и започнах с алкохола. Само на другия ден трябваше да запомня къде ми е колата, да си я прибера 🙂

18 март

Отново започна в университета. Този път – дискретна математика. Сутринта упражнения и след обяд – изпит върху тях. Като идея дори не е лошо – въобще не ти се налага да учиш – както си запомнил – това е 🙂 Дори май успях да ги направя повечето задачи. Писах по девет от десет. Резултатите ще ги видим.

След като свършихме в ранния след обяд, реших че времето е идеално за разходка.  Успях да събера бързо Софито, Маги и Спас и потеглихме на някъде. Имах в мен временно една карта на Родопите и си харесахме село Добралък. След много завои, стигнахме там (отново) почти по тъмно. По пътя си цепнах панталона при падане от едно дърво (не, няма да показвам снимки !), по което се мъчих да ходя и после се наложи да ходя с работния панталон, който имах в багажника. Все пак всички ме успокояваха, че добре стоял 🙂

Добралък ни се стори някак странно – всичко беше чистичко и подредено, а нямаше почти никакви хора. Явно повечето идват само през почивните дни на вила там. В неделя вечер изглеждаше доста запустяло.