В неделя отново ми беше ден за пътешествие. Всъщност деня ми започна кофти, защото нямаше навити да ходим някъде по надалече и аз дори сутринта отидох на упражнения. Бях изпаднал и в една финансово-сексуална криза (знаете – отваряш портфейла и вътре х*й) и нямах пари да си направя сам пътешествието. Единствено Яна се нави, но пък за малко да се развие. Тогава се сетихме аз Жорето и Митака, които по принцип са навити за подобни пътешествия. Отидохме в Игуаната и там им обяснихме нашия план, а именно село Емен, каньона и Негодинската екопътека. Вече беше минало 12 часа, а ни се искаше да тръгнем по-рано, но все пак по-добре късно … В последния момент и Гери се нави да дойде с нас. Този път дори не бях шофьор, а се настаних удобно на задната седалка 🙂 Някакси дори ми беше странно да не държа волана, но си е хубаво да те возят.

Пътьом минахме през Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Там вече окончателно ми се оправи настроението ! 🙂 Дори си взех печат за 100-те туристически обекта. Не бях го правел от много време. Напоследък май все ходя по места, където дори не са отбелязани 😛 Пещерата си струва да се види, но май не повече от веднъж. Дори ни пуснаха свободно да си я разгледаме и снимаме, без екскурзовод, но си ни взеха вход.

Дряновския манастир си е друго нещо – красив, подреден, чист … хареса ми. За съжаления останахме малко, защото все пак не това ни беше целта на пътешествието.

Пристигнахме в село Емен чак към 17 часа (или дори беше по-късно ?). Упътиха ни как да стигнем до екопътеката. Някъде в интернет четох, че Негованската екопътека е най-старата в България. За сметка на това е най-красивата, на която съм бил до сега. Минава по и около Еменския каньон.

На места каньона се пресича по дървени мостчета, от които най-вече си личи колко стара е пътеката. Разбира се така тръпката е много по-голяма 🙂

На всякъде по пътеката се разкриват невероятни гледки. Невероятно място ! Трябва да се посети задължително. На края на каньона, преди езерото Негованка, е водопада “Момин скок”, който не е нещо особено (или поне по това време на годината няма много вода), но около него се образуват хубаво заливче и вирче за почивка.

Тръгнахме си чак след 20 часа, защото започна да се стъмва. За край разгледахме една изоставена постройка (почти сигурно военна), която се свързваше с пещера под нея. Имаше (останки от) асансьор, а пещерата беше циментирана и имаше направени тухлени стени. Някой ако знае за какво е служила, ще се радвам да разбера, защото единствените хора, които видяхме да попитаме, и те не знаеха нищо. Пещерата си продължаваше естествено на вътре, но нямахме хубави фенери и време да я разгледаме по-подробно. Имаше и много прилепи.

На връщахме мислехме да минем по друг път, но се решихме,че много трябва да заобикаляме и затова отидохме само до Велико Търново. Това ми беше първото стъпване в този град. Отидохме до Царевец, където се надявахме да има “звук и картина”, но уви нямаше и си тръгнахме.

Прибрах се у нас към 1:30 след полунощ зареден с много приятни емоции, с които да ми започне новата седмица. Изкарах си още един много хубав 13-ти 🙂